Антон Шандор Ла Вей
Сатанинската библия (35)

ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ
САТАНАТА КАТО СЪЩЕСТВО
Патрик Еърийз

Сатаната е индивидуалист. Той нарушава заповедите на Небето, които налагат спазването на определено морално поведение. Той ни вдъхновява с мечти и надежди. Той ни удостоява с горчивина и недоволство, но накрая ни води към по-доброто и по такъв начин служи преди всичко на Доброто. Той е „силата що зло желае, но все добро твори.“

Кърт Селигмън

„Магия, Свърхестествено и Религия“

Мнозина от днешните Сатанисти са просто хуманисти, които използват Сатаната като архетип на силата, която е внедрена в подсъзнанието на човека, останка от психологическата му еволюция и изтъкват, че Сатаната е детето на страха и че страхът е присъщ за всички хора. Счита се, че човек като висше същество е изобретил боговете и богините, както му е било угодно съгласно инскинкта си за самосъхранение.

С пораждането на съзнанието в ума идва и знанието, че и другите притежават ум. Човек е способен да размишлява и разсъждава за състоянията на ума и при другите хора, защото разпознава тези състояния в себе си. С развитието на съзнанието на ума си, човек започва да развива една постоянно нарастваща степен на Интелект и следователно придава най-голяма важност на тази част от своята природа. Някои почитат интелекта като Бог, пренебрегвайки неговите ограничения, които други мислители изтъкват. Такива хора са склонни да заключават, че щом човешкият интелект (в настоящия си стадий на развитие) докладва, че такова и такова нещо трябва или не може да съществува, то въпросът е решен окончателно. Те пренебрегват факта, че човешкият интелект в настоящия си стадий на развитие може да е способен да обръща внимание само на една малка част от Вселенския факт и че може да има области и области на Реалността и Действителността, които са толкова отдалечени от неговия опит, че не би могъл и да мечтае за тях.

Тези, които вярват в Сатаната като същество, осъзнават липсващите преди това фактори, които сега навлизат в мисленето им. „Аз“-ът и Его-съзнанието отстъпват място на едно Са-танинско съзнание, което се появява при мнозина като едно изгряващо познание — светлината просто се издига зад хълмовете. При други то е дошло постепенно и бавно, но цялостно и сега те живят в пълната светлина на съзнанието. При трети то е дошло като проблясък или видение — като гръм от ясно небе, заслепявайки ги отначало, но превръщайки ги в променени мъже и жени, притежаващи нещо, което не може да бъде разбрано или описано от тези, които не са го преживели. В една от формите си този последен стадий се нарича „Илюминация“.

Човекът със Сатанинско Съзнание може и да не разбира Загадката на Вселената или може и да не е способен да отговори на големите Въпроси на Живота, но той е престанал да се тревожи за тях — те сега не го смущават. Той може да използва интелекта си върху тях, както преди, но никога с чувството, че в тяхното интелектуално разрешение се крие неговото щастие или покоят на ума му. Той знае, че стои върху твърда скала и макар и бурите на света на материята и енергията да го брулят, те не могат да му навредят. Това и много други неща знае той. Той не може да докаже тези неща на другите, защото те не се доказват чрез доводи — самият той не ги е постигнал по този начин. Следователно, той не говори за това, а живее живота си сякаш нищо не знае, ако се съди по външен вид. Вътрешно обаче, той е един промемен човек и животът му се различава от живота на неговите събратя. Защото докато техните души са потънали в дрямка или се мятат в кошмарни сънища, неговата Душа се е пробудила и се взира в света с ясни и безстрашни очи. Има разбира се, различни етапи и степени на това Съзнание, също както и в ниските нива на съзнание. Някои го притежават в по-малка степен, други го притежават изцяло.

Това ниво на ума, което се намира непосредствено над Интелекта, е известно като Интуиция. Интуицията се дефинира в Уебстьровия речник по следния начин: „Директно разбиране или познание; непосредствено знание посредством възприятие или осъзнаване, изключващо какъвто и да е мисловен процес; бързо или мигновено прозрение или схващане.“ Трудно е да се обясни какво се има предвид под Интуиция, освен на тези, които я имат като опит — а такива хора не се нуждаят от обяснение. Интуицията е точно толкова реална умствена способност, колкото и Интелектът — или по-точно казано, тя е просто съвкупност от умствени способности. Интуицията е над полето на съзнанието и посланията й се спускат надолу, макар и посредством скрит процес. Избраните от Сатаната индивиди постепенно развиват умственото ниво на интуицията си и някой ден ще достигнат пълното съзнание на това ниво.

В един безкраен смътен летопис човечеството е доказало затрудненията си да даде определение за Дявола и съвременният човек не може да го приеме като нещо по-веществено от една алегория или абстракция, като термин, който се използва, за да обхване злото, макар и всички да знаем, че доброто и злото са относителни. Ранните теолози на Християнската църква определили дяволите като паднали ангели, управлявани от Принцът на Злото, Господарят на Ада, който бил низвергнат от Християнския Рай и неговият бог. В Книгата на Откровението ни се казва: „И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатана, който мами целия свят; сварени бидоха и ангелите му заедно с него.“

Тук името Сатана допринася за бъркотията. Дявол произлиза от гръцката дума Διάβολος (Diábolos) и била изплозвана от еврейските летописци поне триста години преди появата на Исус, но точната дума била Satan, идваща от друга гръцка дума Σατανάς, означаваща противник. В древен Египет планетата Марс била наричана Червения Хор, откъдето идва и представата за огнената планета. Вероятно Марс е съответствал на египетския Сет, Повелителят на Мрака. Сет бил почитан с ритуали, провеждани нелегално в тъмни пещери. Този култ изглежда е съществувал от времето на Атлантида и пренесен от същата тази цивилизация преди загиването й, и е бил вероятно от хиляди години.

Фанатичните ловци на вещици през Средновековието (тук вещица означава Сатанист) упорито твърдели, че съществува Повелител на Злото, който не бил просто символ, използван да означи злото — той бил зло същество с голямо коварство, огромна хитрост, голяма сила и злонамереност. Изглежда затова християните се чувствали напълно оправдани да хвърлят младо и старо, невинни и виновни, в жертвените огньове на своя Бог.

Като глава на Вселенската Църква на Сатанистите често съм запитван кой е най-мощният ритуал и неизменно отговорът ми е: една видоизменена версия на Триединната Латинска Меса на Католическата Църква, ритуал, който е бил изоставен по „общоцърковно съгласие“. Макар и това да не е съществено, с промяна на имената, ритуалът може да се изпълни върху олтар от плът, защото семето на живота се принася в жертва само върху човешки олтар. Месата може да се изпълнява от Жрец или от Жрица.