Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Satanic Bible, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,9 (× 47 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
jeims (25.09.2007)

История

  1. — Добавяне

СЪСТАВКИТЕ, КОИТО СЕ ИЗПОЛЗВАТ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА САТАНИНСКАТА МАГИЯ

А. Желание

Първата съставка при изпълнението на един ритуал е желанието, другояче известна като мотивация, изкушение или емоционално убеждение. Ако не желаете действително някакъв краен резултат, не би трябвало да се опитвате да предприемате такава работа.

Няма такова нещо като „практика“ и единственият начин, по който магьосникът може да прави „трикове“, такива като местене на неодушевени предмети, би бил да изпитва емоционална нужда да го прави. Вярно е, че ако магьосникът желае да постигне власт, впечатлявайки другите със своите магически подвизи, той трябва да покаже осезаемо доказателство за своята способност. Сатанинската концепция за магия обаче, не намира удовлетворение в доказването на магическа юначност.

Сатанистът изпълнява своя ритуал, за да осигури резултат за своите желания и не би пропилял нито времето си, нито силата на волята си за нещо толкова неубедитено като изтьркулване на молив от маса и т.н. посредством прилагане на магия. Количеството енергия, необходимо за да се повдигне (действително) една чаена чаша, би било достатъчно за да се внуши една идея в група държавни глави по света, задействайки ги поред, в съгласие с вашата воля. Сатанистът ЗНАЕ, че дори и да успеете да повдигнете чаена чаша от масата, това така или иначе ще се възприеме като трик. Затова, ако Сатанистът желае да пренася обекти по въздуха, той използва жици, огледала или други пособия като спестява силата си за самовъзвеличаване. Всички „надарени“ медиуми и бело-светли мистици практикуват чиста и приложна сценична магия, с техните превръзки за очи и запечатани пликове и всеки горе-долу компетентен сценичен магьосник, карнавален деятел или мюзикхолен конферансие може да постигне същия ефект, макар и може би, да му липсват набожните „духовни“ нюанси.

Едно малко дете знае, че ако иска нещо достатъчно силно, то ще се осъществи. Има смисъл в това. Искането е показател за желание, докато молитвата е придружена от опасения. Светото Писание е изопачило желанието като лъст, алчност и лакомия. Бъдете като дете и не подтискайте желанието си, за да не загубите усет към първата съставка при правенето на магия. Въвличайте се в изкушение и взимайте това, което изкушава, винаги, когато можете!

Б. Синхронизиране

Във всяка успешна ситуация една от най-важните съставки е подходящият момент. При изпълняването на магически ритуал подходящият момент може да означава успех или дори провал в още по-голяма степен. Най-доброто време за вашето заклинание или чародейство, клетва или проклятие е, когато вашият обект на прицел е във възприемчиво състояние. Възприемчивостта за волята на магьосника се осигурява, когато получателят е възможно най-пасивен. Няма значение колко силна воля има човека — той е естествено пасивен, когато е заспал. Следователно, най-доброто време да запратите магическата си енергия към вашата мишена е, когато той или тя спи.

Определени периоди в цикъла на съня са по-подходящи за предразположение към външни влияния. Когато чрвек е нормално изтощен от дейността си през деня, той ще „спи като труп“ докато ума и тялото му отпочинат. Този период на дълбок сън обикновено трае от четири до шест часа, след което започва периода на „сънуването“, който трае два или три часа до събуждането. По време на това „сънуване“ умът е най-възприемчив към външни или подсъзнателни влияния.

Нека предположим, че магьосникът желае да направи заклинание срещу някой човек, който обикновено си ляга в 11 вечерта и става в 7 сутринта. Най-ефективното време за изпълняване на ритуал би било към 5 сутринта, или два часа преди събуждането на получателя.

Трябва да се подчертае, че магьосникът би трябвало да е в най-добрата си форма, тъй като той е „изпращащият“ фактор, когато изпълнява своя ритуал. По традиция вещиците и чародеите са нощни хора и е разбираемо защо. Какво по-добро разписание от това, по което да живееш, за да изпращаш мисли на неподозиращи спящи! Само да знаеха хората какви мисли им се инжектират в умовете докато спят! Сънното състояние е месторождението на по-голямата част от бъдещето. При събуждането се проявяват велики мисли и умът, който успява да ги съхрани в съзнателна форма, може да постигне много неща. Но този, който се води от неразпознати мисли, попада в ситуации, които по-късно ще бъдат изтълкувани като „съдба“, „божия воля“ или „нещастен случай“.

Има и други моменти в деня на човек, които Може да послужат за възприемане на волята на вещера. Това са моментите, когато умът блуждае или когато настъпва скука, или когато времето минава мъчително. Това са плодотворни периоди за податливост на внушение.

Ако жена е прицелът на вашето заклинание, не забравяйте важността на менструалния й цикъл. Ако усетът на мъжа не беше така притьпен от подтиснатото му еволюционно развитие, той би знаел, както всяко четириного знае, кога женската е най-предразположена сексуално. Мъжката зурла, дори и незамърсена с евтини опиати, не е нормално пригодена да приема такива издайнически еротични ухания. Дори и да беше надарен с такива обонятелни способности, обектът на неговите домогвания най-вероятно би го „отклонила от следата“ посредством използването на големи количества парфюми, които скриват и потушават „оскърбителното“ изпарение или би заличила следата напълно чрез спиращото въздействие на мощните дезодоранти.

Въпреки тези обезкуражаващи фактори, мъжът все още има мотивацията да желае или да се отврати, според случая, посредством своето подсъзнателно разпознаване на химическите реакции в женското тяло. Това се осъществява под формата на едно сетивно подсещане, което по естество спада към обонянието. Да се върнем назад, приравнявайки се с четириногите, би било най-доброто упражнение за съзнателното прилагане на тези способности, но за гнусливите, това би намирисало на ликантропия. Има, обаче, по-лесен начин, който се състои просто в това да установите датите и честотата на менструалния цикъл на жената, която е под ваш прицел. Обикновено жената е най-достъпна сексуално, непосредствено преди или след периода. Следователно, магьосникът ще открие, че времето за сън през тези периоди е най-ефективно за внушаване на мисли или подбуди от сексуално естество.

Вещиците и чародейките имат по-голям обхват от време, през което да правят заклинанието си за избраните от тях мъже. Тъй като мъжете са по-доследователни в сексуалните си пориви от жените (макар че има много жени с еднакви и дори по-големи страсти) денонощното синхронизиране не е толкова важно. Всеки мъж, който все още не е пресъхнал откъм сексуална енергия е „лесна плячка“ за опитната вещица. Годишното време след пролетното равноденствие е най-наситено със сексуално мъжество и мъжете съответно го изтъкват, но вещицата от своя страна трябва да направи магията си по-силна, защото ще открие, че мъжките очи шарят.

Ако страхливият запита — „Няма ли някаква защита срещу това магьосничество?“, трябва да му се отвърне така — „Да, има защита. Трябва никога да не спиш, никога да не мечтаеш, никога да не оставаш без съществена мисъл и никога да не си с отворен ум. Тогава ще си предпазен от силите на магията“.

В. Образност

Юношата, който най-грижливо дяла върху някое дърво сърце, което съдържа неговите и на обекта на неговата любов инициали; малкото момче, което цял час седи и рисува концепцията си за лъскави автомобили; дребното момиченце, което люлее една опърпана и парцалива кукла в ръцете си като я счита за своето малко и хубаво бебе — тези способни вещери и вещици, тези естествени магьосници използват магическата съставка, известна като образност и успехът на всеки ритуал зависи от нея.

Децата, без да знаят и без да ги е грижа дали притежават художествено умение или други творчески таланти, преследват целите си като използват образността на собственото си творчество, за разлика от „цивилизованите“ възрастни, които са много по-критични към творческите си усилия. Ето защо един „примитивен“ магьосник може с успех да оползотвори кукла от кал или груба рисунка в магическите си церемонии. За НЕГО образът е толкова точен, колкото е необходимо.

Всичко, което служи за усилване на емоциите по време на ритуал, ще допринесе за неговия успех. Всяка рисунка, картина, скулптура, писание, снимка, дреха, миризма, звук, музика, жива картина или инсценирана ситуация, която може да се включи в церемонията, ще послужи добре на чародея.

Образността е постоянен напомнител, средство за спестяване на интелекта, работен заместител на реалното нещо. Образността може да се манипулира, да се издига на пиедестал, да се видоизменя и да се създава съгласно волята на магьосника, и самото хелиографно копие, което се създава чрез образността, става формулата, която извежда към реалността.

Ако искате да се отдадете на сексуални удоволствия с вашия избраник или избраница, трябва да създадете ситуацията, която желаете върху хартия, платно или писмено и т.н., по един колкото е възможно по-пресилен начин, като неделима част от церемонията.

Ако имате материални желания, трябва да се вгледате в техните образи — заобиколете се с миризмите и звуците, които са техни проводници — създайте магнит, който да привлече ситуацията или нещото, което желаете!

За да осигурите унищожението на враговете си, вие трябва да ги унищожите посредством заместител! Те трябва да бъдат застреляни, пронизани, разболяни, изгорени, смазани, удавени или разкъсани по най-живия и убедителен начин. Не е трудно да се разбере защо религиите от пътя на дясната ръка не одобряват правенето на „изтукани“. Образността, която се използва от чародея, е работен механизъм за материалната реалност, което е напълно противоположно на езотеричната духовност.

Един гръцки благородник с магически убеждения веднъж поискал да има жена, която да задоволи всяко негово желание и така се обсебил от търсения обект на своите мечти, че се заел с направата на това чудно създание. Когато произведението му било завършено, той се влюбил толкова убедително и безвъзвратно в жената, която сътворил, че от камък тя се превърнала в смъртна, топла и жива плът. И така, магът Пигмалион получил най-великата от магическите благословии и красивата Галатея била негова.

Г. Насочване

Една от най-недоглежданите съставки при правенето на магия е акумулирането на сила и насочването й към ефективен резултат.

Общо взето, има твърде много псевдо вещици и вещери, които след като изпълнят някакъв ритуал, започват с ужасна тревога да чакат първия признак, че работата им е била успешна. При все цялото си намерение и цел, те биха могли да паднат на колене и да се молят, защото самата им тревога при очакването на желаните резултати анулира всякакъв реален шанс за успех. Освен това, при такова отношение е съмнително дали въобще би могло да се натрупа достатъчно концентрирана енергия, за да се изпълни подходяща церемония.

Постоянното мислене и вайкане за ситуацията, върху която е базиран ритуалът ви, гарантира само отслабването на това, което би трябвало да е насочена сила, която по такъв начин изтъня ва и се размива. След като веднъж вече желанието се е установило достатъчно силно, за да се използват силите на магията, трябва всячески да се опита символично да се даде воля на това желание ПО ВРЕМЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РИТУАЛА — А НЕ преди или след него!

Целта на ритуала е да ОСВОБОДИ магьосника от мислите, които биха го погълнали, ако постоянно задържа вниманието си върху тях. Съзерцанието, мечтаенето и постоянното планиране изгарят емоционалната енергия, която би могла да се натрупа като динамично ползотворна сила, а да не споменаваме факта, че и нормалната продуктивност намалява при такава поглъщаща тревога.

Вещицата, която прави заклинанията си по време на паузите между телефонните позвънявания, очаквайки мнимия си любовник да се обади; мизерстващият вещер, който инвокира благословията на Сатаната и после стои като на тръни докато пристигне чека; човекът огорчен от сторените му неправди, който след като вече е проклел врага си, продължава да се влачи по пътя си мрачен и навъсен — всички тези са често срещани примери за погрешно насочена емоционална енергия. Никак не е чудно защо „белият“ магьосник се страхува от възмездие след като е направил „зла“ магия! За подателите, обременени с чувство за вина, възмездието е сигурно посредством собственото им състояние на угризение!

Д. Балансиращият фактор

Балансиращият фактор е съставка, която се използва в практиката на ритуалната магия, касаеща повече заклинанията за страст или съчувствие, отколкото запращането на проклятия. Това е малка, но изключително важна съставка.

Пълното знание и осъзнаване на този фактор е способност, която малцина вещици и вещери някога са постигали. Това, просто казано, е познаването на подходящия тип индивид и ситуация, върху които може да се направи магия с най-лесни и най-добри резултати. Познаването на собствените ограничения би изглеждало малко странен вид самонаблюдение за човек, който би трябвало да е способен да извърши невъзможното. Но при много обстоятелства това би могло да се окаже разликата между успеха и провала.

Ако при опит да постигнете целите си посредством голяма или малка магия откриете, че постоянно се проваляте, помислете върху следните неща: не сте ли жертва на едно подвеждащо се, пренапомпано его, което ви кара да искате нещо или някого, когато шансовете ви за успех на практика не съществуват. Не сте ли бездарен, нямащ слух индивид, който се опитва чрез магия да получи голямо одобрение за немузикалния си глас? Не сте ли безлична, непривлекателна вещица с огромни стъпала, нос и его, съчетани с напреднала фаза на акне, която прави любовни заклинания, за да впримчи мъж, който е красива филмова звезда? Не сте ли груб недодялан тъпак със шърбави зъби и цинична уста, който желае чувствена млада стрийптизьорка? Ако е така, то по-добре се научете да използвате балансиращия фактор или иначе очаквайте постоянен провал! Способността за приспособяване на желанията към способностите е голям талант, а твърде много хора не успяват да осъзнаят, че щом като не могат да постигнат максимума, „малко може да е по-добре, отколкото нищо“. Хроничният неудачник винаги е човек, който нямайки нищо, щом не може да направи един милион долара, ще отхвърли с кисела усмивка всяка възможност да направи поне петдесет хиляди долара.

Едно от най-мощните оръжия на магьосника е да познава себе си — своите таланти, способности, физическа привлекателност, недостатъци и т.н., и кога, къде и с кого да ги оползотвори! Този, който няма какво да предложи, а отива при успяващ човек с грандиозен съвет и обещания за голямо богатство, има усърдието на бълха, която се катери по крака на слон с цел изнасилване!

Амбициозната вещица, която се самозаблуждава, че една достатъчно мощна магическа работа винаги ще успее, въпреки магическия дисбаланс, забравя едно съществено правило: МАГИЯТА Е КАТО САМАТА ПРИРОДА И УСПЕХЪТ В МАГИЯТА ИЗИСКВА РАБОТА В ХАРМОНИЯ С ПРИРОДАТА, А НЕ ПРОТИВ НЕЯ.