Антон Шандор Ла Вей
Сатанинската библия (19)

ЧЕРНАТА МЕСА

Нищо не се е свързвало толкова много със Сатанизма, колкото Черната меса. Да кажем, че най-богохулната от всички религиозни церемонии не е нищо повече от една литературна измислица, е твърдение, което определено изисква смекчаване, но нищо не би могло да е по-вярно.

Популярната представа за Черната меса е такава: разпопен поп стои пред олтар, състоящ се от гола жена, разкрачена и с фрапантно разтворена вагина, сграбчила във всяка от разперените си ръце по една черна свещ, направена от лойта на некръстени бебета, а бокал с урина от проститутка (или кръв) е положен върху корема й. Над олтара виси обърнат кръст и триъгълни нафори от мухлясал хляб или гнила ряпа биват методично благославяни от свещеника, който благоговейно ги вмъква — измъква от вагината на олтара — дама. После, както са ни казвали, следвала инвокация на Сатаната и различни демони посредством редица молитви и псалми, напявани наобратно или изпъстрени със сквернословия… Като всичко това се изпълнявало в очертанията на „защитна“ пентаграма, начертана върху пода. Ако Дяволът се появявал, той неизменно заемал формата на страстен мъж, с глава на черен козел върху раменете. После следвало едно разнообразие от бичуване, горене на Молитвеника, орална стимулация на вагината, орална стимулация на пениса и обичайното целуване на задните части — всичко това на фона на гротескно рецитиране на светата Библия и звучно храчене върху кръста! И ако можело да се заколи някое бебе по време на ритуала — още по-добре, защото както всеки знае, това е любимият спорт на Сатаниста!

Ако всичко това звучи отблъскващо, тогава не е трудно да се разбере защо слуховете за Черната меса успяват да задържат вярващите в църквата. Никой „благочестив“ човек не би могъл да не вземе страната на инквизиторите, когато му се разказва за тези богохулства. Пропагандаторите на църквата са си вършели добре работата, уведомявайки по едно или друго време публиката за ересите и отвратителните действия на Езичниците, Катарите, Богомилите, Тамплиерите и др., които заради техните дуалистични философии и понякога — Сатанинска логика трябвало да бъдат унищожени.

Разказите за некръстени бебета, откраднати от Сатанистите за употреба в месата, не само че били ефикасни мерки на пропагандата, но осигурявали също и постоянен извор на доходи за Църквата под формата на такси за кръщенета. Никоя християнска майка, слушайки за тези диаболични похищения на деца, не би отказала детето й да бъде кръстено, както трябва, и колкото е възможно по-скоро.

Друга страна на човешката природа става очевидна от факта, че писателят или художникът с похотливи мисли можел да упражнява най-скверните си наклонности, обрисувайки дейността на еретиците. Цензорът, който преглежда всяка порнография, за да знае какво да предупреди другите, е съвременният еквивалент на средновековния летописец на скверните дела на Сатанистите (и разбира се, съвременните му журналистически съответствия). Считало се, че най-пълната порнографска библиотека в света е собственост на Ватикана!

В целуването на Дявола по задника по време на традиционната черна меса може лесно да се разпознае предвестника на съвременния термин за човек, който апелирайки към нечие чуждо его, извлича материална облага от него. Тъй като всички сатанински церемонии били изпълнявани за съвсем реални или материални цели, oscularum infame (сквернага целувка) се считала за символична потребност по-скоро за земен, отколкото за духовен успех.

Общоприето мнение е, че Сатанинската церемония или служба винаги се нарича Черна меса. Черната меса не е магическата церемония, която се практикува от Сатанистите. Сатанистът би използвал Черната меса само като форма на психодрама. Освен това, изпълнителите на една Черна меса не са по необходимост Сатанисти. Черната меса е по същество пародия на богослужението на Римската Католическа Църква, но може да се използва свободно като сатира срещу всякаква религиозна церемония.

За Сатаниста Черната меса, с нейното изопачаване на ортодоксалните обреди, не е нищо повече от излишно повторение. Богослуженията на всички установени религии са в действителност пародии на древни ритуали, изпълнявани от поклонниците на Земята и плътта. В опитите си да лишат от сексуалност и човещина езическите вярвания, по-късните привърженици на духовната вяра варосали истинските значения на Ритуалите, замествайки ги със скучни евфемизми, които сега се считат за „истинска литургия“. Дори ако Сатанистьт прекарвате всяка нощ в изпълняване на Черна меса, той пак не би извършвал по-голяма пародия от благочестивия посетител на Църквата, който несъзнателно участва в собствената си „Черна Меса“ — неговата гавра с прямите и емоционално здравословни Ритуали на езическата античност.

Всяка церемония, която се счита за Черна меса, трябва ефективно да шокира и скандализира, тъй като това изглежда е критерият за нейния успех. През Средните векове богохулството срещу Светата Църква било шокиращо. Сега обаче, Църквата е загубила страховития си имидж, който е имала по време на Инквизицията. Традиционната Черна меса не е вече безобразния спектакъл за дилетанта и за свещеника — ренегат, какъвто е била някога. Ако Сатанистът желае да създаде ритуал, който да е богохулство срещу някоя общопризната институция, с цел психодрама, той внимателно подбира такава, която не е модерно да се пародира. По такъв начин той наистина настъпва свещената крава.

Една съвременна Черна меса би трябвало да съдържа богохулство срещу такива „свещени“ теми като източния мистицизъм, психиатрията, психаделичното движение, ултралиберализма и т.н. Патриотизмът би трябвало да се подкрепя, наркотиците и техните гуровци да се очернят, войнстващите простаци да се обожествяват, а на упадъка на църковните теологии може дори да се даде един сатанински тласък.

Сатанинският маг винаги е бил катализаторът за противопоставянето, което е необходимо за моделиране на обществените вярвания. И в този случай една церемония от естеството на Черната меса може да послужи за постигането на една далечна магическа цел.

През 1666 година във Франция се случили няколко доста интересни събития. След смъртта на Франсоа Мансар, архитекта на трапезоида, чиято геометрия е станала прототипът на Къщата с духовете, по неговите планове бил построен Версайският дворец. Последната от очарователните Жрици на Сатаната, Жан-Мари Бувие (мадам Гийом) била засенчена от находчивата прагматичка и безскрупулна предприемачка Катрин Дешайе, иначе известна като Ла Воазен. Тя била бивша козметичка, която докато се занимавала от време на време с аборти и снабдявала с най-ефикасните отрови дамите, които желаели да елиминират нежеланите си съпрузи или любовници, внезапно открила разрешение в потресающите описания на „messe noir“^[1].

Със сигурност може да се каже, че тази 1666 година била годината на първата „комерсиална“ Черна меса! В района южно от Сен Дени, който сега се нарича Ла Гарен, Ла Воазен закупила една голяма къща със зидове и я обзавела с амбулатории, килии, лаборатории и… един параклис. Скоро мястото се превърнало в de riguer^[2] за кралски особи и по-низшестоящи любители, които присъствали и участвали в същия вид служба, спомената по-рано в тази глава. Организираната измама, вършена по време на тези церемонии била незаличимо отбелязана в историята като „истинската Черна меса“.

Когато Ла Воазен била арестувана на 13 март 1679 година (в Църквата на Нашата Благословена Дама на Добрите Вести, най-непредвидено), жребият бил вече хвърлен. Изродената дейност на Ла Воазен потъпкала величието на Сатанизма за много години напред.

След това, в средата на XVII век в Англия излязъл на мода „Сатанизмът за кеф и разнообразие“ под формата на Ордена на Медманхамовите Францисканци на Сър Френсис Дашууд, всеобщо известен като Hell-fire Club (Клубът на Пъкления Огън).

Като елиминирал кръвта, съсирените и свещите от бебешка лой на литургиите от предишното столетие, Сър Френсис се изхитрил да провежда ритуали, изпълнени с хубава мръсна забава и несъмнено осигурил колоритна и безвредна форма на психодрама за много от водещите светила на онова време. Едно интересно странично занимание на Сър Френсис, което дава ориентир за атмосферата в Клуба на пъкления огън, била групата наречена Dilettanti Club (Клубът на Дилетантите), на който той бил основател.

През XIX век Сатанизмът бива варосван от жалките опити на „бели“ магьосници, които се опитвали да извършват „черна“ магия. Това бил един доста парадоксален период за Сатанизма, характерен с писатели като Бодлер и Хайсмънс, които въпреки явното си вманиачаване със Злото, изглежда не били никак лоши момчета. Дяволът развил своята Луциферианска личност, за да се яви пред публика и постепенно се превърнал в джентълмена от дворцовия прием. Това била ерата на „експертите“ по черните изкуства, такива като Елифас Леви и безчет транс-медиуми, които с грижливо завързаните си духове и демони успели също така да завържат умовете и сърцата на мнозина, които в днешно време се наричат парапсихолози!

Що се отнася до Сатанизма, най-близките до него външни белези били новоезическите ритуали, провеждани в Херметичния Орден на Златната Зора на МакГрегър Мадърс и Алистър Кроули-евия по-късен Орден на Сребърната Звезда (A∴A∴ (A.’.A.’.) — Argentinum Astrum) и Ордена на Тамплиерите от Ориента (О.Т.О.)^[3], който параноично отрича всякаква връзка със Сатанизма, въпреки Кроулиевия самоналожен образ на Звяра от Откровението. Като изключим част от доста очарователната му поезия и повърхностните му познания за магически вехтории, когато не се катерел по планини, Кроули прекарвал по-голямата част от живота си, като позьор par excellence^[4] и се трудел извънредно много, за да изглежда зъл. Подобно на своя съвременник, преподобния (?) Монтегю Съмърс, Кроули явно прекарал по-голямата част от живота си, правейки си майтап с всичко, но последователите му в днешно време са някак си способни да откриват езотеричен смисъл във всяка негова дума.

Винаги успоредно текущи с тези общества са били секс-клубовете, които използват Сатанизма за основа — това продължава и до ден днешен, за което писачите от малките вестници трябва да са благодарни.

Ако Черната меса се е развила от една литературна измишльотина на Църквата до изродена комерсиална дейност, до психодрама за любители и иконоборци, до скрит довод за популярните медии… тогава къде се вмества тя в истинската природа на Сатанизма — и кой е практикувал Сатанинска магия в годините преди 1666-та?

Отговорът на тази загадка се крие в друга загадка. Дали човекът, по общо мнение считан за Сатанист, действително практикува Сатанизъм в истинския му смисъл или по-скоро от гл.т. на съставителите на мнения с благочестиви убеждения? Често се е споменавало, и то с право, че всички книги за Дявола са писани от служителите на Бога. Следователно е съвсем лесно да се разбере как посредством измислиците на богословите се е създала определена порода дяволопоклонници. Този някогашен „зъл герой“ не практикува непременно истински Сатанизъм. Нито пък е живо въплъщение на неограничената гордост или величието на Аз-а, което навлече на пост-езиче-ския свят дефиницията на църковника за злото. Той по-скоро е вторичен продукт на по-късна и по-усложнена пропаганда.

Псевдосатанистьт винаги е съумявал да се показва през цялата съвременна история заедно с неговите Черни меси с различна степен на богохулство, докато реалният Сатанист съвсем не толкова лесен за разпознаване като такъв.

Би било прекалено опростено да се каже, че всеки успяващ мъж и жена на Земята, без да знаят, са практикуващи Сатанисти, но жаждата за земен успех и произтичащата от нея реализация са несъмнено основание за обръщането на палеца на Св. Петър надолу. Ако влизането на богатия в Рая е толкова трудно, колкото опитът на камилата да премине през иглено ухо, ако любовта към парите е коренът на всяко зло — тогава трябва поне да допуснем, че най-могъщите хора на Земята са най-големите Сатанисти. Това важи за финансисти, индустриалци, папи, поети, диктатори, съставители на мнения от всяка разновидност и фелдмаршалите на световните афери.

Понякога посредством „изтичане на информация“ се оказва, че някои от загадъчните мъже или жени на Земята са се „забърквали“ в черните изкуства. Те, разбира се, се изкарани наяве като „тайнствените личности“ на историята. Имена като Распутин, Захаров, Калиостро, Розенберг и темподобни са брънки — нишки, така да се каже, които водят към истинското завещание на Сатаната… завещание, което се издига над етническите, расовите и икономическите различия и преходните идеологии. Сатанистът винаги е управлявал земята… и винаги ще я управлява, с каквото и име да бъде наричан.

Едно е сигурно: еталоните, философията и практиките, изложени на тези страници, са използвани от най-самореализиралите се и могъщи хора на Земята. В тайните помисли на всеки мъж и жена, пробуждани все пак от здрави и незамъглени умове, се крие потенциалът на Сатаниста, така както е било винаги. Знакът на Рогата ще се появи сега на мнозина, не на малцина, а Магьосникът ще застане отпред, за да получи признание.