Антон Шандор Ла Вей
Сатанинската библия (13)

САТАНИНСКИЯТ СЕКС

Много спорове са възникнали около Сатанинските възгледи за „свободната любов“. Често се приема, че сексуалната активност е най-важният фактор в Сатанинската религия и че готовността за участие в сексуални оргии е предпоставка за ставане на Сатанист. Нищо не би могло да е по-дапеч от истината! Всъщност, категорично се обезкуражават прагматици-те, които нямат задълбочен интерес към Сатанизма, а се привличат само от сексуалните му аспекти.

Сатанизмът препоръчва сексуална свобода, но само в истинския смисъл на думата. Свободна любов, според Сатанинската концепция означава точно това — свободата или да сте верни на един човек или да удовлетворявате сексуалните си желания с толкова много хора, колкото чувствате, че е необходимо за да задоволите специфичните си нужди.

Сатанизмът не поощрява оргиастична активност или извънбрачни афери за тези, на които това не им идва естествено. За мнозина би било съвсем противоестествено и пагубно да изневерят на избраните си партньори. За други, би било потискащо да бъдат сексуално обвързани само с един човек. Всеки трябва да реши за себе си каква форма на сексуална активност подхожда най-добре на индивидуалните му нужди. Самоиз-мамното насилване да изглеждате развратни или да имате сексуални партньори без да сте женени, само за да докажете на другите (или още по-лошо, на себе си) колко сте освободени от сексуална вина, е толкова погрешно според Сатанинските стандарти, колкото оставянето на някоя сексуална нужда незадоволена, заради вкоренено чувство за вина.

Мнозина от тези, които постоянно се мъчат да докажат освободеността си от сексуална вина, всъщност имат дори по-големи сексуални задръжки от онези, които просто приемат сексуалната активност като естествена част от живота и не вдигат голяма врява около сексуалната си свобода. Например, установен факт е, че нимфоманията (момичето — мечта на всеки мъж и героинята на всички колоритни романи) не само че не е сексуално освободена, а в същност е фригидна и блуждае от мъж на мъж, защото има твърде големи задръжки, за да може някога да намери пълно сексуално освобождение.

Друго погрешно схващане е представата, че способността за включване в групова сексуална активност била показателна за сексуална свобода. Всички съвременни групи за свободен секс имат една обща черта — неодобряване на фетишистката или отклоненческата дейност.

В действителност, най-ярките примери за нефетишистка сексуална активност, зле замаскирани като „свобода“, имат една обща схема. Всеки в участниците в оргията съблича всичките си дрехи, като следва примера даден от един и механично се сношава — като продължава да следва примера на лидера. Никой от изпълнителите не се замисля, че тяхната „еманципирана“ форма на секс може да се счита за военизирана и инфантилна от външните хора, които не могат да отъждествят униформата със свободата.

Сатанистът съзнава, че ако трябва да е сексуален познавач (и наистина свободен от чувството за сексуална вина), той не може да бъде потискан, нито от така наречените сексуални революционери, нито от фалшивото благоприличие на обремененото с вина общество. На тези клубове за свободен секс им липсва здравословния смисъл на сексуалната свобода. Ако сексуалната активност не може да се изразява на индивидуална основа (което включва лични фетиши), няма абсолютно никакъв смисъл от принадлежност към организация за сексуална свобода.

Сатанизмът толерира всякакъв вид сексуална активност, която истински задоволява вашите сексуални желания — било то хетеросексуална, хомосексуална, бисексуална или дори асексуална, ако щете. Сатанизмът одобрява също всякакъв фетишизъм или отклоненост, която би засилила сексуалния ви живот, доколкото това не включва някой, който не желае да бъде включен.

Широкото разпространение на отклоненческото или фети-шисткото поведение в нашето общество би смаяло въображението на сексуално наивните. Има много повече сексуални разновидности, отколко непросветеният индивид може да си представи — да изброим само няколко от по-преобладаващите: трансвестизъм, садизъм, мазохизъм, уролагния, ексхибиционизъм. Всеки има някаква форма на фетиш, но тъй като повечето хора не съзнават преобладаването на фетишистката активност в нашето общество, те се чувстват извратени, ако се подчинят на „неестествените“ си копнежи.^[1]

Дори асексуалният има отклоненост — собствената му асексуалност. Далеч по-анормално е да страдаш от липса на сексуално желание (освен поради болест, старост или друга основателна причина), отколкото да си сексуално безразборен. Все пак, ако един Сатанист предпочита сексуалната пренасоченост пред сексуалния израз, това си е негова лична работа. В много случаи на сексуална пренасоченост (или асексуалност), всеки опит за сексуално освобождение може да се окаже опустошителен за асексуалния.

Асексуалните неизменно пренасочват сексуалността си в своята работа или хоби. Цялата енергия или движещ интерес, който нормално би бил посветен на сексуалната активност, се канализира в други развлечения или любими занимания. Ако човек издига различни интереси над сексуалната активност, това си е негово право и никой няма право да го осъжда за това. Все пак, такъв човек би трябвало да признае факта, че това е сексуална пренасоченост.

Поради липсата на възможност за изява, много тайни сексуални желания, никога не надминават стадия на фантазията. Липсата на разпускане често води до принуждение и поради което, голям брой хора изнамират незабележими методи за да дадат воля на своите пориви. Просто защото по-голямата част от фетишистката активност не е външно явно изразена, сексуално неопитният не бива да се заблуждава, че тя не съществува. Нека цитираме някои от използваните находчиви техники: мъжкият трансвестит ще удовлетвори своя фетишизъм, като носи дамско бельо под дрехите си, докато върши всекидневните си задължения; или пък, жената — мазохистка може да носи ластичен колан за жартиери, няколко мерки по-малък, за да извлича сексуално удоволствие от своя фетишистки дискомфорт през целия ден, като никой не знае за това повече от другите. Тези илюстрации са далеч по-банални и по-често срещани примери от други, които биха могли да бъдат дадени.

Сатанизмът поощрява всяка форма на сексуален израз, която може да пожелаете, дотолкова, доколкото това не наврежда на някой друг. Това изявление трябва да се приеме с известни уговорки, за да се избегне погрешно тълкувание. Това да не се наврежда на друг, не подразбира неумишлената вреда почувствана от онези, които не биха могли да се съгласят с възгледите ви за секса, заради своите безпокойства относно сексуалния морал. Естествено, би трябвало да избягвате да оскърбявате тези, които означават нещо повече за вас, такива като прекалено скромни приятели и роднини. Все пак, ако искрено се стараете да избегнете оскърбяването им и въпреки усилията ви, те случайно ви разкрият, не можете да бъдете държани под отговорност и следователно не би трябвало да се чувствате виновни, нито заради сексуалните си убеждения, нито заради това, че те се оскърбяват от тези убеждения. Ако живеете в постоянен страх да не засегнете скромните с вашето становище за секса, тогава не би имало смисъл да се опитвате да се освободите от чувството си за сексуална вина. Няма смисъл обаче, да парадирате с това, че можете да си позволявате разни неща.

Друго изключение от правилото касае отношенията с ма-зохисти. Мазохистьт изпитва удоволствие, когато му се причинява болка, така че отказът да му се причини болка, от която изпитва удоволствие, му причинява такава болка, каквато изпитва не-мазохистът от физическата болка. Приказката за истински жестокия садист илюстрира това. Мазохистьт казва на садиста „бий ме“, на което безмилостният садист отвръща „НЯМА“! Ако един човек иска да му бъде причинена болка и изпитва удоволствие от страданието, тогава няма причина да не му се угоди на тази привичка.

Терминът „садист“, в общоприетия смисъл на думата, означава човек, който изпитва удоволствие от безразборна жестокост. В действителност, обаче, истинският садист е селекционист. Той подбира внимателно от огромния резерв подходящи жертви и си доставя голямо удоволствие да изпълнява желанията на тези, които цъфтят когато страдат. „Оправният“ садист е епикуреец, като си избира онези, върху които най-добре може да изразходва енергията си! Ако човек е достатъчно здрав да си признае, че е мазохист и изпитва удоволствие от това да бъде заробен и бичуван, действителният садист ще предложи услугите си с радост.

Отделно от горните изключения, Сатанистът не би навредил преднамерено на други като наруши сексуалните им права. Ако се опитате да наложите сексуалните си права над други, които не откликват с удоволствие на опитите ви за сближаване, вие нарушавате тяхната сексуална свобода. Затова, Сатанизмът не оправдава изнасилването, задирянето на деца, сексуалната гавра с животни и всякаква друга форма на сексуална активност, която включва участието на нежелаещи индивиди или такива, чиято невинност или наивност би позволила да бъдат принудени чрез заплаха, или подведени да правят нещо против желанията си.

Ако всички участващи страни са зрели хора, които на драго сърце поемат пълна отговорност за действията си и доброволно се включват във всякаква форма на сексуален израз — дори и това да е общоприето табу — тогава няма причина да потискат сексуалните си наклонности.

Ако сте в съзнание за всички последици, предимства и недостатъци и сте сигурни, че няма да причините болка на някой, който не желае и не заслужава да му се причинява болка, тогава няма защо да потискате сексуалните си предпочитания.

Така както няма и двама души, които да са съвсем еднакви в избора си на меню или да имат еднаква способност за консумация на храна, така и сексуалните вкусове и апетити варират от човек до човек. Никой човек или общество няма право да поставя ограничения върху сексуалните стандарти или честотата на сексуалната активност на друг човек. Уместното сексуално поведение може да се преценява само в контекста на всяка индивидуална ситуация. Следователно това, което един човек счита за сексуално коректно и морално, може да бъде възпрепятстващо за друг. Обратното също е вярно — един човек може да притежава голяма сексуална мощ, но ще е неоправдано от негова страна да омаловажава друг, чиято сексуална способност не отговаря на неговата и ще е необмислено от негова страна да се налага на другия — например мъжът, който има ненаситен сексуален апетит, но сексуалните нужди на жена му не съответстват на неговите. Ще бъде нечестно от негова страна да очаква от нея да откликва с ентусиазъм на неговите инициативи — но и тя трябва да покаже същата степен на тактичност. В случаите, когато тя не изпитва голяма страст, би трябвало или да го приеме пасивно, но мило, или да не се оплаква, ако той намери за необходимо да освободи страстта си другаде, което включва и автоеротични практики.

Идеално взаимоотношение е това, в което хората се обичат дълбоко и взаимно и са сексуално съвместими. Все пак, съвършените взаимоотношения са сравнително редки. Важно е Да се изтъкне, че духовната любов и сексуалната любов могат, но не е задължително, да вървят ръка за ръка. Ако има известно количество сексуална съвместимост, често тя е ограничена и някои, но не всички, сексуални желания могат да бъдат осъществявани.

Няма по-голямо сексуално удоволствие от връзката с някой, когото обичате, стига само да си подхождате сексуално.

Ако не си подхождате сексуално обаче, трябва да се подчертае, че липсата на сексуална съвместимост не означава липса на духовна любов. Едната може, както често се случва, да съществува без другата. Фактически, често единият член на двойката прибягва към външна сексуална активност, защото дълбоко обича своя партньор и не иска да му причинява болка или да му се налага. Дълбоката духовна любов се обогатява от сексуалната любов и това определено е необходимата съставка за всяко задоволително взаимоотношение, но заради различните сексуални влечения, външната сексуална активност или мастурбаци-ята понякога доставят необходимото допълнение.

Мастурбацията, която се счита за сексуално табу от мнозина, създава проблем с чувството за вина, който не е лесен за разрешаване. Специално ударение трябва да се постави на този въпрос, тъй като той съставлява изключително важен елемент при много успешни магически дела.

Откакто Юдео-Християнската Библия е описала греха на Онан (Бит. 38:7-10), човек отчита сериозността на „уединения порок“. Макар и съвременните сексолози да обясняват греха на Онан просто като coistos interruptus, вредата вече е била сторена от векове теологическо невярно тълкувание.

Отделно от действителните сексуални престъпления, мастурбацията е един от най-осъдителните сексуални актове. През миналият век са били изписани безброй текстове, описващи ужасните последици от мастурбацията. На практика, почти всички физически или душевни заболявания, били приписвани на злините на мастурбацията. Бледност на лицето, плитко дишане, гузност, хлътнал гръден кош, нервозност, пъпчасване и загуба на апетит, са само някои от многото характерни белези придобити уж, в резултат на мастурбация — пълната физическа и душевна разруха били неизбежни, ако човек не обърнел внимание на предупрежденията в тези ръководства за млади хора. Потресающите описания в такива текстове биха били почти смехотворни, но за нещастие, макар и съвременните сексолози, лекари, писатели и др. да са направили много за премахване на клеймото лепнато на мастурбацията, дълбоко вкорененото чувство за вина в резултат на тъпотиите в тези буквари, е било само частично заличено. Голям процент хора, особено тези над четиридесетте, не могат да приемат емоционално факта, че мастурбацията е естествена и здравословна, дори и ако понастоящем я приемат интелектуално, и на свой ред предават отвращението си, често подсъзнателно, на своите деца.

Считало се, че човек можело да полудее, ако въпреки многобройните предупреждения, упорствал в автоеротичните си практики. Този абсурден мит възникнал от сведенията за широко разпространената мастурбация сред пациентите на заведенията за душевно болни. Било прието, че след като почти всички неизлечимо луди мастурбирали, това била причината за тяхното полудяване. Никой никога не е седнал да се замисли, че липсата на сексуални партньори от противоположния пол и свободата от задръжки, характерна за крайната лудост, са реалните причини за мастурбационните практики на лудите.

Много хора по-скоро биха потърсили външната сексуална активност, отколкото да извършват авто-еротични актове пред своите партньори, заради собствените си чувства за вина, заради отвращението си да въвличат партньорите си в мастурбация или заради страха от отвращението на своите партньори — макар че в изненадващо много случаи се постига косвен трепет от знанието, че партньорът е имал сексуални преживявания с други лица — при все че рядко се признава.

Ако стимулът се осигурява от визуализирането на партньора въвлечен в сексуално сношение с други, това би трябвало да се съобщи откровено, така че и двете страни да извлекат полза от такива дейности. Обаче, ако задръжката на мастурба-цията се дължи само на чувство за вина от страна на единия или на двамата партньори, те би трябвало да се опитат по всякакъв начин да заличат тези чувства за вина — или да ги оползотворят. Много взаимоотношения биха могли да се спасят от разпадане, ако хората, които участват в тях, не се чувстваха виновни от извършването на естествения акт на мастурбацията. Мастурбацията се счита за зло, защото доставя удоволствие чрез преднамерено милване със собствена ръка на една „забранена“ област на тялото. Чувството за вина, което придружава повечето сексуални актове, може да се успокои чрез религиозно приемливото твърдение, че чувствените ви наслажде-ния са необходими за създаване на потомство — макар и внимателно да следите календара за „сигурните“ дни. Не можете обаче, да се успокоявате с това обоснование, когато се отдавате на мастурбационни практики.

Каквото и да са ви казвали за „непорочното зачатие“ — дори и ако сляпата вяра ви е накарала да повярвате на този абсурд — вие знаете много добре, че за да имате дете, трябва да имате контакт с човек от противоположния пол! Ако се чувствате виновни за извършването на „първородния грях“, несъмнено ще се почувствате още по-виновни за извършването на сексуален акт само за задоволяване, без каквото и да е намерение да създавате деца.

Сатанистът напълно разбира защо религионистите обявяват мастурбацията за греховна. Както всички останали естествени действия, хората ще го извършват, без значение колко сурово са порицавани. Причиняването на чувство за вина е важен елемент от техния злонамерен план да задължат хората да изкупват „грехове“ като изплащат ипотеки на храмовете на въздържанието!

Дори ако съвременният човек вече не се мъчи под товара на причиненото по религиозен път чувство за вина (или поне си мисли така), той все още изпитва срам, ако се отдаде на ма-стурбационните си желания. Един мъж може да се почувства лишен от мъжеството си, ако се задоволи автоеротично, вместо да се впусне в надпреварата за гонитба на жени. Една жена може да се самозадоволи сексуално, но копнее за его-удовлетво-рението, което произлиза от спорта на съблазняването. Нито мнимият Казанова, нито псевдо-жената-вамп се чувстват адекватни, когато се „принизяват“ да мастурбират за сексуално удовлетворение. И двамата по-скоро биха предпочели един неадекватен партньор. От Сатанинско гледище е далеч по-добре да се отдадеш на една чиста фантазия, отколкото да съдействаш за едно неудовлетворително преживяване с друг човек. Като мастурбирате, вие владеете напълно ситуацията.

За да онагледим неоспоримия факт, че мастурбацията е напълно нормална и здравословна практика, ще кажем само, че тя се изпълнява от всички представители на животинското царство. Човешките деца също следват своите инстинктивни мастурбационни желания, освен ако не са хокани от възмутените си родители, които несъмнено са били остро гълчани от своите родители и т.н.

За нещастие е вярно, че чувството за сексуална вина на родителите неизбежно се предава на децата. За да спасим децата си от злочестата сексуална участ на нашите родители, дядовци и баби, и вероятно от нашата собствена, извратеният морален кодекс на миналото трябва да се разобличи като такъв, какъвто е: една прагматично подредена поредица от правила, която ако бъде строго спазвана, би довела до нашето унищожение! Ако не се освободим от нелепите сексуални стандарти на нашето настояще общество, което включва и т.нар. сексуална револю ция, неврозите причинени от тези задушаващи правила ще про дължават. Придържането към здравомислещия и хуманистичен нов морал на Сатанизма може, и ще създаде обществото в ко ето децата ни ще растат здрави и свободни от моралното бреме на настоящето ни болно общество.