Линдзи Келк
Аз обичам Холивуд (1)

Първа глава

Страхотна сватба!

Десетина човека в градския съвет, никакви химни, никакви обети, никакви дяволии. А после — направо в „Алта“ в Уест Вилидж за приема. Отраженията от пламъчетата на миниатюрните свещички играят по лицата на най-любимите ми хора на света: Джени, Ванеса, Ерин. И Алекс, разбира се. Божичко, страхотен е в официален костюм! Отбелязвам си мислено да купувам по-често костюм в три части на това момче. Например на нашата сватба… Не, лоша Анджела! Колко време е минало, че мислиш за такива неща! Там-та-рам-та-там, там-та-рам-та-там…

— Значи не мислиш, че допускам абсурдна грешка, а? — прошепва в ухото ми Ерин, сваляйки ме грозно на земята. — Така де, надали минаха и шест месеца, откакто ти се кълнях, че никога повече няма да се омъжа…

— Ни най-малко! — тръсвам авторитетно глава. Поглеждам към новия господин Ерин, по-познат на приятелите си като Томас. Или „онова страхотно дупе“, както е известен на Джени. — Сигурна съм, че нямаше да предприемеш подобна стъпка, ако не беше абсолютно убедена, че постъпваш правилно!

— Което си е напълно вярно! Здравейте на всички! — приземява се при нас Джени Лопес и лепва една голяма целувка на бузата на булката, омазвайки я с обилни порции червило „Мак Руби Ууу“. — Той е суперготин, супербогат адвокат и суперски влюбен в теб! Според мен това са трите ключови фактора, които една жена е длъжна да вземе под внимание, когато обмисля дали да се метне на нечий кон! Ама какъв кон, а?! С десетки класи над предишния ти избор! И хиляди класи над по-предишния!

— Божичко, каква безсърдечност! — засмива се Ерин и игриво плясва шоколадовите къдрици на Джени. — Но пък си напълно права — просто нямаше как да не се омъжа за него! Толкова е сладък!

— Да бе, сладък! Лично аз ще се омъжа само за онзи, който е в състояние да наеме целия ми най-любим ресторант за цяла събота вечер! — отсича Джени и присяда до нас с пълна чаша шампанско. — Случайно Томас да разполага със свободни приятели? Имам предвид свободни приятели от неговия богат адвокатски бранш?

Тук не мога да не се засмея. Последната сватба, на която ходих, не би могла да се нарече особено бляскаво събитие. Започнах въпросния ден като румена шаферка с дълбоко хлътнал по мен годеник, а го завърших като размахваща токчета на обувки ръкотрошачка, чийто хлътнал годеник вири задник върху някаква съмнителна особа на задната седалка на общия ни ленд роувър.

След като оставих всички гости на сватбата в сълзи или в болница, аз се метнах на първия самолет за Ню Йорк, където веднага бях поета от Джени — едновременно мое семейство, най-добра приятелка и психотерапевт. Е, надали първите ми месеци биха могли да се определят като разходка из Сентръл парк, но в крайна сметка успях да намеря своя път. Блогър за списание „Look“, страхотни приятели и истински живот — все неща, които толкова дълго време ми бяха липсвали. В този момент през кръста ми се плъзва нечия ръка, която ми напомня за още едно нещо, което бях открила в Ню Йорк — Алекс Райд.

— Това е най-хубавата сватба, на която някога съм ходил — изрича тихо той и нежно докосва с устни кожата на рамото ми. — При това най-готиното маце тук е моето!

— Първо, на цялата сватба присъстват само осем жени и второ, това пак не е вярно! — обръщам се към него и бръсвам дългия му черен бретон от очите му. — Ерин е зашеметяваща, Джени е невероятно красива в тази рокля, а Ванеса…

— Не можеш ли просто да приемеш комплимента като нормален човек? — поклаща глава Алекс. — Освен това мисли каквото си искаш, но аз знам, че точно в този момент в целия град няма по-красива жена от теб!

Сбърчвам нос и приемам целувката му, като тайничко благодаря на щастливата си звезда. С него се запознахме непосредствено след пристигането ми в Ню Йорк и бързо всичко стана твърде сериозно. После той удари спирачките, а аз прекарах цели шест месеца в охлаждане на страстите, преструвайки се, че не съм готова да започна истинска връзка, но на практика през цялото време се питах кога ли ще бъде най-подходящият момент да му се обадя. В крайна сметка вдигнах телефона, заложих всичките си кармични чипове и, слава на Бога, Буда и Марк Джейкъбс, той отговори. А сега просто се опитвах да се забавлявам и да не обръщам внимание на онова постоянно изгарящо чувство в стомаха ми, че той е човекът, че Алекс е избраният. За нищо на света не бих повторила предишната си грешка! Ще има да взема този, дето реди съдбите! Похабих десет години от живота си да живея с бившия си, ала нито веднъж, за момент дори не съм изпитвала такъв неописуем страх да не изгубя Алекс, както когато сега се будя понякога посред нощ и го съзерцавам как спи блажено до мен.

За последните два месеца той се доказа като най-внимателното, най-съобразителното, най-сърцераздирателното прекрасно гадже, което една жена може да си представи. Купува ми дребни подаръчета, като например красивия слънчоглед — моето любимо цвете, което ми връчи, за да украся масленозелената си рокля на Синтия Раули за сватбата на Ерин. Изненадва ме с домашни пикници, когато гоня поредните срокове за довършване на материалите, търчи да купува закуска, преди да съм се събудила, а веднъж дори измина пеш целия път от Бруклин до Манхатън с чантата и ключовете ми, които бях забравила в неговия апартамент, а даже и с махмурлийско приятелска пица, когато веднъж двете с Джени се оказахме без ключове за апартамента си в три през нощта. Тогава така и не разбрахме къде точно Джени бе оставила ключовете… И което е най-важното, когато малко прекалих с дегустацията на вино, за която трябваше да пиша отзив за списание „Look“, той ми държа косата назад, докато драйфах. Зад един изключително тузарски ресторант. Докато всички ни зяпаха. Върху обувките му.

И Алекс не стига, че се съревноваваше за титлата „Най-доброто гадже на света“, ами и беше същински бог на рока! Докато траеше „почивката“ ни, бандата му беше пуснала на пазара третия си албум и въпреки известния комерсиален и големия критически успех той продължаваше да се държи като същински ангел. И докато Джени се чудеше как още не съм го сгащила да смърка кока от пъпа на поредната луднала по него фенка, Алекс се излежаваше преспокойно на нашия диван, зяпаше „Следващият топмодел на Америка“ по телевизията и похапваше китайска храна за вкъщи.

Оглеждам сватбената маса и се изпълвам с невероятно щастие и спокойствие. Не си спомням скоро случай, когато да съм се чувствала по този начин. Какво от това, че не тези са хората, с които съм израснала, и не тези са хората, които са ме учили да карам колело?! Това обаче са хората, които ме научиха да се возя в метрото и да стоя здраво на краката си! Или най-малкото — как да се изправям на тях, след като съм се изтърсила по задник, пияна до козирката.

— Хей, Ерин не те ли кара да позеленееш от завист, а?! — сръгва ме Джени. — Как така тя се жени вече седми път, а аз засега не съм сварила дори и един?!

— Тъкмо се бях отдала на щастливи мисли за това, каква късметлийка съм с такива невероятни приятели като вас, а ти разваляш момента! — потупвам я с укор по ръката аз.

— О, ама ти си ме обичаш! — изгуква закачливо Джени, отпуска глава на рамото ми и ме щипва под брадичката. — И знаеш, че аз също те обичам! Добре де, сериозно — идва ми да се разрева, честна дума! Ако вие с Бруклин смятате да се ожените преди мен, ще имате да вземате!

— Джени! — скастрям я аз и поглеждам скришом към Алекс, но за мое щастие точно в този момент той засвидетелства пълното си внимание на един от приятелите на младоженеца — инвестиционен банкер. — Млъквай! Не сме заедно чак от толкова дълго време! Всичко ще развалиш!

— Не е възможно, захарче! — кимва замислено Джени и поставя длан върху пламъка на близката свещ. — Откакто отново се събрахте, колко нощи сте изкарали разделени, а? Три? Е, може би най-много четири? Той е абсолютно хлътнал по теб, гарантирам ти го! Освен това ми е ясно, че от известно време в главата ти непрекъснато се върти сватбеният марш! Обзалагам се, на каквото искаш, но съм сигурна, че до края на годината ще бъдеш с брачна халка! Какво ще кажеш да го ориентирам към подходящите, а? Да бе, знам, че е творчески тип, но все пак трябва да ти поднесе нещо, което да носиш до края на живота си, нали така?!

Отмятам нервно назад дългия си светлокафяв бретон и смотолевям:

— Стига вече, казах ти! Ние просто сме решили да не избързваме и ти отлично го знаеш!

Джени се усмихва и прошепва:

— Да бе, знам, ама то си е очевидно! И ти отлично знаеш, че съм много щастлива заради теб! Страхотни сте, Анджи! Но сега те умолявам да ми помогнеш и аз да си намеря някого! Изминаха… колко? Шест месеца? И аз съм си все така самотна и нещастна! О, слава на бога, храна!

— Наистина! И аз вече бях започнала да се питам кога ще дойде тази вечеря! — промърморвам небрежно.

* * *

Вечерята мина твърде бързичко. Храната беше страхотна, но като че ли не успя да подложи достатъчно бързо на шампанското — или поне не толкова, колкото на мен би ми се искало. Една наденичка и пилешко бутче биха свършили чудесна работа, обаче това си беше тузарско нюйоркско мероприятие, а не някакво си просто семейно събиране. И когато вечерята премина в речи, а речите преминаха в още повече алкохол, аз се извиних учтиво на чудесния финансов аналитик, който едва не припадна, когато му съобщих, че нямам пенсионен план, и се запътих да търся хора, с които наистина щеше да ми бъде приятно да си поговоря. Ерин и Ванеса бяха заети с изпълнението на задълженията на булката и шаферката при вратата, Джени раздаваше най-чаровните си усмивки на неколцина от приятелите на Томас, а Алекс очевидно се криеше от последните в тоалетната. Той може и да беше облечен в костюм, и да беше пригладил послушно назад непокорната си черна коса, но не беше в състояние да скрие изражението в очите си, когато младоженецът и приятелите му започнаха да обсъждат акции и облигации. И сега, след като наоколо нямаше никой, който да ме спаси от същата позорна смърт чрез разговори, аз предпочетох да се изнеса на балкона, за да се скрия.

— И ти ли си решила да шпионираш хората? — чух гласа на Алекс, когато изкачих стълбите. Беше се подпрял на перилата с чаша шампанско в ръка, с разхлабена яка и вратовръзка.

— Значи тук си се скрил! — отбелязах и отпих глътка от чашата му. Е, една в повече няма да навреди. — Реших, че вече си се изнизал с новия си приятел от вечерята!

— Така е, паснахме си. Не знам защо, но открай време си падам по облигации с висока доходност!

— Знаех си! Знаех си, че рокът ти е само параван! Та кого шпионираме, между другото?

Алекс посочи към импровизирания бар в дъното на ресторанта и отбеляза:

— Първо обектът беше ти, но след като изчезна, няма кого другиго да следя, освен Джени. Сега се опитвам да отгатна коя е мишената й за тази вечер.

Веднага я забелязах — облегната небрежно на бара, с проблясващи шоколадови къдрици и червени устни. Пийваше си коктейл и оглеждаше ноктите си, без да обръща внимание на типа до нея, който непохватно се опитваше да привлече вниманието й със слабовато изкашляне и ужасена усмивка.

— Така, като гледам, май най-сетне е успяла да превъзмогне Джеф — кимна Алекс.

— Може би — смръщих се аз. — Но не знам точно как стоят нещата. В един момент се оплаква: „Искам някой да ме свали, искам някой да ме свали!“, а в следващия си седи вечер вкъщи и гледа сълзливи сериали. Разбираш ли какво искам да кажа? Сякаш изобщо не знае какво иска!

— Може пък просто да е придирчива — отбеляза Алекс и в този момент нещастният банкер се оттегли и пренасочи усилията си към Ванеса. — Или пък наистина харесва сълзливи сериали.

— Разбира се, че ги харесва, но и трябва да бъде придирчива! Все пак тя е прекрасна! Но не мисля, че е само това — кимнах. — Не знам. Излиза, среща се с мъже, те й дават телефонните си номера, а тя никога не им се обажда. А същевременно непрекъснато се оплаква как не можела да срещне никакъв мъж! Просто не знам какво да правя с нея! Наясно съм, че все още въздиша по Джеф, но това е единствената тема, по която тя за нищо на света не би проговорила. Когато е трезва, де.

— Да не би да продължава да си мисли, че двамата в крайна сметка ще се съберат? — Алекс подпря глава на моята.

Аз свих рамене. Официалната версия гласеше, че тя отдавна е превъзмогнала бившия си, но неофициалната, пияната, изречена в два посред нощ, скимтеше: „Никога няма да мога да го забравя, докато съм жива! Той е моята душа-близнак!“ Обаче имах чувството, че това е нещо, което Джени не изгаря от нетърпение да сподели с Алекс.

— Значи да не й казвам, че вчера при него се нанесе някаква блондинка, така ли? — погледна ме озадачено той. — Извинявай, че не го споменах по-рано. Забравих.

— Ти сериозно ли?

Алекс само кимна.

Фактът, че той категорично бе отказал да продаде апартамента си само защото беше в същата сграда като този на бившия на Джени, за нея се бе оказал достатъчно основателна причина, за да не му говори дни наред. Затова ми се струваше благоразумно да запазя тази прясна новина само за себе си.

— Мисля, че тя в никакъв случай не трябва да научава това! Сигурно няма да стане от леглото поне месец!

— Интересно! — усмихна се той и плъзна ръка през кръста ми, като с другата продължаваше да стиска перилата. — Вече може ли да го направим?

Погледнах към абсурдно зелените очи на Алекс. Бретонът му докосна миглите ми, когато той приведе лице към мен за дълга целувка. През тънката коприна на роклята си усетих горещината на тялото му, което ме прикова върху колоната зад мен. Усетих как чантичката се измъква от пръстите ми и пада и не бях сигурна дали е паднала през балкона или до мен. Пък и не бях сигурна дали изобщо ми пука къде е паднала.

— Мисля, че скоро ще трябва да тръгвам — промърморих дрезгаво, докато Алекс прокарваше ръка по гърба ми и накрая започна да навива косата на тила ми около дългите си пръсти. — Утре в девет трябва да се видя с Мери.

— Моят апартамент е по-близо с метрото, твоят — с такси — изрече задъхано Алекс с разширени, потъмнели очи. — Обаче не мисля, че хорицата в метрото ще бъдат във възторг от онова, което съм ти намислил!

— Значи с такси — кимнах и пригладих роклята си. После вдигнах чантичката. Все пак, добре че не беше паднала през балкона и не бе ударила някого. Достатъчно хора съм потрошила по сватби, стига толкова. — Но не мога да не отбележа, че не съм те мислела за един от онези типове, които се надървят от сватби!

— А от кои типове съм според теб? — усмихна се дяволито Алекс. — Освен това не е от сватбата, а от теб! А сега бързо изнасяй ценния си задник към таксито!