Карън Робърдс
Преследване (34)

Глава 34

— За дъщеря ми. И за младия мъж, който ще стане неин съпруг.

Джуди се изправи с чаша в ръка и с широка усмивка вдигна тост. Въпросният млад мъж, бащата на детето на Мади и неин годеник все още, почервеня от смущение. А Мади сияеше. Джес, Сара и Грейс се усмихваха лъчезарно. Седнал малко по-нататък до дългата маса в „Патс Стейкхаус“, където семейството се беше събрало да празнува годежа на Мади, Марк вдигна чашата си и като кимна последователно на всички, отпи. Джес, която седеше до него, беше особено красива и много щастлива, а сестрите й я закачаха с въпроси дали и тя няма да се омъжи скоро. В същото време хвърляха тайни погледи на Марк.

— Не ставайте глупави! — отговаряше тя.

Обаче поруменелите й бузи я издаваха: двамата с Марк бяха влюбени. Също като Джес, Марк изпитваше най-голямото щастие в живота си. И беше сигурен, че другите го виждат. Най-хубавото беше, че Джес и Тейлър се харесваха и се чувстваха добре в компанията си. Марк дори се страхуваше, че някой ден може да стане излишен — мъжът в тази сплотена женска компания. В момента обаче двамата с Джес не правеха никакви прибързани планове, а просто се радваха един на друг. Та нали имаха цялото време на света!

Беше минал месец от онази нощ в къщата имение на Уейн Купър. За доброто на страната, не бяха повдигнати въпроси относно смъртта на Анет Купър, а малкото, които знаеха истината, бяха помолени да си държат устите затворени. На Дейвид Купър беше подсказано да си подаде тихомълком оставката, а Сиърс и семейството му бяха сегашните обитатели на Белия дом. Уейн Купър, Харис Лоуъл и частната охрана на Купър загинаха в самолетна катастрофа по-малко от двайсет и четири часа след последната им среща с Марк. Официално беше оповестено, че катастрофата е потопила Дейвид в голяма мъка и той се оттегля от поста президент, за да скърби на спокойствие. Неофициално, Марк беше сигурен, че случилото се въобще не е било злополука. Тъмните сили, които се грижеха за премахването на ситуации, които биха могли да се окажат пагубни за страната, се бяха справили отново и този път с впечатляваща ефективност. Клиповете, разпространени от Джес в Интернет, не бяха нанесли никаква вреда. Хората ги бяха сметнали за нелоша шега, бяха ги копирали, а после заменили лицето на Дейвид Купър с лицата на други национални лидери. Така Интернет беше залян от клипове с главни действащи лица президентите на различни държави. И вече беше невъзможно да се проследят оригиналните. В резултат се беше вдигнала такава врява, че всички видеоматериали, включително тези с Дейвид Купър, бяха обявени за фалшификати. И след известно време вниманието на широката общественост се насочи, естествено, към други проблеми — национални и международни. Колелата на държавното управление отново се въртяха като добре смазана машина.

— Ще дойдете ли у дома двамата с Марк? — запита Джуди, когато вечерята приключи и групата се беше събрала пред ресторанта, за да се сбогува.

— Не и тази вечер. Утре започвам на новото работно място, забрави ли?

Беше неделя вечер, а сутринта в осем Джес трябваше да е в офиса на адвокатска фирма, работила преди с тази на Девънпорт. Тя беше изключително развълнувана, когато й предложиха работата, а Марк се радваше с нея. Точно както тя се радваше за него, когато го бяха прехвърлили в отдел „Разследване“ на „Тайните служби“.

— Няма да си толкова заета, че да забравиш за поканата ми да дойдеш с мен по магазините в събота, нали? Искам да ми помогнеш да си избера булчинска рокля — каза Мади, хванала за ръка срамежливия си годеник. — Ти ще си главната ми шаферка.

— Чакай малко. Мислех, че тази роля се пада на мен — възрази Грейс.

— Ами… Всички вие ще бъдете мои главни шаферки. Ще имам три — каза Мади, когато Сара, хванала синовете си за ръка и следвана от съпруга си, се приближи до тях. — Което означава, че всички вие, а и мама, ще трябва тази събота да ми помогнете да си избера рокля.

— Технически, аз ще бъда твоя помайчима, защото съм омъжена. Единствената ти помайчима — отбеляза Сара.

— Освен ако Джес… — Грейс се обърна с блеснали очи към нея.

— Няма да се случи. — Джес беше категорична, хванала Марк за ръката и сгушила се до рамото му. — Хайде, ние си отиваме у дома.

Живееха заедно в неговата къща. Джес беше отишла в дома му онази нощ преди месец и, така и не си беше тръгнала.

— На мен ми звучи добре — отговори той с усмивка.

— Ще се видим в събота! — извика тя през рамо на майка си и сестрите си и двамата с Марк се отдалечиха.

Беше тъмно, на небето грееше пълна луна, районът около ресторанта беше оживен. Марк мислеше за думите на Джес, докато отваряше вратата на колата. След миг, седнал зад кормилото, той я погледна.

— Знаеш ли, дълго време къщата ми беше за мен просто къща — място, където спя и се преобличам. Не беше дом.

— А сега е?

— Да — каза той. — Защото ти си с мен. В това е разликата.

Той се наведе и я целуна. После потеглиха към дома.