Джийн М. Оел
Айла през равнината (13)

12

Северният ръкав на Великата Майка Река с мрежата си от лъкатушещи канали беше виещата се горна граница на обширната делта. Близо до брега на реката тук-там често се срещаха дървета и храсти, но отвъд тази тясна гранична ивица, вече настрана от непосредствения източник на влага, горската растителност отстъпваше на степната трева. Яздейки на запад през сухата трева на степите близо до гористата ивица, но избягвайки виенето на реката, Айла и Джондалар се придвижваха по левия бряг по течението й.

Често им се налагаше да навлизат в мочурища, обикновено правеха бивак близо до реката и оставаха удивени от разнообразието, на което попадаха. Обширното устие на реката изглеждаше толкова еднообразно, когато го разглеждаха далеч от големия остров, но отблизо се разкриваха различни релефи и растителност — от пясък до гъста гора.

Един ден през цялото време яздиха през полета от хвощ с кафяви цветове, групирани като наденици, покрити отгоре със стръкове, отрупани с жълт цветен прашец. След това обширни пространства с тръстика, висока два пъти повече от ръста на Джондалар, растяща заедно с по-ниски видове — стройните растения растяха близо до водата и нагъсто.

Островите, образувани от отлаганията на тиня, които обикновено представляваха дълги ивици суша, изградена от пясък и глина, се миеха от водите на прииждащата река и насрещните морски течения. Резултатът от това беше една мозайка от тръстикови групи, мочури, степи и гори в различни стадии на развитие, всичките подложени на бързи промени и пълни с изненади. Това променливо разнообразие се простираше дори отвъд границата на речната делта. Пътешествениците неочаквано попаднаха на езерца, напълно откъснати от делтата между брегове, които са представлявали острови тиня в реката.

Повечето острови са се стабилизирали първоначално от крайбрежни растения и гигантска трева, достигаща почти сто и осемдесет сантиметра височина, която конете обожаваха — високото й съдържание на сол привличаше и много други тревопасни животни. Но релефът се променяше така бързо, че понякога откриваха острови в рамките на затворените пространства на огромното устие на реката, чиито крайбрежни растения още вирееха по дюни във вътрешността им наред със стари гори, обвити във виещи се лиани.

Докато мъжът и жената пътуваха покрай Великата Река, те често трябваше да пресичат малки притоци, които едва се забелязваха, и конете шляпаха през тях, а малките реки не бяха трудни за преминаване. Но мочурливите терени на бавно пресъхващите вади, променили посоката си, бяха съвсем друго нещо. Джондалар обикновено ги заобикаляше. Остро осъзнаваше опасността от тресавища и меката глинеста почва, която често се образуваше в такива места, спомняйки си горчивия опит, който имаше с брат си, когато бяха минавали оттук по-рано. Но не познаваше опасностите, които понякога криеше тучната зеленина.

Прекараха един дълъг и горещ ден. Търсейки място за нощуване, Джондалар и Айла се насочиха към реката и видяха една такава възможност. Тръгнаха надолу по един склон към високи иви, хвърлящи сянка на една възхитително зелена полянка. Изведнъж на отсрещната страна изскочи голям кафяв заек. Айла пришпори Уини и посегна за прашката на колана си, но като тръгнаха през зеленината, кобилата забави ход, защото твърдата почва под копитата й стана мека като гъба.

Жената веднага усети това и за щастие прие инстинктивно реакцията на кобилата, макар че мислите й бяха заети с осигуряването на вечерята. Тя рязко спря точно когато до нея изтопурка Рейсър с Джондалар. Жребецът също усети меката земя, но ускорението му беше по-голямо, затова продължи още няколко стъпки напред.

Мъжът едва не изхвърча от седлото, когато предните крака на Рейсър потънаха дълбоко в гъстата тиня, но успя да скочи от коня. С остро цвилене и рязко дръпване младият жребец, чиито задни крака бяха останали на твърда земя, успя да измъкне единия си крак от тресавището. Като се дръпна назад и намери по-здрава опора, Рейсър се опъна, докато и другият му крак изскочи от тресавището със звучно „шльоп“.

Младият кон се разтрепери и мъжът положи успокояваща ръка на извития му врат, после откъсна един клон от близкия храст и провери почвата напред. Когато тинята го погълна, той взе третия дълъг прът, който не се използуваше за плаз, и направи проверка с него. Макар и покрита с тръстики и острица, малкият участък се оказа дълбоко тресавище с размекната глина и тиня. Пъргавото дръпване на конете беше предотвратило възможна злополука, но отсега нататък започнаха да се приближават до Великата Майка Река с повече предпазливост. Нейното капризно разнообразие можеше да крие враждебни изненади.

Птиците продължаваха да бъдат преобладаващата фауна в делтата, особено няколко разновидности чапли, егрети и патици, много пеликани, лебеди, гъски, жерави, малко черни щъркели и шарени блестящи ибиси, мътещи в дърветата. Сезонът на мътене беше различен за различните видове, но всички се размножаваха през по-топлия период на годината. Пътешествениците събраха яйца от различни птици, за да имат бърза и лесна храна — дори Вълчо се научи как да чупи черупките им и му се усладиха някои от разновидностите с привкус на риба.

След известно време свикнаха с птиците в делтата. Когато започнаха да научават какво може да очакват, изненадите станаха по-малко, но една вечер, докато яздеха близо до гората от сребърни върби покрай реката, попаднаха на зашеметяваща гледка. Дърветата се разтваряха и се показа широка лагуна, почти езеро, макар че отначало те помислиха, че е по-твърд терен, защото беше напълно покрит с водни лилии. Гледката, която прикова вниманието им, представляваше стотици дребни чапли с извити като буква S шии и дълги човки да кълват риба, накацали на широките зелени листа около всеки разцъфтял бял цвят.

Очаровани, те ги гледаха известно време, после решиха да се махнат, защото се опасяваха, че Вълчо може да се юрне и да подплаши птиците. Правеха бивака си недалеч от това място, когато видяха как стотици дългошии чапли се издигат във въздуха. Джондалар и Айла спря и се загледаха в птиците, пляскащи с големи криле, как се превръщат в тъмни силуети на фона на розовите облаци по небето на изток. Тогава в бивака се появи с подскоци Вълчо и Айла предположи, че той ги е подплашил. Макар че той не правеше никакви опити да ги лови, така се забавляваше да подплашва ятата блатни птици, че тя се чудеше дали не го прави заради удоволствието да гледа как се издигат в небето. Тя самата се прехласваше от гледката.

На следващата сутрин Айла се събуди, защото й беше горещо и лепнеше от пот. Жегата вече се усилваше, на нея не й се ставаше. Искаше й се поне един ден да починат. Не че толкова беше изморена, просто й беше втръснало да пътува. „Дори конете се нуждаят от почивка“ — помисли си тя. Джондалар все даваше зор да не спират и тя усещаше какво го кара да прави така, но ако пресекат ледника, за който той постоянно говореше, един ден по-късно, това едва ли щеше да се отрази на закъснението, което вече бяха натрупали. Ще им трябва повече от един ден добро време, за да са сигурни, че пътешествието ще е безопасно. Но когато той стана и започна да събира багажа, тя го последва.

С напредването на утрото жегата и влагата дори в откритата равнина започнаха още повече да тегнат и когато Джондалар предложи да спрат, за да поплуват, Айла моментално се съгласи. Завиха към реката и се зарадваха на сенчестата полянка, която допираше до водата. Беше се образувал един поток, който все още беше малко тинест и пълен с гнили листа, но имаше малък вир, заобиколен от борове и върби. Водеше към тинестия бараж, но отвъд него, при един завой на реката имаше чакълест тесен бряг, врязан в спокоен басейн, а през надвисналите върби проблясваха слънчеви петна.

— Това е идеално място! — възкликна Айла, широко усмихната.

Тя започна да отвързва плаза, но Джондалар я попита:

— Необходимо ли е? Няма да стоим дълго.

— Конете също трябва да починат и може да им се прииска да се овъргалят или поплуват — каза тя, сваляйки кошниците и одеалото-седло от Уини. — Освен това искам да дочакам Вълчо да ни настигне. Не съм го виждала цялата сутрин. Сигурно е подушил нещо, което го е накарало да се впусне в преследване.

— Добре — каза Джондалар и започна да развързва каишите на кошниците върху гърба на Рейсър. Постави ги в пирогата до тези на Айла и тупна приятелски жребеца по задницата, за да му покаже, че може да се присъедини към майка си.

Младата жена бързо свали малкото си дрехи и зашляпа в басейна, докато Джондалар спря по малка нужда. Погледна към нея и остана като прикован. Тя беше до колене в проблясващата вода, огряна от слънчев лъч, проникващ през дърветата, къпеща се в светлината му в златен ореол, загорилата кожа на гъвкавото й тяло блестеше.

Джондалар я гледаше отново, поразен от красотата й. За миг силните му чувства към нея го завладяха и като че ли нещо заседна в гърлото му. Тя се наведе, за да загребе вода с шепи и да я плисне върху себе си, което откри заоблеността на задните й части и оголи по-светлата кожа на вътрешната страна на бедрата й, което предизвика прилив на желание у него.

Тя го погледна, когато той започна да навлиза във водата, видя усмивката му и познатия, покоряващ израз в магнетичните му сини очи, после забеляза, че формата на мъжествеността му се променя. В отговор на това през нея премина дълбока тръпка, после тя се отпусна и напрежението, което не съзнаваше, я напусна. Днес нямаше да пътуват повече. И двамата имаха нужда сменят ритъма, едно малка, приятна промяна.

Той беше видял как тя го погледна надолу и в определен момент усети желанието й и леката промяна на позата й. Стойката й стана някак си по-подканваща. Реакцията му беше очевидна. И да искаше, не можеше да я прикрие.

— Водата е чудесна — каза тя. — Добре, че ти хрумна да поплуваме. Стана толкова горещо.

— Да, усещам горещината — каза той с лукава усмивка и се придвижи към нея. — Не знам как го постигаш, но като съм край теб, не мога да се контролирам.

— А и защо ти е? И аз съм така, като съм край теб. Само като ме погледнеш ей така и съм готова за теб.

Тя се усмихна с широката си красива усмивка, която той обожаваше.

— Ах, ти — въздъхна той и я пое в прегръдките си.

Тя се протегна към него, докато той се наведе и целуна меките й устни силно и бавно. Прокара ръце по гърба й, опипвайки затоплената от слънцето кожа. Тя обожаваше допира му и отговори на милувката с внезапно и изненадващо желание.

Той пусна надолу ръце и обхвана гладките й заоблени задни части и я придърпа към себе си. Тя усети цялата дължина на топлата му мъжественост на корема си, но движението наруши равновесието й. Опита се да го запази, но един камък под крака й се катурна. Тя се вкопчи в него, търсейки опора, наруши равновесието му и той се подхлъзна. Двамата цамбурнаха с плясък във водата, после седнаха и се засмяха.

— Нали не си се ударила? — попита Джондалар.

— Не, но водата е студена, а аз се опитвах постепенно да се отпусна в нея. Е, сега, като съм мокра, мисля, че мога да поплувам. Нали затова дойдохме тук?

— Да, но това не означава, че не можем да правим и други работи — каза той.

Видя, че водата стига до под мишниците й и едрите й гърди плаваха, напомняйки му извити носове на лодки с твърди розови върхове. Наведе се и погъделичка едното зърно с езика си, усещайки топлината й в студената вода.

Тя потрепери и отметна глава назад, за да изпита усещането с цялото си тяло. Той обхвана другата й гръд, после плъзна ръката си зад нея и я придърпа. Тя се почувствува много възбудена само от натиска на ръката му, преминаваща по твърдото й зърно, което предизвика нови приливи на удоволствие в тялото й. Той засмука другото зърно, после го пусна и започна да я целува по гърдите, шията и врата. Духна лекичко в ухото й и намери устните й. Тя леко ги отвори и усети езика му, след това и целувката му.

— Хайде — каза той, когато се разделиха, изправи се и й подаде ръка, за да й помогне да стане. — Да плуваме.

Потопи я до кръста в басейна, после отново я притисна до себе си и я целуна. Тя усети ръката му между бедрата си, хладината на водата, когато разтвори срамните й устни, и изпита още по-силно усещане, когато напипа твърдата малка пъпка и я разтри.

Остави се на усещането. И тогава си помисли: „Много бързо се развиват нещата. Аз съм почти готова.“ Пое дълбоко дъх, измъкна се от прегръдката му и смеейки се, го изпръска с вода.

— Струва ми се, че трябва да плуваме — каза тя и направи няколко удара с ръце. Басейнчето беше малко, на отсрещната страна се затваряше от подводен остров, покрит с гъста тръстика. Стъпила на него, тя се изправи и се обърна с лице към него. Той се усмихна и тя усети силата на магнетизма му, на желанието му, на любовта му и го пожела. Той я последва, когато тя заплува към брега.

Там, където водата стана плитка, той се изправи изказа:

— Добре, значи си поплувахме.

Подаде й ръка и я изведе от водата на брега. Целуна я отново и усети, че тя се притиска към него и се разтапя в ръцете му, докато гърдите и коремът й се притискат в тялото му.

— А сега е време за други неща — каза той.

Дъхът спря в гърлото й и той видя как очите й се разшириха. Гласът й леко потрепери, когато тя понечи да проговори.

— Какви други неща? — попита тя, като направи опит да се усмихне присмехулно.

Той се отпусна на покривалото на земята и протегна ръка към нея.

— Ела да ти покажа.

Тя седна до него. Той я положи по гръб, целувайки я и след това, без други предисловия, легна върху нея, разтвори краката й и прокара език по хладните й мокри срамни устни. Очите й моментално се отвориха широко и тя потрепери от внезапния пламък, който премина пулсиращо през нея. После изпита сладост от устните му, които смучеха мястото й на Удоволствията.

Той искаше да я вкуси, да я изпие и знаеше, че тя е готова. Възбудата му нарасна, като усети нейната, слабините му се напрягаха от желание и голямата му леко извита мъжественост се наду до пълната си големина. Той триеше нос, хапеше леко, смучеше, обработваше я с езика си, опита я навътре. Колкото и да я желаеше, искаше това да продължи вечно. Обожаваше да й прави Удоволствие.

Тя усети как възбудата пламва вътре в нея и застена, после извика, когато усети наближаването на върховния момент.

Ако той поискаше, можеше да я освободи, без дори да й го вкарва, но той обожаваше това усещане, когато беше вътре в нея. А искаше, ако има начин, да й направи всичко наведнъж.

Тя се надигна да го поеме заедно с бурята, която се надигна в нея, после почти без предупреждение внезапно избухна. Той усети влагата и топлината й, надигна се, придвижи се напред, намери приканващия отвор и със силно рязко движение нахлу целия в нея. Жадната му мъжественост беше така готова, че не знаеше още колко може да чака.

Тя извика името му, сграбчи го, изви се към него. Той отново нахлу в нея и усети, че тя го обгърна отвсякъде. Тогава тресейки се и стенейки той се отдръпна, усещайки разкошното теглене в слабините си. Чувствителният му орган изпращаше дълбоки възбуждащи сигнали в него. И изведнъж усети, че му идва, вече не можеше да се сдържа, усети как го обзе избликът на Удоволствията. Тя извиха заедно с него и потъна в страхотно удоволствие.

Той направи още няколко последни движения, после се отпусна върху нея. Двамата отдъхваха от напрежението на натрупалата се възбуда и бурното освобождаване. След малко той вдигна главата си и тя се протегна да го целуне, усещаща собствената си миризма и вкус, която винаги й напомняше за невероятните чувства, които той беше способен да събуди в нея.

— Мислех да го направя по-бавно, да бъде по-трайно, но бях готова за теб.

— Това не означава, че не може да трае дълго — каза той и видя как усмивка бавно озари лицето й.

Джондалар се търколи настрана, после седна.

— Този каменист плаж не е много удобен — каза той. — Ти защо не ми каза това?

— Не бях забелязала, но сега, след като ми каза, усещам, че в ханша ми се е забил един камък, а друг под рамото ми. Мисля, че трябва да намерим по-меко място… на което да можеш да лежиш — каза тя с лукава усмивка и пламъче в очите. — Но първо искам добре да си поплувам. Може би наблизо има по-дълбок проток.

Те зашляпаха обратно в реката, преплуваха късия вир и продължиха срещу течението, пресичайки плитките тинести тръстики. От другата страна водата стана внезапно по-студена, земята под краката им се спусна надолу и те се озоваха в отворен приток, който се виеше между тръстиките.

Айла заплува по-бързо и мина пред Джондалар, но той положи усилия и се изравни с нея. И двамата бяха силни плувци и скоро започнаха приятелско състезание, препускайки през открития проток, който се виеше през високите тръстики. Бяха с толкова равни сили, че ту единият, ту другият водеше. Айла се беше озовала напред, когато ръкавът се раздели на два, които така остро завиваха в две различни посоки, че когато Джондалар погледна, тя не се виждаше.

— Айла! Айла! Къде си? — извика той.

Не последва никакъв отговор. Отново извика и се втурна по единия от ръкавите. Той се виеше насам-натам и Джондалар виждаше само тръстики — навсякъде, където се обърнеше, имаше само стени от тръстики. Обзет от внезапна паника, той отново извика:

— Айла, в името на студения подземен свят на Майката, къде си?

Изведнъж чу изсвирване, това, което Айла използуваше за Вълчо. Обля го вълна на успокоение, но то прозвуча по-далеч, отколкото предполагаше, че тя може да бъде. Той отговори с изсвирване, чу отговора й и заплува обратно по ръкава. Стигна мястото, където ръкавите се разделяха, и пое по другия.

Той също правеше завой назад в друг канал. Джондалар усети, че го поема силно течение, и изведнъж се насочи надолу по течението. Видя, че Айла плува със силни движения срещу течението и се втурна към нея. Тя продължаваше да напредва, когато той се срещна с нея, защото се боеше течението отново да не я прати в погрешния ръкав, ако спре да плува. Той се завъртя и заплува до нея срещу течението. Когато стигнаха разклонението, спряха да починат.

— Айла! Ама ти какво си мислиш? Защо не провери дали знам накъде отиваш? — скара й се Джондалар с висок глас.

Тя му се усмихна, защото сега знаеше, че гневът му се дължи на освобождаването му от страха и безпокойството.

— Просто гледах да те изпреваря. Не знаех, че този ръкав ще се завърти обратно толкова бързо, нито че течението ще е така бързо. Течението ме отнесе надолу, преди да разбера. Защо е толкова бързо?

Напрежението му се изпари и понеже се успокои, че тя е в безопасност, гневът на Джондалар бързо изчезна.

— Не ми е ясно. Много е странно. Може би сме близко до главния ръкав или земята под водата тук се спуска рязко надолу.

— Е, да се връщаме. Тази вода е студена и ми се иска да съм на онзи слънчев плаж — каза Айла.

Отпускайки се на течението, те заплуваха назад по-мързеливо. Макар че не беше така силно като в другия ръкав, то ги понесе. Айла се обърна по гръб и се загледа в преминаващите зелени тръстики и синия небесен свод. Слънцето все още беше на изток, но се беше издигнало високо.

— Спомняш ли си къде се отклонихме в този ръкав? — попита Джондалар. — Всичко изглежда еднакво.

— На речния бряг имаше три високи бора, като средният беше по-висок. Бяха зад едни плачещи върби — каза тя и отново се обърна да плува по корем.

— Тук покрай водата има много борове. Може би е най-добре да се насочим към брега. Може да сме ги подминали — каза той.

— Не мисля така. Борът от страната надолу по течението на големия ръкав имаше смешна извита форма. Още не ми се е мярнал. Почакай… ей там напред… ето го, видя ли го? — каза тя, насочвайки се към тръстиковата група.

— Права си — каза Джондалар. — Ето тук се отклонихме. Тръстиките са огънати.

Прецапаха през тръстиките в малкия вир, който сега им се видя топъл. Излязоха на малката ивица камениста суша с чувството, че са се прибрали вкъщи.

— Ще взема да запаля огън и да направя чай — каза Айла, като прокара ръце по раменете си, за да отцеди водата. Събра косата си и изцеди водата от нея, после тръгна към кошниците с провизиите, като събираше съчки по пътя си.

— Искаш ли си дрехите? — попита Джондалар, прибавяйки още дърва.

— По-добре да поизсъхна първо — отговори тя, забелязвайки, че конете пасат наблизо в степта, но никъде не видя Вълчо. За миг се разтревожи, но на него не му беше за първи път да изчезва за половин ден. — Защо не постелеш покривалото за земя на онова слънчево петно на тревата. Ще си починеш, докато правя чая.

Айла разпали добър огън, докато Джондалар донесе вода. След това тя внимателно подбра изсушени билки от тези, които съхраняваше. Реши, че е добре да приготви чай от люцерна, защото той беше общо стимулиращ и освежителен, като прибави малко цветчета и листа от пореч, което го правеше тонизиращ, и кичест карамфил за сладост и лека пикантност. Освен това за Джондалар подбра малко мъжки „котенца“ от елши, които беше събрала през много ранната пролет. Спомни си, че ги бра със смесени чувства, мислейки си да се събере с Ранек, но през цялото време й се искаше това да е Джондалар. Почувствува прилив на щастие, когато прибави „котенцата“ в неговата чаша.

Когато чаят стана готов, тя занесе двете чаши на полянката, където той почиваше. Част от покривалото за земята, което беше разстлал, вече беше на сянка, но радостта не я напускаше. Топлината на деня вече беше премахнала част от измръзването от плуването. Тя му подаде една чаша и седна до него. Почиваха си, отпивайки от освежителните питиета, почти не разговаряха и гледаха конете как бяха застанали глава до задница, като помахваха с опашките си мухите един на друг.

Когато изпи чая си, Джондалар се отпусна по гръб с ръце под главата си. Айла се радваше да го гледа как си почива, вместо да бърза да тръгват веднага. Остави чашата си, изтегна се до него и постави главата си на рамото му, а ръката си на гърдите му. Затвори очи, вдъхвайки мъжкия му аромат, и усети как той я прегърна и несъзнателно прокара нежно ръка по ханша й.

Тя обърна глава и целуна топлата му кожа, после издиша във врата му. Той леко потрепери и затвори очи. Тя отново го целуна, после покри рамото и врата му с много малки хапещи целувки. Едва изтърпя гъдела от целувките й, но това така силно го възбуждаше, че той се постара да остане неподвижен.

Тя целуна врата, шията, брадичката му, опипвайки бакенбардите му с устните си, след това се надигна, за да достигне устата му и покри устните му с нежните си устни. Когато стигна другия им край, тя се отдръпна и го изгледа. Очите му бяха затворени, но видът му говореше, че му е приятно. Най-сетне той отвори очи. Тя се беше надвесила над него с усмивка, косата й беше все още влажна и преметната през едното й рамо. Прииска му се да я сграбчи и притисне в себе си, но само отговори на усмивката й.

Тя се наведе и започна да опипва устата му с езика си толкова леко, че той едва го усещаше, но дъхът през влажността му причиняваше невероятни тръпки. Най-сетне, когато той мислеше, че вече няма да издържи, тя го целуна силно. Той усети как езикът й търси да проникне и отвори уста, за да й отговори. Тя бавно изследваше вътрешната страна на устните му, под езика му и небцето му, опитваше, докосваше, гъделичкаше, после лекичко докосна устните му, докато той вече не можеше да издържи. Надигна се, сграбчи главата й и я целуна силно и страстно.

Когато отпусна главата си назад и я пусна, тя закачливо му се усмихваше. Тя беше успяла да го накара да реагира и двамата знаеха това. Гледаше колко е доволна от себе си, но и той беше доволен. Тя се чувствуваше озарена, игрива и той се чудеше какви други удоволствия му е приготвила. Докато мислеше за това, през него премина тръпка на възбуда. Това може да се окаже интересно. Усмихна се и зачака, гледайки я със зашеметяващите си дълбоки сини очи.

Тя отново се наведе към него и го целуна по устата, после по врата, раменете и гърдите, след това по зърната им. Внезапно застана на колене отстрани до него, наведе се на другата страна и хвана увеличения му орган. Налапа го, докъдето можа, с топлата си уста, усети върху му с влажното си гърло и още по-дълбоко. Отдръпна се бавно назад и го усети как се напъва с всичките фибри на тялото си. Той затвори очи и се остави на нарастващото удоволствие, докато тя движеше ръцете си и топлата си засмукваща уста нагоре и надолу по дългия му прът.

Побутна лекичко връхчето с опипващия си език, после направи няколко бързи кръга по него и той започна неудържимо да я желае. Тя хвана нежно меката торбичка под члена му — той й беше казал да пипа там много нежно — и опипа двете загадъчни, меки, заоблени речни камъни в нея. Тя се чудеше за какво са те и усети, че са важни в някакво отношение. Когато топлите й ръце обгърнаха нежната му торбичка, той изпита нещо по-различно, приятно, но с лека доза загриженост за това нежно място, което като че ли го стимулираше по друг начин.

Тя се отдръпна и се взря в него. Силното му удоволствие от нейните действия се изписа на лицето му и той й се усмихна с очи, подканвайки я да продължи. Тя се наслаждаваше да му доставя Удоволствия. Това я стимулираше по различен, но дълбок и възбуждащ начин и тя разбираше защо той обожава да й доставя Удоволствие. Целуна го дълго, после преметна крака си през него и го яхна с лице към стъпалата му.

Седнала на гърдите му, тя се наведе и хвана с двете си ръце, една над друга пулсиращия му член. Макар и твърд и удължен, кожата му беше мека и когато тя го обхвана с устни, усети, че е гладък и топъл. Започна да го целува. Когато стигна основата му, продължи към торбичката, обви я нежно с устни, усещайки меките заоблености в нея.

Той потрепери от пристъпите на неочаквано Удоволствие, което преминаваше на вълни през него. Беше почти непоносимо. Не само бурните усещания, които изпитваше, но и това, че я виждаше. Тя се беше понадигнала и както го беше яхнала, той виждаше влажните и розови срамни външни и вътрешни устни, че даже разкошният й отвор. Тя пусна торбичката му и отново лапна и засмука пулсиращата му мъжественост, когато изведнъж усети, че той я отмести малко назад. И тогава, в пристъп на възбуда, езикът му намери срамните й устни и мястото на Удоволствията й.

Ровеше се в нея с ръце и уста, смучеше, опипваше, изживяваше радостта да й доставя Удоволствие и в същото време да изпитва възбудата, която тя му причиняваше, докато триеше члена му напред и назад, смучейки го.

Тя бързо стигна върха на възбудата си и не можеше да се сдържа, но той се опитваше и напрягаше да се сдържи. Можеше лесно да се отдаде, но искаше още, така че когато тя спря, достигнала върха, извивайки се назад и викайки, той беше радостен. Усети влагата й, но стисна зъби, за да се сдържи. Ако не бяха правили Удоволствия по-рано, нямаше да може, но сега се сдържаше и достигна една степен преди върха.

— Айла, обърни се! Искам те цялата.

Тя кимна. И понеже и тя го искаше целия, надигна се, завъртя се и го яхна с лице към него. Поизправи се и вкара члена му в себе си, после се отпусна. Той стенеше и не спираше да произнася името й, усещайки как потъва в дълбокия топъл кладенец. Тя усещаше вибрации в различни чувствителни места, докато се движеше нагоре и надолу, направлявайки твърдата му мъжественост вътре в себе си.

На платото на Удоволствието, което беше достигнал, необходимостта му да достигне края не беше така завладяваща. Можеше да изчака известно време. Тя се наведе напред в малко по-различна поза. Той я придърпа, по-близо, за да хвана съблазнителните й гърди, лапна едната и силно я засмука, после посегна към другата, накрая ги хвана и двете. Както винаги, когато смучеше гърдите, усещаше как възбудата дълбоко я обхваща някъде много навътре.

Тя усети, че отново се устремява към върха на Удоволствието, и започна да се движи нагоре и надолу върху него. Той се издигаше над платото, усещаше, че го обхващат по-силни импулси, и когато тя се отпускаше, той хващаше ханша й и й помагаше да се движи, като я избутваше и придръпваше. Когато тя се надигна, той усети прилив и изведнъж достигна върха. Тя се отпусна върху него и той извика от разтърсващото удоволствие на изригването от слабините му, а тя изстена и се разтресе от взрива, който я омаломощи.

Джондалар още няколко пъти я повдигна и отпусна, после я придърпа към себе си и целуна зърната й. Айла потрепери още веднъж и се отпусна върху него. Лежаха неподвижно и дишаха тежко.

Айла вече започваше да диша по-равномерно, когато усети нещо мокро на бузата си. За миг помисли, че е Джондалар, но то беше студено и мокро и някак си по-различно, макар и с познат мирис. Отвори очи и видя зяпналата уста на един вълк. Той отново я подуши и я близна между очите.

— Вълчо! Я изчезвай! — каза тя и избута настрани студения му нос, за да се отстрани от вълчия му дъх, после се претърколи настрана до мъжа. Протегна се и зарови ръка в козината на Вълчо. — Много се радвам, че те виждам. Къде беше цял ден? Започнах да се тревожа за теб. — Тя седна и прегърна главата му в двете си ръце, допря чело до неговото, после се обърна към мъжа. — Чудя се от колко време е тук.

— Радвам се, че си го научила да не ни пречи. Ако беше ни попречил по време на тази работа, не знам какво щях да го направя — каза Джондалар.

Изправи се и помогна и на нея да стане. Прегърна я и я огледа.

— Айла, това беше… как да кажа? Не мога да намеря думи.

Тя видя толкова любов и обожание в очите му, че едва сдържа сълзите си.

— Джондалар, не знам какво да кажа, но не знам и никакви знаци на Клана, с които да ти покажа какво чувствувам. Не знам дали изобщо съществуват такива.

— Айла, ти току-що ми показа истински, с много повече от думи. Показваш ми го всеки ден, по толкова много начини. — Внезапно той я притисна до себе си и гърлото му се сви. — Моята жена, моята Айла. Ако някога те загубя…

Тя усети страха в думите му, но само го притисна още по-силно.

— Джондалар, как винаги знаеш какво наистина искам? — попита Айла.

Седяха, огрени от златистите отблясъци от огъня, пиеха чай и гледаха как смолистите борови дърва пращяха и хвърляха снопове искри в нощния въздух.

Джондалар се чувствуваше по-отпочинал, доволен и спокоен, отколкото преди. Следобедът бяха ловили риба — Айла му показа как да подмами с ръце една риба от водата — после намери сапунин и те се изкъпаха и измиха косите си. Той току-що беше свършил с чудесното рибно ястие, придружено от яйца на блатни птици с лек вкус на риба, разнообразни зеленчуци, мек тестен хвощов десерт, опечен на горещи камъни, и малко сладки малини и ягоди.

Усмихна й се.

— Просто обръщам внимание на това, което ми казваш — отговори той.

— Но, Джондалар, първия път мислех, че искам още да продължи, но ти знаеше по-добре какво действително исках. А по-късно ти разбра, че искам да ти направя Удоволствие, и ми даде, докато отново бях готова за теб. И знаеше кога съм готова за теб. Но аз не ти казах.

— Каза ми. Само че не с думи. Ти ме научи как да говоря като Клана със знаци и движения, а не с думи. И аз просто се опитвам да разбера другите ти знаци.

— Но аз не съм те научила на такива знаци. В действителност не знам такива. А ти знаеше как да ми правиш Удоволствия още преди да научиш езика на Клана. — Тя се мръщеше от усилията, които правеше, за да разбере, което предизвика усмивка на лицето му.

— Така е. Но сред хората съществува език без думи, на който те често говорят.

— Да, забелязала съм това — каза Айла, като си мислеше какви големи способности притежава да разбира хората само като обръща внимание на знаците, които правят, без да съзнават това.

— И понякога се научаваш как… да правиш някои неща само защото искаш това и за това обръщаш внимание — отвърна той.

Той се взираше в очите й, търсейки там любовта, която чувствуваше към нея, и радостта, която изживяваше от нейните въпроси. Тя забеляза замечтания му поглед, когато говореше. Той се загледа в пространството, като че ли виждаше нещо много надалеч, и тя разбра, че мисли за някой друг.

— Особено когато това лице, от което си искал да научиш много, е имало желание да те научи — каза Айла. — Золена добре те е обучила.

Джондалар се изчерви, втренчи изненадано очи в нея, после ги отмести с разстроен вид.

— И аз научих много от теб — добави тя, разбирайки, че подмятането й го е жегнало.

Той като че ли не можеше да я погледне в очите. Когато най-сетне успя, челото му се беше сбърчило.

— Айла, как разбра за какво мисля? Искам да кажа, знам, че притежаваш специални Дарове. Точно затова Мамут те взе в Огнището на Мамута, когато беше приета в неговия народ, но понякога знаеш мислите ми. Ти от главата ли ми ги взимаш?

Усещаше загрижеността му, а и нещо по-обезпокоително, почти страх от нея. Беше се сблъскала с подобен страх от страна на някои от мамутоите на Лятната среща, когато те мислеха, че притежава тайнствени способности, но повечето се оказа недоразумение. Например това, че притежава специална власт над животните, а просто ги беше намерила като малки и ги беше отгледала като свои собствени деца.

Но след Събирането на Клана нещо се промени. Тя не си беше поставяла за цел да пие от онази специална отвара от корени, която беше направила за мог-ърите, но не можа да се въздържи, нямаше намерение да попадне в онази пещера с мог-ърите, просто така се случи. Когато ги видя да седят в кръг в нишата дълбоко в пещерата и… изпадна в черната пустота, която беше вътре в нея, тя си помисли, че е безвъзвратно изгубена и никога няма да намери пътя за връщане. И тогава по някакъв начин Креб се добра до нея вътре и започна да й говори. Оттогава насам имаше моменти, когато тя наистина научаваше някои неща, които не можеше да обясни. Като например, когато Мамут я взе със себе си, тогава той Търсеше и тя почувствува, че се издига и го следва по степите. Но като погледна Джондалар и видя как странно я гледа, у нея се зароди един особен страх, че може да го загуби.

Тя го огледа на светлината на огъня, после сведе очи. Не може да има никакви неистини… никакви лъжи между тях. Не можеше дори преднамерено да каже нещо, което не е вярно, нито дори да заеме поза на „въздържане от говорене“, която Кланът допускаше, за да запази човек уединението си. Дори с риск да го загуби, трябваше да му каже истината и да се опита да разбере какво го тревожи. Тогава тя го изгледа право в очите, опитвайки се да намери подходящите думи.

— Джондалар, аз не знаех мислите ти, но можах да ги отгатна. Та не говорехме ли току-що за безмълвните знаци, които правят хората, когато говорят с думи? И ти ги правиш, ти знаеш това, и аз… ги търся и много пъти разбирам какво означават те. Може би защото те обичам толкова много и искам да те опозная, те наблюдавам през цялото време. — Тя извърна очи за момент и добави: — Жените от Клана са обучени на това.

Изгледа го. Изражението му издаваше известно успокоение, а също и любопитство, и тя продължи:

— Не става въпрос само за теб. Аз не съм отгледана… от моя народ и съм свикнала да откривам смисъл в знаците и жестовете, които хората правят. Това ми помага да науча нещо за хората, които срещам, макар че отначало беше много объркващо, защото хората, които говорят с думи, често казват едно, а безмълвните им жестове говорят друго. Когато най-сетне разбрах добре това, започнах да научавам повече, отколкото говореха думите на хората. Точно затова Крози не пожела повече да се обзалага с мен, когато играхме играта с ашици. Винаги разбирах в коя ръка крие белязаната кост по начина, по който я държеше.

— Аз се чудех за това. Нея я считат за много добра в тази игра.

— Вярно е.

— Но ти как разбра… как разбра, че мисля за Золена. Тя сега е от Зеландониите. Аз обикновено мисля за нея като такава, а не с името, което е имала като млада.

— Аз те наблюдавах и очите ти говореха, че ме обичаш и че си щастлив с мен, и на мен ми беше радостно. Но когато говореше, че искаш да научиш някои неща, в един момент ти не ме виждаше. Сякаш гледаше някъде много надалеч. Ти ми беше разправял по-рано за Золена, жената, която те е научила… твоята способност… на начина да ти се разкрива жената. Точно за това бяхме говорили и аз разбрах, че именно за нея си мислил в този момент.

— Айла, това е забележително! — възкликна той с широка усмивка на облекчение. — Напомняй ми никога да не се опитвам да крия нещо от теб.

— А има и още нещо, което би трябвало да знаеш — каза тя.

Джондалар отново се намръщи.

— Какво?

— Понякога ми се струва, че може би имам… някакъв Дар. Нещо стана с мен на Събирането на Клана, когато отидох в клана на Брун, когато Дърк беше бебе. Направих нещо, което не ми беше разрешено. Без да искам изпих течността, която бях направила за мог-ърите, и така ги открих в дена пещера. Не съм ги търсила. Даже не разбрах как попаднах в тази пещера. Те бяха… — Тя потрепери и не можа да довърши. — Нещо стана с мен. Загубих се в тъмнината… Не в пещерата, а в тъмнина вътре в мен. Мислех, че ще умра, но Креб ми помогна. Той постави своите мисли в моята глава…

— Той какво?

— Просто не знам как по друг начин да го обясня. Той постави своите мисли в моята глава и от тогава досега… понякога… като че ли промени нещо в мен. Понякога ми се струва, че може би притежавам някакъв… вид Дар. Стават някои неща, които не разбирам и не мога да обясня. Мисля, че Мамут знае за това.

Джондалар помълча известно време.

— Значи с право те е осиновил в Огнището на Мамута, а не само за лечителските ти умения.

Тя кимна.

— Вероятно. Струва ми се, че е така.

— Но сега точно не знаеш мислите ми?

— Не. Дарът не е точно такъв. Той е нещо повече от придружаване на Мамут в Търсенето му. Повече е като отиване в дълбоки и далечни места.

— В световете на духовете?

— Не знам.

Джондалар се загледа над нея, преценявайки последствията от това. После поклати с глава и я погледна с мрачна усмивка.

— Мисля, че Майката си е направила шега с мен — каза той. — Първата жена, която обичах, беше призвана да й Служи и аз помислих, че вече никога няма да се влюбя. И сега, когато имам жена, която обичам, се оказва, че и тя е предопределена да Служи на Нея. И теб ли ще загубя?

— Защо да ме загубиш? Аз не знам дали съм предопределена да й Служа. Не искам да Служа, на когото й да било. Просто искам да бъда с теб, да споделям твоето огнище и да имам деца от теб — извика тя.

— Да имаш деца от мен? — Джондалар беше изненадан от думите й. — Как можеш да имаш деца от мен? Аз не мога да имам деца, мъжете нямат деца. Великата Майка дава децата на жените. Може да използува мъжки дух, за да ги създава, но те не са на мъжа. Той само се грижи за тях, когато другарката му ги роди. Така те са деца на неговото огнище.

Айла беше говорила за това и преди, че мъжете зачеват новия живот, съзряващ у жената, но тогава той не беше осъзнал напълно, че тя наистина е дъщеря на Огнището на Мамута. Че може да посещава света на духовете и може да е предопределена да Служи на Дони. Може би тя наистина знаеше нещо.

— Джондалар, ти можеш да наричаш моите бебета деца на твоето огнище. Аз искам моите рожби да са деца на твоето огнище. Просто искам винаги да съм с теб.

— И аз искам това Айла. Аз съм искал теб, твоите деца още преди да те срещна. Просто не знаех, че ще те намеря.

Само се надявам Майката да не започне да ги отглежда в теб, докато не се приберем.

— Знам, Джондалар — каза Айла. — И аз бих предпочела да изчакам.

Тя събра чашите и ги изми, после се приготви за ранното тръгване на другия ден, докато Джондалар събра всичко, с изключение на спалните им козини. Сгушиха се един в друг приятно уморени. Мъжът от Зеландониите гледаше жената как диша равномерно до него, но сънят му не идваше.

„Моите деца — помисли си той. — Айла каза, че нейните деца ще са мои деца. Дали не заченахме живот днес, когато правехме Удоволствия? Ако от тях започне някакъв нов живот, то той трябва да бъде много специален, защото тези Удоволствия бяха… по-хубави от всички… други пъти… Защо бяха по-хубави? Не че преди не съм правил такива неща, но с Айла е различно… Тя никога не ме уморява… кара ме да искам все повече и повече… Само като се сетя за нея и ми се иска да я имам… и тя мисли, че знам как да й правя Удоволствие…

Ами ако забременее? Още не е… може би не може. Някои жени не могат да имат деца. Но тя наистина има син. А от мен би ли могла да има?

Живях дълго време със Серенио. Но тя не забременя, а вече имаше дете. Може би щях да остана с Шарамудоите, ако тя беше имала деца… струва ми се. Малко преди да замина, тя каза, че предполага, че е бременна. Защо не останах? Тя каза, че не иска да се събира с мен, независимо че ме обича, защото аз не я обичам по същия начин. Каза, че обичам брат си повече, отколкото някоя жена. Но аз бях привързан към нея, може би не така, както обичам Айла, но ако наистина бях поискал, тя щеше да се събере с мен. И тогава аз знаех това. Дали не го използувах за извинение да замина? Защо заминах? Защото Тонолан замина и аз се разтревожих за него? Това ли беше единствената причина?

Ако Серенио е била забременяла, когато заминах, ако е родила още едно дете, то дали е било заченато от семето на моята мъжественост? Дали би било… мое дете? Това е, което би казала Айла. Не, не е възможно. Мъжете нямат деца, освен ако Великата Майка не използува мъжки дух да създаде дете. Значи тогава от моя дух?

И когато стигнем там, поне ще знам дали тя е родила. Как ли ще се чувствува Айла, ако Серенио има дете, което по някакъв начин може да е от мен? Чудя се какво би помислила Серенио, когато види Айла? И какво би помислила Айла за нея?“