Метаданни
Данни
- Серия
- Розмари (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Rosemary’s Baby, 1967 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ралица Ботева, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 21 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2015)
Издание:
Айра Левин. Бебето на Розмари
Американска. Първо издание
Превод: Ралица Ботева
Библиотечно оформление: Симеон Кръстев
Редактор: Правда Панова
Формат: 32/108/84
Печатни коли: 14
Печат: ИПК „Родина“
ИК „Ирис“, София, 1992
История
- — Добавяне
Част втора
Първа глава
Сега тя беше пълна с живот, чувстваше се полезна, радваше се, че съществува, най-после бе намерила себе си. Всъщност вършеше същите неща като преди — готвеше, чистеше, гладеше, оправяше леглото, пазаруваше, носеше прането в сутерена, посещаваше часовете по скулптура. Но вършеше всичко това с ведрото съзнание, че Андрю или Сюзън (или Мелинда) с всеки изминал ден расте в нея, оформя се и се подготвя за белия свят.
Доктор Сейпърстайн се оказа чудесен човек — висок, със силен слънчев загар, белокос и с гъсти бели мустаци. (Беше го виждала някъде, но не можеше да се сети къде. Може би в предаването „Оупън Енд“.) Въпреки модерно обзаведената чакалня, от чиито мраморни маси вееше хлад, докторът имаше малко старомоден вид и се държеше прямо.
— Моля ви, недейте да четете никакви книги — каза й той. — Всяка бременност е различна. Затова само ще се разтревожите, ако четете книги, в които пише как би трябвало да се чувствате през третата седмица или в третия месец. Не съществува бременност, която съвсем да прилича на описанията в книгите. Не бива да слушате и приятелките си. Техният опит много ще се различава от вашия и те ще бъдат твърдо убедени, че техните бременности са били нормални, докато вашата не е.
Тя го попита дали да пие витамините, които й бе предписал доктор Хил.
— Не, никакви хапчета — отвърна той. — Мини Кастивът има зимна градина и сокоизстисквачка. Ще я накарам да ви приготвя по един сок от билки всеки ден, който ще бъде по-пресен, по-безопасен и по-богат на витамини от всички хапчета, които се продават. И още нещо. Не се притеснявайте да задоволявате капризите на апетита си. Според съвременните теории, бременните жени си въобразявали, че им се яде това или онова. Аз не споделям това мнение. Мисълта ми е, че ако посред нощ ви се прияде туршия, накарайте горкия ви съпруг да излезе и да ви намери отнякъде, точно както е в старите вицове. Каквото и да ви се прииска, трябва непременно да го получите. Сигурно ще се учудите от странните желания на тялото си през следващите няколко месеца. И каквито и въпроси да възникнат, обаждайте ми се без значение дали е ден или нощ. Обадете се на мен, не на майка си или на леля си Фани. Това ми е работата.
Каза й да го посещава веднъж седмично, тоест беше значително по-грижлив към пациентите си от доктор Хил. Освен това щеше сам да направи резервация за болницата, без да се налага тя да попълва разни формуляри.
Всичко беше както трябва и тя се изпълни с оптимизъм. Направи си прическа „Видал Сасун“, оправи си зъбите, в деня на изборите гласува за Линдзи за кмет и ходеше в Гринуич Вилидж да гледа външните снимки от сериала, в който участваше Гай. Между снимките, в които Гай търчеше надолу по улица Съливан с откраднат фургон за продажба на „хотдог“, тя се спираше да разговаря с малки деца и се усмихваше съучастнически на другите бременни жени.
След няколко дни откри, че дори и да слага съвсем малко сол в яденето, просто не може да го яде.
— Това е съвсем нормално — обясни й доктор Сейпърстайн при второто й посещение при него. — Когато организмът ви се нуждае от сол, отвращението ви към нея ще изчезне. А дотогава, естествено, ще ядете безсолно. Имайте доверие на апетита си и яжте само онова, което ви е вкусно.
Но на нея почти нищо не й се ядеше. Апетитът й беше по-слаб от всякога. За закуска й стигаше чаша мляко и филийка препечен хляб, а за обяд — малко варени зеленчуци и парченце недопечено месо. Всяка сутрин в единайсет часа Мини й донасяше чаша с някакво воднисто жълто-зелено питие, прилично на млечен шейк. Беше студено и кисело на вкус.
— Какво има в него? — попита веднъж Розмари.
— Трици, охлюви и опашчици от мъжки кутрета — отвърна Мини с усмивка.
— Чудесно! — разсмя се Розмари. — А ако искаме момиче?
— А нима искате?
— Е, ще се радваме и в двата случая, разбира се. Но наистина ще бъде по-добре, ако първото е момче.
— Значи всичко е наред — рече Мини.
Розмари допи останалото в чашата и пак попита:
— Не, сериозно, какво има в него?
— Едно сурово яйце, желатин, билки…
— Има ли корени от танис?
— Малко, има и други работи.
Мини носеше напитката всеки ден в една и съща голяма стъклена чаша на сини и зелени черти и чакаше докато Розмари я пресуши.
Един ден Розмари срещна при асансьора Филис Кап, майката на малката Лиза, и двете се заприказваха. Филис покани нея и Гай на ранен обяд следващата неделя, но когато Розмари му предаде поканата, Гай каза, че няма да могат да отидат. Имало голяма вероятност снимките да продължат и в неделя, обясни той, а дори и да нямало снимки, предпочитал в неделя да си почине и да учи ролята си. По това време се срещнаха с много малко хора. Гай отмени една уговорка от преди няколко седмици за вечеря и театър с техните приятели Джими и Тайгър Хенигсен и помоли Розмари да отложи уговорения обяд с Хъч. Всичко това беше заради сериала, чиито снимки траеха по-дълго от очакваното.
В крайна сметка се оказа, че са постъпили добре, защото внезапно Розмари получи остри болки в коремната област. Обади се на доктор Сейпърстайн и той й определи час за следващия ден. След като я прегледа, той я успокои, че няма за какво да се притеснява. Болките били причинени от разширяване на таза, което било съвсем нормално. След ден-два щели да преминат, а дотогава можела да взима обикновен аспирин в нормални дози.
— Уплаших се, че може да е ектопична бременност[1] — въздъхна с облекчение Розмари.
— Ектопична ли? — попита доктор Сейпърстайн и я изгледа скептично. Тя се изчерви, а той продължи — Мислех, че спазвате препоръките ми, Розмари, и не четете книги.
— Видях я в аптеката, просто ми се набиваше в очи — оправда се Розмари.
— И единствената полза от нея е сегашното ви притеснение. Моля ви, щом се приберете, веднага да я изхвърлите.
— Непременно, обещавам ви.
— Болката ще утихне след два дни — каза той. — Ектопична бременност — промърмори той и недоволно поклати глава.
Но болките не преминаха. Ставаха все по-силни, като че ли нещо вътре в нея беше омотано в някаква жица и някой дърпаше тази жица и тя се впиваше все по-здраво и по-здраво. Болката продължаваше с часове и когато за няколко минути се уталожеше, то бе за да започне след малко с удвоена сила. Аспиринът почти не й помагаше, освен това тя се пазеше да не прекали с дозата. Когато най-сетне успяваше да заспи, сънуваше кошмари, в които се бореше с огромни паяци, които я бяха притиснали в ъгъла на банята, или пък се мъчеше да изкорени малък черен храст, пуснал корени насред килима във всекидневната. Когато се събуждаше, болката беше по-силна.
— Това се случва понякога — обясни доктор Сейпърстайн. — Сигурен съм, че ще престане всеки момент. Да не би да сте излъгали за възрастта си, Розмари. Такива проблеми обикновено имат по-възрастните жени с по-нееластични стави.
— Горкичката — съжали я Мини, когато й донесе напитката. — Не се притеснявай, скъпа. Една моя племенница от Толидо имаше точно същите болки, а също и две други мои познати. Ражданията им бяха изключително леки, а бебетата бяха съвсем здрави.
— Благодаря за успокоението — каза Розмари.
— Ама вие какво? — дръпна се обидено Мини. — Това е самата истина! Бога ми, кълна се, че е така, Розмари!
Лицето й стана изпито и бледо, с тъмни сенки под очите. Изглеждаше ужасно. Но Гай твърдеше обратното.
— Не разбирам за какво говориш? — успокояваше я той. — Изглеждаш чудесно. Виж, тази прическа наистина е ужасна. Право да ти кажа, миличка, това подстригване беше най-голямата грешка, която си правила през живота си.
След време болката стана постоянна, не й даваше мира нито за миг. Тя я търпеше и живееше с нея, като спеше само по няколко часа на нощ и пиеше по един аспирин, макар че доктор Сейпърстайн беше позволил два. Вече не излизаше с Джоан и Елиз, не ходеше на часовете по скулптура и на пазар. Поръчваше продуктите по телефона и по цял ден стоеше в къщи, заета да шие пердетата за детската стая или да чете „Упадъкът и разгромът на Римската империя“. Понякога се отбиваше Мини или Роман да си побъбрят и да проверят дали не се нуждае от нещо. Веднъж дойде Лора-Луис и донесе джинджифилов сладкиш с мед. Още не й бяха казали за бременността на Розмари.
— О, каква хубава прическа! Много ми харесва, Розмари — каза тя. — Много е модерна и ви придава чар.
Изненада се много като чу, че Розмари не се чувства добре.
Когато телевизионният сериал най-после бе завършен, Гай започна все по-често да се задържа в къщи. Престана да ходи при Доминик, преподавателя му по сценична реч, и вече не ходеше на прослушвания и на пробни снимки. Очакваха го за две доходоносни реклами — „Пал Мал“ и „Тексако“, а репетициите на „Не се ли познаваме отнякъде?“ щяха със сигурност да започнат в средата на януари. Той помагаше на Розмари в чистенето и после играеха на анаграми, като се обзалагаха по на един долар. Винаги той вдигаше телефона, а когато търсеха Розмари, отказваше под благовидни предлози.
Тя искаше да покани на вечеря за Деня на благодарността[2] някои приятели, чиито роднини, подобно на техните, живееха далеч. Отказа се от намерението си заради непрекъсващата болка и тревогата си за съдбата на Андрю или Мелинда. Накрая решиха да отидат на вечеря у Роман и Мини.