Даниел Стийл
Ранчото (7)

7.

Когато по-късно през деня Таня се събуди, се усещаше като бита. Почти не беше спала и всичко около уреждането на процеса, новината за децата, завръщането вкъщи и това, че Тони се беше изнесъл, я бе накарало да се чувства изтормозена и съкрушена. Стана от леглото и поглеждайки се в огледалото, зърна лице на махмурлия. Не бе изпила и едно питие предишния ден, а й беше така зле и имаше ужасно главоболие.

— Господи, след всичко това аз ще се нуждая от нова пластична операция — каза на образа си и влезе в банята. Напълни ваната с гореща вода, бавно се потопи в нея и като че ли леко се поотпусна. Същата вечер трябваше да даде благотворителен концерт, а това беше кауза, на която тя много държеше. Следобед имаше малка репетиция, а до обед й предстоеше отново да се впусне във въртележката на неизброимите задължения.

Влезе в кухнята по пеньоар, направи си кафе и посегна към сутрешния вестник. По изключение този път Таня не беше на първа страница, нито нейният вече явно бивш съпруг, или който и да е от служителите й, настоящ или някогашен. Това все пак беше нещо. Тя прехвърли всички страници предпазливо, като че ли очакваше между тях да изскочи някоя тарантула. Единственото, което привлече вниманието й, беше статията за една лекарка в Сан Франциско, на име Зоуи Филипс. Таня я прочете бързо и когато стигна до края, се усмихна. Зоуи, една от нейните другарки по стая в колежа. Разбираше се от очерка, че тя се проявява забележително, което не беше учудващо. Бе положила началото на най-важната клиника за болни от СПИН в града и явно я ръководеше с невероятна гъвкавост в набирането на фондове. Хранеше бездомници, болни от СПИН, подслоняваше ги, лекуваше ги, както и голяма част от по-заможната част от населението, страдащо от тази болест. Статията я представяше като Майка Тереза на Сан Франциско. Таня беше толкова развълнувана от онова, което прочете, че посегна към телефонния указател, намери номера й и мигом го набра. Не беше говорила с нея от две години, но винаги си разменяха картички за Коледа. Таня знаеше, че е единствената от приятелките, която продължава да поддържа контакт с нея. Мери Стюърт от години бе загубила връзка със Зоуи. Те никога не бяха успели да запълнят получилия се между тях разрив при смъртта на Ели и Мери Стюърт не искаше дори да чуе за нея. Но Таня обичаше и двете и когато една сестра се обади на телефона, тя попита за д-р Филипс.

Отначало сестрата каза, че лекарката в момента назначава лечение и поиска да й предаде съобщение.

— Разбира се — рече Таня, без да се колебае.

— Мога ли да попитам кой се обажда?

— Таня Томас.

Последва пауза. Нормално сестрата би помислила, че това е съвпадение, но лекарката имаше странната склонност да се свързва с прочути личности, които да участват в нейните благотворителни акции или направо да дават пари.

— Самата Таня Томас? — Тя се почувства глупаво от въпроса си.

— Струва ми се, да — засмя се Таня. — Учили сме в един колеж с д-р Филипс — додаде. Интересно беше, че Зоуи никога не беше парадирала с това. За нея значение имаше единствено дружбата им от студентските години.

Сестрата беше истински впечатлена и каза, че ще провери дали д-р Филипс е приключила с процедурата. След минута Таня чу познат глас. Имаше мек, леко гърлен глас и притежаваше сериозност, която се усещаше дори по телефона, но тя боравеше със сериозни неща.

— Тан? — възкликна приглушено. — Това ти ли си? Моите сестри едва не се побъркаха.

— Аз съм. Както чета по вестниците, ти ставаш нещо като д-р Салк^[1]. Била си доста заета явно и забрави да ми изпратиш картичка за миналата Коледа. — Когато говореше с нея, чувстваше, сякаш отново бяха деца. Връщаше я към старите времена, също както Мери Стюърт при срещата им.

— Не съм изпращала никакви картички. Бях твърде заета. Имам си бебе — изрече го тя със същата нежна усмивка. Таня имаше усещането, че я вижда.

— Какво си направила? Омъжила си се? — Тя се съмняваше. Зоуи никога не бе искала да сключва брак. Удовлетворяваше я кариерата й и моногамните връзки, много повече се интересуваше от това да промени курса на медицинската история, отколкото от женитба, винаги е била такава. — Какво чувам? Станала си като останалото буржоазно население? Какво се е случило?

— Не се измъчвай да гадаеш. Аз осинових дете. И не съм омъжена. Не съм се променила чак толкова. Просто наистина бях много заета.

— Колко голямо е бебето? — Приятно беше само да си помисли човек за това и така нехарактерно за Зоуи. Тя никога не бе изненадвала Таня с особени майчински наклонности. Съдейки по възрастта й, трябва да го беше направила на четиридесет и три. Сигурно бе решила да стане майка, преди да бъде много късно, ала интересно защо не бе поискала да забременее.

— Сега тя е на около две години. Появи се почти случайно в живота ми. Майка й беше моя пациентка и за щастие нямаше СПИН, но бе бездомна. Не искаше да задържи Джейд, затова аз пък пожелах. Тя наполовина е корейка. Получи се чудесно. Никога нямаше да мога да намеря време да забременея. — А и никога не беше се обвързвала с някого, с когото би искала да има такава постоянна връзка. Поне не в последните години. Сърцето й беше отдадено на работата и тя бе готова да пожертва всичко за своите пациенти.

— Кога ще я видя? — попита Таня, изпълнена с копнеж. Мислеше за своята приятелка и за малкото корейско момиченце, което бе осиновила. Джейд. Името й хареса, както и Зоуи.

— Ще ти изпратя снимка — каза й Зоуи някак извинително, отвръщайки със знак с ръка на сестрата, която я чакаше на вратата. Сочеше й часовника си и вдигаше пет пръста. Искаше още пет минути да поговори с Таня. Но повече от четиридесет пациенти я чакаха отвън, някои от тях прекалено немощни. Това беше ежедневие за Зоуи. Ала тя можеше да отдели все пак пет минути за миналите времена.

— Предлагам ти по-добър вариант. Какво ще кажеш да дойдете в Уайоминг? — Таня току-що го беше решила, бе моментно хрумване. Какво щеше да бъде, ако Зоуи пристигнеше с Джейд, и Мери Стюърт… но знаеше, че това е глупаво. Мери Стюърт заминаваше с дъщеря си в Европа. — Просто си го помислих. Наех къща в едно луксозно ранчо за летуване за две седмици през юли и нямам с кого да отида. — Звучеше изморена и изгубена и Зоуи добре я познаваше, за да усети, че нещата не вървят на добре, и на нея й беше мъчно за Таня.

— А съпругът ти?

— Това доказва нещо, в което винаги съм те подозирала. Ти не купуваш бакалски стоки и не четеш таблоиди. — През целия си живот Зоуи е била слаба, обект на завист от страна на всяка жена, която я познаваше, но тя се засмя на коментара на Таня.

— Права си и за двете. Никога нямам време да ям и не чета този боклук, дори и пари да ми даваш.

— Това е успокояващо. Както и да е, да отговоря на въпроса ти, той си отиде. Изнесе се този уикенд, по-точно. И сега бившата му жена не ми позволява да виждам децата му, защото ме съди един бодигард, който ме обвинява, че съм се опитвала да го прелъстя. Всичко всъщност е толкова шибано, не заслужава да се обяснява на рационално мислещо човешко същество. Не си прави труда да си го представяш. Аз не мога, въпреки че живея в тази бъркотия.

Но онова, което Зоуи беше доловила зад думите, бе отчаянието в гласа на приятелката си. Беше наистина дълбоко разстроена.

— Не звучи като да е много забавно. Уайоминг ми изглежда велика идея. Иска ми се да можех да дойда с теб. — Сестрата отново се появи на вратата, ала Зоуи не искаше да прекъсва Таня. Тя явно се нуждаеше от някого, с когото да може да поговори. Зоуи даде знак за още пет минути и сестрата отново изчезна с отчаян вид.

— Не мислиш ли, че би могла да прескочиш, Зоуи, поне само за един уикенд?

— Иска ми се, но трябва да повикам лекар отвън да се грижи за пациентите ми, а те никак не обичат това. Повечето от тях са толкова болни, че искат да са сигурни, че съм тук на разположение.

— Ти никога ли не излизаш в почивка? — каза Таня учудено, не че тя самата го правеше. Но онова, което Таня вършеше, далеч не беше така наложително, както да се грижиш за умиращи пациенти.

— Не много често — призна Зоуи. — Всъщност — додаде извинително — вече трябва да приключваме, иначе ще счупят вратата на кабинета ми и ще ме линчуват. Ще ти се обадя по някое време. Не се оставяй на тези задници, Тан. Те всички са нисши същества и не заслужават внимание.

— Опитвам се да си напомням това през цялото време, ала не е лесно. Някак си винаги печелят, в този град поне или може би в този бизнес.

— Ти не заслужаваш това — каза Зоуи с нежния си глас и Таня за първи път тази сутрин се усмихна широко.

— Благодаря. О, между другото, видях се с Мери Стюърт онзи ден.

— Как е тя? — Зоуи звучеше напрегната, но Таня не обръщаше внимание. Продължаваше да информира едната за другата и обратното през всичките тези години и все още си въобразяваше, че ще ги сближи отново както в старото време.

— Добре е, горе-долу. Синът й почина миналата година. Мисля, че никой от тях не се е съвзел. Точно сега ми се струва, че всичко се е разклатило.

— Предай й моите съболезнования — рече Зоуи тихо, тя наистина й съчувстваше. — От какво почина? Катастрофа?

— Мисля, да — отвърна Таня неясно, не искаше да й казва, че се е самоубил. Знаеше колко болезнено беше това за Мери Стюърт и колко бе наранена. — Учеше в Принстън. Беше на двадесет години.

— Ужасно. — Зоуи толкова често се срещаше със смъртта, но така и не се беше примирила с нея. Това бе поражение, което мразеше. Всеки път, когато изгубваше пациент, се чувстваше измамена.

— Зная, че трябва да свършваме… но помисли за Уайоминг, ако можеш. Ще бъде забавно, нали? — Това беше налудничава мечта, ала толкова привличаше Таня, а Зоуи се усмихна. За нея не беше дори мечта. Тя не бе ходила на почивка вече единадесет години. — Обади ми се някой ден. — Беше тъжна и самотна и на Зоуи й се прииска да може да се пресегне и да я прегърне. Странно беше, като си помислиш, че човек, който има толкова много, е така уязвим и нещастен. Онези, които не познаваха живота й, не биха могли да повярват какви удари понася Таня и хората като нея и каква цена плаща тя за славата си.

— Ще ти изпратя снимки на Джейд, обещавам ти! — каза Зоуи, преди да затвори, и моментално три сестри нахлуха да й се оплакват от тълпите в чакалнята, но тази, която беше вдигнала телефона, когато Таня се обади, я погледна с учудване.

— Не можех да повярвам, че наистина е тя. Какво представлява? — Всички питаха това, беше толкова тъп въпрос.

— Таня е една от най-милите жени, които познавам, изключително почтена. Работи къртовски и е толкова талантлива, че дори не го подозира. Заслужава много повече, отколкото животът й поднася. Може би някой ден ще го получи — каза Зоуи мъдро, следвайки ги на излизане от кабинета си, но сестрата не можа да я разбере.

— Тя е печелила „Грами“, Академичните награди, има платинени плочи, говори се, че взема десет милиона долара при концертно турне и един милион на всеки концерт. Какво друго би могла да желае.

— Много, Аналий, повярвай ми. Ти и аз получаваме от живота повече, отколкото тя. — Беше сърцераздирателно, че трябваше да се обади на приятелката от колежа, за да намери кой да отиде с нея на летуване. Зоуи имаше поне своето бебе.

— Не разбирам — рече сестрата, поклащайки глава, когато Зоуи изчезна зад вратата на манипулационната. А в Лос Анджелис Таня седеше, вторачена в портрета й във вестника. И тогава, ей така, реши да се обади на Мери Стюърт.

— Здрасти, познай с кого говорих само преди пет минути.

— С президента — закачи я Мери Стюърт, щастлива, че отново чува гласа й. Беше й липсвала през всичкото време, откакто бе отлетяла от Ню Йорк.

— Не. Със Зоуи. Тя ръководи клиника за болни от СПИН в Сан Франциско. В тазсутрешния „Лос Анджелис Таймс“ има голяма статия за нея, освен това си е осиновила дете. Вече е почти на две години, казва се Джейд и е полукорейка.

— Ах, че хубаво — възкликна Мери Стюърт, опитвайки се да звучи благосклонна към своята стара приятелка, но дори и след повече от двадесет години раните още пареха. — Радвам се за нея. Толкова типично за Зоуи, нали? Да осинови, имам предвид, едно азиатче. Тя наистина стана онова, за което е призвана. Не ме изненадва и клиниката й за СПИН. Омъжена ли е?

— Ннне. Мисля, че е по-умна от нас. Бил замина ли за Лондон?

— Вчера. — После внезапно млъкна, замислена за това, което направи през нощта, знаеше, че Таня ще го одобри, колкото и да бе болезнено за нея. — Снощи изнесох нещата на Тод. Струва ми се, че трябваше да го сторя отдавна, но просто не бях готова.

— Не се безпокой. — Таня говореше нежно. — Ти правиш това, което трябва, за да оцелееш. — И тогава й каза, че Нанси не й дава да заведе децата в Уайоминг. Беше горчиво разочарована и Мери Стюърт можеше да го долови по телефона. Знаеше колко много значат тези деца за нея. В известна степен те бяха най-хубавото нещо от брака й.

— Това е гадно — рече тя разчувствана.

— Кое не е? Току-що се съгласих да платя половин милион долара на онзи изнудвач, който продаде своя и моя задник на таблоидите.

— Господи, че е ужасно. Защо толкова много?

— Защото всеки го е страх. Моите адвокати са изплашени от съдебното жури. Мислят, че никога не могат да спечелят подобен процес. Противната страна ще ме изкара чудовище, което се въргаля в пари. Няма начин да бъде другояче. Знаменитост за тях означава мръсница или във всеки случай човек, който заслужава да ръси огромни суми за онези, които или имат по-малко късмет, или са по-малко честни, или са крайно мързеливи. Тази дефиниция трябва да влезе в речника — каза тя, предъвквайки парче препечен хляб, и Мери Стюърт се усмихна. Таня звучеше разстроена, но не така сломена, както би могла да бъде, като се имаше предвид всичко, което й се случваше. Можеше да лежи в леглото, завита презглава, а тя не го правеше. Винаги се показваше доста издръжлива. Мери Стюърт й се възхищаваше за това. Каквото и да й поднесеше животът, тя се съвземаше и отново поемаше пътя си, наранена, одраскана тук и там, но изправена на нозе, с широка усмивка и ведро сърце. — Бил обаждал ли се е, откакто замина? — попита, мислейки за това, което й каза Мери Стюърт. Все още бе странно за нея, че той не иска жена си при себе си в Лондон. А и според Мери Стюърт дори не й изневеряваше. Просто не я искаше.

— Още не. Но вчера позвъни Алиса. Нашето пътуване се отменя.

— Отменя се? — Таня беше слисана. — Какво се случи?

— Тя получи по-добро предложение. Има и някакво момче замесено в тая работа. — Мери Стюърт се усмихна, ала се усещаше, че е разочарована. — Човек не може да пренебрегне това на нейната възраст.

— Нито на моята — засмя се Таня. — И така, къде оставаш ти?

— Добре заседнала на брега, струва ми се. Опитвам се да си представя какво ще правя през следващите два месеца. Говорихме отново, преди да замине, но той е твърд в решението си, че не ме иска там. Смята, че това ще го разсейва. Да ти кажа право, мислех да дойда при теб за няколко дни. Ще отседна в хотел. Ню Йорк е толкова ужасен през юли и август, а тази година ние не уредихме нищо за лятна къща, защото знаехме, че Бил няма да е тук.

— Какво ще кажеш за Уайоминг? — Лицето на Таня светна. Поне половината мечта можеше да се осъществи. Дори и Зоуи да не дойдеше, тя и Мери Стюърт щяха да отидат в Уайоминг за две седмици да си поиграят на каубои. — Тръгваш ли с мен? Имам наета къща в това страхотно ранчо. За него се говори, че е върхът на лукса, стил уестърн, и не виждам как бих могла да отида сама. Ангажирала съм къщата за определено време и днес щях да я отстъпя на секретарката си най-вероятно или на някой друг, с когото работя.

Мери Стюърт гледаше замислено, седнала в кухнята.

— Звучи забавно. Аз нямам нищо друго какво да правя. Не съм сигурна колко добра ездачка съм вече, макар да съм добре подплатена.

— Не ми ги разправяй тия, отслабнала си поне с шест килограма. Но ако въобще не яздим? Кой ще знае? Можем да се любуваме на планините и да пием кафе и шампанско или да ходим на лов за каубои.

— О, велико! И веднага ще довтасат журналистите. Не отивам никъде с теб, ако смяташ да разваляш репутацията ми. — Мери Стюърт се задяваше с нея. Много й хареса идеята да замине на ранчо с Таня. Когато преди приятелката й беше споменала за това, тя дори и не се замисли, защото й предстоеше пътуване в Европа с Алиса, а Таня щеше да ходи в Уайоминг с децата на Тони.

— Обещавам. Ще се държа прилично. Само ела. Страшно ще се радвам. — Очите на Таня заблестяха. — Ще дойдеш ли, Стю?

Мери Стюърт се засмя широко, когато чу старото си име от колежа.

— И аз ще се радвам. Кога тръгваме? — Тя имаше пред себе си цяло лято.

— Веднага след Четвърти юли. Върви си купи ботуши. Аз все още нося моите старите.

— Днес следобед ще отида да пазарувам. Как ще стигна дотам? — Трябваше да направи толкова много неща, да уреди пътуването, да си потърси каубойски ботуши. Изведнъж отново се почувства като дете, мисълта да прекара две седмици с Таня силно я вълнуваше. Беше точно това, от което се нуждаеше.

— Защо не дойдеш в Лос Анджелис и оттук ще отидем с моя автобус до Джаксън Хоул. Ще стигнем само за два дни. Можем да спим, да се храним, да четем, да гледаме филми, каквото ни хрумне. Моят шофьор никога дори не разговаря с мен. Би могла да правиш каквото си искаш по пътя за Уайоминг. — Таня имаше истински автобус на рок звезда с две огромни всекидневни, скрити легла, мраморна баня и напълно обзаведена кухня. Беше съвършен.

— Ще дойда.

— Ще те взема от летището. — Продиктува й датите и Мери Стюърт грижливо си ги записа. В никакъв случай не беше онова, което бе очаквала да прави, но внезапно усети, че това е нейният билет за свободата.

Веднага щом затвори телефона, изпрати факс на Бил, съобщавайки му, че Алиса е отменила пътуването им и те няма да отидат в Лондон. Вместо това тя и Таня Томас ще прекарат две седмици в Уайоминг и му обеща допълнително да го извести за подробностите. Написа му, че се надява всичко при него да върви добре и че сигурно вече са се настанили в хотела. Също, че тя ще замине за Лос Анджелис следващата седмица, след Четвърти юли, и ще му изпрати факс оттам. Накрая сложи едно с любов, но не добави, че й липсва.

След като пусна факса, взе чантата си и се запъти да си купи каубойски ботуши от „Били Мартинс“.

А в Калифорния Таня подскачаше из кухнята като дете, мислейки за пътуването. Тя и Мери Стюърт щяха да прекарат чудесно. Целия ден беше с повишен дух и вечерта на благотворителния концерт изглеждаше великолепно в черната си, обшита с пайети рокля, прилепена към фантастичната й фигура. Мнението на всички беше, че това е най-блестящата й изява.

— Бяхте невероятна — прошепна Джийн, когато Таня слезе от сцената, изтощена, но доволна. Беше чудесна вечер и зрителите се влюбиха в нея. — Вие сте най-добрата! — Многократно я извикваха на бис и плътно я заобикаляха отвсякъде. От множеството се чуваха възторжени писъци, към нея хвърчаха цветя, в ръцете й пъхаха подаръци, дори нечие бельо полетя във въздуха, но тя се отдръпна. Публиката я обожаваше и докато полицаите я измъкваха от тълпата, Таня си мислеше за безумието на своя живот, за жестокото противоречие, което неизменно съпътства звездата — да бъде страстно обичана и отчаяно мразена.