Даниел Стийл
Ранчото (2)

2.

Таня Томас се събуди на следващия ден в спалнята си в своя дом в Бел Еър, Тони беше вече под душа. Те споделяха една спалня, с две огромни отделни стаи за обличане и към всяка — самостоятелна баня. Спалнята беше голяма, с много въздух, украсена с френски антики, с дълги завеси от розова коприна, плуваща сякаш в драперии от розова материя на цветя. Нейната гардеробна и банята й бяха в розов мрамор, всичко вътре беше решено в бледорозово. А банята на Тони беше изцяло от черен мрамор и гранит. Черни пешкири, драперии от черна коприна, това беше съвършената мъжка баня.

Беше купила къщата преди много години и когато се ожениха, бе преустроила всичко, така че да подхожда за Тони. Макар че и той имаше страхотно успешен бизнес, тя знаеше, че обича да изтъква нейния успех. Въпреки всички главоболия, той се ласкаеше, че е женен за Таня Томас. Сцената на Холивуд винаги го беше привличала и след години, прекарани в периферията, да бъде катапултиран в самото й сърце, му изглеждаше като изключително щедра премия. Той обичаше да ходи на холивудските приеми, да бъбри със звездите, да присъства на връчването на Академичните награди и „Златните глобуси“ и особено на галавечерите на Барбара Дейвис, и то много повече от самата Таня. След осемнадесет часа работа тя предпочиташе вечер да си остане вкъщи, да се потопи в топла вана и да слуша музика, изпълнявана от други.

Таня сложи пеньоар от розов сатен над дантелената си нощница и докато той все още се обличаше, слезе долу да му приготви нещо за закуска. Имаше достатъчно хора в къщата, които можеха да се заемат с подобно нещо, но Таня държеше сама да го прави, и знаеше, че това означава много за Тони. Тя също така готвеше сама за неговите деца, винаги, когато можеше, и беше добра в това отношение. Правеше чудесни пържоли и всякакви овесени ястия, всички се шегуваха, но ги харесваха. Обичаше също да му прави макарони. Много неща обичаше тя да прави за Тони. Обичаше да се любят, да бъде сама с него, да пътешестват, да откриват нови места, но времето никога не стигаше, винаги имаше репетиции, записи, филми, концерти, благотворителни изяви и безброй часове биваха прекарвани над документи и договори с адвокатите й. Таня сега бе нещо повече от певица или актриса, беше една империя, самата тя цяла индустрия, и беше научила много неща за бизнеса, неговите трудности.

Докато го чакаше, му наля портокалов сок и чукна яйца в тигана, когато маслото започна да цвърчи. И след като пусна филийките в тостера и сложи кафето, отвори сутрешния вестник. Сърцето й замря, като прочете втората от водещите теми. Отнасяше се за бивш неин служител, който я съдеше за сексуален тормоз. За първи път чуваше за това и четейки статията, разбра, че ставаше дума за един бодигард, когото бяха наели за две седмици предишната година и го бяха уволнили, защото крадеше. Беше дал дълго интервю, обвинявайки я, че се е опитвала да го съблазни и когато той й отказал, го уволнила без причина и обяснения. Таня знаеше, още докато четеше материала с наранено чувство, че както при всички други процеси, в които биваше замесена, накрая ще му платят, за да се отърват от него и да се махне. Вече не съществуваше начин да се защитава, да доказва на когото и да било, че е невинна, че всичко това са лъжи и форма на изнудване. Тя съзнаваше добре, че мъжът й също го знае, и той винаги беше първият, който й казваше да се успокои, независимо колко свирепо биваше обвинението или нападката. Така беше по-лесно. Но Таня знаеше също, че лицето на Тони ще пламне, като види вестника. Грижливо го сгъна и го постави настрана. Миг по-късно той влезе в кухнята, облечен в костюма си за голф.

— Днес няма ли да ходиш на работа? — попита тя разговорчиво, опитвайки се да изглежда спокойна, докато режеше авокадо и се суетеше около закуската му.

— Ти къде си била последните три години? — изглеждаше изненадан от въпроса й. — Аз винаги играя голф в петък. — Беше красив мъж с черна коса, мъжествено телосложение, в края на четиридесетте. Играеше тенис и голф и правеше упражнения в гимнастическа зала, която бе построил в другия край на къщата, със свой собствен треньор, не този, който напоследък се появи в светските рубрики. — Къде е вестникът? — попита, сядайки на мястото си и оглеждайки се наоколо. Всяка сутрин четеше „Лос Анджелис Таймс“ и „Уолстрийт джърнал“. Беше изтъкнат бизнесмен и бе направил състояние от търговия с недвижими имоти в годините, когато те струваха скъпо. Но парите му не интересуваха Таня. Неговата нежност я привлече на първо място, приличното му държане, децата, това, че семейството бе ценност за него. За нея той бе обикновен порядъчен човек, който ходи на работа всеки ден и през уикендите играе на топка със синовете си. Особено й допадаше фактът, че не е от нейния „бизнес“. Но онова, което в началото не можеше да си представи, беше, че той харесваше холивудските парадности много повече от самата нея. Харесваше ги, ала не искаше да плаща данъка на подобен стил на живот.

Обичаше блясъка, но не и цената, която човек трябва да плати, за да бъде във фокуса му. А Таня знаеше, че не можеш да имаш едното без другото. В действителност Тони винаги се оплакваше от затрудненията, които се налагаше да понасят, и от вбесяващите ги писания на таблоидите.

— Човек не може да има само едното. Не би могъл да притежаваш славата без болката — му беше казала тя веднъж и бе предложила да се оттегли от професията още първия път след тяхната женитба, когато сензационната преса отправи грозни обвинения срещу нея, разказвайки за всичките й стари приятели. Но той я бе разубедил. Мислеше, че ако изостави кариерата си, ще се отегчава. Таня му бе предложила да се откажат от всичко и да си родят дете. Ала Тони харесваше това, което съпругата му правеше, харесваше го и тя и те продължиха така, надсмивайки се над атаките, смъртните заплахи и съдебните процеси. Тя не желаеше да има постоянен бодигард, само наемаше някой за вечер, когато по специални поводи се появяваше с много, взети назаем за случая, бижута.

— И къде е вестникът? — попита Тони отново, бъркайки с вилица в яйцата и вдигайки поглед към нея. Веднага позна по очите й, че нещо се е случило. — Какво има?

— Нищо — рече тя двусмислено и си наля чаша кафе.

— Хайде, Таня — настоя той, изглеждаше обезпокоен. — Изписано е на лицето ти. Това няма да ти донесе „Оскар“. — Тя се усмихна унило и сви рамене. Така или иначе, щеше да разбере. Таня само не искаше да стане на закуска. Без да каже нищо повече, му връчи вестника и започна да го наблюдава, докато той четеше. Видя как мускулите се движат по врата и челюстите му, но не каза нито дума, докато не изчете всичко докрай. Тогава вдигна очи към нея с мрачно изражение. — Това ще ти коства много. Чувам, че сега процесите за сексуално преследване се заплащат доста високо. — Изрече го без емоции, но лесно беше да се долови, че е много сърдит. — Какво си му казала? — Очите му като че ли я пробождаха и Таня го погледна озадачена.

— Какво съм му казала! Ти с ума си ли си? Нима мислиш, че аз съм му казала нещо? Казах му къде е студиото ми и по кое време трябва да бъда там на репетиция. И нищо друго. Как можеш въобще да питаш? — Когато го погледна, в очите й имаше сълзи и Тони се почувства неудобно, наведе се и сръбна от кафето.

— Чудех се дали не си му казала нещо, върху което да се опре, това е всичко. Имам предвид, по дяволите, че този тип наистина разказва голяма история.

— Така прави всеки — промълви тя тъжно и очите й не изпускаха погледа на Тони. — Не е по-различно от другите. Това просто е алчност и завист. Той видя пари и ги иска. Въобразява си, че може да ме злепостави, за да му заплатя да мълчи.

Таня беше минала вече през всичко това, въвличана не само в злепоставящи я процеси, но и в дела за незаконно прекратяване на договори, искове за имущество, за злополуки от страна на бивши нейни служители. Всеки се надяваше, че като я съди, ще получи пай от богатството. Подобни неща вече не бяха новина в Холивуд и не само там, но все пак не беше приятно да ти се случи. И въпреки че разбираше причината, Тони никога не можа да свикне с тези атаки и да ги приеме. Казваше, че е трудно за децата и семейството му, че става за смях и дори, че те дават на предишната му жена основание да се оплаква. Той просто не се нуждаеше от това, не го искаше. Таня знаеше прекалено добре как Тони реагира на подобни истории. В началото се преструваше, че не го тревожат, после ставаше все по-недоволен с развитието на интригата и накрая упражняваше такъв натиск върху нея да се измъкне, да я разреши, на какъвто я подлагаха и адвокатите. Но през цялото време той действаше като наранената страна. И едва след като я беше накарал да страда за известно време, й прощаваше. Това ставаше вече приета фамилна история и на нея никак не й допадаше.

— Ще му платиш ли? — попита Тони, явно загрижен.

— Аз все още дори не съм говорила с адвоката си — отвърна тя обезпокоена. — Току-що прочетох за това във вестника като теб.

— Ако беше се държала добре преди година, когато си го уволнила, нямаше да се стигне дотук. — Той облече сакото си, гледайки я от прага.

— Това не е вярно и ти го знаеш много добре. Минавало ни е през главата и преди. Просто се случва, каквото и да правиш.

Тя винаги е бивала толкова внимателна и предпазлива, но никой не го зачиташе. Нещата при нея никога не са били хаотични, не се е държала зле, не е използвала наркотици, не е третирала своите служители лошо, не се е напивала. Нямаше значение обаче какво вършиш или не вършиш, при нейния тип живот хората просто отправяха отвратителни обвинения й в повечето случаи обществеността им вярваше. А понякога и Тони.

— Аз вече не съм сигурен, че зная какво правиш — рече той, явно сърдит. Мразеше неудобството, което, както се изразяваше, тя му причиняваше. Обърна се на токовете си и излезе. Минута след това Таня чу колата му да набира скорост по алеята.

Тя позвъни на адвоката си Бенет Пиърсън почти веднага след като Тони излезе и той й поднесе извиненията си. Те бяха получили вестника късно предната вечер и не бяха намерили време да й се обадят.

— Чудесна изненада, точно на закуска — каза тя, звучейки доста по тексаски. — Следващият път може би ще бъде добре да бъдем предупредени. Вие знаете, че тези неща не доставят радост на Тони.

Миналата седмица треньорът в „Инкуайърър“, сега бодигардът. Не й стигаше, че е мишена за съдебни процеси и изнудвания от най-различни степени, ами сега и секссимвол, и вестниците, разбира се, умираха да си точат ножовете за всичко, което ставаше около нея. Очите й бяха пълни със сълзи, когато затвори телефона след разговора с адвокатите. Бодигардът настояваше, че тя му се предлагала, смутила го и вследствие на това той преживял емоционален стрес. Имал някакъв лъжепсихиатър, който бил готов да свидетелства за него. Според нейните адвокати обвинението не било необикновено, но Таня помнеше, че този човек беше действително някакъв плазмодий и със сигурност щеше да я тормози докрай. След всичките тези двадесет години обаче тя познаваше механизма твърде добре и знаеше защо се случва. Беше преуспяла в живота и имаше влияние, бе съумяла да се задържи на върха на кариерата си с голям труд и невъобразима решителност и хората бяха готови да направят всичко, за да й отнемат постигнатото. В Холивуд, както навсякъде другаде, имаше цяла армия от пропаднали индивиди, които биваха особено щастливи да вземат от другите каквото могат. Това, разбира се, не беше порядъчна дейност, но съвсем не бе нещо ново.

Беше попитала адвоката си как да постъпи във връзка с този случай и Пиърсън й каза просто да го забрави. Той щеше да се справи с всичко и беше сигурен, че след началната хвърлена бомба въпросният господин ще се постарае да уреди въпроса. Беше убеден, че всъщност такава е била целта му, и я предупреди, че в момента потулването на сексуално преследване коства милиони.

— Велико. И какво искате да направя аз? Защо просто не му дам къщата си в Малибу? Попитайте как му действа слънцето, или може би ще предпочете къщата ми в Бел Еър, но тя е малко по-малка. — Невъзможно беше да не бъдеш циничен, още по-трудно да не се ядосаш или да не се почувстваш обиден, измамен от хора, които искат да те наранят или да те използват, макар и никога да не са те познавали. В известна степен атаките срещу нея бяха така явни и така неперсонални, че приличаха на изстрел от случайно минаваща кола.

Беше станало вече девет часът и секретарката й бе пристигнала, напрегнато момиче на име Джийн, което преди беше работило за президента на компания за записи, а от една година работеше за Таня. Беше експедитивна и на нея можеше да се разчита, но на Таня не й харесваше това, че по-скоро нагнетяваше напрежение, вместо да го разсейва. Точно това тя направи и тази сутрин. Само в течение на един час, откакто беше дошла, имаше три позвънявания от Ню Йорк, две от развлекателни списания, които искаха интервюта, и едно от организаторите на телевизионната програма, в която щеше да участва. Адвокатът й я търси два пъти, а импресариото й се обади да я притиска да вземе окончателно решение за следващото си турне. Таня все още не беше поела този ангажимент, а те трябваше да знаят незабавно, защото иначе нямаше да могат да включат Япония, а импресариото в Лондон пък, чиито услуги ползваше, позвъни да пита за един договор. Бяха дочули, че ще гръмне нова сензационна история, обадиха й се и за някакъв технически проблем в записа, който правеше в момента. На следващия ден тя даваше благотворителен концерт и до обед трябваше да отиде в звукозаписното студио, а същата вечер имаше репетиция за утрешния концерт. Потърси я и филмовият й агент, който искаше да разговаря с нея за следващия филм.

— Боже мой, какво е днес? Има пълнолуние или всеки в този град е полудял? — Таня отхвърли с една ръка дългите руси коси от челото си, докато Джийн й подаваше чаша кафе, напомняйки й, че трябва да даде отговор за турнето до четири и половина. — Нищо не трябва да правя, дявол да го вземе, и като не включат Япония, голямо чудо. Няма да допусна никой да ме притиска да решавам нещо, преди да съм готова. — Тя се беше намръщила, изричайки тези думи, което не бе характерно за нея. Таня винаги имаше към хората добро предразположение, но стоварилото й се напрежение беше достатъчно да накара и вулкан да изригне, а тя беше само човешко същество и не можеше да понася до безкрай.

— А какво да кажа за интервюто за „Вю“? — попита Джийн безмилостно. — Те наистина се нуждаят от отговор тази сутрин.

— Защо не се обърнаха към моите служители от връзки с обществеността? — рече Таня раздразнено, чувствайки с всеки изминал миг нарастването на стреса. — Не би трябвало да ми се обаждат директно. Ти защо не им го кажеш?

— Опитах се, но те не искат и да чуят. Знаете как стоят тези неща, Таня, щом се докопат до номера ви, всеки желае да говори директно с вас.

— Да, това искам и аз. — Беше Тони. Той се бе завърнал от играта на голф и бе застанал на прага на кабинета й с израз на всичко друго, но не и на щастлив човек. — Можем ли да поговорим една минута, Тан?

— Разбира се — отговори тя, вдигайки поглед към него и внезапно изпадайки в нервност. Трябваше след половин час да бъде в студиото, но не искаше да му отказва. Тони изглеждаше, сякаш онова, за което бе дошъл, не търпеше отлагане. Каквото и да го безпокоеше, явно беше спешно.

Джийн ги остави сами и Таня го изчака да седне. Той имаше вид на човек, който ще говори по много важен въпрос, а тя не беше сигурна, че е готова да слуша.

— Нещо не е наред ли? — попита го със загрижен шепот.

— Не точно — въздъхна той и зарея поглед навън през прозореца. — Не повече от обикновено. И не бих искал да ме разбираш погрешно. — Тони се обърна, погледна я и тя долови по очите му колко е сърдит все още, как се чувстваше предаден не само от нея или от разказаното от бодигарда, но от самия факт, че животът им налагаше такъв вид обида и не съществуваше начин да се избегне терзанието. Като знаменитости те нямаха право на неприкосновен личен живот, на почтеност и всяка история, измислена за нея, съчинена от когото и да било, се ползваше от протекцията на закона. — Не съм ядосан от изнесеното в пресата днес — той лъжеше в момента повече себе си, отколкото жена си, но обичаше да вярва, че е справедлив спрямо Таня дори и когато не беше, — то не е по-лошо, от която и да е друга гадост, разпространена за нас. Аз много те уважавам, Тан, чудя ти се как понасяш цялата тази мръсотия, която сипят върху теб. — А те и двамата знаеха, че беше в изобилие. Предишната Коледа трябваше да наемат бодигардове за децата, защото бяха отправили сериозни заплахи за убийство към всеки от тях, особено към Таня, и бившата му съпруга беше реагирала остро по този повод. — Аз те считам за забележителна жена. — Но на нея не й харесваше погледът, с който й го казваше.

Всичко беше изписано в очите му и тя очакваше развръзката вече от година. Беше му втръснало, а все още можеше да си отиде. Разликата беше, че тя не можеше. Дори да се оттеглеше от кариерата си същия този ден, нападките щяха да продължат още дълго, може би завинаги. И Таня го знаеше.

— Какво искаш да ми кажеш? — Опита се да не прозвучи цинично, но й беше трудно. Тя го бе преживяла и преди, по различен начин, с различни хора. Уверяваше себе си, че е готова, ала дълбоко в сърцето си знаеше, че не е. Човек никога не е. Таня винаги се надяваше, че този път ще бъде различно, че мъжът ще е достатъчно силен, че наистина ще прояви грижовност, че ще държи да е близо до нея и да я подкрепя. Това беше всичко, което бе желала, може би дори повече, отколкото да има деца, просто една здрава, истинска връзка с човек, който ще бъде наоколо, когато хвърлят мръсотия, защото то неминуемо ставаше. Тя беше заявила на Тони това още в началото. И той беше се държал добре, вече близо три години, но напоследък започна да става раздразнителен. И то твърде много. — Искаш да кажеш, че съм прекалено добра за тебе и че заслужавам нещо по-добро от онова, което можеш да ми дадеш. Една от тези благородни речи, които ме карат да чувствам как се изпълвам с величие, докато ти се изнизваш през вратата. — Гледаше го право в очите. Нямаше смисъл да се крие от това, което идваше. И тя знаеше, че моментът е настъпил.

— Не е честно да говориш така. Никога не съм бягал от теб. — Той изглеждаше обиден и Таня съжали за думите си. Може би избързваше с обвиненията.

— Не си, но го мислиш, нали? — попита меко.

Тони дълго време остана седнал, загледан в нея, нито потвърждавайки, нито отричайки това, което тя каза.

— Аз дори не зная какво ти говоря. Просто съм вече уморен. Ти живееш труден живот, по-труден, отколкото човек би могъл да си представи.

— Предупредих те за това — рече тя с чувството на човек, който се изкачва по Еверест и по средата на пътя придружаващите го започват да го изоставят. — Казах ти какъв е този живот. Труден е, Тони. Има чудесни неща в него и аз обичам работата си, но мразя онова, което останалите причиняват на мен… на теб… на децата… зная колко е трудно. Гадното е, че не мога да направя нищо, за да променя нещата. И ти го знаеш.

— Зная, зная… и нямам право да се оплаквам. — Той я гледаше с очи, излъчващи неудобство и страдание, но Таня съзнаваше, че за Тони всичко беше вече свършено. Просто се виждаше. Беше поживял в Холивуд и за него романтиката бе избледняла. — Давам си сметка колко трудно е за теб и не искам да утежнявам положението ти. Зная колко много работиш и какъв перфекционист си… но и това е част от всичко. В твоя живот няма време за мен, само концерти, репетиции и записи. Ти правиш големи неща, а междувременно аз седя тук и чета разни работи за нас в жълтата преса.

— И им вярваш? — попита го тя направо. Може би това беше причината, може би той мислеше, че е истина. Бодигардът, който се готвеше да я съди, беше истински мошеник, ала много привлекателен.

— Не, не вярвам — въздъхна Тони, — но не ми харесва. Тези, с които играх голф тази сутрин, направиха голям въпрос от случилото се. В действителност някои го намират за доста смешно да имаш съпруга, която обвиняват в сексуално преследване, повечето от тях се оплакват, че жените им не искат да спят с тях. — Той изглеждаше смутен от това, което казваше, но тя долови по-дълбокия смисъл. Приятелите му се бяха задявали с него и Тони се беше уморил да бъде унижаван. Това беше основателно оплакване, ала и Таня беше изтощена от всичко. Проблемът беше, че той можеше да си вземе билет за свободата по всяко време, а тя не. Таблоидите и потенциалните „ищци“ държаха оръжието насочено към нея, не съпругът й. — Не зная какво да ти кажа — промълви Тони с нещастно изражение, — не е много забавно така, нали?

— Не, не е — отрони тя тъжно, прекалено разтърсена от израза в очите му, за да спори с него. В края на краищата, лошите хора някак си винаги печелеха. Таблоидите, съдебните процеси, заплахите и натискът се оказваха твърде голямо бреме, за каквито и да са отношения с нормално човешко същество. — Искаш да си отидеш, така ли? — попита тя сломена. Той не беше любовта на живота й, но с него се чувстваше удобно, вярваше му, обичаше го, също и децата му. Ако зависеше от нея, никога не би прекратила този брак.

— Не съм сигурен — призна й той. Беше мислил върху това от известно време, но не бе стигнал до окончателно решение. — Не знам колко още подобни удари мога да понеса, ако трябва да съм честен. И не искам да бъда несправедлив спрямо теб. Това наистина започва да става непоносимо за мен и мислех, че ти го усещаш.

— Оценявам откровеността ти — каза Таня, гледайки го и вече чувствайки се предадена, защото той не държеше на нея, и „неудобството“ от подобен брак го караше да я напусне. — Бих искала нещата да са по-добри.

— Аз бих искал тези неща да не ме безпокояха. Никога не съм мислил, че това ще стане. Отвън всичко изглеждаше много по-човешко, докато човек не стъпи във водовъртежа. И после става като при Алиса в страната на чудесата. Много нереално изглежда, когато започваш да пропадаш, и пропадаш, и пропадаш… — нареждаше Тони, а тя, заслушана в думите му, си напомни, че го обича. Той беше умен мъж и въпреки различията, те все пак имаха много общо помежду си.

— Това е интересен начин да го изразиш — каза Таня, усмихвайки се тъжно и разбирайки дълбоко в сърцето си, че за него вече всичко е свършено. — А децата? — попита, изведнъж объркана. — Ако ме напуснеш, ще ми позволяваш ли все пак да ги виждам? — В очите й имаше сълзи. Досега всичко беше така безкръвно и така резонно. Първият от многото разговори, в който започваха да разнищват брака си.

Забелязал отчаянието в очите й, той протегна ръка и я докосна. Почувства се ужасно. Мразеше се, че й причинява това, но вече от известно време знаеше, че няма да изтрае още дълго. И материалът в сутрешния вестник наистина беше прелял чашата.

— Аз все още те обичам, Тан — прошепна й, а тя го мразеше в момента, загдето изглежда толкова красив. Все още твърде много я привличаше, беше секси, хубав и умен, въпреки че не беше до нея през повечето време, но Таня винаги бе готова да му прости. — Исках само да ти кажа какво чувствам. И дори ако нещата между нас не се оправят, аз никога няма да ти попреча да виждаш децата. Те те обичат — додаде мило и гледайки я така, че сърцето й се късаше от мъка. Той се сбогуваше с нея, без да изрича думите за сбогом, но тя беше сигурна, че и това щеше да стане скоро. За него беше свършено, макар и за нея да не беше.

— И аз ги обичам. — Таня се разплака тихо, той се премести до нея и обгърна с ръка раменете й.

— И те те обичат, и аз, Тан, по моя си щур начин — каза Тони, но тя не му повярва. Ако я обичаше истински, нямаше да иска да я напусне.

— А какво ще стане с Уайоминг? Те ще дойдат ли все пак? А ти? — попита Таня отчаяно и изведнъж много изплашена. Тя го изгубваше и може би и тях. Защо щяха да искат да се виждат с нея, щом баща им я напускаше? Дали беше установила достатъчно силна връзка с децата през изминалите три години, за да имат нужда от нея? Когато вдигна очи, Тони я гледаше странно.

— Мисля, че те трябва да дойдат с теб. За тях, струва ми се, ще бъде голямо преживяване — рече той с чувство на някакво неудобство и Таня веднага разбра.

— Но ти няма да дойдеш, така ли?

— Мисля, че не. Една малка раздяла би ни се отразила добре. Аз смятам да отида в Европа.

— Кога го реши? Днес на игрището за голф. — Какво ставаше. От колко време планираше той това бягство, чудеше се тя, слушайки го. И когато погледът й го прониза, Тони изглеждаше малко глупаво.

— От известно време мисля върху това, Тан. Не е ненадейно хрумване. Сутрешната история бе нещо като катализатор. Основното беше „Инкуайърър“ миналата седмица. „Стар“ по-предишната. Непрекъснато съдебни процеси, кризи, смъртни заплахи и нагли журналисти, откакто сме се оженили.

— Мислех, че свикваш с това — каза Таня стресната.

— Не зная как би могъл който и да е. И ти не си свикнала. — Той понякога се беше обезпокоявал от невероятния стрес, който всичко това й причиняваше. Знаеше, че дори млади хора като нея понякога се пречупваха и не издържаха. На моменти сериозно се учудваше как тя устоява. — Все едно, Таня, съжалявам.

— И така, какво правим сега? — Искаше да знае дали трябва да се качи горе и да опакова багажа му, или да го люби диво и страстно и да го уговаря да остане. Какъв беше протоколът и какво очакваше той. И дори, което бе по-важно, какво искаше самата тя. Просто не знаеше. Беше все още прекалено наранена и твърде стресната от думите му.

— Не зная какво да правим — призна Тони честно. — Нужно ми е малко време да помисля. Но бих искал да те предупредя каква посока ще поема.

— Нещо като ураган или наводнение, някакво природно бедствие — каза тя, опитвайки се да се усмихне, ала сълзите продължаваха да бликат от очите й и тогава Джийн потропа на вратата и надникна.

— Закъснявате вече един час за студиото. Продуцентът се обади и поиска да ви напомня, че времето се отмерва. Музикантите държат да знаят дали могат да обядват по-рано и да се върнат след час. Импресариото ви също позвъни, очаква отговора ви днес до четири и половина. Настоява да му се обадите колкото е възможно по-скоро.

— Окей, окей. — Таня вдигна ръка да я спре. — Кажи на музикантите да вървят на обяд. Ще бъда там след половин час. Двамата с Том ще прегледаме аранжировката. — А как, по дяволите, щеше да може тя да пее, да решава за Япония, за новия филм, за турнето и дали да плати, или не на изнудвача от сутрешния вестник. Когато Джийн отново излезе, Таня вдигна очи към съпруга си. — Мисля, че си прав. Нищо от това не е забавно, нали?

— Понякога носи забавление — отвърна той, — но повечето време тежи. Твърде висока е цената, която се плаща. — Тони говореше искрено и в миг се изправи. Чувстваше се като в ада, но вътрешно изпитваше облекчение. Нейният живот беше за него същински кошмар. — Бързай за поредния си запис, Тан. Съжалявам, че станах причина да закъснееш. Ще говорим друг път. Не можем нищо да решим сега. Съжалявам, че ти отнех толкова време.

— Няма проблем. Един час. Три години. Беше страшно забавно. По дяволите, кой може да те обвини, че искаш да се отървеш? — Тя го наблюдаваше как напуска стаята, разкъсвана от мъка и омраза.

— Всичко наред ли е? — Джийн се върна с куп съобщения за нея и напомняне, че в следващите пет минути трябваше да тръгне за студиото.

— Добре, добре, отивам, и да, добре съм.

Добре. Всичко винаги беше добре, дори и когато не беше. И тя не можеше да не се чуди колко ли време щеше да отнеме на пресата да открие дали Тони я е напуснал. Не биваше това да бъде предмет на размишления, но беше. Перспективата за нова серия сензации изглеждаше изтощителна.

Преди да тръгне, Таня изми лицето си и се опита да не плаче. Сложи си тъмни очила и остави Джийн да кара. Отговори на някои от обажданията от колата. Каза на импресариото си, че ще отиде на турнето, включително и в Япония. През следващата година щеше да бъде на път близо четири месеца, но от време на време можеше да прелита до дома, а тя знаеше колко важно беше концертното турне. Когато пристигнаха, се отправи директно към студиото и остана там близо до шест часа, после отиде на репетицията за благотворителния концерт и се прибра вкъщи едва в единадесет. И когато влезе, намери бележка от Тони на кухненската маса. Беше заминал за Палм Спрингс за уикенда. Постоя един дълъг момент с листчето в ръка, питайки се къде отлетя животът им и колко време щеше да му отнеме да го приключи напълно. Нямаше нужда човек да е ясновидец, за да отгатне, че той вече е на път. Помисли да го спре, да му се обади в Палм Спрингс и да му каже колко много го обича, колко съжалява за мъката, която му причинява. Но когато взе слушалката, просто остана неподвижна. А защо той не беше сега до нея? Защо не можеше да сподели обидата, която се беше стоварила на плещите й? Защо имаше толкова силно желание да избяга? Единственото заключение, до което може да достигне, размишлявайки, беше, че е възможно Тони Голдман никога да не я е обичал истински. И ако наистина бе така, тя най-вероятно никога нямаше да го узнае.

Остави слушалката и със сълзи в очите бавно тръгна към тишината на тяхната спалня.