Графиня просякиня (213)

Водовъртеж

Животът на Ирма и тук не протече така мирно, както бихме могли да си въобразим и както тя желаеше. Нейната красота й пречеше да се отдаде само на себе си и да заживее тихо. Напротив, тази красота увличаше всекиго и не даваше покой на никой мъж, който се беше доближил веднъж до Ирма. Нямаше сигурно предпазно средство срещу съблазняващата красота на Ирма и всеки можеше да попадне в изкушението да се увлече и забрави и най-светите си задължения. Това беше неизбежната съдба на Ирма и нейната трагедия. Какво можеше да направи тя, за да го избегне? Да изчезне съвсем от света? Но това бе невъзможно. Тя трябваше да живее — не само заради себе си, но и заради своето дете.

На следващия ден по обяд Едгар се намираше на борда на яхтата си и гледаше с нетърпение към кея, очаквайки пристигането на двете дами. Двама млади моряци бяха заети с платната и чакаха заповед за отплаване.

Денят бе чудесен. Слънцето прежуряше силно. Лек морски ветрец галеше страните и косите. Изведнъж очите на Едгар светнаха. Острият му поглед бе открил един файтон, който се носеше по дължината на кея.

— Ето ги! — прошепна той. — Те са…

Младият човек трепна, сякаш нещо прекъсна мислите му. Елегантният впряг се приближаваше с бързината на вятъра и спря пред яхтата.

— Добре дошли! — извика Едгар и се завтече към файтона, за да поздрави своята годеница и мис Норт.

И двете носеха отворени тоалети. Роклята на Ирма подхождаше на кръшната й снага толкова добре, че Едгар не можа да се въздържи да не изрази с възклицание своето възхищение. Той отведе двете дами в кабината. Яхтата бързо навлезе навътре в морето поради големия отлив. Скоро прекосиха залива при форт Самтър и спряха на пристана. Пред ресторанта на брега Едгар запозна дамите с няколко офицери от форта.

На връщане излезе силен вятър. Наближаваше буря. Яхтата попадна във водовъртежи моряците побързаха да вземат всички предпазни мерки. Отново се върнаха към форта.

Едгар си беше съставил плана за спасение, според който, когато яхтата стигнеше до брега, той щеше да вземе Ирма на ръце и да я пренесе. Така и стана. Едгар я обгърна и тя затвори очи. Въпреки че беше въпрос на живот и смърт, Едгар усети страшно вълнение при допира с тялото на тази красива жена. Илайза беше изнесена на брега от друг моряк. Яхтата, с малки повреди, също бе спасена.