Л. Дж. Смит
Таен вампир (1)

1

В един от първите дни на лятната ваканция тя разбра, че ще умре.

Беше понеделник, първият истински ден от ваканцията (съботата и неделята не се брояха). Попи се събуди с чувство на лекота и си помисли: Днес няма училище! Слънчевата светлина струеше през прозореца и оцветяваше прозрачните драперии около леглото и в ефирно златисто. Тя ги дръпна настрани и трепна.

Ох! Отново тази болка в стомаха й. Сякаш нещо я разяждаше отвътре и дълбаеше към гърба й. Малко й олекваше, когато се наведеше.

Не! — реши тя. — Отказвам да боледувам през лятната ваканция. Категорично! — Нужно беше само да мисли малко по-позитивно.

Гледай откъм светлата страна на нещата, момиче!, каза си Попи, навъсена и превита на две, и тръгна към облицованата в тюркоазено и златисто баня. Първо си помисли, че ще повърне, но сетне болката стихна така бързо, както и беше дошла. Малко по-късно Попи се изправи и победоносно изгледа рошавото си отражение в огледалото.

— Дръж се за мен, хлапе, и всичко ще бъде наред! — прошепна тя и му намигна заговорнически, а после се приближи до огледалото, виждайки собствените си зелени очи да се присвиват подозрително. Там, на носа й, имаше четири лунички. Четири и половина, ако трябваше да бъде честна, а Попи Норт обикновено беше такава. Колко трогателно, колко мило! Изплези се сама на себе си и се извърна с достойнство, без да си направи труда да вчеше буйните си медночервени къдрици.

Самочувствието й се изпари веднага, щом влезе в кухнята и видя там своя брат близнак, който ядеше овесени ядки. Очите й отново се присвиха, но този път се ядоса не на себе си, а на него. Не беше ли достатъчно това, че е мъничка, слаба и къдрокоса — досущ като елф от детска книжка, седнал в чашката на лютиче, — но и трябваше да има брат близнак с правилни черти, висок и рус като викинг… И това ако не беше доказателство за злонамереност от страна на вселената?

— Здравей, Филип! — каза тя с глас, в който се таеше заплаха.

Филип обаче, който беше свикнал е настроенията на сестра си, не се впечатли особено. Той само вдигна поглед от колонката с комикси в „Лос Анжелис Таймс“ и Попи трябваше да признае, че брат й има хубави очи — будни, зелени и с много тъмни мигли. Всъщност те бяха единственото нещо, по което близнаците си приличаха.

— Здрасти! — отвърна той небрежно и се върна към комиксите. Попи не познаваше много деца, които четяха вестници, но Фил определено беше от тях. Също като сестра си, Филип беше първокурсник в гимназията „Ел Камино“, но за разлика от нея той не само получаваше пълни шестици, но и беше звезда в отбора по футбол, по хокей, а също и по бейзбол. Освен това беше и председател на класа и едно от големите удоволствия в живота на Попи беше постоянно да му се подиграва, защото според нея той беше твърде праволинеен.

Но сега Попи се усмихна широко и сви рамене, изоставяйки заплашителния поглед.

— Къде са Клиф и мама?

Клиф Хилгард беше техен втори баща от три години и беше по-праволинеен дори и от Фил.

— Клиф е на работа. А мама се облича. По-добре хапни нещо, защото ще си имаш неприятности с нея.

— Да, да… — отвърна луничавото момиче и тръгна на пръсти към шкафа, за да го претършува. Намери един пакет с корнфлейкс, бръкна в него и внимателно извади оттам една люспа, която изяде съвсем суха.

Това, че беше мъничка и слаба като елф, си имаше и добрите страни. Попи направи няколко танцувални стъпки към хладилника, поклащайки кутията с корнфлейкс в ритъм.

— Аз съм… секси фея! — запя тя, потропвайки с крак.

— Не, не си — отбеляза хладно Филип. — И защо не си облечеш нещо?

Открехнала вратата на хладилника, Попи се огледа критично. Носеше огромната тениска, с която беше спала и която на дължина несъмнено беше мини.

— Облечена съм — спокойно отвърна тя и извади една диетична кола от хладилника. В този момент на кухненската врата се почука и Попи позна госта въпреки мрежата за комари.

— Здрасти, Джеймс! Заповядай!

Сваляйки слънчевите си очила, Джеймс Расмусен влезе. При вида му коремът на Попи се сви — както винаги. Това, че го виждаше на практика всеки ден през последните десет години, изобщо не променяше нещата. Всеки път, щом го зърнеше, сърцето й започваше да тупти лудо и усещаше в гърлото си някаква горчиво-сладостна болка.

Но причината не беше само в зашеметяващата му външност, която винаги й напомняше смътно за Джеймс Дийн^[1].

— Джеймс имаше светла, копринено — кестенява коса, изтънчено интелигентно лице и сиви очи, които гледаха ту напрегнато, ту хладно. Той безспорно беше най-красивото момче в гимназията „Ел Камино“, но не това я привличаше към него. Дълбоко в душата на Джеймс имаше нещо тайнствено и недостъпно и именно то караше сърцето й да бие лудо и кожата й да настръхва.

Филип обаче беше на друго мнение. Щом Джеймс влезе, той веднага се наежи и погледът му стана някак хладен и суров. Между двете момчета прехвърчаха искри на неприязън.

Джеймс се усмихна леко, сякаш реакцията на Филип му се беше сторила забавна.

— Здравей!

— Здравей! — отвърна Фил, без изобщо да се старае да бъде приветлив. На Попи й се струваше, че на него ужасно му се иска да я грабне на ръце и да я изнесе веднага от стаята. Филип винаги малко прекаляваше, когато започнеше да играе ролята на брата защитник. — Как са Жаклин и Микаела? — добави той заядливо.

— Нямам никаква представа — отвърна Джеймс след кратка пауза.

— Така ли? А, да, вярно, ти обикновено зарязваш приятелките си точно преди лятната ваканция. И по този начин си развързваш ръцете за нови завоевания, прав ли съм?

— Разбира се — отвърна Джеймс невъзмутимо и се усмихна.

Филип го изгледа с открита неприязън.

От своя страна, Попи потръпваше от радост: сбогом, Жаклин, сбогом Микаела! Стройните дълги крака на Жаклин и привлекателната изпъкнала гръд на Микаела вече бяха в историята и се очертаваше едно прекрасно лято!

Много хора смятаха връзката на Попи и Джеймс за платонична. Но това не беше вярно, защото Попи от години знаеше, че ще се омъжи за него. Това беше едната от двете й най-големи амбиции, а другата беше да обиколи света. Просто още не му го беше съобщила и той все още си мислеше, че харесва момичета с дълги крака, салонен маникюр и високи италиански обувки.

— Това нов диск ли е? — попита тя, за да откъсне погледа му от бъдещия му шурей.

Джеймс претегли CD-то с ръка.

— Да, нов е. Етно техно.

Попи се зарадва.

— Сигурно и тук са включили от онези тувински певци^[2], които пеят на гърло! Изгарям от нетърпение! Хайде да отидем да го чуем!

Точно тогава влезе майката на Попи и Филип. Тя беше хладна, безупречна блондинка, почти като героиня на Хичкок, а лицето й изразяваше безусловна увереност, че може да се справи с всяка ситуация. На излизане от кухнята Попи едва не се блъсна в нея.

— Извинявай! Добро утро!

— Почакай малко! — каза майка й и ловко я хвана за края на тениската. — Добро утро, Фил! Добро утро, Джеймс! — добави тя.

Филип отвърна на поздрава й, а Джеймс кимна с престорена любезност.

— Всички ли са закусили? — попита госпожа Хилгард и когато двете момчета потвърдиха, тя погледна дъщеря си. — А ти? — поинтересува се майка й, гледайки я въпросително.

В отговор Попи разклати кутията с корнфлейкс и госпожа Хилгард въздъхна.

— Защо поне не ги ядеш с мляко?

— Защото така са ми по-вкусни — отсече Попи, но когато майка й я побутна леко към хладилника, тя взе оттам кутия с нискомаслено мляко.

— Е, какво смятате да правите през първия ден от ваканцията? — попита госпожа Хилгард, отклонявайки поглед от Джеймс към Попи.

— О, не знам — отвърна момичето, споглеждайки се с приятеля си. — Може би ще послушаме малко музика или ще се качим в планината? Или ще отидем с колата на плажа?

— Каквото кажеш — обади се Джеймс. — Цялото лято е пред нас.

И в следващия момент Попи си представи въпросното лято — знойно, златно и сияйно. То миришеше на хлор от басейна и на морска сол. Беше меко като топлата трева под гърба ти. „Цели три месеца — мислеше си тя. — Цяла вечност. Три месеца са цяла вечност!“

Странно беше, че мислеше за вечността, когато това се случи.

— Можем да обиколим новите магазини — започна Попи, когато внезапно я прониза остра болка и дъхът й заседна в гърлото.

Ужасен спазъм, който я накара да се свие на две. Картонената кутия се изплъзна от пръстите й и пред очите й се спусна сива пелена.