Ян Мартел
Животът на Пи (31)

Глава 30

Той е женен. Тъкмо съм се навел да сваля обувките си, когато го чувам да казва: „Искам да ти представя жена си“. Вдигам глава и до него стои… госпожа Пател. „Здравейте — казва тя и протяга ръка усмихната. — Писин ми е говорил много за вас“. Не мога да й отговоря със същото. Не съм и предполагал. Кани се да излиза, затова говорим само минута-две. И тя е индийка, но има типично канадско произношение. Сигурно е от второ поколение. Малко по-млада е от него, с по-мургава кожа, дълга черна коса на плитка. Блестящи черни очи и хубави бели зъби. В ръцете си държи изпрана бяла лабораторна престилка в предпазен найлонов калъф. Фармацевт е. Когато й казвам: „Радвам се, че се запознахме, госпожо Пател“, тя отговаря: „Моля, наричайте ме Мийна“. След кратка съпружеска целувка излиза за съботното си дежурство.

Тази къща не е само склад за икони. Започвам да забелязвам дискретни признаци за семейно съжителство. Били са пред очите ми през цялото време, но не съм ги забелязвал, защото не съм се оглеждал за тях.

Той е срамежлив човек. Животът го е научил да не излага на показ най-съкровеното.

Тя ли е инквизиторът на стомаха ми?

„Приготвил съм ти специален лютив сос“, казва той. Усмихва се.

Не, той е.