Карън Робърдс
Опасно лято (9)

Глава 8

Беше почти на зазоряване. Той се беше върнал в замъка си, където беше в безопасност. Беше отново в леговището на звяра. И звярът бушуваше, обладан от гняв. Тази вечер всичко, абсолютно всичко, вървеше в погрешна посока. Кристи Петрино беше още жива. Трябваше да бяга, за да спаси живота си, и то не един път, а два пъти. И Лиз беше успяла да му избяга.

Как, по дяволите, Лиз беше успяла да избяга?

Щеше да помисли по въпроса, но не сега. Трябваше да се концентрира върху това да се успокои. Беше доста напрегнат. Навсякъде го сърбеше. Чувстваше кожата си готова всеки момент да се сцепи. Звярът беше пораснал, беше станал огромен и много силен и не можеше вече да стои заключен в човешкото тяло. Отново се беше възбудил, но този път беше останал незадоволен. Трябваше скоро да се отърси от това. Ако му се наложеше да работи отново толкова скоро — а трябваше да действа бързо — някой можеше да забележи.

Какъв беше той?

Трябваше да се задоволи с Тери. Тя все още беше в клетката си. След като беше наказал Лиз, той се беше втурнал да провери дали и тя не е успяла да избяга. Защото това щеше да му създаде огромни проблеми — щеше да му се наложи да я намери. Бързо.

Но това не се беше случило. Тери беше все още там, където той имаше нужда да бъде. Досега не беше имал много полза от нея. С тази нескопосана прическа, плоски гърди и голям задник, тя никак не отговаряше на обичайните му стандарти. Беше поиграл малко с нея, за да я опита, но главно я беше карал да гледа какво прави той с Лиз. Отначало Тери пищеше и плачеше, молеше го да не наранява приятелката й, но той се беше справил лесно. Умееше да отказва момичетата от лошите им навици. Три дни след отвличането Лиз му отговаряше още докато щракнеше с пръсти. Щеше да го постигне и с Тери.

Щеше да успее и с Кристи, когато я доведеше тук. Щеше да си поиграе малко с нея, преди да я убие. Тя беше от неговия тип. Фактът, че я познаваше, преди да я отвлече, добавяше малко повече удоволствие. А това, че беше успяла да му избяга тази вечер, увеличаваше забавлението от лова.

Щеше много да се наслаждава на Кристи Петрино.

Като слизаше надолу, включи осветлението. Винаги по този начин предупреждаваше момичетата за идването си. Обикновено малко след това чуваше дрънченето на веригите им, когато те се изправяха от пода, чуваше уплашеното биене на сърцата им, чуваше ги да облизват устните си и нервно да размърдват крака, докато го чакаха да се появи. Научаваха се да не викат и да не плачат. Научаваха се, че той е господарят и че трябва да го обичат и да му се подчиняват. И да се страхуват от него.

Стигна края на стълбите и взе чантата си с играчките от куката, забита в стената. Тук имаше, освен другите помещения, четири килии. Не че някога беше отвличал четири момичета наведнъж, но обичаше да е подготвен за всякакви обстоятелства. Бяха по две във всеки край, разделяше ги стълбището и една тоалетна. Държеше Лиз и Тери в двата края, за да не могат да се виждат, докато не им разреши. Това беше едновременно наказание и удоволствие за тях и увеличаваше удоволствието му. Знаеше, че разговарят, викайки, когато са сигурни, че го няма, но той нямаше нищо против. Стените бяха напълно шумоизолиращи.

Килията на Лиз беше вляво, но в момента той не искаше да поглежда вътре. Щеше да се ядоса още повече, а не беше готов да убие и Тери, не и докато не й е намерил заместничка. Знаеше, че вратата с решетките на килията на Лиз е заключена, а веригата, която беше заключена около крака й, лежеше безполезна на пода. Беше все още здраво прикрепена към стената, ключалката й също беше здрава.

Как беше успяла? Как? Как? Хрумна, му, че е вероятно Тери да знае.

— Тери? — Усети, че гласът му е станал още по-висок, както обикновено, когато беше възбуден. — Тери, готова ли си да си поиграем?