Карън Робърдс
Опасно лято (36)

Глава 35

Малко след пладне на следващия ден, Люк отвори очи и хвърли поглед на часовника, след което изстена. Бяха му дали болкоуспокояващи, след като бяха почистили и зашили раната предната вечер. Той си беше легнал малко след пет сутринта и веднага беше заспал дълбоко. Което ще рече, че беше спал около седем часа. После се сети, че е сам. Кристи я нямаше. Той легна по гръб, за да се увери, че е прав, и болката, която прониза бедрото му, го накара да трепне. И донесе със себе си море от спомени.

Гари и останалите бяха придружили Кристи и Тери до клиниката, за да бъдат прегледани. Тери беше на ръба на пълното изтощение и беше травмирана, но не до такава степен, че това да заплашва живота й. Бяха я откарали с хеликоптер до болница на континента и днес при нея щяха да отидат родителите й. Кристи беше добре, като се изключат няколко подутини, синини, одрасквания и нервният срив. Люк беше изчакал на лодката пристигането на хората на ФБР, които работеха по случая със серийния убиец, и пристигна в клиниката точно когато Кристи си тръгваше оттам.

Кристи остана с него, докато се погрижат за крака му, после двамата с Гари го бяха откарали до къщата и го бяха сложили да си легне. Не си спомняше много, но имаше усещането за нейното тяло, свито, сгушено до неговото.

А сега я нямаше. Беше сам в леглото и вратата на затъмнената спалня беше затворена.

Сърцето му беше обхванато от страх и прескочи един удар. Трябваше да си припомни, че всичко е свършило и че тя е в безопасност. Нищо на света не можеше да му попречи отново да затвори очи и да се отдаде на съня.

Да, точно така.

— Кристи!

Трябваше да стане и да я намери. Превързаното бедро го болеше като развален зъб, но успя да обуе панталоните си и да отиде в дневната, където през входната врата нахлуваха ярките слънчеви лъчи. Къщата беше празна, ако се изключат Марвин и прашинките, които танцуваха в слънчевите лъчи.

Къде бяха всички?

Марвин отиде до входната врата и измяука. Той отиде до него и погледна навън. Небето беше красиво и безоблачно, лазурносиньо. Морето беше като безкраен лист индиго. А пясъкът блестеше като захар под слънчевите лъчи. Щастливи хора изпълваха плажа, играеха и се наслаждаваха на топлината. Още повече бяха хората във водите на океана.

Без някаква специална причина, погледът му се спря на прекрасното тяло на блондинка, която стоеше с гръб към него, облечена само в черни бикини, и махаше на някого, когото той не можеше да види. Блондинката беше не само с прекрасно тяло, но и със забележително дупе.

Кристи. Точно затова погледът му беше привлечен като от магнит. Като отмести с крак Марвин встрани, Люк успя да излезе, без да изпусне котарака навън, и тръгна по пътеката към плажа.

Тя стоеше боса на плажа, малко зад дюните, и гледаше сестра си и двете момичета Барби, придружени от Гари в ярки плажни дрехи. Сигурно беше усетила присъствието му така, както той беше усетил нейното, защото, когато я приближи, тя се обърна.

— Здравей!

— Как се чувстваш? — запита тя и го огледа от главата до петите.

— Никога не съм се чувствал по-добре.

Тя му се усмихна щастливо и широко, защото знаеше, че лъже.

Люк също се усмихна. За човек, който съвсем скоро беше преживял такъв ужас, изглеждаше достатъчно добре. Като я огледа с възхищение, реши, че преди е имал несправедливо отношение към жени с късо подстригана руса коса и лилави сенки около очите, както и синини по бузите. Или може би любовта и възхищението му бяха само за Кристи.

— Готова ли си да се насладиш на последните няколко дни от ваканцията си? — запита я той.

Кристи направи гримаса.

— Да ти кажа истината, мисля, че още дълго време няма да ми се ходи на плаж.

— Аз също — каза Люк. — Мисля да си стегна багажа и да се върна във Фили. Искаш ли да те закарам?

— Мога ли да взема Марвин?

Люк я изгледа с присвити очи. Винаги ли ставаше така в живота?

— Разбира се. Но поставям едно условие — ако свърши някаква работа в колата ми, ще трябва да измине останалата част от пътя на автостоп.

Кристи се засмя. Сърцето му се изпълни с нежност.

— Имаше ли възможност да помислиш дали двамата не се влюбваме един в друг? — запита той.

— Да, имах възможност да помисля.

— Е?

— Мисля, че е така — каза тя, отиде при него и го прегърна, като внимаваше да не докосне ранения му крак.

После го целуна.

Когато отделиха устни, те преплетоха пръсти и тръгнаха бавно по плажа.