Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beachcomber, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
Слава (2010)
Разпознаване и корекция
karisima (2015)

Издание:

Карън Робърдс. Опасно лято

ИК „Калпазанов“, София, 2006

ISBN: 978-954-17-0233-8

История

  1. — Добавяне

Глава 33

В мига, когато устните му докоснаха нейните, тя беше изгубена. Той я целуна нежно, устните му внимателно се нагодиха към нейните, покриха ги. Кристи плъзна длани по широките му рамене, после обви ръце около врата му и го целуна страстно в отговор, плъзна езика си в устата му, наслади се на мъжкия му вкус и аромат. Притисна тялото си в неговото и се наслади на мъжката му твърдост и на мускулите му. Той издаде тих и дрезгав звук и я дръпна в скута си, като леко изви тялото й така, че главата й легна на предмишницата му. После я целуна — устните му бяха твърди и контролираха целувката, накараха я да тръпне и да гори. Дланта му намери гърдите й…

Точно когато горещината заплашваше да я погълне, Кристи се сети нещо и откъсна устни от неговите.

— Чакай, Люк, не! — каза тя, останала без дъх, и леко отблъсна раменете му. Той вдигна глава и я погледна. Очите му горяха.

— Кристи… — Челюстта му беше твърдо стисната, гласът му беше дрезгав.

— Камерите.

Това беше капитулация и двамата го знаеха. Тя гореше за него, разтапяше се. Очите му станаха тъмни и опасни, тя видя това и дъхът заседна някъде в гърдите й.

— Камерите могат да вървят по дяволите! — процеди той през зъби, взе я на ръце и тръгна към спалнята.

Кристи се притисна в него и обсипа лицето му с целувки, после намери меката част на ухото му и започна леко да го хапе.

— Харесва ми вкусът ти! — прошепна тя и прокара език по цялата дължина на врата му.

— Господи, искам те! — каза той с надебелял глас. — Мисля, че те искам от години.

— Люк…

Не можа нищо да каже, защото той я остави върху леглото. Тя го дръпна върху себе си, като се наслаждаваше на тежестта на тялото му, на факта, че я притиска здраво върху дюшека, на това, че ръцете му треперят от желание.

— Виж какво правиш с мен. Мисля, че когато ръцете ми трепереха така за последен път, бях на шестнайсет — каза той с горчивина и чувство за хумор и после устата му — гореща, влажна и жадна — завладя нейната. Тя плъзна длани под ризата му, погали го и се опита да го съблече.

— Искам те гол — каза тя, отделила устните си от неговите, но се наложи да повтори два пъти, за да я чуе той.

Устните му се извиха в гримаса.

— Добре — каза той и седна, за да издърпа ризата през главата си.

Кристи лежеше и го гледаше. Тя заби нокти в покривката на леглото, когато той пъхна палец в колана на дънките си, за да ги плъзне надолу по дългите си мускулести крака. Имаше няколко секунди, в които да се наслади на загорялото му красиво тяло. Очарованият й поглед беше фокусиран върху твърдото доказателство на горещото му желание. Той се наведе над нея и я съблече само с две бързи движения. Остана един миг неподвижен, загледан в нея. Погледът му предизвика такова горещо желание в нея, че тялото й потръпна.

— Ха, виж сега кой трепери — каза той с очи едновременно горещи и нежни.

После тялото му притисна настоятелно нейното, устата му намери нейната. Кристи плъзна език в устата му и раздели краката си за него. Краката му се плъзнаха между нейните в същия миг, когато ръката му намери гръдта й, и нуждата й от него изведнъж стана толкова силна, че тя протегна и двете си ръце към него, изгаряща в огън, превърнала се цялата в гореща течност.

— Кристи…

Той се опита да намали темпото, да се отдръпне, но тя не можеше да чака, искаше да го усети в себе си. Беше толкова готова за него, че бедрата й се повдигаха нагоре в мълчалива молба.

— Сега. Моля те.

Той нададе стон и се подчини, навлезе мощно в нея, членът му — дебел, твърд и горещ. И изведнъж оргазмът се надигна в нея, тя завика и се притисна в него. Движенията му станаха дълбоки, силни и бързи. Той я вземаше с настоятелност, със страст — точно така, както искаше тя.

— Люк, Люк, Люк! — извика тя и тялото й се изви в дъга към неговото.

— Кристи! — нададе стон в отговор той и влезе в нея за последен път. Остана дълбоко в нея, намерил своето освобождение.

Кристи просто лежеше, изцедена, дишаше тежко и усещаше тялото му с всеки свой нерв.

— Ти, курво такава!

Гласът дойде от нищото, от нейния най-лош кошмар. Парализира я, ужаси я, тялото й застина и се обля в студена пот.

Майкъл.

В същата секунда Люк я избута и тя падна от леглото, а той скочи и се скри от другата страна. Стаята се изпълни с мъжки гласове и изстрели. Кристи нищо не виждате и не можеше да се помръдне, защото покривката на леглото беше паднала с нея и я беше оплела.

— Люк! — изпищя тя, като най-после успя да застане на колене и да погледне над леглото.

Люк лежеше по лице на килима, а Майкъл стоеше над него с пистолет. От двете му страни стояха двама други мъже.

— Майкъл, не! — извика Кристи.

Още не можеше да се изправи на крака, покривката на леглото се оказа много тежка и тя не можеше лесно да се движи. Сети се, че ако не беше покривката, щеше да е гола пред погледите на всички тези мъже, и се отказа от опитите си да я отхвърли. Притисна я към гърдите си с едната си ръка и се опита да се изправи.

Майкъл спря погледа си на нея. Лицето му беше като издялано от камък. Не беше висок колкото Люк, но беше привлекателен, мургав, с къса черна коса, вече започваща да оредява на темето, с ястребов нос и квадратна челюстни очи, толкова тъмни, че бяха почти черни. Очите му горяха гневно, когато пробягаха по тялото й и тя разбра, с ужас, че гордостта му е наранена, че според него я беше заловил в изневяра, че я смяташе за своя собственост.

— Ти, курво такава! — каза той отново. — Покрийте го с нещо!

Той заобиколи леглото и тръгна към нея.

— Майкъл — каза тя и се опита да измисли някакъв начин да се измъкне, да го накара да бъде разумен, да спаси себе си и Люк, защото знаеше, че, Майкъл искаше да ги убие, виждаше го в погледа му, в движенията му. Гари беше излязъл с момичетата и нямаше кой да наблюдава мониторите и двамата бяха в капан, оставени на милостта на Майкъл. Той я доближи и й зашлеви шамар, толкова силен, че тя падна назад и вдигна длан към бузата си, която гореше и пулсираше.

— Искаш си диамантите? — запита Люк.

Гласът му беше напрегнат, но Кристи се радваше да го чуе. Тя застана отново на колене и погледна от другата страна на леглото. Той беше седнал на пода с ръка, поставена на бедрото, и тя виждаше кръв да се процежда между пръстите му. О, Господи, той беше прострелян.

— Дяволски си прав, искам си диамантите — каза Майкъл и се обърна с лице към Люк.

Сега пистолетът му сочеше надолу, но това нямаше значение, защото пистолетите на останалите двама бяха насочени в Люк. Също като Майкъл, те бяха облечени в черни панталони и светли ризи с къси ръкави, но за разлика от него, не бяха привлекателни и с нищо не се отличаваха — единият беше с тъмна коса, другият беше плешив.

Кристи се опита отново да се изправи на крака. Усети нещо завито с нея в покривката и чу тихо ръмжене — Марвин…

— Пусни Кристи и ще ти ги дам.

Майкъл се засмя. Беше смразяващ смях, от който кръвта на Кристи замръзна. Той й каза, толкова ясно, като да беше изрекъл думите на глас, че ще я убие веднага щом получи каквото иска — диамантите.

О, защо, защо, защо не бяха внимавали повече?!

— Искаш ли да го прострелям в коляното, шефе? — запита плешивият и Кристи ахна.

Тя познаваше този глас — гласа на мъжа, който й се обаждаше по телефона. Сърцето й заблъска в гърдите, погледът й го обхвана и цялото й тяло изстина. Беше със здраво телосложение, висок около пет фута и десет инча, мургав. Плешив, но може би носеше шапка. Ами ако той беше нападателят й? Възможно беше…

— Хей, малко момиченце! — каза той, като я погледна в отговор на възклицанието й и й се закани с пръст.

Като срещна тъмните му очи, на Кристи й се зави свят от ужас. За миг й се стори, че стаята се завъртя.

— Аз не играя никакви игри. Искам си диамантите.

Майкъл се обърна и насочи пистолета си към Кристи.

Тя погледна право в дулото му и позна отчаянието. Беше се опитала да спаси живота си, имаше огромно желание да оцелее, беше направила всичко възможно и пак щеше да умре. Не беше честно.

— О, господи! Майкъл, моля те! Моля те, не ме наранявай! — Кристи, изпаднала в малодушие, скръстила ръце като за молитва, коленичила на килима, гледаше Майкъл с огромни очи. — Ще направя, каквото кажеш. Моля те. Моля те.

— Дай ми проклетите диаманти.

Думите му бяха просто гневно ръмжене. Кристи познаваше признаците — Майкъл започваше да губи търпение. Не му беше необходимо време, за да изпадне в ярост. Още няколко минути и той вече щеше да е като полудял и тя и Люк щяха да умрат.

— Аз ще ги донеса. Само не ме наранявай. Моля те.

Кристи гореше от нетърпение да му даде онова, което той желаеше, и така, ако въобще беше възможно, да спаси живота си. Тя се изправи тромаво на крака, стиснала покривката на леглото, за да не разкрие тялото си.

— Побързай.

Майкъл очевидно не виждаше никаква заплаха в нея, затова продължи да наблюдава Люк. Кристи се възползва от моментното му разсейване, за да изстреля своето оръжие — Марвин. Освободи леко завивката, и котаракът изскочи и веднага се хвърли върху Майкъл, който извика и изпусна оръжието.

Кристи се спусна към пистолета, но с крайчеца на окото си виждаше Майкъл и Марвин, вплетени в схватка, разнасяха се викове и гневно мяукане. Люк, който беше по-близо до вратата, също се беше раздвижил — беше успял да се докопа до оръжие и беше повалил другите двама на пода. Зад Люк, в коридора, се виждаше движение, но тя не успя да види кой е там.

— Останете по местата си, задници такива! — извика Гари, който се втурна през вратата на спалнята, зае бойна поза, леко приклекнал, стиснал оръжието с две ръце. — ФБР!

С изключение на Марвин, който се стрелна към рамото на Майкъл, всички замръзнаха по местата си. Майкъл вдигна ръце във въздуха, очите му блестяха диво. Кристи се загърна отново плътно в покривката на леглото и се свлече на пода почти в припадък. Люк, с кръв, стичаща се по краката, се изправи и стисна оръжието.

— Станете! — заповяда той на другите двама, като гласът му доста приличаше на излайване на куче. После, когато те се изправиха: — Вдигнете ръце и се опрете с лице към стената!

Всички му се подчиниха, Гари се огледа и прибра останалите оръжия. После подаде на Люк колана с неговия пистолет.

 

 

След половин час им се струваше, че повечето от жителите на Окракоук са се наблъскали в къщата. Беше все още рано, нямаше десет часът и мракът тъкмо започваше да става пълен. Дотичаха всички съседи, привлечени от воя на полицейските сирени и на линейката. Шериф Шулц и всичките му помощници, включително Горди Кастелано, бяха там, записваха показанията на всички, правеха снимки, събираха доказателства. Арон Щайнберг също беше там, невероятно радостен, че отново ще има страхотна новина за своя вестник. Амбър и Максин следваха Гари навсякъде като две малки, невероятно секси, кученца. Анджи буквално се беше залепила за Кристи. Майкъл и другите двама току-що бяха отведени от агентите на ФБР, дошли тук заради случая със серийния убиец, който още не беше приключен. Люк седеше на дивана, а двама лекари се грижеха за раната на крака му и спореха дали има, или няма нужда той да отиде до болницата. Кристи, напълно облечена вече, се беше свила на един фотьойл близо до Люк. Бузите й бяха още леко зачервени от усилието да даде свидетелските си показания. Никак не й беше лесно да даде обяснение какво бяха правили двамата с Люк, че бяха заварени така изненадани и неподготвени от Майкъл и хората му. Всъщност тя беше взела пример от Люк и беше излъгала.

— Сега просто я превържете, а аз ще отида утре да се прегледам — каза нетърпеливо Люк на двамата лекари.

Той също беше облечен и беше навил крачола на панталона си, за да им покаже раната, която беше точно над коляното. Беше с размера на палец и не беше дълбока, куршумът само го беше одраскал, преди да се забие в пода. Благодарение на оказаната първа помощ раната беше спряла да кърви, но плътта около нея се беше подула значително и лекарите искаха той все пак да отиде до клиниката.

— Вероятно биха ти направили един-два шева — каза му Кристи с лека усмивка.

Той вдигна глава, срещна погледа й и устните му се извиха в подобие на усмивка. Лекарите в този момент си говореха нещо и Люк се наведе към нея:

— Да знаеш, това ще е един от незабравимите ми спомени — Майкъл де Палма победен от гола жена с котарак.

— Тихо! — каза Кристи и се огледа разтревожено.

Разбира се, нямаше как да скрият каквото и да било от Гари, Анджи, Амбър и Максин, които били обезкуражени от дългото чакане в ресторанта и липсата на какъвто и да било друг избор и решили вместо това да накарат Гари да им приготви вечеря. Кристи не беше сигурна точно какво са видели — Анджи просто се беше усмихнала, когато тя я беше запитала — но Гари явно беше видял достатъчно, за да им се притече на помощ.

— Как е лицето ти? — С потъмнели очи, Люк докосна нежно с длан бузата, която Майкъл беше зашлевил.

— Добре е. — Всъщност мястото още я наболяваше леко, но тя не виждаше причина да му го каже. Усмихна му се. — Хей, успяхме! Заловихме Майкъл. Всичко свърши.

Устните му се извиха в гримаса.

— Предполагам, че ще трябва да изчакам до утре, а и вълнението едва ли ще затихне дотогава.

Кристи се засмя.

— Ако си сигурен, че не искаш да отидеш до болницата, можем двамата да я превържем довечера.

Лекарите се бяха върнали, единият беше коленичил пред Люк и отваряше куфарчето за бърза помощ.

— Сигурен съм — каза твърдо Люк.

Лекарят започна да вади бинтове, Кристи стана и се отдалечи, за да не пречи. Приближи се до входната врата. Завеската беше дръпната и тя виждаше тъмния блясък на океана, прииждането на прилива. Бледата луна правеше своето пътешествие по небето и Кристи виждаше отражението й във водата. Остана миг там, така, загледана в красотата на нощта, заслушана в нейните шумове, и напрежението започна бавно да се отцежда от тялото й.

Както беше казала на Люк, всичко беше свършило. Вече можеше да продължи да живее живота си. Беше без работа, но нямаше да й е трудно да си намери друга. Вече не беше част от двойка или…? Лека усмивка докосна устните й, когато погледът й падна върху отражението на Люк върху стъклото. Беше част от нова двойка. Замисли се. Така се надяваше.

Люк я беше запитал дали двамата са влюбени. От тази мисъл й стана топло и приятно.

Движение в двора я накара да смръщи вежди. Загледа се по-внимателно, опита се да види нещо и отвъд отраженията върху стъклото. Чифт жълти очи проблеснаха в мрака. Марвин. Беше успял да избяга в суматохата. Кристи въздъхна, отвори вратата и излезе.

Топлият морски бриз погали лицето й, докато тя следваше Марвин край оградата. Той очевидно отново ловуваше. Въздухът тежеше предупредително — отново щеше да вали. Вероятно щеше да се разрази нова буря.

— Марвин.

Виждаше го в началото на дюните. Тя обаче спря в края на двора, завладяна от неочаквано безпокойство и нервност. Въпреки че беше оставила вратата леко отворена и отвътре долитаха гласове, дневната й се струваше ужасно далеч. Чу шум от стъпки и по гръбнака й полазиха тръпките на страха. Погледна в посоката на шума и адреналинът нахлу в кръвта й. Инстинктът й да побегне надделя над всичко друго.

— Ти ли си, Кристи? — Мисис Кастелано се показа иззад ъгъла, подпряла се на бастуна си.

— О, здравейте, мисис Кастелано — отговори Кристи и се отпусна.

— Майка ти се обади — каза мисис Кастелано, като се приближи. — Чуди се защо още не сте й се обадили.

Кристи отваряше уста да отговори, когато мисис Кастелано хвана ръката й. Тя сведе изненадан поглед към тази груба ръка и почувства как нещо се заби във врата й.

Болката прободе тялото й като нож. Тя ахна и мракът обгърна съзнанието й.