Карън Робърдс
Опасно лято (33)

Глава 32

— Да! — възкликна Максин и стисна палци, когато репортажът премина върху други истории.

— Сега не се ли радваш, че не си отидохме у дома? — запита Амбър.

— Кристи? Добре ли си? — запита тихо Анджи, отиде при нея и я докосна леко по ръката.

Кристи осъзна, че беше втренчила поглед в телевизора като омагьосана. Сърцето й биеше тежко, коленете й се подгъваха и определено й се виеше свят — главата й като че ли беше олекнала. Беше ли възможно…? Възможно ли беше мъжът, който я беше нападнал, наистина да е мъртъв?

Изглеждаше възможно. Изглеждаше прекалено хубаво, за да е истина.

— Кристи? — запита я отново Анджи.

Кристи погледна сестра си и видя, че тя е загрижена.

— Да, разбира се, добре съм. Това са добри новини — каза тя и се усмихна, както се надяваше, окуражително.

Вниманието на Анджи беше отвлечено от възгласа на Максин:

— Парти!

Погледът на Кристи се спря на Люк. Той все още стоеше до вратата. Погледите им се срещнаха, той прекоси стаята и застана до нея. Тя почувства ръката му да я прегръща през кръста и се зарадва на присъствието му. Облегна се на него, благодарна за силата и твърдостта на мускулите му, за топлината на кожата му. В момента имаше нужда точно от него. Имаше нужда от присъствието му, от подкрепата му, от възможността да сподели с някого истината за това, какво се случва.

— Парти! Парти! Парти!

Максин и Амбър се въртяха в нещо като боен танц. Бяха облечени в миниполи, оскъдни горнища и сандали с високи токчета и движенията им из стаята бяха наистина забележителни. Марвин, който до този момент очевидно се беше крил под дивана, сега излезе от прикритието си и се стрелна през стаята, за да изчезне някъде по коридора.

— Добре, момичета, поохладете се малко. Изплашихте Марвин! — извика Анджи на приятелките си и в същото време вдигна двете си ръце, за да привлече вниманието им в случай, че не я чуват.

— На кой му пука за Марвин? Изплашиха мен — измърмори Гари. Сега той стоеше до нея и Кристи му хвърли поглед, но понеже не беше свикнала с новия му външен вид, наложи се да погледне втори път, за да се увери, че е той.

— Трябва да празнуваме! — Максин стоеше сега на едно място, но продължаваше да прави движения с тяло, следвайки ритъм, който само тя, а може би и Амбър, чуваше. Кристи ги гледа един миг — типични американски момичета — и само видът им беше достатъчен, за да извика у нея носталгия по дома.

— Да излезем да хапнем нещо навън — каза Амбър и затанцува около Гари, после съедини ръката си с неговата. Кристи почувства как Гари се примъква към нея в напразен опит да се измъкне. — А после може да се отбием в някой нощен клуб. Искам да се веселя!

Амбър започна да й приглася:

— Да, да се веселим!

Кристи се стегна — като че ли се подготви за битка.

— Това е Окракоук — каза Анджи. — Не мисля, че тук има нощни клубове.

Максин направи неопределен жест с ръка.

— Ами, тогава, да обиколим баровете. Тук има барове, нали? Умирам за „Маргарита“ още откакто сме дошли.

— Да, този сериен убиец ни изплаши до такава степен, че се страхувахме да излизаме през нощта — присъедини се към нея Амбър. — Сега искаме парти!

— Да, парти! — изпищя Максин.

— Звучи така, сякаш са се наговорили — каза Люк. — Гари, човече, защо не изведеш дамите на нощна разходка?

— А защо не го направиш ти? — почти проплака Гари, когато в същия момент Амбър го взе в прегръдките си и затанцува с него из стаята. Като гледаше как го дърпат като кукла на конци, Кристи се усмихна.

— Ти искаш ли да излезеш? — запита Люк в ухото й.

Тя поклати глава. Можете да я наречете песимистка, но й беше трудно да повярва, че проблемите й са се разрешили толкова лесно. Или властите бяха направили грешка и серийният убиец не беше мъртъв, или пък беше мъртъв, но това нямаше значение за нея, защото по следите й беше наемен убиец. В нейния свят обикновено нещата бяха такива.

— Ние ще останем тук — каза Люк достатъчно високо, за да го чуят всички.

— Искаш ли аз да остана с теб? — запита я тихо Анджи.

— Изглеждаш така, сякаш не се чувстваш много добре.

Кристи поклати глава.

— Просто ме побиват тръпки, като мисля за този човек — каза тя.

— Сигурно. — Анджи изглеждаше пълна със съчувствие. После тя погледна Люк. — Ти ще се погрижиш за нея, нали?

Тонът на Анджи беше заплашителен. Въпросът й, осъзна Кристи, беше израз на това, че беше харесала Люк. Анджи, която беше израснала в домакинство само от жени, нямаше вяра на мъжете. Въпросът издаваше вярата й, че Люк е способен да го направи и ще се погрижи за нея. Всъщност беше комплимент от най-висока степен. Естествено, Люк нямаше как да знае, че това е комплимент, защото не познаваше Анджи достатъчно добре.

Кристи не виждаше изражението на Люк, но ръката му се стегна още повече около кръста й.

— Не се тревожи. Аз ще се погрижа за нея.

— Отиди да се забавляваш! — окуражи я и Кристи.

Анджи кимна и тръгна надолу по коридора, за да се преоблече, и едва тогава Кристи осъзна, че е поставила ръцете си върху тези на Люк. Това така я разтревожи и обърка, че пропусна началото на протестите на Гари, изказани шепнешком в ухото на Люк, когато Амбър и Максин забързаха след Анджи.

— Ще отида да взема душ и да се преоблека — каза Кристи и се отскубна от прегръдките на Люк.

Макар все още да говореше с Гари, той проследи Кристи с поглед. Тя нарочно се бави под душа и направи съзнателно усилие да прогони всички неприятни мисли от главата си. Стоеше и се наслаждаваше на горещата вода и вдишваше дълбоко аромата на шампоана с мирис на манго. Когато най-после излезе изпод струята, се загърна в хавлия и се върна в спалнята. И видя, че Марвин се е излегнал на леглото й. Почеса го зад ушите, а той премигна сънено, след което отново заспа. Възможно беше котаракът да има проблеми с мъжете и шума, но беше трудно да го виниш за това. По различно време в живота си, тя също беше имала проблеми с тези две неща.

Когато се върна, боса, в дневната, Кристи беше облечена в чифт бели панталони, взети назаем от Анджи, тъй като нейният гардероб беше пострадал от загубата на куфара й, и розова тениска. На устните си беше поставила приятно свежо розово червило. Нямаше грим и когато се сети за това, изпита известна несигурност. Когато беше с Майкъл, винаги много внимателно подбираше грима си. Беше й приятно да се грижи за това той да я намира привлекателна. А ето че сега, с Люк, и през ум не й минаваше да направи някакво усилие, за да му се хареса. Естеството на техните отношения, както и ситуациите, в които изпадаха, правеха подобен род неща маловажни. Хрумна й, че с Люк е много по-свободна да бъде себе си, отколкото с Майкъл.

Мисълта беше обезпокояваща, странно защо.

Той беше в кухнята и тършуваше в хладилника. Кристи се настани на един от високите столове пред бара. Намираше липсата на движение в къщата много приятна и успокояваща.

— Гладна ли си? — подхвърли той през рамо.

Беше все още със старите дънки и избеляла сива тениска, която, както тя смътно си спомняше, имаше някакъв спортен надпис отпред.

— Не ми казвай, че ти също можеш да готвиш — каза тя, като се възхищаваше на стегнатото му и мускулесто дупе, което успяваше да придаде красота дори на тези стари дънки.

— Разбира се, че мога. Искаш ли да гледаш? Останала е малко пица. Какво ще кажеш да я стопля в микровълновата фурна?

Кристи се засмя и почувства как част от напрежението се стопява. За първи път от онзи телевизионен репортаж насам се почувства почти нормално.

— Звучи добре.

— Страхотно.

Той извади кутия с пица и купа от хладилника, остави купата на тезгяха, извади парчетата пица от кутията и ги постави в чиния, после пъхна чинията в микровълновата.

— Има и салата — посочи той купата.

— Нямам търпение. — Хрумна й нещо и тя смръщи вежди. — Хм, имаш ли някой, който обикновено да се грижи за твоята храна?

С извити устни, той се обърна, облегна се на бара и скръсти ръце на гърди.

— Агентите от ФБР не получават достатъчно висока заплата, за да си наемат готвач. Аз поне не получавам толкова много.

Кристи го изгледа. Той прекрасно знаеше какво цели въпросът й.

— Исках да знам дали си имаш приятелка. Или, хм, съпруга.

— Скъпа, не мислиш ли, че е малко късно да ме питаш дали съм женен? — В гласа му се долавяше весела нотка.

— Просто отговори на въпроса ми, може ли?

— Не. Не съм женен и никога не съм бил. Последната ми сериозна връзка приключи преди малко повече от две години, когато приятелката ми получи работа в Тексас и пожела да отида там с нея.

Микровълновата фурна подаде сигнал, че храната е готова. Люк се обърна, извади чинията и затвори вратичката. След няколко минути те седяха до масата и си бъбреха приятелски над чиниите с пица и салата. Бяха дръпнали завеската на вратата и гледката беше зашеметяваща. Беше след седем часа и светлината беше приятно златиста, топла. Океанът прииждаше към брега в дълбоки сини цветове, а небето беше безоблачно и лазурно синьо. Плажът беше все още пълен, но не чак толкова, колкото по-рано през деня. Сянката на къщата започваше да пълзи от двора към дюните.

— Според теб, какви са шансовете да са заловили човека, който ме нападна? — запита Кристи. Най-после се реши да подхване темата, която не й излизаше от ума. Двамата занесоха чиниите си в кухнята.

— Не знам. — Люк взе чинията от ръцете й и я постави в миялната машина, после се обърна и я погледна. — Бюрото се занимава и с този случай и ще мога да намеря информация веднага щом тя постъпи в компютрите. До утре ще знам повече. Засега е безопасно да приемем, че все още навън се разхожда някой, който иска да те убие.

Кристи направи гримаса, обърна се и отиде до входната врата.

— И аз така си помислих — каза тя, втренчила поглед навън. — Господи, как ми се иска това да приключи!

— Хей.

Той отиде зад нея и я прегърна. Кристи остана неподвижна за миг, но пулсът й се ускори. Беше такава утеха да може да се облегне на него, да чувства ръцете му стегнати около тялото си, да знае, че каквото и да се случи, вече не е сама. Той миришеше на сапун и, слабо, на лосион против изгаряне. Тя откри, че специфичната миризма на тялото му й харесва. Като я държеше така в прегръдките си, усещаше колко е висок, колко е силен, колко широки и здрави са раменете му. Харесваше й чувството да е в прегръдките му. После той наведе глава и я целуна леко по шията. Тя харесваше и допира на устните му.

Очите й се притвориха, костите й сякаш започнаха да се разтопяват, дланите й отново покриха неговите. После си спомни, че той ще бъде част от живота й вероятно още само ден или два, спомни си всички лъжи, които беше изрекъл, спомни си какъв е всъщност и си спомни, че определено няма нужда сърцето й да бъде разбито.

— Имаме сделка — каза тя, като се пребори с импулса да се обърне и да го прегърне здраво през врата, да го целуне. — Спомняш ли си основното правило? Никакъв секс.

Тя отблъсна леко ръцете му и, за нейна изненада, той я пусна. Кристи скръсти ръце и се обърна, а той отиде и се отпусна на дивана. Погледите им се срещнаха — неговите очи бяха тъмни, може би заради полумрака в стаята.

— Спомням си първия път, когато те видях — каза той и тя кимна.

— В двора. Каза, че търсиш Марвин.

Тя говореше сухо. Той поклати глава.

— Не. Видях те много преди това. Наблюдавах Де Палма от известно време. Беше преди около две години, през есента. Спомням си, защото, когато слезе от колата на Де Палма и влезе в ресторанта, листата на дърветата падаха. Няколко, паднали от големия дъб, се заплетоха в косата ти. Трябваше ти минута, за да ги отстраниш. Де Палма се опита да ти помогне, а ти вдигна поглед към него и се засмя. Знаеш ли, че имаш трапчинки? Тогава ги видях за първи път и те ме поразиха. Мислех, че си красива и че Де Палма не заслужава такова момиче, което се смее по този начин. Когато двамата излязохте от ресторанта, той целуна дланта ти.

Кристи си пое дълбоко дъх. Той говореше тъжно и сърцето й се стегна.

— Помня онзи ден — каза тя меко. — Току-що бях сключила изгоден договор с голям клиент и Майкъл ме изведе, за да го отпразнуваме.

— Спомням си как не ми хареса това, че той целуна дланта ти. Сега, като се замисля, струва ми се, че на подсъзнателно ниво още тогава съм искал да си моя.

Сърцето на Кристи прескочи един удар. Не можеше да се сбърка пламъкът на страстта в очите му.

— Ето, отново се опитваш да ми въздействаш със сладки приказки. — Тя се опитваше да остане спокойна, да мисли за това, защо не трябва да задълбочава отношенията си с него. — Но да знаеш, че този път няма да стане.

Той изви устни в горчива усмивка.

— Аз ти разкривам сърцето си, а всичко, което ти можеш, е да изпитваш подозрения. — Той поклати глава. — Скъпа, хрумвало ли ти е някога, че можем да се влюбим един в друг?

Очите на Кристи се разшириха, а главата й почти клюмна на гърдите му. Той продължаваше да я гледа, отпуснат небрежно на дивана, и само като го гледаше, така подобен на златокос бог, стомахът й се свиваше, а кръвта й се сгорещяваше. За миг, двамата просто се гледаха така, а въздухът между тях осезателно се изпълваше с горещина.

— Не. О, не. — Не можеше да е вярно. Тя не искаше това да е вярно. Тази мисъл я ужасяваше.

— Помисли си за това — каза той много спокойно, после се наведе и я хвана за ръката, дръпна я на дивана до себе си и я целуна.