Карън Робърдс
Опасно лято (30)

Глава 29

След десет минути, когато излязоха от спалнята, бяха постигнали някакво съгласие, макар и двамата да се чувстваха неловко. Люк беше казал, че докато нещата не станат прекалено опасни, тя може да се държи по абсолютно същия начин, с тази разлика, че той ще е неотлъчно до нея. Като се имаше предвид другата алтернатива — да се изправи сама срещу психопата убиец — нямаше проблеми с това, докато отношенията им останеха стриктно делови. Имаше едно-единствено изискване, което никак не му допадна — никакъв секс. Но независимо от това, сделката беше сключена. Кристи мислеше, че той ще оспорва нейното изискване по-нататък във времето, но тя нямаше да отстъпи.

Вратата на третата спалня беше твърдо затворена, забеляза Кристи, когато мина покрай нея. И отвътре не се чуваше нито звук. Анджи, все още в оранжевия бански костюм, седеше до масата с Гари. Двамата ядяха нещо, което приличаше на кифлички с боровинково сладко, и отпиваха от чашките с кафе. Те си бъбреха оживено и явно се чувстваха добре.

— Хей.

Анджи я посрещна с широка и щастлива усмивка. Беше очевидно какво мисли за причината, поради която двамата са се забавили в спалнята. Гари изгледа Кристи доста нервно. Кристи едва се сдържа да не му отвърне още по-гневно, с блеснали очи. Що се отнася до лъжите, Гари не беше по-невинен от Люк. Той също беше част от конспирацията.

Само че Гари не я беше излъгал, за да я има в леглото си. И така той печелеше повече точки, поне що се отнасяше до нея.

— Хей! — отговори Кристи, която се чувстваше смешно самодоволна, особено когато погледът на Анджи се спря на Люк. Двамата имаха малко раздърпан външен вид и го знаеха. Бяха уморени. Определено уморени. Е, поне тя се чувстваше смъртно уморена и беше сигурна, че й личи. Люк също изглеждаше уморен. Очите му бяха кървясали и малките бръчици около тях изпъкваха повече от обикновено.

Изглеждаха така, сякаш са подремнали добре, дълбоко. Аха. При тази мисъл бузите на Кристи пламнаха.

— Кафе — каза Люк и тръгна към кухнята.

— Какво правиш тук? — залита Кристи сестра си, издърпа един стол и седна.

— Ами, сега, като знам за серийния убиец и когато ти не се върна, аз се разтревожих. — Широката усмивка на Анджи говореше много по въпроса.

Откъм кухнята долетя тракане, което май не беше особено необходимо при приготвянето на кафе.

— Какво, по…? Защо на пода има купа мляко? И… Нима този нахапан сандвич е моят?

Гари изгледа Люк.

— Когато Анджи пристигна, Марвин се изнерви, а ние пак нямахме котешка храна. Тя му предложи мляко, после надроби сандвича в него, но аз и без това щях да го хвърля. Той вече го беше захапал, когато влязохте с Кристи. — Погледът му се премести върху Анджи. — Може би Люк трябваше да го остави у дома. Наистина е много нервен, откакто сме тук.

Кристи почти си прехапа езика, за да не извика: „Глупости!“ с всички сили. На какво ли ги учат във ФБР — как да запазват спокойно изражение, докато изричат какви ли не лъжи?

— И къде е той сега? — Люк, който си наливаше в момента, гледаше смръщено надолу по коридора.

— Вероятно в твоята спалня. Нали знаеш, че там му харесва — каза Гари.

— Мисля, че е невероятно мило и сладко това, че имате котарак. Повечето мъже избират да имат куче.

Анджи се усмихна на Люк. Кристи познаваше сестра си. Ако Анджи не мислеше, че той принадлежи на сестра й, щеше да затрепка с мигли и да полюлее, уж неволно, гърди. Но предаността към сестра й беше силна, двете бяха верни една на друга и Анджи не направи никакво движение с тяло. Достатъчно беше, че тялото й почти не беше покрито.

— Люк си е такъв. Той е наистина много мило момче — каза Кристи и му хвърли остър поглед, за да види дали усеща присъствието на Анджи. Той улови погледа й и й се усмихна язвително.

— Искаш ли сметана и захар с кафето? — запита я.

Всъщност тя обичаше сметана и захар с малко кафе в тях, но нямаше да му го каже.

— Една лъжичка захар.

Сега беше ред на Анджи да я изгледа. Сестра й, разбира се, знаеше как тя обича кафето си. Кристи направи гримаса, за да й подскаже, че не трябва да обръща внимание на много от нещата, които се разиграват.

— Какво ще кажете да хапнем нещо? Искате ли сандвич със сос болонез? — запита Люк.

— Препоръчвам ти кифличките — каза Гари и странно потрепери.

— Да, те са наистина страхотни. — Анджи се усмихна широко на Гари. — Вие, момчета, сте бомба. Идеалната двойка сте. Единият от вас има котарак, другият може да готви.

— Аз ще си взема кифличка — каза Кристи на Люк, после побърза да благодари, когато той постави чашката димящо кафе пред нея, преди самият да седне с чашка и сандвич пред себе си.

— Освен че се разтревожих заради присъствието на сериен убиец в района, дойдох да ти кажа, че се обади помощникът на шерифа. Каза, че са намерили чантата ти.

Кристи изправи рязко гръб.

— Какво? — Възклицанието не беше много ясно, защото устата й беше пълна.

— Чантата ти. Намерили са я. Той каза, че ще я донесе към четири часа, ако на теб ти е удобно. И аз му казах, че е удобно. — Очите й блестяха. — Гласът му звучеше така, сякаш е привлекателен.

Погледът на Кристи се насочи към часовника. Беше почти три и половина.

— Каза ли ти името си? — запита Люк.

Той вече беше изял сандвича си и сега, облегнат удобно назад, пиеше кафе така, сякаш наистина имаше нужда от него.

— Не помня, но каза, че и без това ще дойде насам, за да посети леля си, така че няма нищо против да донесе чантата ти.

Горди Кастелано. Гърлото на Кристи се сви и тя почти се задави с кифличката. Хвърли бърз поглед на Люк, който беше смръщил вежди. Погледът му срещна нейния над ръба на чашката.

— И каква е тази работа с твоята чанта? Как така си я изгубила? — запита Анджи, като гледаше ту единия, ту другия.

— Не помниш ли, нали ти казах? Серийният убиец ме нападна и ме заключи в багажника на колата ми. Чантата ми беше в колата.

— О, мили боже! — Анджи погледна Люк. — Чух за това. Толкова се радвам, че си бил там, за да я спасиш.

Люк отпи още една глътка от кафето.

— Да — каза той малко кисело. — И аз се радвам. — Той погледна Кристи. — Знаеш ли, ако ще разказваш на всекиго за случилото се, предпочитам да не споменаваш за моето участие. Аз се притеснявам от това да признавам, че са успели да ме зашеметят и напъхат в багажника.

Анджи го гледаше с широко отворени очи.

— Не бива да се смущаваш от това. Може да се случи на всекиго. Нали, на практика, си спасил живота на Кристи! Трябва да се гордееш, да се радваш.

— Да, добре. — Люк пак отпи от кафето си и изгледа Кристи над ръба на чашата.

— Чудесно — каза тя. После, на Анджи, със свиване на раменете: — Мъже!

— Оценявам думите ти — каза Люк на Кристи.

Анджи погледна Кристи.

— И какво казват ченгетата? Наистина ли мислят, че те е нападнал сериен убиец?

— Всъщност още не съм се обадила в офиса на шерифа — каза Кристи. Изтощението си казваше думата и тя не можеше да се пребори дори със спомена от снощи. Ужасът можеше да почака, докато се наспи добре. — Идването на помощника му ще ми го спести. Ще докладвам на този, който ще донесе чантата ми. После, предполагам, че ще е най-добре да се обадя на застрахователната компания за колата си.

Марвин се появи на сцената, като дойде откъм коридора. Погледите и на Люк, и на Гари се приковаха в него и го проследиха неотлъчно как прекосява дневната и изчезва в кухнята. После двамата се спогледаха.

— Все още не сме купили котешка тоалетна — каза Гари.

Изражението на Люк стана твърдо.

— Може би трябва просто да го пуснем навън.

— Не! — казаха едновременно Кристи и Анджи. Жените от семейство Петрино можеха и да се различават доста една от друга, но всичките обичаха котки.

— Ако не ви се тича до супермаркета, можете да му донесете пясък от плажа или да накъсате вестници — предложи Анджи.

— Но ние нямаме и кутия, в която да поставим пясъка — опита се да възрази Люк.

— Каквато и да е кутия ще свърши работа — каза сухо Кристи.

Люк и Гари размениха погледи.

— Предавам се — каза Люк жално.

Устните на Гари изтъняха — очевидно искаше да изрази безсилието си. Кристи изпи кафето си и се изправи. Беше грешка въобще да седне. Беше толкова изтощена, че й се виеше свят. Ушите й звъняха, а краката й бяха смешно слаби.

— Не изглеждаш добре — отбеляза Анджи.

„Благодаря, Анджи“.

— Може би трябва да се върнем в нашата къща. Не искам да пропусна идването на помощника на шерифа — каза Кристи.

И двамата — и Анджи, и Люк — се изправиха, въпреки че Анджи показа значително повече енергия.

— Гари, отивам до къщата на Кристи. Ти дръж укреплението! — извика Люк на разсеяния Гари, докато отиваха към входната врата.

— И не пускай Марвин навън! — добави Кристи, като изгледа многозначително Люк.

— Да — каза той, после извика на Гари със забележителна липса на ентусиазъм: — Не пускай Марвин навън!

Почти бяха стигнали до другата къща, когато Анджи, която бъбреше през цялото време, въпреки че Кристи беше толкова уморена, че въобще не можеше да се концентрира върху думите й, се обърна към Люк.

— Ще бъдете ли все още тук в неделя? — Тъй като Люк вървеше последен, Анджи трябваше да извиси глас, за да надвика рева на океана, както и врявата на туристите, изпълнили плажа. — Защото, ако сте, можем да направим парти по случай рождения ден на Кристи. — Тя хвърли поглед на сестра си. — Няма да ти кажа на колко години ще стане.

— На двайсет и осем — каза Кристи кисело.

Люк й се усмихна широко.

— О, между другото — Анджи пак хвърли поглед на Кристи, — когато научи, че ще дойда тук, чичо Винс ме помоли да донеса подаръка за рождения ти ден. Не знам какво е, но кутията е доста тежка. Каза, че не бива да я отваряш до неделя.

 

 

При първа възможност, Люк се върна в тяхната къща с подаръка на Кристи в ръце. Той почти не се съмняваше, че това е доставката, за която се говореше. Чичо Винс беше използвал загрижеността на майката и идването на Анджи, за да изпрати доставката колкото се може по-незабележимо. Това, че беше заръчал Кристи да не я отваря до неделя, рождения й ден, подсказваше нещо друго — че каквото има да се случи, ще се случи преди това.

— Тук със сигурност се справихме добре — каза му сухо Гари, когато Люк се върна. Гари седеше зад командния пулт, чиято врата беше отворена. Люк не можеше дори да я гледа отворена, без да трепне.

— Да.

Бяха се справили толкова добре, че на Люк му идеше да застане прав и да вика. Мислеше, мрачен като буреносен облак, че е влюбен и иска да е с момиче, което в момента пет пари не дава за него. Не беше сигурен какво трябва да предприеме за нейната безопасност, а мисълта, че въобще няма да може да я види, когато програмата за защита на свидетели я погълне, го вбесяваше.

— Тя много ли е ядосана? — запита Гари.

Люк остави кутията върху масата извънредно внимателно. Не мислеше, че вероятността вътре да има бомба е много голяма, но все пак и това беше възможно, като се имаше предвид как се развиваха събитията напоследък.

— Не е щастлива. Но ще ни сътрудничи, ще ни помогне да хванем Майкъл.

— Господи, бях готов да припадна, когато тя видя мониторите!

— Да. Може би отсега нататък ще държиш вратата затворена.

— Хей, знаех, че идваш. Видях те, като излезе от гаража с кутията в ръце. Дотогава държах вратата затворена. Отворих я, за да мога да те запитам какво е това.

Люк оглеждаше пакета от всички страни.

— Амори е изпратил това по Анджи. За Кристи е. Предполага се, че е подарък за рождения й ден. Рожденият й ден е в неделя, между другото.

— По дяволите! — каза Гари и се изправи.

Люк го погледна.

— Остани на мястото си. Трябва да наблюдаваш мониторите, помниш ли? Какво става с Кристи?

— Седят двете с Анджи и разговарят с Горди Кастелано. Той тъкмо изважда бележник, за да запише думите на Кристи. — Гари подаваше глава през вратата, за да може да говори с него.

— Къде са двете момичета Барби?

Гари хвърли поглед на мониторите.

— Навели са се през плота в кухнята, за да могат да чуват.

— Добре. Дръж нещата под око. — Кристи трябваше да е в безопасност за краткото време, което му беше необходимо да прегледа пакета. — Къде е камерата?

— В чекмеджето в кухнята, което е до това със сребърните прибори.

Люк я взе и направи половин дузина снимки на пакета. Това беше по-лесната част. Сега трябваше да го отвори, без да поврежда видимо опаковката. Когато видеше какво има вътре, трябваше да го опакова и той да изглежда така, сякаш никога не е бил докосван. Приглушено мяукане му напомни за още един от неговите проблеми.

— Къде е проклетият котарак?

Силата му не беше в опаковането на подаръци. А се оказа, че и разопаковането не е лесно. Питаше се как да се справи със сложния възел на панделката.

— Заключих го в твоята баня. С чиния храна, която и без това щяхме да изхвърлим, купа вода и накъсани вестници, поставени в кутия. Не виждам защо просто да не го пуснем навън.

— Защото Кристи каза „не“. Защото той отново ще влезе в двора й и тя ще се ядоса не на шега. И без това вече ми е достатъчно ядосана.

— Казах ти, че рано или късно ще се наложи да я посветим в тайната си. — Гари гледаше опитите му да отвори пакета с наклонена на една страна глава.

— Да, добре, хубаво нещо е да можеш да предсказваш нещата.

— Не се обиждам. Искаш ли да наблюдаваш мониторите за малко, а аз да се опитам да отворя пакета?

— Да. Добра идея.

Той и Гари си размениха местата. Вместо да се опита да развърже проклетата панделка, Гари просто плъзна пакета встрани, прокара внимателно ножа под едното парче лента и кутията се подаде. Беше сребриста и блестяща, очевидно от много скъп магазин.

— Прекрасна работа.

— Имам известен опит. Обикновено отварях коледните си подаръци, докато мама беше на работа, после ги опаковах отново, така че тя да не разбере. Искаш ли да отворим и този?

Люк хвърли бърз поглед на монитора. Кристи все още разговаряше с Кастелано. С другите момичета в стаята тя беше в безопасност, а те щяха да получат звуков сигнал, ако някой влезеше или излезеше от къщата.

— Да.

Той и Гари отново си размениха местата. Като направи гримаса — тъй като възможността това да е бомба не беше елиминирана още — Люк повдигна капака на кутията. Вътре имаше много опаковъчна хартия. Като я раздели внимателно, той видя розова сатенена кутия. Смръщи вежди и я извади. Кутия за бижута, предназначена за женския пол — много сатен и дантела. Не беше онова, което беше очаквал.

— Отвори я — каза Гари и Люк го направи.

Чу се нежна мелодия и една балерина затанцува пред огледалото, което беше на обратната страна на капака. Погледът му беше привлечен от малка синя сатенена торбичка, поставена в свободното пространство пред балерината. Люк я повдигна — беше пълна, но не особено тежка, след това я отвори. Онова, което видя, накара сърцето му да прескочи един удар.

— Какво? Какво? — запита Гари, очевидно в отговор на изражението на Люк.

Люк изсипа съдържанието на торбичката в дланта му.

— Диаманти — каза той и вдигна поглед към Гари. — И струват вероятно повече от един милион долара. Достатъчно малки са, за да можеш да ги пренесеш в джоба си, и не се показват, когато на летището те претърсват с детектори. Бинго — Майкъл е тук, тези диаманти са за него и той има намерение да напусне страната.

Когато подаръкът беше опакован отново, към диамантите беше прикрепено устройство за проследяване. Не бяха успели да проследят предишната пратка. Този път залогът беше по-голям. И Люк нямаше да рискува нещо да попречи на изпълнението на задачата.

 

 

Анджи и Кристи седяха на двора и гледаха как небето постепенно и бавно потъмнява от лавандуловосиньо до пурпурно. Бризът подухваше леко откъм океана и водораслите се люлееха на повърхността на вълните, които се разбиваха в брега в бяла пенеста ивица. Максин и Амбър, придружени от Гари в ролята на бодигард, бяха все още на плажа, който бавно обезлюдяваше. Докато Кристи ги гледаше, момичетата вдигнаха хавлиите си и изтръскаха пясъка от тях и тримата тръгнаха към къщата. Люк беше в дневната, опънат на дивана, и гледаше спорта по телевизията. Входната врата беше затворена и той не ги чуваше, но ги виждаше през стъклото. Макар и да му беше много ядосана, тя се радваше на присъствието му.

С падането на мрака, дори изтощението не можеше да попречи на стомаха й да се свива от тревога, а на сърцето й — да прескача по един удар с раздвижването на всяка сянка. И разговорът с Кастелано не беше никак лек — като беше видяла чантата си в ръцете му, й се беше завило свят. Имаха само думата му, че я е намерил човек, който минавал оттам, в близост до ферибота, и я предал в полицията. Тя нямаше причина, освен настоятелното си шесто чувство, да не му вярва. Но, както беше отбелязал Люк, когато шепнешком беше споделила подозренията си с него, ако чантата беше у Кастелано, защото той я беше нападнал, нима щеше да е толкова безразсъдно смел и глупав да й я донесе сам? Тя не знаеше, беше прекалено уморена и прекалено объркана, за да премисля всяка възможност. После Люк й каза за диамантите. Фактът, че доставката вече е направена, увеличи хилядократно тревогата й. Телефонното обаждане, от което се страхуваше, щеше да последва всеки момент. Можеше да дойде дори още същата нощ. И така, никак не беше изненадващо, че с падането на нощта страхът се надигаше в нея. Нямаше как да избяга от него. Трябваше просто да преживее до сутринта.

— Е, Люк тук ли спи или не? — запита тихо Анджи.

— Защо искаш да знаеш? — запита в отговор Кристи, като изгледа сестра си.

Анджи се беше излегнала на шезлонга още след като бяха изяли пиците си за обед. Кристи седеше на твърд пластмасов стол с висока облегалка. Страхуваше се, че ще заспи, ако й е прекалено удобно.

— Историята със серийния убиец започва да извиква страх у мен. Вероятно ще е добре, ако имаме мъж в къщата през нощта.

— Предполагам, че ако го помолим, ще остане при нас. — Само обаче не в нейното легло. Макар да не можеше да каже това на Анджи.

— Сближила си се с него прекалено бързо, нали?

Кристи пак й хвърли поглед.

— Какво, нима не го харесваш?

— Харесвам го. Как да не го харесвам? Той е великолепен, мил, има котарак. И изглежда така, сякаш е страхотен в леглото.

— Тогава, какъв е проблемът?

— Няма проблем. Да се озовеш в леглото с него толкова бързо, след като се раздели с Майкъл, просто не ми изглежда като нещо, което обикновено би направила.

— Тук напоследък е много напрегнато. И, както ти каза, той е страхотен в леглото.

— Приятно развлечение. — Анджи й се усмихна многозначително. Кристи смени темата.

— Как е мама?

— Добре е. Прекарва много време с Никол. Това лайно Франки цели шест месеца не е плащал издръжката на децата, а сега, изглежда, и никой не знае къде е.

Тръпки на ужас полазиха по гърба на Кристи. Тя знаеше къде е Франки. Или поне знаеше какво е станало с него. Но щеше да постави семейството си в опасност, ако им кажеше.

— Франки е боклук — каза тя.

Тя съжаляваше, малко, че той е мъртъв, но съжалението не променяше истината.

— Да.

Ако двете сестри въобще бяха съгласни по някой въпрос, то това беше отношението им към Франки.

— Знаеш ли, не ми е забавно да ходя на плаж, като знам, че наоколо се разхожда сериен убиец — каза Амбър, когато тримата се присъединиха към тях.

— Не можем да се насладим и на момчетата — каза Максин. — Всеки път, като погледна някое от тях, и ми хрумва, че е възможно то да е убиецът.

— С изключение на Гари.

Амбър разроши косата на Гари. Той ококори очи. Кристи се усмихна. Той приличаше на сърна, която току-що е чула изстрели в далечината.

— Не че не сте добре дошли тук, момичета, но ако бях на ваше място, бих се прибрала у дома. — Кристи се изправи и изтупа пясъка от дънките си.

— Решихме да не обръщаме никакво внимание на момчетата — каза Максин. — Просто ще поработим върху тена си.

— С изключение на Гари тук.

Амбър дари Гари с широка съблазнителна усмивка и тръгна към вратата, като оставяше след себе си диря от пясък. Гари хвърли на Кристи умолителен поглед. Тя му се усмихна иронично. Максин и Амбър бяха самият грях.

— Люк ще прекара нощта у нас — побърза да успокои приятелките си Анджи и също се изправи.

— Късметлийка! — Максин погледна завистливо Кристи. — Само като го гледам, и си мисля за секс.

— Теб всичко те кара да мислиш за секс — каза Анджи с отвращение. — Дръж ръцете си далеч от него. Той принадлежи на сестра ми.

— А Гари? — запита Амбър. — И той ли ще прекара нощта тук?

— Хм… Нямате достатъчно място — каза Гари, който имаше вид на преследвано животно.

— О, лошо. — Амбър отвори входната врата. Звукът от телевизора, бумтящ, ги посрещна.

— … серийният убиец е все още на свобода по крайбрежието. По следите му са пуснати агенти от ФБР. Убиецът е мъж от бялата раса, висок около шест фута, с мургава кожа и здраво телосложение. Описанието му имаме от жена, която държи да остане анонимна и която е оцеляла след неговото нападение.

— О, мили боже! — ахна Анджи. — Кристи, предават това и по телевизията! Тази свидетелка… трябва да си ти!

Всички се скупчиха около телевизора и загледаха с отворени уста. Бяха новините в десет часа, осъзна Кристи. Когато на екрана се показаха облечени в бански курортистки от Нагз Хед, на нея й прилоша.

— Всички се оглеждаме през рамо — каза жената, застанала пред камерата. — Ужасени сме, просто сме ужасени!

После картината премигна и друго лице изпълни екрана.

— Други новини…

— Някой заключи ли входната врата? — изпищя Максин.

Анджи отиде и я заключи, после спусна завесата, която скри стъклото и остави нощта отвън. Кристи си пое дълбоко дъх. Новините продължаваха, но тя не разбираше нито дума. След миг усети, че здрава ръка я е прегърнала през кръста. Нямаше нужда да вдига поглед, за да разбере, че това е Люк. Облегна се на него. Сигурно се беше прокраднал до нея, докато беше гледала репортажа. Не усети присъствието му, докато не се облегна на него.

— Ама че работа! — оплака се Амбър. — За първи път след гимназията имам възможност да отида на плаж и какво става? Тук има сериен убиец!

— Знаеш ли, може би трябва да се върнем у дома — каза нещастно Максин.

— Добра идея — каза Гари.

— Готова ли си вече да си лягаме? — прошепна Люк в ухото на Кристи, докато останалите спореха кое е по-добре — да останат или да се приберат у дома. Тя се подпираше на него и дишаше бързо, краката й бяха омекнали и станали като гумени.

Тя кимна.

— Добре ли си, Кристи? — Анджи прекъсна спора си с другите, за да й зададе този въпрос. От изражението на Анджи Кристи разбра, че е извънредно бледа.

— Добре съм.

— Тя едва стои на краката си — каза Люк и я прегърна още по-здраво. — Както и аз. Ние си лягаме.

— А аз си тръгвам. — Гари тръгна към входната врата. — Ще се видим утре.

Той вдигна ръка за довиждане, въпреки че останалите запротестираха в хор.

— Защо го изплаши? — каза Максин на Амбър. — Той си тръгна заради теб, а имаме нужда от него.

— Хубав е — защити се Амбър. — Странен, но ми харесва.

— Вие само за това ли мислите — за секс? — Анджи обърна с отвращение гръб на приятелките си.

— Не — каза Амбър.

— Понякога мисля и за това, дали мога да спечеля от лотарията — добави Максин.

— Добре, ние ви казваме лека нощ сега. — Погледът на Люк обхвана и трите. — Ако стоите в къщата и вратата е заключена, няма от какво да се притеснявате. Ако имате нужда от мен, трябва само да извикате.

Трите момичета все още спореха оживено, когато Кристи и Люк тръгнаха към спалнята.