Карън Робърдс
Опасно лято (28)

Глава 27

Дълго време Кристи стоя там с отворена уста, абсолютно неспособна да повярва на очите си. Освен многото други електронни прибори, имаше три компютърни монитора. На единия се виждаше къщата й и входната врата, така както се виждаше, да кажем, от горичката срещу нея, и два велосипеда, които явно в момента минаваха по тясната алея. На втория се виждаше къщата й от задната страна, като че ли заснета от разстояние от около стотина ярда, а фигурите на сестра й и приятелките й, които се печаха на слънце, бяха дребни, но ясни. На третия се виждаше вътрешността на къщата. Входната врата образуваше нещо като рамка на тази картина. А гласовете на Анджи и приятелките й буквално изпълваха въздуха.

За миг тя можеше само да гледа втренчено, а в главата й нямаше нито една свързана мисъл. После обърна глава и видя, че Люк е застанал точно зад нея и прави разни гримаси. Зад него, малко по-нататък, стоеше Гари, който не би могъл да изглежда по-ужасен — като че ли беше глътнал граната.

Нямаше съмнение във вината им. Беше изписана на лицата им.

— Какви сте вие двамата, някакви перверзни типове ли? — запита тя.

В главата й нахлуха спомени за вестникарски статии, в които се описваше как някои мъже получават възбуда, като наблюдават съседките си. Тя се завъртя на пети и заблъска с двете си ръце по гърдите на Люк. Като че ли искаше да го изблъска, да го отстрани от пътя си.

— Махни се! Ще извикам шерифа.

— Кристи, не. — Люк залитна леко назад, но успя да я хване през кръста, когато се опита да мине покрай него. — Чакай, спри. Не мога да те оставя да направиш това.

— Какво искаш да кажеш? Не можеш да ме спреш, ти болен, отвратителен перверзник.

— Кристи…

— Не ме наричай Кристи.

Но въпреки протестите й той я задържа. Хрумна му, че тя знаеше тайната, която с Гари искаха да запазят от всички. А това можеше да я постави в опасност. Нали двамата се канеха да я пратят в затвора? Адреналинът изпълни вените му и сърцето му започна да бие по-бързо. Тя пък получи прилив на енергия и вярна на момичето, на което се беше налагало да защитава и себе си, и сестрите си в Плезънтвил, го сръга с лакът в стомаха.

— Ох! — Изненадан, Люк се преви на две.

— Психопат!

Кристи се изскубна от хватката и затича към двора, към безопасността. Планът й беше, щом веднъж излезе навън, да започне да вика и да пищи като сирена чак до вкъщи, където щеше да се заключи и да се обади на шерифа.

— Хвани я, Гари!

Гари, очевидно ужасен от развоя на събитията, стоеше храбро между нея и вратата на двора, очите му — огромни като пици, устата му — отворена. И размахваше ръце в очевиден и безполезен опит да я спре.

— Не сме извратени… не сме извратени — повтаряше той измъчено, като в скоропоговорка.

Беше облечен в добре изгладени панталони в цвят каки и светлосиньо поло, които никак не подхождаха на извънредно слабата му фигура, очилата му бяха леко накривени, червената му коса беше разделена на път по средата и той никак не изглеждаше страшен. Кристи дори не намали крачка.

— Махни се!

Тя мина покрай него доста лесно, като нападател, у когото е топката и когото нищо не може да спре от отбелязването на гол. Хвана бравата на вратата и я отвори…

— За бога, Кристи, почакай минутка! — Люк закуцука към нея, прегърна я през кръста и я застави да се върне до входната врата. — Гари, затвори вратата!

Като знаеше, че Анджи и приятелките й са навън, немного далеч, Кристи завика като горила в момента, когато Гари приближи към вратата. Той я затвори и дори я заключи, притисна гръб в нея, без да откъсва поглед от лицето й, изражението му беше тревожно и донякъде глупаво, като че ли току-що беше осъзнал, че въпреки волята му скоро ще го забъркат в убийство. Междувременно, Люк — силен и непоколебим, очевидно човекът, който трябваше да свърши работата, тоест да я накара да замълчи, я влачеше след себе си като риба на въдица.

О, господи, нима наистина му се беше доверила? Наистина ли беше помислила, че се е влюбила или поне започнала да се влюбва в него? Умееше ли да преценява мъжете все пак? Беше готова да се ужаси от неспособността си в това отношение. Очевидно никак не й се удаваше — първо мафиот, а сега — това.

— Сега просто се успокой…

Люк я прегърна през кръста, докато тя се мъчеше с всички сили да се откъсне и да стигне до вратата.

— Да се успокоя! Как бих могла да се успокоя!

Като мислеше за това как той я беше шпионирал, как я беше наблюдавал, без тя да го знае, започна да извива тяло в ръцете му, а после се прицели с юмрук в носа му. Той успя да избегне удара само на части от сантиметъра и юмрукът й прелетя край рамото му. Но успя да го удари с коляно, макар той да измести бедро и така избегна попадането на удара в най-лошата точка.

— Оу! По дяволите! По дяволите, Кристи, престани!

Той вече викаше невъздържано. После хвана ръцете й с двете си длани и я вдигна от пода. Тя риташе, викаше и се опитваше да му пречи, като се подпираше в стените с босите си крака.

— Наблюдавай мониторите, за да сме сигурни, че никое от останалите момичета няма да тръгне да я търси — изръмжа Люк през рамо към Гари, когато стигна до вратата на голямата спалня.

Кристи се опита да се хване за бравата, но не успя и Люк я занесе вътре. Стаята беше почти еднаква с нейната, успя да забележи Кристи, преди той да я пусне върху леглото. Тя изпищя и се опита да скочи, но той я затисна с тялото си.

— Пусни ме! — извика тя.

Той хвана китките й и ги притисна в леглото над главата й, преди да е успяла да му нанесе и един удар. Опита се да го ритне, но тялото му я притискаше. Беше безполезно.

— Чакай само минутка… — Тонът му беше на мъж, който, освен че е отегчен, е и много уморен.

— Извратен тип! — извика тя, но Люк дори не трепна.

— Господи, Кристи, няма ли да замълчиш за малко…

Тя опита друга тактика — извика право в лицето му. Люк трепна, но сега хвана китките й само с едната си ръка, а с другата затисна устата й.

Тя го гледаше изненадано, разбрала, че е хваната в капан. Дали Анджи беше чула виковете и писъците й? Сърцето й биеше тежко, а кръвта препускаше във вените й, Кристи знаеше, че шансовете някой да я чуе съвсем не са големи. Трябваше да признае, че е оставена сама на себе си.

— Внимавай, Люк, да не я нараниш! — извика Гари, който като че ли беше разтревожен.

— Няма да я нараня. — Люк изглеждаше отвратен от тази вероятност. — Разбира се, че няма да я нараня. За какъв ме мислиш? Но не можем да я оставим да тича по плажа и да вика, че току-що се е освободила от двама психопати, нали? — Той прикова вниманието си в Кристи, която го гледаше гневно.

— Моля те, ще ме оставиш ли да ти обясня? Моля те!

Ако имаше някакво обяснение, колкото и странно да беше, тя беше цялата слух.

И подчертано кимна.

— Това е моето момиче! — каза той и предпазливо вдигна длан от устата й. — Скъпа, знам, че никак не изглежда добре, но…

Обръщението „скъпа“ като че ли не беше особено удачно. Ужасена, тя си спомни нежните чувства, които хранеше към него, топлината, страстта…

— О, мили боже! Правих любов с някакъв извратен тип! — ахна тя.

— Не сме перверзни типове — каза Гари откъм прага. — ФБР.

ФБР?

Люк отпусна глава на рамото й, така че вече не виждаше лицето му. Този жест й разказа цялата история, без да са необходими каквито и да било думи. Това, че беше в безопасност, би трябвало да е облекчение за нея, но не можеше да си изясни как се беше случило така. Сърцето й продължаваше да бие тежко, а кръвта — да препуска във вените й, изведнъж й стана трудно да диша.

— ФБР? — запита тя, без нищо да разбира.

Сега, когато главата на Люк не й пречеше, тя виждате Гари, застанал на прага, да кимна мрачно.

— ФБР? — Този път думите бяха прошепнати с нотка на ужас.

Люк вдигна глава. Срещна погледа й. В изражението му имаше едновременно и болка, и разкаяние.

— Да — каза той.

Трябваше й още секунда, за да проумее цялата отвратителна истина.

— Ти, предател такъв! — извика тя.

— ФБР — поправи я все така настоятелно Гари от прага.

Люк отново отпусна шава.

— Гари, човече, отиди да наблюдаваш мониторите, моля те. — Гласът му беше леко заглушен от рамото й. Кристи все още виждаше Гари над широкия гръб на Люк. — Ако имаме и друг нечакан посетител, нещата само ще се влошат.

Гари направи гримаса, с която като че ли искаше да й се извини. Ако имаше свободна ръка, Кристи щеше да му махне в отговор.

— И затвори вратата — добави Люк.

Гари кимна и се подчини. Когато вратата се затвори, Люк отново вдигна глава. Един миг нито той, нито Кристи казаха нещо. Погледите им се срещнаха и останаха приковани един в друг. Тя лежеше, неподвижна и скована като дъска, под него и се наслаждаваше на красотата и на тена му, на тъмнорусите му къдри, на наситеносините му очи така, като че ли го виждаше за първи път.

— Мили боже! — каза тя бавно, когато всичко, случило се през познанството им, мина през главата й. — Било е лъжа.

— Не всичко — каза той, но тя го прекъсна горчиво.

— Ти не си адвокат от Атланта. — Това беше по-скоро твърдение, отколкото въпрос.

— Не. — Тонът му беше извинителен.

— Ти и Гари нямате свободна седмица и къщата не е наета от работодателя ви.

Той поклати глава.

— Какво правите тук? — Тя си пое рязко въздух и всичко започна бавно да се намества на мястото си. — Вие ме шпионирате.

Той направи гримаса.

— Ние те наблюдаваме. Кристи…

— Не. — Гласът й беше остър. — Искам сама да се сетя. Онази първа нощ… Когато беше в двора ми… — Нещо черно скочи върху скрина и привлече погледа й. Тя го гледа втренчено известно време и най-после видя, че това е Марвин. Той се беше свил там, размахваше опашка и я гледаше гневно. Хрумна й нещо, тя ококори очи и отново погледна Люк. — Марвин… Той дори не е твой котарак? Не е, нали? Ти лъжеш.

Люк стисна челюсти.

— Той е бездомен.

— Не вярвам дори на това. А ти какво правеше в двора ми? — Изведнъж тя се напрегна. — Нямаш нищо общо с онова, което се е случило с Елизабет Смолски, нали?

— Господи, Кристи, мислех, че ме познаваш по-добре.

Кристи го погледна, после бавно поклати глава.

— Не те познавам добре. Дали въобще се казваш Люк Рандолф?

Той въздъхна.

— Люк Ранд. Аз съм специален агент от отдела във Филаделфия.

Филаделфия. Кристи не каза нищо на глас. Не можеше. Не можеше да диша, камо ли да говори. Струваше й се, че цялото му тяло тежи само върху белите й дробове. Чувстваше се предадена и от това й прилошаваше.

— Можеш ли да ме освободиш, моля те? — запита тя тихо.

Погледът му премина бързо по лицето й.

— Разбира се. Ако стоиш мирна. Трябва да поговорим.

— Добре, говори.

Тонът й далеч не беше дружелюбен, но той легна до нея, като само леко я държеше през кръста — нещо като предупреждение да не бяга. Тя все още нямаше намерение да бяга. Искаше, не, имаше нужда да чуе каква голяма глупачка е била.

— Филаделфия — каза тя и отпусна ръце покрай тялото си. — От колко време ме наблюдаваш?

Той лежеше на едната си страна до нея, подпрял глава на ръката си. Тя усещаше топлината и сигурността на тялото му. Кристи срещна погледа му и болката се заби в сърцето й като студен нож. Всичко е било лъжа…

— Следим те още откакто отиде да работиш за Де Палма.

— О, мили боже! — Стомахът й се сви. — Две години. Не мога да повярвам.

Той стисна устни.

— Ти, лично, си под наблюдение, откакто дойде в Окракоук. Преди това наблюдавахме адвокатската фирма и семейство Масериа като цяло, и Майкъл де Палма, в частност.

— Ти си ме проследил дотук, до Окракоук. — Ситуацията започваше да й се изяснява. Само дето умът й можеше да възприеме предателствата едно по едно, а не вкупом.

— Не точно. Ние търсим Майкъл де Палма. Решихме, че може да се свърже с теб.

— Майкъл е все още във Филаделфия. — И тя произнесе едва чуто последните думи: — Не е ли така?

Люк поклати глава.

— Миналата седмица му бяха предявени обвинения, но той изчезна. Разполагаме с факти, които навеждат на мисълта, че може да е в Окракоук. Нямаш представа къде е, така ли?

— Не.

Той сви леко рамене.

— Просто реших да попитам.

— В какво е обвинен? — Не би мота да говори по-сковано, гърлото й беше свито.

— Пране на пари. Рекет. И за други неща, сред които поръчковото убийство на двама свидетели, за което само може да получи двайсет години. И двамата свидетели са били под попечителство.

О, боже. Майкъл е поръчвал убийства. Беше подозирала, че е способен на това, сега подозренията й се потвърждаваха.

— Той знае ли, че са му предявени обвинения?

През последните няколко седмици не беше видяла и следа от напрежение у Майкъл, нямаше никакъв знак, че нещо не е наред. Бяха щастливи или поне тя беше щастлива. Докато не се случи онова с Франки…

— Всичко трябваше да бъде пазено в тайна. Но той очевидно е чул нещо, в противен случай нямаше да изчезне.

Измина секунда.

— Ти си искал да измъкнеш информация от мен, нали? — Изведнъж всичко й стана ясно. — Да ти помогна да заловиш Майкъл.

Люк стисна челюсти. Кристи беше разбрала всичко, без да се налага да каже и дума. Изражението на Кристи се промени, когато тя си спомни части от разговорите им. Очите й се ококориха.

— Онази първа нощ… Какво правеше в двора ми? — Стомахът й беше свит на топка. Погледът й беше прикован в неговия.

— Слагах устройства в къщата ти.

— Слагал си устройства в къщата ми! — Кристи си пое дълбоко дъх. Не осъзнаваше колко силно стиска юмруци докато съзнателно не ги отпусна. — И тогава си помислих колко странно е това, че си ме чул да викам. Тези къщи са, на практика, непроницаеми за звука. Ти си ме чул посредством твоята система, нали?

Той беше много сериозен.

— Дяволски си права. Спасих ти живота, помниш ли?

— О, да, помня. — Кристи си спомняше още, че в онзи момент беше започнала да му има доверие. Каква глупачка беше! — Не се ли пошегува нещо от рода, че си винаги на мястото, когато има нужда от теб?

Той трепна.

— Кристи…

— Чакай. — Тя вдигна ръка. — Нека си изясня всичко, преди да си започнал отново да ме объркваш. Срещата ни при маяка беше следващата. Не си ме проследил, защото си искал да ме поканиш на вечеря. Държал си ме под наблюдение, защото си мислел, че може би ще се видя с Майкъл.

— С Майкъл или с някого, който може да ни заведе при Майкъл.

— Май започвам да разбирам. Когато те целунах в двора, беше нощ и завесите бяха спуснати. Нямало е как Гари да не ни види чрез камерите. И ти беше дяволски разгорещен, но веднага щом влязохме вътре, изгуби интерес. Не беше, защото се страхуваше, че ще те използвам, нали? А защото в къщата ми има какви ли не устройства.

— Не изгубих интерес. Шегуваш ли се с мен? Просто не можех. Би било непрофесионално.

— Непрофесионално. — Вече започваше да й става ясно, а от това гневът й само нарастваше. — Аха.

— Трябва да се опиташ да ме разбереш… — поде той, смръщил вежди. Ръката му се плъзна по корема й.

— О, но аз разбирам. — Разбираше го толкова добре, че цялото й тяло беше напрегнато, а очите й святкаха. — Готов беше да ме ухажваш, за да измъкнеш информация от мен. Дори ме целуна с тази цел. Откъдето и да го погледнеш, това не е професионално. Ти си предател.

— Просто за протокола — не те целунах, за да измъкна информация от теб. — Ръката му се спусна към бедрото й. Той се наведе над нея, устните му бяха стиснати сериозно, очите му бяха топли и гледаха извинително и излъчваха, да, чувственост. — Направих го, защото исках. Защото не можах да се въздържа. Защото ти си най-красивата жена, която съм срещал в живота си. Защото винаги, когато си наблизо, аз съм сгорещен от страст.

Тя срещна погледа му и дишането й спря. Костите й като че ли се разтопиха, а сърцето й сякаш затанцува в гърдите й. За миг, когато погледът й срещна неговия, тя му повярва.

Но само за миг. За негово нещастие, беше преживявала подобни неща и в миналото.

— Не се опитвай да ме убеждаваш повече!

Ядосана, тя седна и се опита да го изблъска и с двете си ръце, но той я хвана здраво. Тя го ухапа, с което го изненада и той я пусна, а тя се стрелна към вратата.

— По дяволите, Кристи, върни се! — изрева той.

— Само в сънищата ти, нещастник такъв!

Тя отвори вратата и тръгна към входната. Точно в този момент Гари изскочи от третата спалня и изкрещя:

— Посетител! Посетител! Посетител!