Карън Робърдс
Опасно лято (27)

Глава 26

След като взеха душ, трябваше да се нахранят, но Кристи си мислеше, че ще заспи още преди да се е доближила до леглото. С тази мисъл в главата, тръгна към кухнята, но веднага щом излезе в коридора, се закова на място.

Червенокосата красавица също я видя.

— Кристи? — В гласа й се долавяше съмнение.

— Анджи!

Всички други думи бяха забравени в екстаза от срещата и размяната на поздрави. Лъчезарно усмихната, Кристи мина край Люк, за да прегърне по-малката си сестра, която върна прегръдката й, като я стисна с всички сили. След миг Анджи се отдръпна и отново я изгледа.

— О, мили боже, какво си направила с косата си?

Кристи многозначително посочи с пръст в гърдите си.

— Подстригах я. И я изрусих. Това е дълга история. Не изглеждам ли наистина ужасно?

Анджи направи гримаса.

— Не е толкова ужасно.

— Да, на хората във фризьорския салон също им хареса — каза Кристи примирено.

Тя нямаше проблеми с това да разбере какво се крие между редовете. В общуването между двете сестри нямаше изненади, те винаги казваха истината, независимо дали другата иска да я чуе или не. И без това не беше голяма работа. Косата можеше отново да се боядиса в естествения за нея цвят, а и да порасне достатъчно. Ако успееше да запази живота си, разбира се.

— Всъщност, много е секси — каза Анджи замислено, като я изгледа от главата до петите. — Просто не си ти обаче.

— Нима казваш, че аз не съм секси? — Кристи постави юмруци на хълбоци и изгледа сестра си с присвити очи.

Анджи й се усмихна широко. Истината беше, че Анджи, с нейната рошава коса, тежък грим и гардероб от къси панталони, къси поли и оскъдни горнища, беше тази от тях, която можеше да се опише като секси. Кристи, с традиционната си прическа и дрехи на адвокат, беше с прекалено консервативен външен вид, за да попадне в това описание. Те двете знаеха ролите си и бяха доволни от тях, макар понякога да се стараеха да променят имиджа си.

— Умна си — каза й Анджи, винаги вярна и любяща. — Което е по-добре.

Кристи се сети, че пристигането на Анджи тук е най-невероятното събитие.

— Ти какво правиш тук?

— Мама се разтревожи, че ти си тук съвсем сама. Помисли, че можеш да изпаднеш в депресия заради скъсването с Майкъл. Каза, че трябва да дойда да ти правя компания. И аз казах, че идеята е добра. И ето ме тук.

Погледът на Анджи се премести върху Люк, който стоеше на заден фон и ги гледаше с леко развеселено изражение. Беше скръстил ръце на гърди, които, както Кристи видя, бяха голи, както и по-голямата останала част от тялото му. После се сети, че и тя е загърната само в хавлия. Бузите й пламнаха. Анджи я изгледа дяволито.

— Предполагам, че мама е сгрешила. Мисля, че въобще не страдаш заради Майкъл.

— Това е Люк — каза Кристи, като се чувстваше абсурдно самоуверена. — Люк, това е сестра ми Анджи.

— Вече се видяхме — каза Люк малко сухо.

Анджи отново го изгледа и усмивката й стана по-широка.

— Помислих, че той може би върви с обзавеждането на къщата, но той каза, че не е така.

— Отседнал е в съседната къща — каза Кристи спокойно, с което изясни нещата.

Анджи я изгледа недоверчиво.

— Хубаво е, когато съседите ти са дружелюбни.

Весел и висок смях откъм дневната накара Кристи да погледне в тази посока.

— А, доведох със себе си и две свои приятелки — каза Анджи. — Реших, че можем да си направим нещо като парти. Влязохме с ключа, който мама ми даде. Вие вземахте душ, когато пристигнахме. — Погледът й отново се премести върху Люк и тя отново се усмихна широко. — Или нещо такова.

— Добре — каза Люк. — Ще отида да видя дали ще мога да си намеря някакви дрехи. Радвам се, че се запознахме, Анджи.

Той отиде в спалнята и затвори вратата. Анджи се усмихна на Кристи.

— Мисля, че го уплаших — каза тя.

— Анджи…

Кристи не знаеше дали да се смее, или да нададе стон. Едно беше сигурно: Анджи и приятелките й не можеха да останат. И не можеше да каже на сестра си истинската причина, поради която не могат да останат. Или поне не цялата истина.

— Виж, съжалявам, ако нещо ти попречих, но откъде можех да знам, че си тук с някакъв мъж?

— Не съм тук с някакъв мъж.

— О, така ли? На мен той ми прилича на мъж. Хей, не трябва да се смущаваш. Ни най-малко не те обвинявам. Той е наистина много секси.

— Анджи…

— Наистина ли всичко приключи между теб и Майкъл?

— Да — каза Кристи, която все повече и повече се смущаваше. — Наистина.

— Много се радвам, тогава, че не купих онази шаферска рокля. Но Никол си купи. Ще се ядоса, че е изхарчила парите си за нищо.

Кристи въздъхна.

— Ще й върна изхарчените пари. — После отново се върна на въпроса. — Виж, ти и приятелките ти не можете да останете.

— Анджи, ела тук! Трябва да видиш това! — изпищя едно от момичетата и от посоката, от която дойде гласът, Кристи разбра, че приятелките на Анджи вече не са в дневната, а в предния двор.

— Ей сега ще дойда! — извика Анджи. После отново погледна Кристи. — Хей, можеш да спиш, с когото пожелаеш. Пет пари не давам. Амбър и Максин също не дават пет пари. Искаме просто да се попечем на слънце и да си прекараме добре.

— Хайде, ще го пропуснеш! — извика същото момиче от двора. Кристи предположи, че това е или Амбър, или Максин.

— Да, добре, идвам! — извика Анджи. И погледна Кристи. — Няма да ти пречим, окей? И няма да закачаме господин съседа. Ще държим ръцете си далеч от него. И няма да кажа нито дума на мама.

— Анджи, не.

Но сестра й вече беше тръгнала към двора и Кристи можеше само да гледа полюшващото й се дупе. Което беше абсолютно голо, тъй като бикините на банския й костюм бяха прашки. Анджи беше винаги вярна на себе си. Кристи изви очи към небето.

Да, трябваше да се отърве от Анджи и приятелките й, преди да е забъркала и тях в това. Кристи се канеше първо да се облече, после да излезе при тях и направо да им каже за серийния убиец. Ако това не си струваше риска, значи нищо не си струваше.

Тя тръгна към спалнята.

— Сестра ти е много хубава.

Люк стоеше до леглото и търсеше дрехите си. Не ги намери и обу един неин размъкнат анцуг, който тя обикновено обличаше, когато переше. На Люк той стоеше като клин. Беше доста смешно, с изключение на това, че добре очертаваше мускулите му. Както и, забеляза тя, като мина покрай него, и члена му.

— Повярвай ми, чувствата ви са взаимни. И тя мисли, че си много секси.

Кристи отвори вратата на гардероба и започна да търси дрехи за себе си.

— Какво бих могъл да кажа? Освен че тя има добър вкус.

Кристи измъкна чифт дънки и бяла блуза без ръкави и го изгледа. Погледът й подсказваше, че никак не й е забавно. Той й се усмихна широко. Въпреки че беше ожулен и одраскан на много места, той пак беше хубав и можеше да спре дъха на всяка жена. Раменете му бяха широки, гърдите й ръцете му — забележително мускулести, а космите по гърдите му бяха точно толкова гъсти, че да издават мъжественост, без да приличат на гърдите на горила. Косата му, все още влажна, беше отметната назад и се къдреше леко на тила. Дълбоките му сини очи бяха великолепни дори когато имаха бръчици в ъглите, което ставаше, когато й се усмихваше, както и в момента. Той беше русокос и загорял, много привлекателен и по нейно мнение, много по-красив от високите, тъмнокоси и мургави мъже.

— Не мога да повярвам, че тя е тук — каза Кристи и дръпна чекмеджето, за да намери някакво бельо. — Няма да й позволя да остане.

— На мен ми се струва, че тя не слуша много-много другите, а прави онова, което пожелае.

— Ще й кажа за серийния убиец. Но не и останалото. Не мога да я замеся в това. — Като намери онова, което й трябваше, тя затвори чекмеджето и се обърна. — Как ми се искаше да не бях забърквала и теб.

— Скъпа, повярвай ми, аз мога да се грижа за себе си. — Той отиде при нея и взе лицето й в дланите си. Гледа я един дълъг миг с неразгадаемо изражение на лицето. — Между другото, мисля, че си страшно секси.

После я целуна — бавна, дълбока целувка, която я наелектризира чак до пръстите на краката. Кристи затвори очи, изпусна дрехите на земята, стисна го за ръцете и го целуна в отговор. Беше толкова уморена и толкова гладна, че би могла да яде и трева, беше ужасена и наранена и я болеше цялото тяло и пак го желаеше. Отчаяно, силно.

Този мъж би могъл да разлюлее моя свят.

Мисълта я изненада и разтърси. Не беше сигурна, че харесва онова, което тя намекваше. За разлика от Анджи, която сменяше мъжете така, както болните от сенна хрема сменят носните кърпички, тя винаги беше вярна на чувствата си. Майкъл беше най-сериозната й връзка. Тя беше влюбена в Майкъл или поне мислеше, че е така. Щеше да се омъжи за него.

Но Майкъл никога не я беше карал да се чувства така.

Тази мисъл я накара да отвори широко очи.

Люк сигурно беше доловил промяната в нея, защото повдигна глава.

— Нещо не е наред ли? — запита той, като смръщи вежди.

— Не — каза тя и сведе поглед, за да не види очите й. — Всичко е наред. — После, като възвърна донякъде спокойствието си, както и чувството си за хумор, каза: — Освен дето ме нападнаха с нож, изблъскаха ме от пътя, зашеметиха ме с пистолет, напъхаха ме в багажника и ме накараха да бягам, за да спася живота си, а онзи, който ми причини това, още ме дебне отнякъде.

— Не — каза Люк сериозно. — Това не се брои.

Кристи се засмя. Люк — не. Само се усмихна леко и я загледа със странен израз в очите, после прокара палец по бузата й.

— Трябва да се смееш повече — каза той. — Обичам да виждам трапчинките ти.

Отвън избухна весел смях. Той погледна към вратата, после пак към нея.

— Тук никога не е скучно — каза той и свали длани от лицето й.

Кристи направи гримаса.

— Знаеш ли, мислех, че това е добре.

— Ще изтичам до вкъщи да донеса дрехи и някои други неща и ще се върна — каза той. — Доброто е, че докато сестра ти и приятелките й са тук, не трябва да се тревожиш, че някой ще те нападне.

— Беше вярно. Всъщност щеше да й е по-спокойно, когато Анджи и приятелките й са наоколо, ако не се тревожеше толкова много, че някой може да нападне и тях.

— Ще можеш ли да се справиш докато ме няма?

— Разбира се. Не се тревожи.

— Това вече звучи добре, като думи на мъжко момиче. — Нещо му хрумна и той сбърчи чело. — О, и може би ще решиш да не се обаждаш на шерифа, докато не се върна. Ще е по-лесно, ако говорим с него заедно.

Тя кимна. Той отново я целуна — бързо и страстно, и тръгна. Докато се обличаше, Кристи чу откъм двора весели писъци и смях. Като познаваше Анджи, тя и приятелката й сигурно затрудняваха Люк със закачките си. Щеше да има късмет, ако успееше да се измъкне.

 

 

Люк влезе в къщата и Гари му се усмихна от поста си пред командното табло. Вече уморен от закачките на момичетата, Люк му върна усмивката, но в същото време гледаше строго.

— Има ли нещо, което трябва да ми кажеш? — запита го той предизвикателно.

— Не — поклати глава Гари, после се засмя тихо: — Освен хубав задник.

Тъй като това бяха думите, с които го бяха изпратили Анджи и приятелките й, Люк изгледа строго Гари и продължи към спалнята си, без да направи коментар. Отвори вратата малко предпазливо. Не го посрещна отвратителна миризма. Поглед към леглото му го увери в това. Чисти одеяла, чисти чаршафи. Никаква мръсотия.

Как щеше да убеди Кристи да не го споменава в доклада, който щеше да даде на ченгетата?

„Скъпа, нали знаеш, ще изглеждам като някакъв скапаняк, ако призная, че онзи е успял да ме зашемети и напъха в багажника. Така че защо не пропуснем тази част?“

О, да, като че ли това не звучеше подозрително. Люк се преоблече и отиде в кухнята да направи свястно кафе. Онова, което беше пил в кухнята на Кристи, преди да вземат душ, имаше вкус на кал и като че ли въобще не съдържаше кофеин. Като мина пак покрай командното табло, той се спря, вниманието му беше привлечено от екрана на монитора. Двете момичета бяха все още в двора, както видя, но сестрата на Кристи стоеше на прага с гръб към камерата. Това беше, да кажем, разсейващо.

— Някой трябва да й каже, че на плажа не е разрешено да се ходи по прашки — измърмори Гари.

— Да — каза Люк като се смъмри за ненавременното си внимание към тези неща. — Ти го направи. Благодаря, че си изчистил мръсотията.

— Нямах голям избор. Миришеше из цялата къща.

На монитора се появи Кристи. Беше в избелели дънки и бяла блуза, ходилата й бяха боси. Беше толкова прекрасна, че дъхът му спря. Осъзна, че му е приятно да гледа нея, макар и напълно облечена, отколкото полуголата й сестра. Май не всичко беше наред при него.

— О, мили боже, какво се е случило с окото ти? — изпищя Анджи, която едва сега видя окото на сестра си, благодарение на дневната светлина.

— Автомобилна злополука. Снощи. Анджи…

— Какво облекчение! Страхувах се, че онзи хубавец те е напердашил — каза едно от момичетата.

И двете бяха проточили вратове, за да огледат Кристи. И двете бяха към двайсетгодишни, русокоси, с оскъдни бикини и дълги коси, падащи на каскади върху стройните рамене, и толкова грим, че би стигнал за боядисването на цялата къща. Гърдите им бяха дори по-големи от тези на Анджи, което, при други обстоятелства, би привлякло погледа на Люк за по-дълго от двете секунди, които им отдели сега. Бяха успели да измъкнат отнякъде два шезлонга и се бяха излегнали, за да се пекат на слънце.

— Да — каза другото. — Нима не знаеш, че мъжете невинаги са такива, каквито изглеждат?

— Ударих се в кормилото — каза Кристи.

— О, между другото, това е Амбър. А това е Максин.

Анджи ги представи, макар Кристи да остана на прага до нея. Люк се улови, че сравнява двете наистина забележителни дупета — едното напълно голо, другото — в чифт избелели дънки.

Дънките отново спечелиха. По дяволите.

— Хей, Кристи! — извикаха в хор Амбър и Максин. — Благодарим, че ни позволи да останем.

— Хей! — каза Кристи. Гласът й звучеше така, сякаш не се чувстваше съвсем удобно. — Вижте…

— Гаджето ти е страхотно — каза едно от тях (Люк нямаше представа дали е Амбър или Максин) с усмивка. — Ако се умориш от него, позволи ми да знам.

— Кажи и на мен — каза другото.

Гари подсмръкна и изгледа смразяващо Люк.

— Каза, че живее в съседната къща — добави другото момиче. — Там има ли още като него?

Амбър и Максин избухнаха в смях.

— Ето и твоя шанс, човече — каза Люк. — Те са тук, те са горещи и навити. Хайде, давай.

Гари направи гримаса.

— Да, точно така. Както и да е, Кристи е моят тип. Може би трябва да опитам с нея.

Люк се канеше да каже нещо, но навреме усети, че ще прозвучи като заяждане.

— Обикновено вземаме това, което ни се даде — каза той с безразличие и тръгна към кухнята.

— Имаме ли нещо за ядене? — подвикна през рамо.

— Каквото е останало от лазанята. И салата. Има и малко макарони. Щяхме да имаме и пържола, но нали твоят котарак я открадна.

Гари стана от стола пред командното табло и го последва в кухнята.

— Кристи донесе котарака, не аз.

— Вината беше твоя.

— Може ли за малко да оставим настрани темата за котарака? — Люк наля кафе и вода в кафемашината и я включи.

— Разбира се. Добре. — Гари се настани на един от високите столове и не каза нищо в продължение на цяла минута, в която Люк претърсваше хладилника. После, като внимаваше тонът му да е неутрален, запита: — Старият и мръсен велосипед свърши ли работа?

— Да. Свърши добра работа. — Люк нямаше настроение да яде останалото от лазанята. Извади хляба и майонеза от хладилника и ги остави на кухненския плот. — Успя ли да научиш нещо за белия пикап?

— Има дванайсет такива, регистрирани тук, в Окракоук. И над триста по крайбрежието, в близките райони. И още повече, ако включим по-голям район.

— Чудесно. Е, мисля, че ще е добре да започнем да проверяваме всичките.

— Вече го правя — каза Гари и загледа как Люк маже хляба с майонеза и горчица. — Не разбирам как можеш да ядеш това.

— Гладен съм.

Люк отхапа от импровизирания сандвич. Гари издаде тих, неясен звук, който вероятно трябваше да покаже презрение, и промени темата.

— Кристи не заподозря ли нещо, когато намерихте мръсен мотор насред пустошта?

— Не. — Люк пак отхапа от сандвича. Мирисът на прясно кафе започваше да изпълва въздуха. Притворил очи в предчувствие, Люк разбра, че на човек не му е необходимо много, за да е щастлив — само хляб и кафе. — Мисля, че вече беше прекалено уморена, за да заподозре каквото и да било.

— Успя ли да получиш нещо от нея? — Люк спря с хляба до устата и Гари осъзна как са прозвучали думите му. — Информация, имам предвид — побърза да добави той.

— Малко. — Люк отново отхапа и посвети вниманието си на кафето. То беше почти готово. — Франки Хил е мъртъв. Убили са го и са й показали тялото. Уплашила се е до смърт.

— Знаех си — каза Гари със задоволство. — Сега вече ще я посветиш ли в нашата задача?

Люк започна да дъвче и се замисли. Той си задаваше същия въпрос през последните няколко часа, но не можеше да си отговори.

— И аз мисля по въпроса.

— На мен ми се струва… — поде Гари, но беше прекъснат от бързо почукване на дворната врата.

Люк обърна глава по посока на звука. Гари направи същото. Кристи, прегърнала онзи Марк Тайсън, погледна през стъклото, после отвори леко вратата. Люк почти се задави с храната. Преглътна и бързо налапа останалата част от сандвича.

— Марвин пак хвана птичка, този път от другата страна на оградата ми — каза Кристи, влезе и затвори вратата след себе си вероятно за да не може котаракът да избяга отново. И го остави да скочи на килима. Той хвърли бърз поглед наоколо и изчезна в коридора. — Амбър я чула да цвърчи и се опитала да я спаси, но той я одраскал жестоко. Аз го хванах и ви го донесох. Наистина не мисля, че трябва да му позволявате да се разхожда навън. Това като че ли го изнервя.

Ако Люк не беше толкова ужасен, би се засмял на изражението, изписано по лицето на Гари. Дори самият Антихрист не би могъл да извика по-ужасен израз на него.

— Благодаря, че го доведе у дома — каза Люк и тръгна към нея.

Ключът беше в това да я изкара вън от къщата достатъчно бързо, преди котаракът да е успял да свърши нещо на леглото му.

— Да — каза Гари.

— Няма проблем. — Кристи плъзна длани в задните джобове на дънките си и погледна към кухнята. — На кафе ли ми мирише?

— Знаеш ли, мислех си — каза Люк и я хвана за лакътя, изведе я през вратата и двамата тръгнаха по пясъчната алея, — че може би ще е добре да ти помогна да кажеш на сестра си и приятелките й за серийния убиец.

— Вече се опитах. — Изражението на Кристи стана мрачно. — И знаеш ли какво казаха те? Амбър каза „Уоу!“, а Максин — „О, господи, настръхвам!“. Тогава Анджи запита: „Колко голяма е вероятността?“ И всички те решиха, че една седмица на плажа си заслужава риска.

Тя звучеше толкова ужасена и отвратена, че Люк се засмя.

— Да видим дали… — поде той, но трябваше да прекъсне думите си, защото остри весели писъци прорязаха въздуха.

Като разбра, че шумът идва от третата спалня, изпитал истински ужас, Люк постави длан на входната врата.

— Хей, забравете за това. Той принадлежи на сестра ми — гласът на Анджи се извиси над другите звуци, ясен като звънче.

Кристи замръзна, когато чу думите. Извърна рязко глава и няколко секунди гледа втренчено и ужасено отворената врата на третата спалня. После, като обхвана с един-единствен ужасен поглед Люк и Гари, тя издърпа ръката си от тази на Люк, и се втурна вътре, към отворената врата на командния пулт.