Карън Робърдс
Опасно лято (24)

Глава 23

Люк мислеше, че ако беше по бельо, щеше да се държи съвсем нормално, но да се разхождаш гол определено не е добре за мъжкото его. Не можеш да преследваш убиец така, просто не е удобно. Особено ако онзи обича да използва нож. Люк почти потрепери при тази мисъл и започна да опипва пясъка наоколо за слиповете си.

Намери ги и ги обу. Кристи го смушка в ребрата.

— Може би е някой от онези, които наблюдават костенурките — прошепна тя.

Може би. Но техният лагер беше на разстояние, а и те не показваха никакво желание да се разхождат из гората. Ако търсеха Кристи или него, те най-вероятно щяха да дойдат по плажа.

Може и да не беше някой от тях, но това не означаваше непременно, че е убиецът. Вече започваше да му идва до гуша от това копеле. Когато видя синината около окото на Кристи, разбра, че може да му смачка физиономията само защото я е наранил. Да се влюби в нея, в своята примамка, въобще не беше част от плана му, но изведнъж случаят беше станал много по-личен, отколкото беше възнамерявал. Не само искаше да залови и предаде на правосъдието Майкъл де Палма, но искаше и да го накара да си плати за ужаса, за емоционалната и физическата травма, която беше причинил на Кристи.

Той вече не се съмняваше, че зад това, което се случва на Кристи, стои Майкъл. И той щеше да си плати, да. Люк възнамеряваше лично да го срита по задника, да натрие носа му в калта и да си тръгне с неговото момиче.

Което сега е мое момиче.

Тази мисъл не му помагаше да запази спокойствие, беше смущаваща, разбра Люк още в мига, когато тя се появи в главата му. Сега обаче не беше моментът да се тревожи за причините и за разни други подробности. Тъй като вече беше обул слиповете си, се чувстваше готов и способен да се справи със света. Ако нападателят на Кристи се разхождаше наоколо, щеше да бъде изненадан.

Освен ако не притежаваше оръжие. Но Люк беше готов да се обзаложи, че той нямаше такова.

Люк легна по корем до Кристи и започна да търси с поглед в гората онова проблясване, което беше видял преди. Оставаше може би час до зазоряване, океанът ревеше мощно и слухът беше, в случая, безполезно сетиво. Дори сега, с помощта на луната и звездите, той не виждаше нищо повече от сенки, с изключение на белия лъч от фенерче, който претърсваше гората на нищожно разстояние от земята. И този лъч не беше много далеч от тях.

Всъщност беше прекалено близо, за да могат да запазят спокойствие. Толкова близо, че той виждаше всяко преплитане на тревата и увивните растения, всеки дънер на дърво и гнездо от морски водорасли на плажа там, където попаднеше лъчът на фенерчето.

До него Кристи ахна тихо. Звукът, който веднага задуши, му подсказа, че е видяла същото. Той усещаше сковаността на тялото й, бързото повдигане и спускане на гърдите й, което му подсказваше, че дишането й е затруднено, усещаше, че страхът заплашва отново да я обземе.

— Бъди готова, но и спокойна — каза той тихо в ухото й и я целуна по бузата.

В същото време зае стойка, която щеше да му помогне да защити жената и да накаже злодея. Тя го стисна здраво за ръката и започна да му шепне нещо тревожно и настоятелно, но той не се страхуваше, че тя ще усложни и без това невъзможната ситуация, като го последва. Все пак беше гола. Той знаеше, че това причинява известно неудобство. Дори да искаше да го последва, докато намери дрехите си, той вече щеше да е приключил със задачата.

Сега лъчът на фенерчето беше малко по на юг и правеше еднообразен зигзаг, което подсказваше, че наистина търси нещо, и то усърдно. Движеше се колкото може по-безшумно по пясъка, приведен ниско, с намерението да се изправи, като стигне гората, където щеше да събуе маратонките си, Люк тръгна към човека, който държеше фенерчето.

Като извика на помощ всичките си години на тренировки, той прибягваше безшумно от един ствол на дърво към друг. Искаше да се спусне към другия с колкото може по-голяма бързина и колкото може по-безшумно. Лъчът на фенерчето издаваше мястото на човека, служеше като явна мишена и вече беше доста по-близо.

Люк виждаше дори човека — тъмна сянка сред дърветата.

Като събра всичките си сили, той скочи и стисна другия за гърлото, като в същото време покри устата му с ръка.

— Не издавай нито звук — изръмжа Люк в ухото му. После го хвана за ръката и го дръпна встрани.

— Какво ти става, по дяволите? — Гари не изглеждаше никак доволен, когато най-после го освободиха. — Почти ме накара да изпусна устройството за проследяване, а знаеш колко са скъпи тези неща. Нима искаш доклад до щаба за повредени устройства? Защото аз не искам.

Той му показа някакъв тъмен триъгълник, който държеше в ръка.

— Говори тихо, можеш ли? И недей да светиш толкова силно. Кристи е съвсем наблизо. И не е глупава. Ако попаднеш на нас посред нощ, докато се крием в гората, тя ще иска да знае как се е случило така.

— Лесно — когато ти не се върна, аз започнах да се изнервям. Реших, че си потеглил с Кристи, но не можех да накарам онова устройство да ми даде координатите. Когато то най-после проработи, показваше много странно място, така че реших, че ще е по-добре да проверя лично. Не можех да си представя какво ли ще прави колата й посред гората.

— Устройството й вече не е в колата. В джоба ми е.

В джоба на дънките му, ако искаме да сме по-точни, които в момента бяха прострени на скалата, макар той да нямаше намерение да обърне внимание на Гари върху факта, че се разхожда по слипове. Беше свалил устройството миг преди с Кристи да скочат от колата и явно това беше свършило работа. Той се надяваше на това, както и на умствените способности на Гари, който да разбере, че нещата са се объркали, и да им дойде на помощ. Както и беше станало. Люк започваше да разбира, че е добре да има Гари зад гърба си, макар и той да имаше известни недостатъци.

— И така, какво се случи? — запита тихо Гари.

Люк му разказа набързо, като остави настрани личните подробности, които не бяха работа на Гари. И завърши с думите:

— Тогава те видях да вървиш през гората и ето ни сега двамата заедно.

— Откъде разбра, че съм аз? — Гари изглеждаше озадачен.

Люк направи гримаса.

— Обувките, човече. Разбрах, когато лъчът на фенерчето попадна върху обувките ти. Никой друг, когото съм срещал през живота си, не би тръгнал през гората с такива обувки.

— За твоя информация, когато ги обувах, не знаех, че ще ми се наложи да прекосявам гора — отговори Гари с достойнство. — А и без това по-голямата част от пътя изминах с кола. Пътят беше покрит с чакъл, но все пак беше доста кален. Колата оставих на около четвърт миля на запад. Не беше толкова трудно да ви проследя.

— Да, е, справи се добре. — Люк го плесна дружески по рамото. — Въпреки неподходящите обувки. Иначе нямаше да позная, че си ти, нали? Сега, чуй какво искам да направиш…

— Сигурен ли си? — запита Гари, когато Люк свърши.

— Да. Ако Кристи те види, няма да може да преглътне чак такова съвпадение.

— Не мислиш ли, че ще е много по-лесно да й кажем истината и да я помолим за сътрудничество?

Люк направи гримаса. Беше разказал на Кристи толкова лъжи, че се тревожеше каква ли ще е реакцията й, когато най-после й каже истината.

— Ще помисля и за това — каза той. — А междувременно действай така, както ти казах.

— Ти си шефът — каза Гари. Люк не го видя да свива рамене, но го почувства. — Искаш ли моя трийсет и осемкалибров?

Люк се замисли за миг. Един пистолет би бил известна застраховка, но щеше да му е невъзможно да го скрие от Кристи. Шансовете убиецът да ги намери не бяха големи, а шансовете Кристи да намери пистолета бяха почти сто процента.

— Не — каза той.

— О, добре — каза Гари. — Ръцете ти също са смъртоносно оръжие, нали?

— Нещо такова — каза Люк. — Това е същият човек, който я е нападнал и преди. Кара бял пикап с някакъв надпис на вратата. Последния път, когато го видях, теглеше колата на Кристи, но вече може и да я оставил някъде. Дръж под око нещата, следи за появата на белия пикап, а може и да прегледаш архивите, за да видиш има ли такива регистрирани в района. Може и да не е регистриран тук, но нищо не пречи да проверим.

— Добре.

— Чудесно. — Люк се обърна. — Трябва да вървя.

Беше отсъствал десет минути. Кристи вероятно беше уплашена до смърт, а той не искаше да е така. Ако можеше да се справи с нещата, че да поеме всичко върху себе си, без Кристи дори да се изплаши, щеше да е добре.

— Люк. Още нещо.

Люк вече беше направил две крачки, когато гласът на Гари го спря.

— Какво?

— Как така не си облечен?

— По слипове съм, окей? Всичките ми други дрехи са мокри и ги съблякох, за да изсъхнат. На скалата са.

— О, това ли се случи?

— Да, това се случи. Други въпроси?

— Не, нямам.

— Чудесно. Тогава, ще се видим след два часа.

— Разбрах — каза Гари и двамата се разделиха.

С изключение на няколко звезди, които блестяха над главите им, беше абсолютно тъмно. Като познаваше Кристи, той беше внимателен — прошепна тихо „аз съм“, преди да се появи в полезрението й.

— Люк? — прошепна тя.

— Да.

— Слава богу, много се разтревожих.

Тя се спусна към него и го прегърна здраво. Трепереща се притисна в него. Беше облечена, макар дрехите й да бяха още влажни, и беше сигурен, че фенерчето е в ръцете й, за да бъде използвано като оръжие. Не се съмняваше, че ако не се беше идентифицирал, щеше да има главоболие. Не се чувстваше добре от това, че тялото й трепери и тя се страхува, но не можеше да промени много от нещата.

— Казах ти да не се тревожиш за мен — каза той в ухото й и я прегърна, преди да я накара отново да легне върху одеялото, където продължи да я целува. Между целувките, той й обясни, че един от групата на онези, които наблюдават костенурките, се е отделил, защото решил да се поразходи.

— Трябва да тръгнем веднага щом се зазори — прошепна Кристи, когато той спря да говори. Тя вече не трепереше, но въпреки целувките и думите му, че са в сравнителна безопасност, явно още се страхуваше.

Да, но какво можеше да направи той? Не можеше да й каже, че е бил Гари, макар че това щеше да й вдъхне увереност. Имаше чувството, че когато най-накрая му се наложи да признае истината за себе си, резултатът няма да е добър.

— Не се налага да бързаме. С тези хора наблизо сме в безопасност, а дори той още да е тук до сутринта ще си е отишъл.

— Сигурен ли си?

— Да.

О, да. Сигурен беше. Ръката му беше вече под блузата й и той се сещаше как по-приятно могат да прекарат времето, в което Гари щеше да претърси гората.

Като например отново да я съблече гола.

Докато хоризонтът промени цвета си от черен до сив и първите оранжеви лъчи на слънцето се покажат, и двамата бяха вече голи и Люк мислеше, че биха могли да изкарат и още една дрямка. Да се люби с Кристи три пъти за една нощ на плажа под звездите, беше съвсем близо до сексуалната нирвана, но също така беше изтощително, особено ако дълго време не си спал достатъчно.

— Не мога да повярвам, че правя това — прошепна тя, като повдигна глава да погледне в очите му секунди след като се бяха озовали на небето за пореден път. После се отпусна блажено, струваше й се, че крайниците й са от желе.

— Не можеш да повярваш, че правиш какво?

Той повдигна едната си вежда. Лежеше по гръб, а тя, напълно гола, върху него. Той се радваше на извивката и закръглеността на гърдите й.

— Че те забърквам в това. И че го правя с теб така.

Толкова по въпроса за цветята и сърцата. Какво беше очаквал — че ще му каже, че е диво влюбена в него само след една, макар и запомняща се, нощ?

— Понякога и това се случва — каза тихо, нежно, той. Плъзна ръка по задните й части, дупето й беше наистина страхотно, кръгло и твърдо и топло под дланите му, после я щипна игриво.

— Трябва да тръгваме. Стани и се облечи.

— Ммм.

Тя се претърколи от него. За мъж, който току-що е правил страхотен секс, се чувстваше странно нещастен. Облече се и мрачно я загледа как се облича. Гола и зачервена от секса, тя беше най-еротичната картина, която беше виждал в живота си. Докато тя дръпне ципа на калните си дънки, той вече беше готов отново да я пожелае. За нещастие, силата на либидото му не го развесели. Напротив, дори го натъжи. Нима тя имаше силата непрекъснато да го възбужда?

— Ще отида малко да се поразходя — каза той, като звучеше извънредно недоволно дори в собствените си уши.