Карън Робърдс
Опасно лято (16)

Глава 15

— Наистина… е много тъмно — каза Кристи, когато стигнаха края на двора и завиха по пясъчната алея.

Тя вървеше близо до него и ръката й докосваше бедрото му. Нощта беше наистина толкова тъмна, че той едва успяваше да различи очертанията й, но се радваше, че обърна вниманието му на това. Като погледна беззвездното небе, почувства напора на вятъра откъм океана, видя обещанието за дъжд и почувства колко тежък е въздухът, той спря да мисли за топлината на нейното тяло, за нежността на кожата й, за това, колко близо е тя и…

— Ще има буря — каза той.

Като че ли за да потвърди думите му, блесна светкавица и разкри заплашителни пурпурни облаци. Последва далечен гръм. Вятърът миришеше на влага, на дъжд. Кристи потрепери. Пътеката беше тясна, оставена от поколения боси и обути крака, не проправена нарочно. Ако искаше да върви до него, а не пред или зад него, двамата щяха да останат в непосредствена близост. Той усещаше всяко потреперване на тялото й.

— Мразя бурите. Тук май всяка вечер има буря.

— Сега е дъждовният сезон.

— Мразя дъждовния сезон. — Гласът й също трепереше. — Трябва да има слънце и щастливи хора по плажовете, не дъжд и… и…

Тя спря да говори, но това нямаше значение. Той знаеше какво иска да каже: страх, насилие, убийства.

Още една светкавица, този път — по-близо. Гръм. Кристи подскочи и се притисна в него. Дланта й се плъзна в неговата, тя преплете пръсти с неговите, а той почувства това толкова остро, че се разтревожи.

— Бурята приближава бързо — каза той и тя пак потрепери.

— Добре е, че никога не трае дълго — каза тя.

Той не направи движение да освободи ръката си. Всъщност стисна пръстите й, обви дланта й със своята. Тя инстинктивно постъпваше така, за да държи мрака далеч от мислите си, да се чувства в безопасност и какво опасно имаше в това да й предложи малко топлина и утеха?

Което беше глупост и той го знаеше, но знаеше също така, че няма да пусне ръката й. Вече почти бяха стигнали до къщата. Виждаше тъмните й очертания на фона на светлия пясък. Скоро трябваше да я остави сама.

— Знаеш ли, всъщност не дойдох у вас, за да донеса Марвин.

Гласът на Кристи беше толкова нежен и тих, че едва го чуваше на фона на усилващия се вятър и рева на вълните. Той се сети, че предполагаемото име на котарака беше Марвин, и се зарадва, че тя го разсея от проблематичната реакция на тялото му към нея.

— Така ли?

— Дойдох, защото се страхувах.

Признанието бързо върна вниманието му върху нея. Познаваше я достатъчно добре, за да знае, че й е трудно да признае страха си, каквато и да било слабост или уязвимост. Нормално, тя не би направила това. Най-после се беше обърнала към него, беше му признала нещо, макар и не онова, на което той се надяваше — нещо, което да му помогне да залови Майкъл. Не, тя не разкриваше чувствата си. А той наистина не искаше това.

— Всеки би се страхувал след онова, което преживя ти.

Гласът му беше малко груб, дрезгав — защото бяха наближили къщата и той знаеше, че ще трябва да я остави сама. Уплашена. При тази мисъл стомахът му се сви.

— Не се страхувам, когато съм с теб.

Сега гласът й не беше нещо повече от шепот, но той я чуваше, чувстваше стискането на пръстите й. Тя му имаше доверие и това го смая, накара го да я погледне остро. Радваше се, че мракът скрива изражението на лицето му. Той спря да върви и я прегърна — като че ли търсеше някакъв отговор, но нали трябваше да се съобразява с наложените му от работата задължения. А работата беше истинската причина, поради която беше тук.

Не можа да измисли отговор.

— Люк.

Тя пусна ръката му, но постави длани на гърдите му. Не я виждаше, но я усещаше, чувстваше натиска на дланите й, косата й го гъделичкаше, долавяше аромата на шампоана й, чуваше ритмичното й дишане. По дяволите.

— Кристи.

— Хм?

Той дишаше учестено, прекалено учестено, като че ли беше участвал в маратон. Търсеше правилните думи, най-доброто, което би могъл да каже, стискаше я за талията с намерението да я отблъсне, да постави малко разстояние помежду им, за да помисли. Но тя вече облягаше тяло на неговото, дланите й се плъзнаха по раменете му, гърдите й докоснаха гръдния му кош. И тя се повдигна на пръсти, за да докосне устните му.

За секунда или две, може би повече, той беше подложен на мъчението на тези влажни и горещи устни. Почувства езика й, слабото й дишане, сърцето му заблъска диво в гърдите, кръвта изпълни вените му, мускулите му се напрегнаха, той се възбуди, възпламени се.

И се предаде. Предаде се на силите, които бяха по-могъщи от него.

— Кристи.

Това беше гърлено ръмжене, признание за поражение. Той я прегърна здраво — нещо, което отдавна жадуваше да направи. Устните му завладяха настойчиво нейните — той я целуна страстно и дълбоко. Почувства как тялото й потрепери в отговор, и загуби представа за време, място и каквото и да било. Искаше я. И тя го искаше. И само това имаше значение.

Той отдели устните си от нейните, но задържа тялото й близо до своето, обсипа очите, страните, клепачите и скулите й с бързи и горещи целувки. Гореше, но знаеше, че работата е по-силното призвание. Трябваше да я пусне и да се прибере в къщата.

— Прекарай нощта с мен — прошепна тя и дъхът й погали кожата му.

О, господи, и той го искаше! Повече от всичко в живота си. Май беше полудял, идеше му да стене от нужда, искаше да започне всичко това бавно и постепенно да стигне до кресчендо. Тя го целуна страстно, заби нокти в тила му, притисна гърдите си в неговите. Той я натисна в оградата. Изпитваше болка от желание, разтвори бедрата й с коляно и обхвана гърдите й в дланите си. Беше му толкова добре, тя беше толкова топла, зърната й се втвърдиха. Нямаше начин да успее да се отдели от нея.

— Господи, искам те — прошепна той и я целуна с ясното съзнание, че ще избухне в пламъци.

Тя му отговори, като плъзна език в устата му.

— Исусе!

Целуна го така, както тя искаше, като жената, за която той копнееше. Мозъкът му избухна в пламъци и не можеше повече да мисли. Сърцето му блъскаше в гърдите така, сякаш всеки момент щеше да изскочи. Друга част от анатомията му заплашваше да изскочи през ципа. Той вдигна бедрото си по-нагоре между краката й и чу тихия й стон на удоволствие, което го накара да повдигне роклята й.

Искаше я гола, веднага.

После избухна светкавица, отекна гръм и започна да вали, просто така. От небето се изля поток вода. Люк беше толкова погълнат от нея, че дори не забеляза. След като погледна изненадано нагоре, беше готов да продължи, а бурята можеше да върви по дяволите. Но тя откъсна устни от неговите и го отблъсна леко.

— Да влезем вътре — каза тя.

Когато той не отговори веднага, тя се отскубна от прегръдките му и го хвана за ръката с намерението да го дръпне вътре. Дъждът се изливаше отгоре му, но нямаше никакъв шанс да охлади страстите му и да накара ума му да заработи.

Точно така. Добър план. Вътре. Легло.

Докато тя отключи вратата и двамата прекрачат прага, бяха вече толкова мокри, като че ли бяха взели душ направо с дрехите. Така, както беше мокър, щеше да получи шок от действието на климатичната инсталация. Осъзнаването на обстановката започна да си пробива път през мъглата, обвила разсъдъка му. И той започна да разбира, че никак не е добра идеята да спи с Кристи, неговата примамка. Всъщност това беше най-лошото, което можеше да стори. Но трябваше.

Тя се обърна да затвори вратата, а той я погледна. Като него, Кристи беше абсолютно мокра, косата й беше залепнала за главата, роклята й — към тялото. Очите й бяха разширени и тъмни, устните й — леко раздалечени. Все още дишаше прекалено бързо, зърната й се бяха втвърдили и се очертаваха ясно през дрехата. Беше толкова мокра, че можеше да бъде и гола. Виждаше точния размер и форма на гърдите й, нежната извивка на талията и бедрата й, очертанието на пъпа й, на сутиена и бикините, леката издутина на така желаното топло местенце.

Тя потрепери и прокара и двете си длани през мократа си коса, после му се усмихна малко нервно.

Това, което той искаше да направи, беше да я вземе в прегръдките си и да я целуне страстно, да съблече дрехите й и да я люби, докато влагата започне да се изпарява от телата им.

Можеше да го направи, въпреки бавно възвръщащия се разум, ако не бяха две неща. Първо, съзнанието за това, че Гари си върши работата и наблюдава всяко тяхно движение, слуша всяка тяхна дума и, второ, неудобното подозрение, че тя го използва.

Или поне се опитва.

Никак не му се искаше да признае истината, която накърняваше егото му, но никак не беше вероятно тя да постъпва така, защото внезапно е започнала да изпитва копнеж по тялото му. Не, по-разумното обяснение беше, че се опитва да прекара нощта в по-голяма безопасност.

С други думи, тя беше готова, желаеше го и искаше да размени безопасност срещу секс.

Той я гледаше малко мрачно, когато тя тръгна към него със съблазнително поклащане на бедрата, а после се притисна в него и обви кръста му с ръце. А той си представи, че в момента Гари пада от стола си сащисан.

— Трябва да тръгвам — каза той, свали ръцете й от кръста си и сръчно се отдалечи.

— Какво?

Тя изглеждаше изненадана, а може би и наистина беше. Съмняваше се, че някой някога й беше отказвал, не и на такова маце като нея.

— Да, трябва да стана рано сутринта. С Гари ще отидем на риболов. — Погледът му се спря на пистолета, оставен върху масичката за кафе. Той му припомни, че тя истински се страхува. — Ако искаш, ще проверя дали всичко тук е в ред, преди да тръгна.

— Но…

И от двамата капеше вода, но и двамата бяха прекалено погълнати от мислите си, за да направят нещо по въпроса. Той обиколи стаите, а тя вървеше след него. Това беше сигурно най-бързият оглед на място. Той не можеше да бъде изненадан — тук имаше толкова електроника, че и комар не би могъл да влезе незабелязан. Тя, тази малка магьосница, беше тук в по-голяма безопасност, отколкото ако беше заключена в банков сейф.

Но тя, разбира се, не го знаеше.

— Люк, чакай! — настоя тя, когато влязоха отново в дневната, а той тръгна бързо към входната врата. Той се обърна и я погледна, а тя го приближи бързо, прегърна го и притисна тяло в неговото. Изглеждаше леко объркана, смутена, но притискаше гърдите си в неговите и го гледаше с тези огромни очи. — Не искаш ли да… Да останеш?

— Някой друг път — каза той и се отскубна от прегръдката й. — Заключи след мен!

Както Люк очакваше, Гари беше сащисан.

— Искаш ли да ми кажеш какво беше това?

Той се показа от импровизирания команден пулт веднага щом Люк влезе през входната врата и събу мокрите си, пълни с пясък, обувки. Чиниите от вечерята вече бяха измити. В средата на дневната стоеше прахосмукачката, с която Гари явно беше почиствал. Очевидно се беше възползвал добре от времето, през което Люк беше изпратил Кристи. Целият му вид беше самодоволен.

— Не.

Люк беше брутално директен. Тръгна към спалнята си, издърпа мократа риза през главата си, после отиде и я хвърли в пералнята. Можеше, разбира се, да излъже или да каже истината отчасти, да измисли някакво правдоподобно обяснение, но не беше в настроение.

— Добре — каза Гари, който го следваше по петите. — Знаеш ли, тя прилича на свястно мило момиче. Може би трябва да помислим дали да не я вкараме в играта — да й кажем кои сме, да й предложим защита и въобще да сключим някаква сделка с нея.

— Да, и после, ако тя изтича с тази информация при Де Палма или Амори, или при някоя тяхна свръзка, какво ще правим? Нищо, ето какво. Ще сме прецакани. — Люк направи пауза с ръка на бравата на затворената врата на спалнята, смръщил вежди по посока на Гари. — Както и да е, ти нали трябва да наблюдаваш монитора?

Без да изчака отговора му, Люк отвори вратата и една черна топка се изстреля, одраска голия крак на Люк, прелетя край Гари, който остана с отворена уста, и се спря в дневната.

— Оу! По дяволите! Съвсем забравих за проклетия котарак!

Люк хвана здраво одраскания си крак и заподскача на място. От одрасканото капеше кръв.

— Господи! — извика и Гари с ококорени очи. — Това не е котарак, а диво животно!

Гари, на когото все пак не беше нанесена рана, отиде да се погрижи за изпълнението на работната програма. Хвърли на Люк обвинителен поглед и изтича след котарака. А той подскачаше към стените на дневната и отскачаше обратно от тях. Люк чуваше звуците от многобройните сблъсъци, но нищо не виждаше. И не искаше да вижда. Като видя Гари, въоръжен с хавлия да преследва котарака, се засмя, въпреки болката.

— Остави пържолата, ти…!

Звуците от ожесточена битка накараха Люк да се засмее още по-широко. Все пак, той беше професионалист. И трябваше да подкрепи партньора си в тежки моменти. Докуцука в дневната, остро изгледа полуделия котарак, стиснал здраво пържола между зъбите си, премести погледа си върху Гари, застанал войнствено с хавлията в ръка, отвори вратата и се отстрани от пътя на котарака.

— Шуу! Шуу! — извика Гари и отново размаха хавлията.

Котаракът, който не беше глупав, мина като стрела през вратата и изчезна в нощта. С пържолата, естествено. Един по-добър човек вероятно би съжалявал, че е изгонил бедното животно навън в такъв проливен дъжд. Люк затвори вратата и вдигна палец по посока на Гари.

— Какво става с тази котка? — запита Гари, който все още дишаше тежко, поставил юмруци на хълбоци, с преметната през едната ръка хавлия. Бърз поглед из стаята показваше пътя на котарака: накривени картини, съборени лампи, счупени стъкла.

— Дълга история — каза Люк, вече тръгнал към спалнята, за да се погрижи за крака си и да събуе прогизналите дънки, преди да е измръзнал до смърт. — Не питай.

— Но аз питам — извика Гари. — Открадна пържолата, с която щяхме да закусим утре!

Това беше възможно най-емоционално украсеното изказване, което беше чул от Гари. Люк го изгледа с вдигнати вежди.

— Исусе, Гари — каза той с нещо като усмивка. — По-спокойно, човече. Ще ти купя друга пържола.

— Не искам друга пържола. Бях започнал да мариновам тази — каза Гари, очевидно разстроен. — Искам да знам каква е тази история с това диво животно!

— Провери монитора, хайде!

Люк затръшна вратата на спалнята си под носа на Гари. Усмихваше се широко, докато вървеше към банята. Усети, че му мирише на нещо различно от мокри дънки и мокра коса, от мириса на къща, давана под наем. И погледна към леглото си. Онова, което видя, го накара да замръзне на място.

— Проклетият котарак е направил беля върху леглото ми!

— Люк, Люк! — Гари блъскаше по вратата на спалнята му. — Излез веднага!

— Какво? — Като размишляваше върху забърканата каша, Люк почувства, че му прилошава. Той отвори вратата и изгледа гневно Гари, защото не беше в настроение да се справя с истерични припадъци, независимо от какво са причинени.

— Проверих монитора. Тя си тръгва. Опакова си багажа и си тръгва! Кристи! — каза Гари.