Карън Робърдс
Изчезнала (16)

Глава 16

За миг, Сара просто го гледаше през масата с ококорени очи. Спомни си, че предната нощ наистина беше прекарала в прегръдките му.

Но оттогава много неща се бяха променили.

После той й се усмихна широко с онази бавна и леко накривена на една страна усмивка — неговата очарователна усмивка, с която отдавна не я беше дарявал.

— Приемам изражението ти за „не“ — каза той и тя разбра, че той нарочно се е пошегувал с нея.

Тя също се усмихна, изпитала облекчение. Щом той беше възвърнал чувството си за хумор, значи нещата се подобряваха. Поне не изглеждаше вече да й е толкова ядосан.

Суити-пай, който беше задрямал в краката й, също се изправи, протегна се и я погледна въпросително.

— Искаш ли да излезеш? — запита го тя.

Очите на Суити-пай блеснаха, което означаваше „да“, и Сара се бърна към Джейк:

— Трябва да го изведа навън.

— Аз ще го направя.

Сара вече протягаше ръка към верижката на Суити-пай, която бе оставила на масичката за кафе пред дивана. Суити-пай, който беше много наясно как стават нещата, вече беше до нея.

— Ти?

Тя изгледа скептично Джейк, но бързо взе каишката от масата и я закопча към нашийника.

— А виждаш ли наоколо някой друг идиот, който да е готов на самоубийство?

Сара се засмя.

— Ще направиш това за мен? — Сара затрепка с мигли.

— Няма много неща, които не бих направил за теб.

Тонът му изразяваше странна горчивина. Той направи гримаса, когато пое каишката от нея. Погледна надолу към Суити-пай, който вече беше на крака и притискаше огромното си тяло към краката на Сара. Кучето вдигна поглед към него и изви устни. Това не беше точно ръмжене, но много близо до него.

— Ще дойда с теб.

Джейк поклати глава.

— Ти ще останеш тук. Просто в случай, че навън има някой, който иска отново да стреля по теб.

Стомахът на Сара се сви.

— Мислиш ли, че има?

— Не знам. За да те открият тук, ще трябва да са те проследили. Обаче не искам да поема никакъв риск.

Той тръгна към вратата, но почти стигнал до нея, се обърна, защото Суити-пай беше останал твърдо на мястото си и каишката се беше опънала.

— Разбира се, ако са искали да те застрелят, са можели да го направят, когато си им дала онази превъзходна възможност в безлюдния парк. Това, че още си жива, ми се струва добър знак, но, от друга страна, за разлика от някои хора, дори хладнокръвните убийци не обичат да се разхождат в такъв порой.

Тя му хвърли изпепеляващ поглед.

— Млъкни, Джейк.

Той й се усмихна присмехулно, после погледна гневно кучето, което все така отказваше да се помръдне.

— Хайде, Суити-пай.

Суити-пай хвърли поглед на Сара и тръгна с очевидна неохота. А на Сара й хрумна отвратителна мисъл.

— Мислиш ли, че са ме проследили дотук?

Мисълта, че човекът, стрелял по нея, може би е някъде навън, че може да я следва като сянка навсякъде, накара сърцето й да се свие. А това, че досега не се беше сетила, че може би я следят, я накара да се почувства глупава.

— Надявам се да е така — каза Джейк мрачно с ръка вече върху бравата, и й хвърли поглед през рамо. — Двама от хората ми са навън и наблюдават къщата. Ако е така, ще го хванем.

Той отвори вратата, погледна надолу към кучето, което гледаше Сара с копнеж, после срещна погледа на Сара.

— Схвана ли, че трябва да останеш тук, докато се върна?

Сара кимна, без да каже дума. Суити-пай сигурно беше усетил внезапното напрежение в нея, защото оголи зъби.

— Добре — каза Джейк и отново погледна надолу. Каза, вече с друг тон: — Добро куче, Суити-пай. Да отидем да се изпишкаме.

Дори при тези обстоятелства, Сара се усмихна. Суити-пай вдигна към него поглед, в който се четеше нескрита омраза, после се остави да го придружат вън от стаята.

Останаха навън само около петнайсет минути. Сара ги чакаше напрегнато и буквално скочи от дивана, когато влязоха. Очевидно все още валеше — раменете и горната половина на тялото на Джейк бяха сухи и тя предположи, че е взел чадър — но дънките му бяха обсипани с капчици вода. Козината на Суити-пай блестеше и той миришеше на влага, но не се отърси. Сара предположи, че беше направил това на долния етаж. Вероятно веднага, след като бяха минали през входната врата.

— Нещо? — запита Сара и протегна ръка да поеме каишката на Суити-пай.

Тя я разкопча от нашийника му и го потупа по голямата глава. Той въздъхна и тръгна към кухнята, където тя беше изсипала храната му в чиния. Джейк поклати глава.

— Не. Виж, няма за какво да се тревожиш. Навън ще има хора, които ще наблюдават къщата през цялата нощ. Освен това, алармата е включена. А и Куджо ще е в твоята стая. Можеш да спиш като бебе. — Лека усмивка повдигна крайчеца на устните му. — Дори без мен.

 

Ето, че отново се шегуваше, но тя беше много радостна, че отношенията им са старите, на безопасна почва.

— Ти си най-добрият, Джейк.

— Внимавай, защото можеш да ме разчувстваш.

Тонът му беше сух. Той отиде до дивана, взе дистанционното управление и изключи телевизора. После й хвърли поглед през рамо.

— Лягай си, Сара.

И тя се подчини. Двойното легло в стаята за гости на Джейк беше удобно, както и самата стая. Нощницата й, изпрана с омекотител — тя беше светлосиня, с дължина до средата на бедрото и украсена със спящо котенце — беше мека и така удобно позната. Суити-пай беше под леглото и тя чуваше дишането му, което я успокояваше. Тропотът на дъжда по первазите на прозорците също й действаше успокояващо. Помагаше й това, че алармата е включена, а хората на Джейк охраняват къщата. Но онова, което най-много й помагаше да се отпусне в прегръдките на съня, беше фактът, че Джейк е наблизо. Трябваше само да го извика и той щеше да дотича, знаеше го. Един неин вик или нещо, което не е наред, и той щеше да е до нея.

И така, спокойна и защитена, тя заспа. Дойдоха сънищата, както винаги. Обикновено, Сара не помнеше голяма част от тях, но понякога се събуждаше спокойна и затова си мислеше, че вероятно Лекси я е навестила в съня й. Друг път се събуждаше с плач и предполагаше, че е сънувала изчезването на дъщеря си. А тази вечер се събуди с вик.

Един дълъг миг, след като така рязко и болезнено беше изтръгната от съня от собствения си ужасяващ вик, тя остана да лежи неподвижно, с ръце, свити в юмруци върху завивката, която притискаше към гърдите си, втренчила невиждащ поглед в тавана. Сърцето й биеше тежко. Дишаше бързо. Какво я беше събудило? Не знаеше. Знаеше само, че каквото и да беше, то я беше накарало да се събуди с вик. Знаеше, че Джейк ще дойде всяка секунда, и се ослушваше за бързите му стъпки. Така, постепенно, дишането й се успокои и сърцето й заби по-бавно. В стаята беше все така тъмно и тихо. Нищо не помръдваше. Под леглото, Суити-пай продължаваше да спи, дишането му беше ритмично, необезпокоено от нищо. Сара разбра, че е имала кошмар. Кошмар, достатъчно силен, та да я накара да извика в съня си. Кошмарът вече се разсейваше, но тя си спомни, че в съня си беше преследвана от еднооко същество, а когато се беше обърнала, почти се беше сблъскала с него…

Видеокамера. Мъж с видеокамера. В парка. Мъж, който я снимаше в момента веднага след изчезването на Лекси, когато тя беше обезумяла от тревога, но все още се надяваше, че дъщеря й ще се намери. Когато тя почти беше изгубила ума си, а фестивалът около нея продължаваше и хората се веселяха.

След изчезването на Лекси, на полицията бяха дадени много касети, на които беше заснет паркът в онзи ден. Беше разгласена молбата им всеки, който е снимал онзи ден в парка, да помогне и хората се бяха отзовали. Сара знаеше това, защото беше изгледала всяка минута от всяка касета, защото беше търсила, безплодно, някаква връзка, която би я отвела до Лекси. Но не намери нищо полезно.

Но на касетите не беше записан такъв момент, какъвто беше присъствал в кошмара й — тя, снимана отблизо, докато край нея фестивалът продължава. А сигурно трябваше да има. Може би фактът, че нямаше, беше много важен. Или, може би — не.

Може би имаше заснет такъв момент, но тя го беше пропуснала или дори може би го беше гледала и после — забравила. Все пак, бяха минали години, откакто беше гледала касетите. А и не беше търсила собствения си образ. Но сега, може би като последица на разходката си в парка миналата вечер, си спомни, че беше видяла този мъж с камерата. Значи това трябваше да бъде записано върху някоя от касетите.

Като се замислеше, струваше й се, че онзи мъж с камерата беше проявил неочакван интерес към нея. И очевидно подсъзнанието й беше достатъчно обезпокоено от спомена, за да го изкара на повърхността под формата на сън. Сън, който я беше изплашил толкова много, че се беше събудила с вик.

Въпросът беше: Дали онзи мъж наистина беше снимал нея, вместо, да кажем, хората около нея? И ако беше така — защо? От отговора, който изплуваше от подсъзнанието й, й прилошаваше. Беше ли възможно, след като беше отвлякъл Лекси, той да се беше поинтересувал от реакцията на майка й?

Вероятно не. Със сигурност — не. Със сигурност, тук въображението й се развихряше малко повече, както се беше случвало много, много пъти след изчезването на Лекси. Но онова, което си спомняше от онзи мъж, оставаше все така ясно в съзнанието й. Той беше на средна възраст, среден на ръст, със здраво телосложение, с малки стиснати устни и рошави черни мустаци. И това беше всичко. Единствената друга подробност, която си спомняше за него, беше онази проклета камера, която закриваше лицето му.

Но и това беше повече, отколкото имаше преди. Ако този мъж наистина имаше нещо общо с изчезването на Лекси — тя знаеше, че това е най-малкото преувеличено, но беше готова с радост да се хване и за сламката — то можеше да бъде отправна точка. Няколко подробности, някоя скица на лицето, което търсят, не бяха разполагали с това досега. И колкото и малко да беше, то можеше да предизвика огромна разлика.

Сара започна да се вълнува, но си напомни, че няма причина за това.

Първото, което трябваше да направи, беше да гледа касетите отново просто за да се увери, че тази касета съществува.

Тя стана от леглото и тихо отиде във всекидневната. Часовникът на телевизора показваше 03:16 след полунощ. Беше спала малко повече от три часа, но се чувстваше напълно възстановена.

Поставената цел, както и надеждата, могат да направят това за човека.

Касетите с видеозаписите бяха на долния етаж. Нямаше начин да заспи отново, ако не ги изгледа. За щастие, за разлика от папките, нямаше нужда да гледа всичките. На всяка касета имаше етикет с името на човека, който беше заснел филма (тя щеше да прескочи всички, заснети от жени) времето, когато беше заснет (така тя можеше да изключи всички, заснети след 17:45), и приблизителното местонахождение.

Като се движеше тихо, за да не събуди Джейк — с горчивина си помисли, че той ще дотича при нея при най-малкия шум — тя слезе на долния етаж и започна да сортира касетите. После изключи осветлението и ги занесе на горния етаж. Влезе в апартамента и внимателно ги остави на масичката за кафе, остана неподвижна за миг, за да си поеме въздух. Сред шумовете на нощта в апартамента чуваше хъркането и на Суити-пай, и на Джейк. Тя си зададе един въпрос, на който трудно можеше да получи отговор: Възможно ли беше някой да извика високо в апартамент и никой да не го чуе, следователно — дали въобще беше извикала? Отиде до вратата на спалнята на Джейк, която беше отворена, вероятно за да я чуе, ако тя има нужда от него — надежда за нея, която обаче не беше дала резултат. Заслуша се за миг в хъркането му, после затвори тихо вратата, за да не го събуди. Върна се във всекидневната, запали лампата до дивана, взе най-късата касета — записите варираха от седем минути до час — и направи отвратително откритие.

Големият му телевизор, истинското произведение на изкуството, работеше само с DVD дискове.

Замисли се с копнеж за своя стар телевизор с неговото безнадеждно остаряло видео. То щеше да приеме записите от видеокамерите. Хрумна й възможността да вземе касетите и Суити-пай и да се прибере у дома си, но я отхвърли почти начаса. Този път предупреждението на Джейк, че навън може да я дебне някой, не й излизаше от ума. Тя не беше толкова глупава, че винаги да се подчинява на първия импулс. После си спомни малкия телевизор, който Дороти държеше в стаята за почивка на втория етаж, където тя обядваше и гледаше любимите си сапунени опери. Той беше с вградено видео. Сара взе касетите и забърза надолу по стълбите.

Стаята за почивка беше непосредствено до тази с папките. Беше малка, може би осем на десет фута, и тъй като беше убежището на Дороти, беше почти убягнала от вниманието на онзи модерен декоратор. Едната стена беше почти изцяло заета от шкафове, подобни на кухненските. Имаше и плот, върху който беше поставен телевизорът. Имаше, също така, малък хладилник, микровълнова фурна и мивка. Стените бяха боядисани в мек нюанс на синия цвят, имаше диван, тапициран с кувертюра на сини цветя, и малко огледало над него. Те заемаха стената срещу тази с шкафовете. До далечната стена имаше маса за карти и четири стола, където Дороти — и ако някой искаше да се присъедини към нея — често се хранеше. Малките прозорци бяха покрити със завеси на сини карета.

Сара включи осветлението и постави първата касета във видеото, намали звука, колкото беше възможно, за да не обезпокои Джейк (сега, когато беше изгубила илюзиите си, не го смяташе вече за толкова лесно) и се настани на дивана, за да гледа.

Появиха се две малки момчета, които ритаха топка на плажа. На заден фон се виждаше павилионът, но тъй като филмът беше на нивото на очите на децата — този, който беше снимал, сигурно беше клекнал или коленичил — не беше уловено почти нищо друго, освен децата. Дори фигурите, които се виждаха в далечината, бяха отрязани до кръста.

На втората касета беше заснето куче, което преследваше фризби близо до алеята, която водеше до павилиона. И тук се виждаха фигури на заден фон, макар нито една от тях да не представляваше особен интерес. Сара се канеше сега да я разгледа най-общо, а по-късно да я пусне отново, за да разгледа внимателно всички лица, в случай че се вижда мъжът, който я беше заснел.

Третата касета беше заснета вътре в павилиона от роднина на Андрю — същия Андрю, който играеше в отбора на Лекси по баскетбол. На нея беше заснет предимно Андрю. Сара си спомняше добре тази касета. Беше я гледала дузина пъти през първите месеци след изчезването на Лекси, защото на нея се виждаше, макар и за кратко, дъщеря й. Само за миг се мяркаше червената й конска опашка със синята панделка. Един кратък миг и вече я нямаше. Сара прекрати гледането на тази касета веднага, щом разбра коя е. Но все пак — не толкова бързо, че сърцето й да не изпита отново познатата болка.

Бързо я замени с друга касета и се облегна назад, когато на екрана се появи образът на млада жена, която ядеше хотдог и махаше пред камерата.

— Исусе, Сара, четири часът сутринта е.

Джейк се появи на прага толкова внезапно, че Сара подскочи. Спусна на пода босите си крака, които дотогава бяха подвити под тялото й. Косата му беше разрошена, в очите му се забелязваха червени жилки, беше обул само дънките си. Широките му и изключително мускулести гърди и рамене почти изпълваха рамката на вратата. Беше минало известно време, откакто за последен път го беше видяла без риза, и сега й беше интересно да отбележи, че въпреки отвратителните си хранителни навици, той все още изглежда добре. Да, беше в превъзходна форма. Също така нямаше тлъстини около талията.

Е, добре, сега, когато духът беше излязъл от бутилката, очевидно нямаше как да бъде върнат обратно — думата, която изникна в съзнанието й, докато го оглеждаше отгоре до долу, беше секси. Не можеше да повярва, че, до тази вечер, никога не беше мислила за него по този начин. За нея той винаги беше просто Джейк — силен мъж, на когото да се облегне, силен ум, който, когато е необходимо, да подхранва нейния, приятел, с когото да излиза, някого, когото познава добре и на когото винаги може да разчита.

От години вече той беше най-близкото до семейство, което имаше, и сега отбеляза, че никога преди не го е гледала обективно. Защото, ако го беше направила, как би пропуснала факта, че той е толкова секси?

Той беше прав, призна тя, изведнъж отвратена и ужасена: След изчезването на Лекси нейната мъка я беше направила сляпа и глуха за света около нея.

Сигурно го гледаше с ококорени и блеснали очи, защото той хвърли само един поглед на онова, което тя правеше, застана между нея и телевизора, скръстил ръце на гърди, и я изгледа гневно.

— Ти си откачена, знаеш ли?

— Какво? Но аз гледам…

Той я прекъсна.

— Знам какво гледаш. Мислиш, че аз самият не съм гледал тези касети достатъчно дълго, та да ги разпозная веднага? — Той издиша бавно и част от остротата изчезна от гласа му. — Е, ще ми кажеш ли защо ги гледаш сега?

Като погледна покрай него към онази част от телевизора, която все още се виждаше, тя видя младата жена, която беше изяла хотдога си, да изпраща целувки на камерата.

— Спомних си нещо — каза Сара.

Джейк изключи телевизора, като натисна бутона с много по-голяма сила и ожесточение, отколкото действието изискваше. Можеше и по-късно да изрази възмущението си от факта, че той винаги се смяташе за прав. В момента трябваше да му каже за онова, което можеше да направи пробив в случая.

— Веднага след изчезването на Лекси, когато тичах като обезумяла да я търся из парка, имаше мъж с камера, който снимаше мен. Зад мен танцьори и актьори изпълняваха някакъв номер, но той фокусираше камерата върху мен, почти съм сигурна в това. Исках да видя тази касета, защото…

Само като говореше за това, Сара отново силно се развълнува.

— Споменах ли, че е четири часът сутринта!? — прекъсна я с рев Джейк. — А ти си легна едва в полунощ!

— Не съм уморена. Помислил ли си някога за това? Джейк, чуй, аз…

— Е, аз съм уморен. А ти помислила ли си за това? Аз съм дяволски уморен, на практика виждам двойни образи.

— Легни си, тогава. Аз просто искам да видя…

— И ти трябва да си уморена! Би трябвало да паднеш изтощена върху леглото. Самоубиваш се така.

— Не съм толкова крехка. Аз…

Докато тя говореше, той присви очи и стисна челюст. Прекъсна я безмилостно.

— Грешиш. Оглеждала ли си се напоследък добре в огледалото?

Той я хвана за ръката и я дръпна, за да се изправи. Обърна я, постави и двете си ръце на раменете й и я приближи до огледалото над дивана. Извисяваше се огромен и тъмен зад нея и Сара си помисли, че вероятно заради контраста размерите и цвета на кожата им тя изглеждаше толкова дребна и бледа. Косата й беше рошава, закриваше раната, която едва се виждаше, но тя беше убедена, че заради тъмното индиговосиньо на раната кожата й изглежда бяла като хартия. Колкото до сините сенки под очите й — е, добре, не беше спала известно време. А изпъкналите й скули? Да, тя също така не ядеше много. Всъщност сега, като се замислеше за това, не беше закусила. Нито обядвала.

Той беше прав. Наистина изглеждаше крехка, но нямаше да се съгласи с него. Тя вирна брадичка.

— Е?

Погледите им се срещнаха в огледалото. Ръцете му се стегнаха. Изглеждаха загорели и много мъжествени на фона на нежното синьо на нейната нощница. Неговите силни длани подчертаваха колко тесни са раменете й. Беше толкова близо зад нея, че тя усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му. Усети изненадващо ясно, че е без риза. Изведнъж й стана много горещо и помисли — или поне така се надяваше — че причината за това е топлината на неговото тяло.

Другите обяснения усложняваха много нещата, а в момента тя нямаше нужда от усложнения. Изтръгна се от ръцете му и се обърна с лице към него. Просто така, защото изведнъж започна ясно да усеща, че е гола под нощницата, и защото си спомни, че само преди няколко часа ръцете му бяха върху гърдите й, тя скръсти ръце и смръщи вежди. Погледът му задържа нейния.

— Ако продължаваш така, скоро ще припаднеш от изтощение. Тогава, с какво ще бъдеш полезна на Лекси, на себе си или на когото и да било другиго?

Сара не беше помислила за това. Лицето й се отпусна. Тя облиза устни.

— Това е само… Чувствам, че съм близо до това да открия какво се е случило с Лекси. По-близо отвсякога. Видях в съня си този мъж с камерата и си спомних, че в онзи ден той наистина беше в парка. Мога да си спомня някои неща за него, затова искам да изгледам касетите. Ако заснетата от него липсва, тогава…

— Тя ще е тук и утре, както и днес. Хайде, Сара. Може би ти нямаш нужда от сън, но аз имам, а със сигурност не мога да спя, ако ти ще се занимаваш с това.

Сара все още успяваше да устои на чувството за вина, което той нарочно се опитваше да предизвика у нея. Неочаквано, той издаде звук на нетърпение. Хвана я недотам нежно за ръката и я задърпа след себе си, като палеше осветлението в стаите, през които минаваха.

— Касетите… — запротестира Сара и погледна назад.

— Имай ми доверие. Те никъде няма да отидат.

Само лека светлина се процеждаше през вратата на апартамента, която той беше оставил открехната, затова коридорът тънеше в мрак. Тесните стълби, които водеха от втория до третия етаж, бяха тъмни в подножието, но осветени в горния си край.

Той се спря в началото на стълбите, дръпна я до себе си — както рибар издърпва въдицата — после пусна ръката й и й направи знак да тръгне по стълбите пред него.

Въпреки усилията си да не се подчини, вината се беше загнездила в нея. Без да каже дума, Сара тръгна нагоре, макар да знаеше, че е прекалено напрегната, за да заспи. Работата беше в това, че Джейк не се чувстваше така. Макар много да искаше да изгледа касетите, тя щеше да лежи в леглото и да гледа втренчено тавана заради Джейк. Поне докато не се увереше, че той отново е заспал.

— Съжалявам, че те събудих — каза тя искрено, когато се върнаха в апартамента му.

Той заключи вратата и се обърна към нея, все така намръщен. Тя се прозина широко, нарочно, и отиде до лампата, поставена до дивана, която беше оставила запалена.

— Прав си, уморена съм. Ще се видим сутринта, окей?

— Чакай малко. Кажи го отново.

Лицето му се отпусна малко и той тръгна към нея.

— Кое? Че съм уморена? — Тя търсеше малкото копче на лампата, за да го натисне и да я изключи.

— Не. Искам да повториш, че съм прав. Не мисля, че съм те чувал да казваш това преди.

— О!

Той беше близо до нея сега и тя вдигна поглед към него, за да попие с очи сериозното му лице с наболата брада, присвитите устни, широкия му здрав врат, широките голи рамене, широките голи гърди, дългите му и мощни бедра в износените дънки. Беше й така добре познат, както и собственото й отражение и, да, изведнъж изпита чувството, че може би все пак не го познава толкова добре.

Мисълта беше вълнуваща.

Сара отбеляза връхлетялото я чувство за собствената й сексуалност с лек шок. Може би сега, след като беше разбрала колко ограничени са нейните чувства и желания, беше започнала да си ги възвръща.

И отново, всичко това можеше да се припише на онази проклета целувка.

„Сега моментът никак не е подходящ за всичко това“, каза си тя, но сърцето й заби малко по-бързо, когато той спря пред нея. Като застраховка, въпреки че пръстите й намериха малкото копче на лампата, тя не го натисна, а отпусна ръце край тялото си. Вероятно идеята да ги потопи в мрак не беше съвсем добра. Не и докато не си изяснеше как ще й се отрази цялото това нейно психологическо пробуждане.

— Е?

Джейк скръсти ръце, очевидно очаквайки нещо. Сара отново забеляза, като че ли това беше нещо ново, колко загорели и мускулести са ръцете му, и незабавно премести погледа си върху лицето му.

— Чудесно. Прав си.

Осъзна, че на практика беше изрекла думите така, сякаш ги беше захвърлила в лицето му, въздъхна и се отказа да се бори със себе си. Двамата с Джейк винаги бяха откровени един с друг. Противното просто не беше честно спрямо нито един от двамата.

— Прав си за много неща, бих казала. Но се страхувам, че ако призная това, ще ти се замае главата.

Той изглеждаше особено предпазлив.

— За какво говорим тук?

— Знаеш. Всичко, което ми каза преди, когато спорехме. Мисля, темата беше, че аз въобще не се забавлявам.

— Да, така е, не се забавляваш — каза той и като че ли само това напомняне му беше достатъчно, за да налее отново масло в огъня. — Работиш непрекъснато, не спиш, което се доказва и в момента, не…

Тя го прекъсна, като в същото време присви очи.

— Окей, разбрах вече. — После добави: — Мога ли да те запитам нещо?

— Защо имам чувството, че това ще е особено преднамерен въпрос?

Тя не обърна внимание на думите му.

— Защо ме целуна? И не ме заливай с онези глупости за това, че си имал изпълнен със стрес ден. Искам истината.

Той стисна челюст. Очите му изразяваха предпазливост.

— Скъпа, не би могла да понесеш истината.

Каза го весело, уж просто така, но ако мислеше, че ще се измъкне с това, грешеше. Не можеше така лесно да я заблуди или да се отърве от нея.

— Искам да знам защо ме целуна, Джейк. — Тя търсеше нещо в очите му. — Заслужавам да знам.

Измина секунда. Устните му се изкривиха в полуусмивка. После той направи нещо изненадващо — взе ръцете й и ги поднесе към устните си, целуна ги веднъж, два пъти. Сара ококори очи, докато гледаше как устните му се притискат към гладката й бледа кожа. Това беше романтичен жест, на какъвто тя никога не беше смятала Джейк за способен. Това я замая. Пулсът й се ускори. Дишането й стана неравномерно. Почувства горещината на тези целувки чак до пръстите на краката си.

После вдигна поглед и отново срещна неговия. Очите му бяха тъмни и горещи.

— Разбираш ли, работата е в това — каза той, — че може би съм се уморил да бъдем най-добри приятели.