Сун Дзъ
Изкуството на войната (3)

3
Нападение чрез хитрост

Сун-Дзъ каза:

В приложението на военното изкуство най-голямото постижение е да се завземе вражеската страна в нейната цялост и непокътнатост. Раздробяването и разрушението е недотам добро. За предпочитане е да плениш противниковата армия, отколкото да я унищожиш. Да заловиш живи бойците от цял полк, цяла рота или цял отряд, вместо да ги избиеш.

Ето защо да водиш битки и неизменно да печелиш победи не е върховното превъзходство. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш.

Затова най-висшето постижение в пълководството е да осуетиш плановете на врага. На второ място е да нарушиш връзките между вражеските сили. Следващото поред е да нападнеш неприятелската армия на бойното поле. А най-слабата политика е да обсаждаш укрепени градове.

Правилото е да не се обсаждат укрепени градове, ако това може да се избегне. Подготовката на отбранителни пунктове, подвижни стълби, мрежи и други съоръжения ще отнеме цели три месеца. А за изграждането на насипи покрай стените ще са нужни още три.

Пълководецът, който е неспособен да овладее яростта си, ще нареди на хората си да се хвърлят в атака и да пълзят по стените като множество мравки. Накрая една трета от тях ще погинат, без крепостта да бъде превзета. Такива са пагубните последици от обсадата.

Ето защо способният водач покорява вражеските войски без сражение, превзема градовете, без да ги обсажда. Той завладява страната, без да води продължителни бойни действия.

При непокътнати сили той ще придобие господство в държавата. И без да изгуби ни един човек, триумфът му ще бъде пълен. Това се постига чрез способа на нападение чрез хитрост.

Правилото при този способ е следното: ако по сили превъзхождаш десетократно врага — обкръжи го; ако го превъзхождаш петкратно — нападни го; ако го превъзхождаш само двукратно — раздели армията си на две.

Ако силите са равни — предложи му битка. Ако войската ти е донейде по-малочислена — избегни я. Ако си неравностоен всячески — премини в отстъпление.

При все че упорита битка може да води и малобройна войска, накрая тя ще бъде покорена от по-голямата.

И така, пълководецът е крепостната стена на Държавата. Ако крепостната стена е изрядна, Държавата ще е силна. Ако в крепостната стена има пролуки, Държавата ще е слаба.

Има три начина за един владетел да навреди на войската си:

— Като й нареди да настъпва или да се изтегля, бидейки в неведение, че поради една или друга причина това не е възможно. Тогава той, така да се каже, я препъва.

— Като се опита да ръководи войската така, както управлява държавната администрация, бидейки в неведение относно вътрешните условия и порядки. Това поражда смут в съзнанието на бойците.

— Като се намесва в дейността на командирите, бидейки в неведение относно военния принцип за гъвкавост и приспособяване към обстоятелствата. Това разколебава бойците.

А когато войската изпадне в смут и неувереност, владетелите на съседни държави със сигурност ще се възползват и ще предизвикат беди. Така се поражда безредност в армията и победата се отдалечава.

И тъй, можем да заключим, че за победа е необходимо наличието на пет предпоставки:

— Ще победи този, който знае кога да се сражава и кога — не.

— Ще победи този, който знае как да ръководи и по-силна, и по-слаба войска от противниковата.

— Ще победи този, чиито бойци са сплотени от един и същи плам.

— Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.

— Ще победи този, който притежава военни умения и комуто владетелят не се меси в работата.

Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.