Иржи Прохазка
Белите линии (11) (1961 г.)

11

Храдец изтича на почти безлюдната през сутринта улица, като се стремеше колкото може по-бързо да се ориентира и да реши в коя посока би било най-подходящо да поеме, за да изчезне от обсега на Арнолд Хакл и неговата банда. В този момент вратата на паркирания до тротоара пред бара мерцедес се отвори, някаква ръка го дръпна и го вмъкна вътре. Това беше Ханка Бизова.

От момента, в който бе започнала лудницата в бара, тя знаеше, че животът на Храдец е в опасност. Но не можеше да му помогне по друг начин, освен да изтича навън, да влезе в колата на Хакл, да включи мотора и тревожно да чака дали по някакво чудо Храдец няма да успее да се изплъзне поне за момент от убийците на Хакл.

Сега те отново биха заедно и Ирка Храдец беше щастлив. Отново можеше да седне зад волана и да се върне към старата си професия — а освен това да откара и нея в тази мощна кола! Ханка тревожно настоя:

— Тръгвай, моля те! По-бързо! По най-прекия път към Чек Пойнт Чарли и ГДР! Ще ти покажа откъде да минеш!

Храдец се чувствуваше независим зад волана и дори почна да си подсвирква:

— Спокойно! Ще успеем!

Обаче тя не беше толкова сигурна:

— Ти не ги познаваш. Въпрос на минути е да се справят със Збишек и моментално да намерят друга кола — имат ги няколко — и веднага ще се втурнат по петите ни!

Храдец само се усмихна още по-самоуверено:

— Тогава ще им покажа как карат в Чехия шофьорите на линейки. Такова рали Западен Берлин още не е виждал. Ще им избягаме, бъди спокойна!

Ала Ханка тихичко, тъжно го поправи:

— Надявам се, че ще им избягаш… Ще ти стискам палци!

Храдец веднага престана да си подсвирква, стана сериозен и стисна волана така, че чак пръстите му побледняха:

— Как така аз? Нали и ти ще дойдеш с мен! В родината!

— Не — твърдо рече Ханка. — Трябва да остана тук и ти знаеш това.

Край тях като в някакъв лудешки кошмар се мяркаха берлинските улици, гумите мъчително стенеха, когато Храдец рязко съкращаваше завоите, почти докосвайки ъглите на тротоарите. Но вече не бяха сами, Ханка беше права, две мощни поршета ги следваха, настигаха ги и се мъчеха да им препречат пътя. Храдец натисна докрай педала на газта и почти изкрещя на Ханка:

— Ти не можеш да останеш при него, след като аз… след като ние… Той ще те убие!

Ханка тихо, уморено му възрази:

— Няма да ме убие. Твърде много ме обича — аз съм последната жена в живота му. Може би месец-два ще бъда в немилост, а сетне сам ще се мотивира, че е постъпил несправедливо с мен, ще измоли прошка — и пак ще ме прибере.

Храдец гневно избухна:

— Не, няма да те пусна…!

— Напротив. Ще направиш нещо съвсем различно — нареди му Ханка. — При най-близкия завой ще ме изхвърлиш от колата!

Храдец се отчая:

— Как така? Защо?

— Защото ми трябва алиби, за да мога да му обясня как си успял да му вземеш колата. Ти просто си ме отвлякъл. С насилие! Трябва да има на улицата някакви хора, които да видят това. Ще ме бутнеш навън, когато ти кажа: сега!

Тя нетърпеливо поглеждаше през прозорчето на колата към улицата, чиито сгради в лудото препускане се мяркаха от двете им страни като непрекъснати сиви крепостни стени, ограждащи пътечката на техните съдби. Беше открехнала вече вратата и я придържаше с ръка. Храдец рязко се съпротиви:

— Не, няма да го направя!

— Трябва! — извика му Ханка. — Ти си разузнавач, а не сантиментална баба. Не бой се, всичко ще свърши добре. Аз съм била гимнастичка и знам как да падам. Най-много да се поударя малко. А той ще успее да спре, бъди сигурен, шофира отлично… Внимавай, наближаваме завоя, приготви се… Поздрави Прага. И чайките над Вълтава. Кажи им, че тук, далеч от тях, има едно нещастно момиче, което страшно много тъгува за тях…!

Тя го целуна бързо и плахо по бузата и извика:

— Сега!

Храдец не можа да разбере дали наистина я бе бутнал с лакът, или тя сама се бе хвърлила. Разбра само, че я беше загубил, че безвъзвратно му бе изчезнала нейде на паважа зад колата. Изстена:

— Господи, Ханка…

Но продължи да кара според нейното желание. Пък и не можеше да постъпи по друг начин — една от преследващите го коли — другата бе спряла господ знае къде — отново го беше настигнала. Тя летеше след него по уличките край Шпрее, стремейки се да го блъсне и да го изхвърли от пътното платно. Обаче Храдец действително шофираше отлично. Майсторски се изплъзваше от колата на Хакловата банда, правеше зигзаги, препречваше пътя й, съкращаваше завоите, обръщаше се в страничните улички неочаквано в обратна посока на движението.

Изглеждаше, че вече щеше успее да им се изплъзне, когато Фанта, който шофираше другата кола, неочаквано отвори прозорчето, прицели се и когато го задминаваше, изстреля серия патрони.

Успя да улучи!

Задното стъкло на мерцедеса се пръсна на всички страни…