Джеймс Ролинс
Кръвна линия (48)

42.

4 юли, 16,10 ч.

Във въздуха

Самолетът се носеше с рев обратно към Вашингтон.

Грей седеше отделно от другите. Всеки беше приключил с кратката версия на случилото се с него и от всичко научено се събра история за безсмъртие, древни родове и модерни изследвания в областта на военните технологии. Но колкото повече се изясняваше картината, толкова по-неспокоен се чувстваше Грей.

Сейчан се настани на съседната седалка. Жилава както винаги, вече повече приличаше на себе си. Грей обаче долавяше мъката в очите й, макар тя да оставаше невидима за другите. По време на докладите бе забелязал, че тя така и не спомена наученото от отдавна изгубения си баща — че майка й може би е все още жива.

Засега искаше да запази тази подробност само за себе си и Грей й го позволи.

— Какво има? — попита тя и се облегна на него.

— Мисля, че още пропускаме нещо. — Грей поклати глава. Не знаеше как да го изрази с думи. — Струва ми се, че нещо е… непълно.

— Измисли го тогава. Нали това ти е работата? Да събереш парчетата, които не си пасват — на пръв поглед.

„По-лесно е да се каже, отколкото да се направи“.

Може би този път парчетата наистина не си пасваха.

Затвори очи, облегна се назад и въздъхна дълбоко. Главата й докосваше рамото му. Неизвестно как ръката му се беше озовала отново в нейната и палецът му нежно галеше вътрешната страна на китката й. Бяха стигнали дотук, без да казват нито дума, но и двамата знаеха, че така е добре.

Тези парчета си пасваха.

Чувстваше се отпуснат и доволен за първи път от месеци, в покой — и нещата се подредиха идеално в главата му, сякаш винаги са били там.

Рязко се изправи.

Сейчан го изгледа.

— Какво има?

— Еврейската традиция. Робърт спомена за нея. Грешим от самото начало. Не са Гант… изобщо не са били Гант.

Стана и следван от Сейчан, забърза към Пейнтър, който работеше на лаптопа си.

Грей се намести до него.

— Можете ли да заредите онова родословно дърво на Гант, което ми показахте по-рано? И ще ми трябва помощта на Джейсън Картър за едно нещо.

Пейнтър кимна, без да задава въпроси — знаеше, че това е територията на Грей.

Останалите също се насъбраха.

След няколко секунди схемата се появи на екрана, показвайки безбройните разклонения на фамилията Гант. Картата се състоеше от точки, описващи всеки клон, клонче, стъбълце, филиз, корен и пипалце на дървото. Централната маса, където данните бяха най-нагъсто, представяше онези, които носеха името Гант.

Грей обаче не се интересуваше от тях.

— Джейсън е на линия — каза Пейнтър.

— Мога ли да ви помогна, командир Пиърс? — разнесе се гласът на анализатора от вградените тонколони.

— Искам да намалиш образа и да ми покажеш външните краища на родословното дърво.

— Дадено.

Схемата се раздвижи и показа външните спирални ръкави на галактиката, мъглата генетични дири по краищата й, съставени от потеклата, които се отделяха и отново се връщаха при общата маса. Отново и отново, като вълна по ръба на клана Гант. Тези извиващи се криви показваха бледните представители на фамилията, които изоставяли основния клан и се подвизавали няколко поколения под други имена, докато някой бъдещ потомък не се връщал чрез брак обратно във фамилията.

Пейнтър наричаше тези странични линии „маргинали“, защото очертаваха границите на фамилното дърво и представяха онези, които живеят на разстояние от него.

— Какво търсиш? — попита той.

— Споменахте, че подозирате някакъв модел, нещо, което усещате, но не можете да посочите точно.

— Да, но какво значение има сега? Робърт е мъртъв. Можем да изчистим нещата.

— Робърт не е проблемът. И никога не е бил. Мислел си е, че е кралят или най-малкото високопоставена клечка, но всъщност е бил просто кукла на конци, както и всички останали. Използван от Кръвната линия, докато не срязаха въжетата.

В този момент Грей осъзна още нещо и последните парчета попаднаха по местата си.

— Мисля, че Робърт вече е имал търкания с неизвестните кукловоди. Именно той е изпратил съобщението на Аманда да бяга.

Спомни си последните думи на Робърт.

Никой баща не бива да губи дъщеря си…

Той беше мислил за президента толкова, колкото и за себе си. Робърт е знаел какъв личен ад е загубата на дъщеря. Не е можел да допусне брат му да бъде сполетян от същата участ и затова се е опитал да защити Аманда.

— Тогава какво си се замислил? — попита Пейнтър.

Грей посочи екрана.

— Прав сте, тук наистина има модел. Но ние го търсим предубедено, от патриархална гледна точка, при която потеклото се води по мъжка линия и момчетата носят фамилията на бащите си. Именно това е показано на схемата.

— Добре.

— Само че има и обратен подход, друг начин да се погледнат корените на една фамилия. Робърт спомена, че Кръвната линия проследява корените си до родовете, отритнати от Мойсей. Независимо дали е така или не, според него фамилията все още е запазила някои еврейски традиции.

Грей се обърна към Лиза:

— Ти спомена, че тройната спирала може да се предава единствено по женска линия. От яйцеклетка на яйцеклетка, поради цитоплазмената природа на ПНК нишката.

Тя кимна.

— Именно затова те са отхвърлили всички други пътища към безсмъртието и са се съсредоточили единствено върху този. Той е пряко свързан с изображенията върху жезъла на Христос, но в същото време пасва на онова, което са искали. Черта, която отговаря на техните традиции и цели.

— И какви са те? — попита Пейнтър.

Грей посочи екрана.

— Огледалният образ на патриархалната картина на рода е матриархалната. Според Мишна, най-старите неписани закони на еврейската традиция, трябва да бъдеш дете на еврейска майка, за да бъдеш смятан за евреин. Бащата няма значение. Еврейското потекло се предава единствено по майчина линия.

Но Грей се нуждаеше от доказателство.

— Джейсън, можеш ли да отделиш двата пола на тази схема? Да отбележиш кои са мъжете и кои — жените.

— Лесна работа. Данните вече са налице… само да съставя алгоритъма. — Няколко секунди по-късно анализаторът се обади отново. — Това са мъжките линии на фамилията.

Генетичната галактика на екрана се озари от сини линии — и се появи ясен модел. Повечето сини нишки останаха оплетени и събрани в центъра, като само няколко се отделяха към външните части, към мъглявите граници на фамилията.

— А сега покажи женските — каза Грей.

Сините светлини изчезнаха и се смениха с алени. Външната мъгла около централния клан светна като цъфнала роза, ален облак, обгърнал клана Гант.

Пейнтър тихо ахна.

— Почти всички външни линии са женски.

Грей се вгледа внимателно в екрана и проследи една от алените линии.

— Жена напуска клана Гант и след няколко поколения жена се връща, за да се омъжи отново в рода. При мъжете това се случва рядко. — Хрумна му друга идея. — Джейсън, можеш ли да изолираш само външните линии, за да видим колко дълбоко проникват те в основния клан?

— Трябват ми само няколко… готово. Ето.

На екрана изчезна всичко, с изключение на алената мъгла по краищата. Сега пролича друг модел. Само няколко от червените линии проникваха дълбоко в основния генеалогичен център. Те оставаха там за поколение — две, след което отново тръгваха навън.

Пейнтър също го забеляза.

— Сякаш топват пръст в генетичния басейн и го дърпат. — Той се обърна към Грей с блеснали очи. — Приличат на паразити върху фамилията Гант. Като въшки кръвопийци. Кръжат около извора на богатството и влиянието на Гант, използват го редовно, хранят се от него, но като цяло живеят отделно.

„Което си е идеална дефиниция за маргинал“.

Пейнтър посочи екрана.

— Това не е случайно. А се прави целенасочено. План за размножаване, който поддържа женско потекло.

— Но защо? — попита Лиза зад двамата.

— Възможно е това да е единственият начин, по който могат да поддържат такова потекло, да не му позволяват да се пръсне в един свят, в който богатството се наследява от първородния син и по-голямата част от властта е в мъжки ръце — отвърна Грей. — И за да оцелеят в този свят, те са се адаптирали. Превърнали са се в паразити на конкретни фамилии. Не забравяйте, че навремето Кръвната линия е включвала не само Гант. Изпълнявали са същия този танц с още пет или шест богати европейски рода. Нищо чудно тези паразитиращи въшки да са скачали между различните фамилии, за да се прикрият по-добре.

— Не са искали да слагат всичките си яйца в една кошница — обади се Монк.

Грей беше напълно съгласен.

— Но с течение на времето другите фамилии са отмрели, смазани от събитията, докато фамилията Гант оцеляла. Знаем, че в миналото Кръвната линия се е опитвала да привлече нови фамилии, но в днешната модерна епоха криенето става трудно и богатството често идва и си отива за едно-две поколения, така че са претърпявали крах.

Пейнтър се облегна назад. Беше леко пребледнял.

— И това ги е накарало да останат с фамилията Гант.

— И те кръжат около канала, давайки си сметка, че ресурсите му са на изчерпване. Мисля, че именно това е целта на експериментите. Търсели са начин да запазят потеклото си живо, да удължат живота му и да го направят вечно.

— Затова са се насочили към варианта с тройната спирала — промълви шокираната Лиза. — Тройната спирала може да се предава единствено по майчина линия. И едва не постигнаха успех.

— Мисля, че този успех, наред с натиска, който им оказа Сигма, ги е накарал да нанесат майсторския последен удар, с който да осигурят властта си за поколения напред.

— Заговорът за покушение — каза Пейнтър.

— И убийството на Робърт. Кръвната линия е престанала да гризе краищата. Искали са да погълнат изцяло Гант, да овладеят фамилията, да имат пълен достъп до нейното богатство и власт.

— Но се провалиха.

— И именно поради това трябва да се страхуваме — предупреди ги Грей. — Потеклото е оцеляло векове наред в празното пространство между другите фамилии, правели са онова, което е трябвало, за да оцелеят, освобождавали са се от всичко човешко.

— И са добри в това — добави Сейчан, вероятно имайки предвид Петра. — Няма да си отидат тихо. Ще оставят диря от разрушения след себе си. Не от желание за отмъщение — те са прекалено студени и пресметливи за подобно нещо. Ще го направят, защото ще им бъде от полза в дългосрочен план. За да прикрият бягството си.

— Но как да ги намерим? — попита Пейнтър.

Грей кимна към екрана на лаптопа.

— Започваме оттук. Те не знаят, че сме наясно с това. — Посочи червените линии. — Ще започнем да дърпаме нишките и да се надяваме, че останалото ще се разплете само.

— Трябва да има начин да открием кои нишки са най-подходящи за дърпане. — Пейнтър се наведе към вградения в компютъра микрофон. — Джейсън, има ли начин да анализираме външните линии и да определим кои продължават най-назад в миналото? Иначе казано, кои имат най-богато генетично наследство?

— За това ще ми е нужно малко повече време.

Пейнтър се обърна към Грей.

— Съдейки по огромните бази данни, които си видял в Хижата, наследствеността е важна за тях. Ами ако Кръвната линия свързва властта с генетичното наследство? Колкото по-богато е наследството ти, толкова повече власт имаш. Ако успеем да проследим тези линии…

— Готово — обади се Джейсън. — Би трябвало да видите как някои линии стават по-дебели, с по-голяма наследствена тежест.

На екрана еднообразните алени линии бавно започнаха да се променят — някои изтъняваха, други изпъкваха повече.

След като процесът завърши, Пейнтър заръча на Джейсън да избере най-дебелата и да я проследи до нашето време. Тя би трябвало да посочи държащите властта в това поколение.

Малкият курсор на екрана тръгна по дебелата линия и спря върху едно–единствено име в края. То светна ярко, за да го видят всички.

— Мамка му — изруга Ковалски, изразявайки чувствата на всички останали.

Грей си спомни дигитално маскирания глас по радиото, който нареди убийството. Това беше човекът, който бе манипулирал събитията от самото начало. Кръвната линия не беше планирала Робърт да поеме мъката на нацията и да я превърне в президентски мандат.

Друг щеше да го направи.

Името й блестеше на екрана.

ТЕРЕЗА МЕЛЪДИ ГАНТ

Опечалената вдовица щеше да заиграе на струните на страната и да поеме мантията на мъртвия си съпруг.

Но това не беше най-лошата новина.

— Директоре — каза Джейсън. — Тя е тук. Първата дама пристигна преди пет минути с охраната си от Сикрет Сървис.

— Какво?

— Президентът я повика. След един час трябва да се появи пред нацията. Искаше жена му първа да разбере, че е оцелял — да го чуе от него, но и да сподели добрата новина за Аманда и бебето.

— Къде е тя?

— В момента е долу при тях, сър. А хората й от Сикрет Сървис са все жени. Трябва да…

На заден план се чуха гърмежи.

16,55 ч.

Президентът Джеймс Т. Гант прегърна съпругата си до болничното легло на дъщеря им, разкъсван между мъка и радост, скърбящ за загубата на брат си и ликуващ, че внукът му е жив и в безопасност.

Оглушителните гърмежи в коридора го стреснаха.

„Какво, по дяволите…?“

Беше сам в стаята с жена си и спящото си дете. Беше наредил на агента си от Сикрет Сървис да излезе, за да може семейството да се срещне насаме за няколко минути.

Осъзна грешката си, щом видя черния „Зиг Зауер“ в ръката на жена си, насочен към гърдите му.

— Тереза…?

Впери поглед в лицето й и в този момент осъзна, че жената пред него не е неговата съпруга. Имаше същото лице, но не беше същата жена. Маската беше паднала, в очите й имаше студен блясък. Дори чертите й изглеждаха някак различни, восъчна версия на онова момиче, което навремето беше спечелило сърцето му.

Тя стоеше в защитна поза до леглото на Аманда.

— Джими. — Гласът й също се бе променил, беше станал равен и безизразен, издавайки каква актриса е всъщност. — Ти съсипа всичко.

И той разбра истината.

— Ти си част от Кръвната линия. Също като брат ми.

— Робърт беше никой. Не подозираше за мен. Беше само полезно оръдие, удобен параван. Нищо повече. Потеклото ще оцелее. Винаги оцеляваме. Това е наше рождено право. Правото на прокудените в пустинята. Ще оцелеем.

Джими я гледаше като зашеметен.

— И не сме изгубили всичко. Ти ни даде Аманда. Своенравна и непредсказуема. Не е подходяща за Потеклото, но несъмнено е благословена. Не успяхме с първото й дете, но тя ще ни ражда други, докато не получим онова специално момиче, което ще ни изведе отново от пустинята, по-силни от всякога.

Той направи крачка към нея. Смятаха да му вземат Аманда. Представи си жените, потопени в онези резервоари.

Тереза отстъпи до ръба на леглото, без да сваля поглед от него.

— Но първо, за да отворим пътя обратно към пустинята, където да се скрием… — тя насочи пистолета в лицето му — ние се нуждаем от хаос.

„Какъвто ще предизвика един мъртъв президент“.

— Сбогом, Джими.

— Сбогом, Тереза.

Той трепна и се дръпна назад, когато Аманда — седнала на леглото зад майка си — замахна със стойката на системата и стовари тежката й основа върху главата на съпругата му.

Изхрущя кост и от носа на Тереза бликна кръв.

Тя рухна с объркано изражение.

Първата й емоция, откакто беше извадила пистолета.

Джими се завтече към оръжието — стрелбата в коридора беше престанала. Понечи да се наведе, когато вратата се отвори с трясък.

Обърна се, молейки се това да са хората му от Сикрет Сървис, че са оцелели при засадата.

Но днес явно не беше негов ден.

Две униформени жени се втурнаха вътре с насочени напред оръжия.

Охраната на първата дама.

Замръзнаха, когато видяха безжизнено лежащата Тереза.

В коридора зад тях по хлъзгавия от кръв под се промъкна дребна фигура. Младежът също държеше пистолет.

Два гърмежа.

Два куршума в тила на жените.

След което младежът изчезна.

Аманда още седеше на леглото си със стойката в ръка.

— Кой беше това?

Джими си представи лицето на момчето — анализатора, когото беше видял преди. Не помнеше името му, но знаеше със сигурност едно нещо.

— Моят нов най-добър приятел.