Джеймс Ролинс
Кръвна линия (37)

30.

3 юли, 4,16 ч.

Териториалните води на Дубай

Нагазил до гърдите, Грей вървеше към входа на Бурдж Абаади. Останалите чакаха до стълбището, готови да побягнат нагоре, за да се спасят от надигащата се вода.

Зад стъклената стена град Утопия бавно потъваше. В няколко сгради още работеше аварийното осветление, което бе на акумулатори. Иначе островът тънеше в мрак. Черните вълни се носеха през парка и се разбиваха в стъпалата на кулата. Навсякъде плаваха опасни отломки — греди, пластмасови кошчета за боклук, дори една палма, която още беше в саксията си. Теченията представляваха не по-малка заплаха.

Грей си представи как цялата платформа потъва, смазвайки наводнените пилони с тежестта си. За времето, през което успя да прекоси лобито, нивото на водата се покачи с още една стъпка. Трябваше да се махнат от потъващата кула, преди потапянето на острова да се превърне в устремен полет надолу — или по-лошо, цялата платформа да се килне настрани и да събори сградите като залитнал келнер с поднос в ръка.

Не знаеше дали Джак Къркланд е жив, дали е оцелял при цялата пиротехника под платформата. С надежда за най-доброто Грей бе активирал насочващото устройство, което му беше дал Джак, и го бе оставил на Ковалски, който още носеше Аманда.

Но не разчиташе единствено на надеждата.

Загледа се към целта си зад вратите на кулата.

Тя се намираше от другата страна на парка. Покривът на жълтия „Хъмър“, зад който се бяха скрили по-рано, все още беше над водата, но не той беше целта на Грей. Нямаше да заминат с кола от острова.

Зад масивния джип се поклащаше лодка със същия цвят като колата. Водата я беше издигнала от каросерията. Моторницата все още беше завързана, но някой не я беше застопорил както трябва.

Грей имаше нож на колана и можеше да среже ремъците. Надяваше се, че ще успее да запали двигателя, но ако не друго, съдът поне плаваше. Предпочиташе това, отколкото да останат сред отломките, изцяло във властта на теченията и вълните.

Стигна до входа и натисна вратата с рамо. Завъртането на наполовина потопената преграда се оказа сериозно предизвикателство, но тя бавно подаде. Успя да я отвори достатъчно, за да се измъкне навън.

Разбушувалите се течения се опитваха да го откъснат от стълбището, водещо надолу към парка. Успя да се задържи само защото се беше вкопчил в дръжката на вратата.

Викът го накара да се обърне.

Грей впери поглед назад към лобито.

Сейчан стоеше на стълбите с останалите. Водата продължаваше да ги гони нагоре по спиралното стълбище и като че ли вече се надигаше по-бързо. Пръстите на Грей едва докосваха мраморния под. Но не потопът я беше разтревожил.

Тя посочи към града.

— Светлини! Идват насам!

Грей се обърна, като се държеше за дръжката.

Три светлини се носеха към Бурдж Абаади по централния булевард, минаващ по дължината на единия лъч на звездата. Движеха се на зигзаг и очевидно претърсваха района.

Скутери.

Грей се съмняваше, че е някаква спасителна операция. „Не и на този остров, не и при тези собственици“. Най-вероятно бяха изпратили контингент от флота, който патрулираше водите около острова. Искаха да са сигурни, че никой от нападателите на тайната база не е оцелял.

— Скрийте се! — извика Грей на Сейчан. — И се движете, ако е нужно!

Сейчан кимна и махна на групата да се изкачи нагоре по стълбището.

Времето изтичаше. Грей погледна своята клатеща се цел и се гмурна в неспокойните води. Теченията го задърпаха, теглеха и подмятаха тялото му, но след като успя да се отдалечи от стените на кулата, силата на водата намаля. Изкара глава на повърхността, намери целта си и заплува към нея с мощни замахвания.

Потопените препятствия се оказаха по-сериозно предизвикателство. Докато Грей пресичаше парка, кракът му се оплете в клоните на едно дърво и трябваше да положи доста усилия, за да се освободи.

И през цялото време държеше под око приближаващите моторници.

Даде си сметка, че няма шанс да се добере до джипа, преди патрулът да стигне кулата. Все пак водата беше тъмна и в нея плаваха куп отпадъци. Можеше да се промъкне незабелязано, стига да внимава. След това щеше да изчака патрула да си тръгне, да освободи лодката и да спаси другарите си.

Такъв беше планът му, преди сигналните ракети да полетят в небето от лодките и да засияят над потопения парк. Над главата му се родиха нови звезди, увиснали на малки парашути, които пламтяха в алено и превръщаха нощта в адски здрач, а водата придоби ръждиво-червен оттенък.

Грей затърси прикритие, преди лодките да са стигнали до него. На десетина метра от него плаваше дълъг сандък, който бавно се въртеше в течението.

Заплува към него, загребвайки мощно с ръце.

Воят на двигателите се засили.

Грей стигна сандъка и се вкопчи задъхан в ръба му. Продължи да следи лодките, които се движеха по потопения булевард и из парка. След това моторниците се разгърнаха.

Грей се притисна в скромното си прикритие.

Врагът се беше разделил и трябваше да внимава сандъкът да остава през цялото време между него и патрула. Зарита с крака, теглейки го със себе си, като внимаваше да не се движи прекалено бързо и да създава впечатлението, че това е поредният боклук, понесен от водата.

Точно тогава две лодки се обърнаха към него и се разделиха — не нарочно, просто чиста случайност. Грей се потопи и мина под сандъка. Ръцете му сляпо заопипваха къде да се хване, докато моторниците отминат.

Дланите му не откриха дъно. Сандъкът беше отворен отдолу. Грей посегна нагоре и откри, че има въздушен джоб. Изплува в него и пое дълбоко дъх в мрака. Пръстите му напипаха мека тапицерия по вътрешната страна.

Изведнъж разбра в какво се е скрил.

Представи си ковчега, използван за транспортирането на Аманда дотук, положен върху каросерията на пикап. Явно е бил понесен от надигащите се води и капакът му беше паднал.

Водата изсветля от двете му страни, когато моторниците минаха покрай ковчега с включени прожектори.

Грей изчака да се отдалечат и отново заплува през парка, скрит под ковчега. Не знаеше дали този начин на придвижване беше добър или лош знак. Продължи напред, като бавно се носеше към лодката. Надяваше се, че когато стигне там, патрулът вече ще си е отишъл.

След още половин минута тишина Грей рискува да излезе навън, за да прецени траекторията си през парка.

Точно показа главата си на повърхността, когато оглушителен рев го накара рязко да се обърне. Впери поглед към Бурдж Абаади. Трите лодки бяха обърнати към входа. Струя дим избълва от централната моторница, разсече кървавата нощ и се заби в многоетажната стъклена фасада. Експлозията на ракетния експлозив разтърси лобито. Отгоре заваляха стъкла като стотици проблясващи гилотини. В небостъргача зейна широка дупка.

Два двигателя зареваха и моторниците се понесоха през отвора в тъмното лоби. След като се озоваха вътре, нова ракета блесна като червено слънце.

Грей се надяваше останалите да са намерили прикритие и патрулът да направи само повърхностна проверка, преди да излезе от кулата.

Междувременно той имаше друга мисия за изпълняване.

Преди да успее да се обърне, във водата се усети зловеща вибрация. Повърхността й затрептя.

С тежък стон светът започна да потъва около него. Кулите започнаха да се спускат по-бързо, етаж след етаж. Последните върхове на дървета изчезнаха под водата. Навсякъде забълбукаха мехури, последното издишане на давещата се Утопия.

В другия край на парка дупката във фасадата на Бурдж Абаади се беше превърнала в снишаваща се арка.

Само една моторница профуча през нея, а хората на борда се снишиха под острите стъклени зъби.

Втората лодка остана уловена в капан вътре и кръжеше безпомощно зад стъклото, докато отворът изчезваше. Патрулите отвън се опитаха да изстрелят нова граната, но докато се приготвят, цялото лоби беше потънало.

Грей се обърна към целта си — знаеше, че вниманието на екипажите ще бъде насочено към другарите им.

Хамърът и моторницата бяха изчезнали под водата.

Той стигна до мястото, където се намираха, пое максимално дълбоко дъх, обърна се и се гмурна в кипналата вода. Под неспокойната повърхност имаше само мрак.

Грей се насочи към черните дълбини.

4,33 ч.

Сейчан се мъчеше да се изкачи по-високо.

Надигащата се вода ги настигаше, поглъщаше спиралното стълбище под групата. Но това не беше всичко. Няколко етажа по-надолу аварийното осветление открои тъмни сенки, които също се катереха панически нагоре. Екипажът на уловената в капан лодка се мъчеше да се измъкне като тях, тичаше нагоре, по-далеч от следващата ги вода.

Сейчан искаше да остави три етажа между своя екип и водата, преди да напусне стълбището и да се опита да стигне до прозорците.

Имаше обаче и друг проблем. Напълно беше изгубила ориентация. При липсата на електричество етажите бяха престанали да се въртят и бяха спрели в някакво грубо подобие на тирбушон. Подови нива започваха във всички посоки. Самото стълбище също допринасяше за дезориентацията й. Вече нямаше представа от коя страна на сградата би трябвало да е Грей.

Отдолу проехтя изстрел.

Сейчан се намръщи и погледна.

Патрулът беше открил огън.

Първата й мисъл беше: „Какво си мислят, че могат да уцелят кучите синове?“, последвана от: „Майната ви“.

Но щом искаха да си играят, тя нямаше нищо против да елиминира няколко проблема.

— Ковалски! Действай!

— Както кажеш.

Ковалски беше метнал Аманда през рамо и бръкна в джоба си, без да спира да тича. Остави топчетата да изпопадат между пръстите му като трохи по стълбите.

Сейчан гледаше надолу и изчака сенките да стигнат до тях.

— Сега! — извика тя.

Ковалски натисна бутона и детонира последното си топче С-4. Взривът отнесе водача, а оцелелите се дръпнаха от зейналата дупка в стъкленото стълбище. Озоваха се в капан и нямаше как да продължат нагоре.

„Съжалявам, приятели. Вие започнахте първи“.

Сейчан продължи подлудяващата борба със стъпалата. След още няколко завоя чу писъци отдолу.

Използва ги, за да прецени разстоянието до водата. Или нивото се покачваше по-бързо, или те бяха забавили крачка. Така или иначе, губеха преднина.

— Следващият етаж! — извика тя на Тъкър. — Намери най-краткия път до външните прозорци.

Щом стигнаха етажа, Сейчан се втурна напред заедно с водача и неговото куче, като се молеше наум. Тъкър зави по дълъг коридор.

— Насам! — извика той. — Има балкон в края!

— Стреляй в ключалката! — закрещя Сейчан.

Нуждаеха се от всяка секунда.

Спринтира, следвана от Ковалски. Гигантът не изоставаше, макар да бе натоварен с Аманда. Трябваше да му се признае, че е чудесен работен кон.

Отпред изтрещяха изстрели.

Сейчан настигна Тъкър и Каин точно когато водачът отваряше плъзгащата се стъклена врата. Широкият балкон ги очакваше. Всички изтичаха на него.

Сейчан отиде при парапета. Надигащата се вода кипеше един етаж под тях. Боеше се от две неща, ако се наложеше да се хвърлят във водата. Ако не скочеха достатъчно далеч, мъртвото течение, причинено от потъващата кула, можеше да ги завлече надолу. А дори да успееха да се отдалечат на достатъчно разстояние, в тези неспокойни води имаше акули — и то не само такива с перки.

Едната патрулна лодка се поклащаше във водата вдясно от тях, недалеч от балкона.

Нямаше никакъв шанс да й избягат, а плясъците им най-вероятно щяха да привлекат вниманието на преследвачите.

Сейчан затърси с поглед из потъващия град.

„Къде си, Грей?“

4,35 ч.

„Хайде, хайде…“

Грей режеше слепешком найлоновото въже с ножа си. Въздухът му свършваше — отне му много време да намери лодката в черните дълбини, все още завързана за каросерията. Заради плаваемостта въжетата се бяха опънали силно. Нямаше начин да ги откачи от халките.

Вече беше прерязал предните въжета и сега носът на моторницата се бе вирнал към повърхността. Хванал се с едната ръка за щурца, Грей работеше усилено. Налягането в ушите му се повишаваше — островът потъваше и го увличаше надолу заедно с лодката.

Продължи да реже като побъркан, а дробовете му сякаш щяха да се пръснат.

„Мръсен, упорит кучи…“

Отгоре блесна светлина и озари водата. Тъмна сянка увисна на повърхността, очертана от сиянието на собствените си прожектори. Чуваше се бавно пърпорене на двигател.

Грей зачака, въпреки че дробовете му горяха.

Щом сянката се озова точно над него, преряза последните нишки. Освободеният скутер полетя нагоре, превръщайки се в задвижван от плаваемостта таран.

4,36 ч.

Сейчан гледаше как моторницата приближава и се озовава на петдесет метра от кулата. Един от екипажа извика, друг насочи автомат. Бяха ги забелязали. Гърмежът отекна над водата. Куршумът рикошира в парапета на балкона.

Сейчан приклекна.

Бяха изложени на показ на балкона, но нямаше къде да отидат. Водата Пълзеше с рев нагоре по кулата и обещаваше единствено бърза смърт от удавяне.

Сейчан отвърна на стрелбата — и в този миг някакво допотопно чудовище изригна от морето и блъсна моторницата. Силата на удара пропука корпуса и преобърна лодката. Екипажът полетя във водата.

След това чудовището легна на кила си от въглеродни нишки.

Беше жълтият скутер.

Грей се появи до него. Беше извадил пистолета си и стреля по мятащите се във водата хора, улучвайки трима. Четвъртият вече се носеше безжизнено по повърхността с лице надолу. Пропуканият корпус на моторницата се напълни с вода и изчезна в черните дълбини.

— Грей! — извика Сейчан и замаха с ръка.

Той се обърна към нея — и точно тогава втората моторница излетя от лявата страна на кулата, привлечена от стрелбата. Понесе се към балкона, откривайки автоматичен огън.

Всички се проснаха на пода, но Сейчан знаеше, че не те са истинската мишена. Патрулът просто ги караше да залегнат, за да мине под тях и да се нахвърли върху по-лесната плячка.

„Размърдай се. Грей!“

4,37 ч.

Грей се прехвърли през борда на скутера и се просна на палубата, за да бъде по-трудна мишена. Втората моторница се появи иззад кулата на Бурдж Абаади.

Автоматичният откос откъсна парчета мрамор от фасадата на балкона.

Другарите му се снишиха. С изключение на един.

Докато моторницата минаваше под потъващия балкон, на него изскочи лъскава фигура. Задните лапи се оттласнаха от парапета. Каин прелетя късото разстояние и се озова между четиримата от патрула.

Ефектът щеше да бъде същият, ако в лодката бяха метнали граната.

Един мъж се хвърли през борда от страх и беше погълнат от водовъртежите около потъващата кула. Каин скочи към гърлото на втори. Водачът на лодката изрева, в паниката си рязко завъртя кормилото и насочи моторницата с пълна скорост към една изкоренена палма, която се носеше наблизо.

Лодката удари дебелия ствол, излетя във въздуха и се преобърна, преди да падне във водата.

Секунди по-късно изплаваха тела — безжизнени или в безсъзнание.

Единственият оцелял се осланяше на уменията си в стил „кучешката“.

Преди смъртоносния сблъсък рязкото изсвирване на Тъкър накара Каин да скочи през борда с високо вирната опашка. Той цопна в по-спокойна вода, но теченията го задърпаха обратно към водовъртежите около кулата. Каин се бореше, обременен от бронежилетката си.

„Не, няма да стане“.

Грей се метна на мястото за управление, намери ключа в предпазния кожух и го завъртя. Боеше се, че двигателят може да се е повредил при потъването, но знаеше също, че този вид джетове бяха проектирани за подобно екстремно отношение към тях. Както и се беше надявал, чу задавено гъргорене, от дюзите на кърмата излетяха водни струи и двигателят изрева похотливо.

Грей превключи на скорост и се понесе към Каин.

„Дръж се“.

Щом се изравни с кучето, той се надвеси през борда и го сграбчи за бронежилетката. С мъка вдигна подгизналата двайсет и седем килограмова овчарка в лодката. Трябваха му и двете ръце, затова пусна кормилото. Останалата без управление лодка се понесе към кулата. Кипналата вода изръмжа гладно, обратните течения всмукваха всичко надолу.

Накрая с последен напън успя да изтегли Каин. Овчарката отърси тежката си козина, размаха опашка и го бутна закачливо.

— Благодаря! — извика Тъкър на Грей.

— Хей, а нас забрави ли? — запротестира Ковалски.

Водата вече беше достигнала до основата на балкона им. Тримата се бяха вкопчили в парапета.

Грей отново пое управлението, обърна и се понесе към тях. Спря лодката до балкона и успя да я задържи на едно място. Тримата прекрачиха перилата и скочиха. Тъкър помогна на Ковалски с Аманда. Тя се размърда, колкото да вдигне ръка и да се опита да зашлеви по-едрия от двамата.

Ковалски бутна ръката й надолу.

— Браво. Значи така ми благодариш, че мъкнах задника ти десет етажа нагоре.

След като всички се настаниха, Грей се отдалечи от потъващата кула.

Скутерът имаше само четири места. Пътниците заедно с Каин бяха шестима, лодката газеше по-дълбоко от нормалното и се движеше бавно и тромаво.

Но все пак не потъваше.

Нещо, което не можеше да се каже за Утопия.

Теченията под лодката се промениха и я завлякоха наляво. Грей се опита да коригира, но положението само се влоши.

„Какво става, по дяволите?“

— Пиърс! — изрева Ковалски, привличайки вниманието му от теченията към небето.

Грей се облещи от ужас.

Кулата на Бурдж Абаади беше надвиснала застрашително над тях.

Грей се огледа трескаво. Всички небостъргачи на острова се бяха килнали в същата посока, сякаш под напора на силен вятър.

„Ох, по дяволите…“

Сейчан също бе разпознала опасността.

— Островът се накланя.

Грей даде пълна газ, като си представяше как изкуствената суша се преобръща.

Трябваше да стигнат до открити води.

В далечината една кула се откъсна от основата си, полетя бавно и се блъсна в съседната сграда.

По-наблизо мощен стон отекна през водата — стон на бетон и стомана под огромен натиск. Никой не се съмняваше какъв е източникът му.

Погледите на всички се обърнаха към Бурдж Абаади.

4,40 ч.

Като че ли Вечната кула нямаше да оправдае името си.

Едуард наблюдаваше бавното унищожение на острова от борда на големия патрулен катер. На 400 метра от него Утопия се надигаше, за да се разпадне и да потъне обратно в морето, досущ като някаква съвременна Атлантида. В центъра й Бурдж Абаади се килна, горните етажи се отчупиха и полетяха от централната ос, подобно на падащи кубчета.

Беше му съобщено, че изпратените при кулата патрули са изчезнали. Опитите да се свържат с тях по радиото бяха неуспешни.

Най-вероятно това беше дело на групата, която бе атакувала базата.

Трябваше да се вземат мерки.

Но не и без насоки отгоре.

Петра излезе от люка със сателитен телефон в ръка. Погледът й срещна неговия и го предупреди, че новините не са добри.

Подаде му телефона.

Едуард го вдигна до ухото си и компютризираният глас го поздрави:

— Детето в безопасност ли е?

— Да.

— А майката?

— Мъртва.

„Определено трябваше да е мъртва“.

— В такъв случай координирайте всички сили на място. Установете периметър около острова. Започнете издирването на онези, които нападнаха станцията.

— И ако ги намерим?

Получи много конкретни инструкции, завършващи с:

— След това Петра ще поеме нещата. Тя знае какво трябва да се направи.

Едуард преглътна с мъка. Чувстваше се понижен в длъжност, но не посмя да се оплаче.

Пък и в края на краищата, може би беше по-добре да не научава какво ги очаква.