Джеймс Ролинс
Кръвна линия (34)

27.

3 юли, 3,13 ч.

Териториални води на Дубай

— Качили са Аманда на този асансьор — каза Тъкър.

Грей стоеше с ръце на кръста. Гледаше как Каин души пода. Овчарката махаше енергично опашка. Той не се съмняваше в носа на кучето, но все още се колебаеше.

Лобито имаше дванайсет асансьора, подредени в полукръг. Грей се загледа нагоре към виещата се спирала на прозрачното стълбище. И асансьорите, и стълбището се издигаха по централната ос на Бурдж Абаади. Всеки етаж се въртеше около тази неподвижна сърцевина.

— Петдесет етажа — каза Ковалски. — Поне няма да се наложи да се катерим пеша.

— Но ще трябва да спираме на всеки етаж — каза Сейчан. — За да може Каин да провери дали дирята на Аманда продължава на някой от тях.

Тримата спътници на Грей се обърнаха към него, очаквайки решението му. Дори Каин спря да души и го погледна. Грей не им обърна внимание още няколко мига.

„Нещо не се връзва“.

Беше разгледал внимателно всеки етаж с помощта на охранителните камери. Горе не се виждаха никакви следи от живот. Трябваше обаче да се довери на Каин. Кучето ги беше довело дотук. Взе решение и натисна бутона за повикване.

Вратата се отвори незабавно. Групата влезе в пищната кабина, облицована в екзотична дървесина и с кристален полилей.

— Започваме от горе и вървим надолу ли? — попита Тъкър. — Или обратно?

— Нито едното, нито другото — уверено отвърна Грей, докато се навеждаше към копчетата.

Посочи редовете бутони по чувствителния на допир дисплей. Всеки етаж беше отбелязан със светещи цифри. Означенията бавно се сменяха и редуваха на различни езици — китайски, японски, арабски.

„Определено се опитват да привлекат гости от цял свят“.

— Не разбирам — каза Ковалски. — Щом няма да се качваме, къде отиваме?

Грей гледаше най-долния бутон, който светеше на арабски.

След това означението се смени с латиница: „LL“

— Най-долното ниво — каза Сейчан.

Ковалски погледна към върховете на обувките си.

— Чакайте малко. Как може да има мазе на плаващ остров?

Грей знаеше, че кулата е изградена заедно с изграждането на острова. „Леглото“, върху което бяха положени основите на небостъргача, беше огромната платформа на Утопия. Железобетонната конструкция продължаваше приблизително десет метра под тях и осигуряваше предостатъчно място за мазе.

— Сигурно е някакво сервизно ниво за кулата — предположи Сейчан.

— И може би не само — добави Грей и натисна бутона.

Знакът светна в зелено и кабината се спусна беззвучно и толкова плавно, че почти не усетиха движението й.

— Бъдете готови — предупреди Грей.

В ръцете им се появиха оръжия. Тъкър направи знак на Каин, който сви крака, готов за скок.

Асансьорът сякаш се спусна много по-ниско от един етаж, но най-сетне вратата се отвори. Грей застана в позиция за стрелба и бързо огледа малкото, слабо осветено и неугледно лоби. Затърси охрана, но мястото изглеждаше пусто.

Излезе предпазливо, следван от останалите. От, помещението в различни посоки тръгваха коридори, означени с разноцветна маркировка, която вероятно насочваше персонала към кухни, перални, сервизни помещения и складове.

Беше истински лабиринт.

Грей махна на всички да се съберат около него.

— Тъкър, нека Каин да потърси дирята на Аманда. Може да е скрита къде ли не.

Тъкър и партньорът му се заловиха за работа.

Грей забеляза, че от двете страни на асансьора им има други два. Явно само три от дванайсетте стигаха до това ниво. Каза на Ковалски да държи вратата на техния асансьор отворена — можеше да им се наложи да се изнесат бързо.

Редица високи прозорци по едната стена привлече вниманието му. Отиде при тях и надникна в просторното съседно помещение. Беше цялото от бетон и се издигаше на два етажа. Вътре имаше редица масивни турбинни генератори, приличащи на грамадни метални слонове. Една от стените беше покрита с контролни панели.

— Електроцентралата на сградата — каза Сейчан, която бе застанала до него.

Грей си спомни как Джак Къркланд описа турбините, използващи морските течения, за да захранват сградата. „Сигурно са тези“.

Претърсването отне само минута на Тъкър.

— Нищо — каза той.

Грей се обърна изненадан.

— Какво?

Тъкър сви рамене.

Каин провери всички коридори, започващи оттук. Не откри никаква следа от Аманда.

„Невъзможно. Трябва да е някъде тук.“

— Нека да провери отново — нареди той.

— Ще го направи, но ще бъде губене на време. Лично аз се доверявам на носа му.

— Прав е — каза Сейчан. — Слизането тук имаше смисъл, но това не означава, че е единствената ни възможност. Има още петдесет етажа. Колкото повече чакаме…

„Толкова по-голяма става опасността за Аманда“.

Въздъхна тежко. Приемаше логиката, макар да не му харесваше.

— Значи се връщаме горе.

Останалите се качиха в асансьора.

Грей спря на прага и се загледа към двете съседни врати.

— Чакайте малко — каза той и извика другите два асансьора.

— Какво правиш? — попита Сейчан от кабината. Ковалски продължаваше да държи вратата отворена.

Асансьорите пристигнаха. Грей огледа кабините. После се върна при другите и огледа чувствителния на допир дисплей.

— Какво има? — отново попита Сейчан.

— И трите асансьора стигат до сервизните нива. Тогава защо похитителите на Аманда са използвали средния! Нормалното поведение е да отидат до най-близкия в лобито. — Грей посочи вратата на първия асансьор. — Огледах и другите. Таблото на този е с пет сантиметра по-дълго от тези на останалите.

— И какво от това? — попита Ковалски.

Сейчан се наведе и заразглежда долната част на екрана.

— Мислиш, че там има и скрити бутони?

Грей кимна.

— И те водят до нива с ограничен достъп, до които може да се стигне само с този асансьор.

Сейчан огледа ръба на екрана.

— Не виждам никакви ключалки или слотове за карти, които да активират тези нива.

Грей натисна бутона на лобито, за да демонстрира.

— Екранът е чувствителен на допир.

Сейчан схвана и очите й се усмихнаха.

— Значи могат да използват пръстови отпечатъци.

Вратата се отвори и Грей излезе в лобито.

— Войникът, с когото се справи Каин. Вероятно той е бил началникът на ескорта от Африка. Може да има достъп до долните нива.

Грей се обърна към Ковалски.

Гигантът завъртя очи и оклюма.

— Защо все на мен ми се пада мръсната работа? — измънка той.

Върна се минута по-късно, като бършеше ножа в панталоните си. Протегна ръка.

— Взех два. За всеки случай.

В дланта му лежаха палец и показалец.

Ковалски беше взел и баретата на мъртвеца и я нахлупи на главата си.

— Този е почти моя мярка — каза той и посочи към тавана на кабината. — Ако има още камери. Вече няма да се правя на пленник.

Грей взе отрязания палец, опря го в празното място под бутона LL и го задържа. Затаи дъх — и тогава под пръста светна нов бутон.

Дори и да беше имал някакви съмнения, те се изпариха, когато видя странния символ. Грей си спомни за Сомалия, как тичаше през изоставения лагер към медицинската палатка. Същият знак беше изрисуван и върху платнището й.

Ален кръст с фина преплетена украса по рамената.

Кабината отново тръгна надолу и този път спускането продължи много повече.

Лицето на Ковалски беше леко посивяло.

— Колко дълбоко са заровили съкровището си тези пирати?

Грей си представи гигантските бетонни стълбове, които държаха острова. Външните бяха широки по двайсет метра, но централният пилон, който се намираше точно под Бурдж Абаади, бе далеч по-голям. Грей знаеше, че често в стълбовете на нефтените платформи се оставят кухини за съхраняване на петрола.

Защо същото да не се отнася и за това място? Но вместо петрол, в толкова огромна колона можеше да се побере цяла база.

Грей знаеше, че Аманда е някъде долу. Тревожеше го нещо друго, много по-важно. Мисълта тежеше върху плещите му, докато се спускаха като камък към сърцето на острова.

„Жива ли е още?“

3,25 ч.

Доктор Едуард Блейк гледаше как омразата заглъхва в очите на Аманда, докато инжектираше последния пропофол в системата й. Клепачите й натежаха, дишането й стана по-дълбоко.

Последните й думи бяха проклятие, обещание за отмъщение.

„Ще видя и двама ви в ада“.

Но тази заплаха беше без значение.

Личността Аманда, изпълнената с любов майка, щеше да си отиде след още няколко минути. Целият й разум щеше да бъде заличен, оставяйки след себе си само най-основните функции.

— По-добре се подгответе — каза Петра.

Сестрата вече беше облякла хирургическите дрехи и нагласяше монитор, показващ компютърната томография на Аманда. Младата жена лежеше на хирургическа маса, завита от шията надолу. Обръснатата й глава блестеше под силните лампи. По скалпа й имаше малки сини отметки, подобни на татуирана научна номенклатура. Отметките бележеха местата за дупчене на черепа и вкарване на електроди.

Петра приготви стереотактическата система за предстоящата операция. Тя интегрираше работната му станция с интраоперационен ядрено-магнитен резонанс и микроскопски прибори за визуализация. Захвана главата на Аманда в пълен с течност обръч — огромно подобрение от времето на по-старите рамки за глава, които трябваше да бъдат завинтвани около черепа на пациента.

След като беше работил в планините на Сомалия и му се бе налагало да използва инструменти, почти примитивни в сравнение с това тук, Едуард изпита почти момчешка радост, че може да си играе с подобно оборудване. Станцията в Сомалия беше изпълнила целта си през последните няколко години и му бе дала възможност да събере яйцеклетки, ембриони и жизнени или обещаващи субекти за другите репродуктивни лаборатории по света. Амбициите му обаче открай време бяха по-големи. Беше чиста случайност, че Аманда Гант-Бенет се бе появила на неговия праг, а не в някой от многото центрове в Индия, Малайзия, Австралия или на безброй други места. Това му даваше възможност да блесне пред началниците си и да се изкачи по-високо по стълбицата.

Дотук, ако не се броят няколко спънки, нещата се бяха развивали великолепно. Смъртта на Аманда бе инсценирана като резултат от сблъсък със сомалийски пирати; детето беше родено и на сигурно място в новата високотехнологична изследователска лаборатория тук и след тази последна кървава процедура Аманда щеше да бъде транспортирана и вече нямаше да бъде негов проблем. Едуард щеше да бъде оставен да изследва на воля новия материал.

Новороденото спеше в малко легълце надолу по коридора и очакваше реда си.

Но най-напред трябваше да се погрижи за майката.

Наборът хирургически инструменти блестеше ярко под лампите — бургии, триони за кост, черепни щипци, скалпели, тръби за изсмукване и иригация.

Нямаше как да не бъде развълнуван. Макар че техниката бе разработена тук, той бе изпълнявал процедурата само веднъж. Някои от специалистите по репродукция в района бяха идвали тук, за да я научат. Самата процедура беше сравнително лесна. Дясната и лявата страна на церебралния кортекс се свързваха с пласт нервна тъкан. Използвайки средствата за визуализиране, щеше най-напред да изпълни т.нар. калозотомия, с която да раздели мозъка на две половини. Радикалната техника първоначално се прилагаше за третиране на тежки форми на епилепсия и чрез нея се прекъсваше неуправляемият поток електричество през мозъка, който причиняваше припадъците.

Вторият етап от процедурата бе разработен от друга агенция на началниците му. Наричаше се а-ЕКТ, или алфа-променлива електро-конвулсивна терапия. В двете разделени полукълба се вкарваха електроди, които пускаха малки количества ток с променящ се поляритет. В резултат във всяко полукълбо се образуваха вихрушки от микроудари с противоположна полярност, които предизвикваха пълно изключване на мозъчната кора. Оставаше да функционира единствено продълговатият мозък, който продължаваше да контролира жизнени функции като сърдечен ритъм, дишане, дори стомашно-чревната дейност. В резултат тялото оставаше непокътнато, но от разсъдъка нямаше нито следа.

Идеален инструмент за репродуктивни изследвания.

Едуард погледна за последен път лежащата на операционната маса жена.

„След това няма да има вече Аманда“.

Докато излизаше от помещението за преобличане, от монитора на стената се разнесе мелодичен звън. Охранителната система на обекта съобщаваше за пристигането на асансьора. Всяко помещение имаше подобен монитор. В долната му част запълзя име: БУГАС АБДИВАЛИ.

Това беше капитанът на личната охрана на Едуард. Екранът показа черно-бяла картина на шлемове и черна барета.

„Сега пък какво иска този абдал?“ — раздразнено се запита Едуард, използвайки подигравателната версия на фамилията.

Знаеше, че капитанът е в отвратително настроение, след като бе загубил толкова хора в Сомалия, но сега нямаше време за подобни глупости. Смяташе да остави апаратурата да се погрижи за Бугас. Ако капитанът се заинатеше, новата автоматизирана система щеше да го откаже да вдига прекалено много шум.

Нищо не можеше да мине през това ниво на защита.

Започна да се мие, когато гласът на Петра прозвуча по интеркома.

— Докторе, всичко е подготвено.