Сандра Браун
Ниско налягане (19)

Осемнадесета глава

Изненадани, Белами и Дент се спогледаха, после загледаха Муди, докато той влизаше в кухненската ниша на хижата си, отделена с къс бар с олющен плот. Той отвори фурната на печката и извади от нея една папка, натъпкана до невъзможност. Първоначалният ластик бе заменен от дебела гумена лента.

— Страхувах се, че ще се напия някоя нощ, ще забравя, че е тук и ще включа печката. — Той занесе папката до Белами и й я подаде, после се върна в стола си, запали нова цигара и си наля нова чаша уиски.

Дент се доближи до нея на леглото, когато тя свали гумената лента и вдигна горната корица. Докато прелистваше оръфаните краища на листите, видя копия от различни официални бланки и документи, подвързани страници от бележник, изпълнени с ръкописни букви, копия от записи на интервюта и безброй листчета с по една-две думи върху тях. Би отнело седмици, за да се разгледат.

— Водех си много бележки — каза Муди, — и конфискувах бележките на другите детективи. Отне ми няколко дни да преснимам всичко тайно, докато Руп ми дишаше във врата и чакаше да му върна папката. Тук има неща от Хеймейкър, бележки, които си е водил, докато накрая помоли да бъде освободен от случая и да му възложат друга задача.

Дент вдигна глава и го погледна.

— Онова с отвертката го отврати — каза Муди.

— Как се почувства ти след отказа му?

— Май се бях ядосал, но нямах време да мисля много-много за това. — Той посочи папката. — Бях доста зает.

— Зает, да се опитваш да ме разсипеш — каза Дент.

Муди сви едрите си рамене.

— Обикновено е гаджето. Или някой също толкова близък на жертвата.

— Баща ми и доведеният ми брат? — попита тя.

— Всеки, който попада в категорията на близки познати от мъжки пол.

— Но баща ми?

— Вижте, не се каня да се извинявам, че съм си вършил работата.

Тъй като не искаше да го настройва срещу себе си, тя отстъпи.

— Не разбирам защо Алън Стрикланд не е бил веднага заподозрян. Дори според собствените ви записки… Мисля, че това е вашият почерк… — Тя подаде горната страница.

Той кимна.

Беше копие на страница, явно откъсната от бележник със спирала, изписана със смели драскулки. Повечето бяха написани с такива съкращения, че само Муди можеше да ги разчете, но други бяха напълно четливи. Беше използвана червена писалка за подчертаването на една от нотациите. Име със звездичка до него. Тя огледа страницата.

— Написали сте имената на свидетелите, които са споменали Алън Стрикланд, когато сте ги интервюирали?

Муди кимна.

— Все някой от тях трябва да си е спомнял начина, по който той и Сюзан са танцували заедно — каза тя. — Защо той не е бил първият заподозрян от самото начало?

Явно въпросът накара Муди да се почувства неловко. Под тежките му набръчкани клепачи очите му се преместиха няколко пъти безцелно из стаята, включително върху Дент, преди да се върнат към Белами.

— Може и да е бил, само че родителите ви бяха първите, с които говорих. Те ми дадоха името на Дент и ми казаха за караницата между него и Сюзан същата сутрин.

— И той се е изстрелял право в началото на списъка ви.

— Да. Не съм се връщал към Алън Стрикланд, докато ти не беше елиминиран.

— Алън е бил друг възможен избор. Но все пак тогава не сте помислили, че той е извършил престъплението, нали? — попита Белами. — Защо не?

Той отпи голяма глътка от питието си.

— Защо не? — повтори тя.

— Първия път, когато го разпитвах, той ми каза, че Сюзан му отказала да правят секс и му се подиграла, когато се опитал.

— И вие повярвахте на това?

— Обикновено мъж, особено такъв като него, не признава, че е бил отхвърлен, затова предположих, че ми казва истината. Поне отчасти. Така твърдеше и брат му.

Тя и Дент се спогледаха.

— Какво? — попита Муди.

— Бихме искали да чуем първо разказа ви — каза тя. — Продължете, моля ви.

Той дръпна дълбоко от цигарата и издиша дима към тавана.

— Разпитах ги поотделно. Братът на Алън — казваше се Рей — ми каза, че знаел какво имал наум Алън, когато е излязъл от павилиона със Сюзан. И намигна. Рей останал, пил още бира, флиртувал и се опитал да се забавлява. Но когато времето се развалило, се притеснил. Не му се искало да прекъсва онова, което Алън правел, но…

— Бидейки пазач на брат си… — каза Дент.

Муди вдигна чашата си сякаш за тост.

— Рей ни каза на нас, детективите, че отишъл в гората, но срещнал Алън на туристическата пътека, връщал се обратно. — Той посочи към папката. — Бележките от няколкото разпита с него са вътре. Но тогава ми каза, че Алън бил „дяволски“ бесен.

— Признал го е?

— Да. Каза също така, че не обвинява брат си, че бил ядосан, защото сам чул смеха на сестра ви. Тя дори се провикнала: „Стига си се ядосвал, Алън“. А после му казала да се прибере вкъщи и да си направи чекия, докато мисли за нея. Нещо от сорта.

Белами усети очите на Дент върху себе се, гледаше я да види как ще реагира. Тя се опита да запази изражението си неутрално.

— Така или иначе двамата братя по време на индивидуалните разпити ми казаха едно и също. Че Алън е оставил Сюзан в гората да му се присмива.

— Защо тези свидетелски показания не излязоха по време на процеса? — попита тя.

— Тъй като случаят бе изграден върху косвени улики, това щеше да породи основателни съмнения.

— Щеше, да. Служебно назначеният адвокат на Алън разчиташе силно на показанията на Рей — каза Дейл. — Затова беше разярен, когато Рей не се появи на сутринта, когато беше изслушването му. Адвокатът не можа да обясни къде се намира неговият свидетел, нито да обясни причината за неявяването му.

Белами и Дент размениха замислени погледи.

Дейл продължи:

— Той се остави на милостта на съда и помоли за отлагане на процедурата до след обяд, така че да може да потърси свидетеля си. Руп подскочи до тавана. Разигра цяло шоу, като обвини адвоката на защитата в опит да въздейства на журито за оправдателна присъда. — Муди се изсмя мрачно. — Това беше едно от най-добрите му представления.

— Сигурно не съм била в съда онзи ден — каза Белами. — Не си спомням тази сцена.

— Нека позная — намеси се Дент. — Съдията е отхвърлил искането.

Муди кимна.

— А Рей никога не свидетелства.

— Защо не е дошъл в съда онзи ден?

— Защото е бил в болницата. Пострадал сериозно в автомобилна катастрофа на път към съда. Минаха няколко дни, преди да се стабилизира достатъчно, за да може да даде показания и показанията му да бъдат прочетени гласно в съда, но нямаха същия ефект, какъвто щяха да имат, ако бяха дадени на живо. Когато Рей се оправи и излезе от болницата, беше прекалено късно. Алън беше осъден и изпратен в Хънтсвил.

— Исусе — прошепна Дент. — Нищо чудно, че е превъртял.

Муди се приведе напред.

— Какво?

— Рей Стрикланд не е простил и не е забравил.

Муди бързо схвана. Той посочи лицето на Дент:

— Той ли те разкраси?

— Покажи му гърба си — обади се Белами.

Дент стана и вдигна ризата си. След това разказаха на Муди събитията от изминалите няколко дни, които бяха довели до атаката от снощи.

— Той вече е без мустаци — каза Дент. — Изглежда като същински скинхед.

— Тогава откъде знаете, че е Рей?

— Не знаем. Но който и да е, той е бесен на Белами и мен, а единственото общо нещо между нас е онзи Ден на загиналите във войната.

— И книгата й — каза Муди не особено любезно.

— Ако е Рей, може би недоволството му се е зародило, след като не е могъл да свидетелства на процеса на Алън — каза тя. — Имал е чувството, че е изоставил брат си. И сигурно още го преследва мисълта за онзи проклет инцидент.

— Не беше инцидент.

Муди го избоботи с толкова нисък глас, че в първия момент тя не бе сигурна дали е чула правилно. Погледна към Дент, но погледът му бе съсредоточен върху бившия детектив и онова, което току-що бе изрекъл.

Муди вдигна кървясалия си поглед към тях и прочисти гърлото си.

— Не беше инцидент. Руп се погрижи един тип да пресрещне Рей на една пресечка. Онзи прие задачата сериозно и се заби в него с висока скорост. Спомням си как Руп каза, че било истинско чудо, че при катастрофата не са загинали двамата… какъвто всъщност бил планът.

 

 

Рей изплю една полусдъвкана слънчогледова семка през отворения прозорец на пикапа си. На седалката до него лежеше бинокъл, през който беше наблюдавал как Белами и Дент се качват в лъскавия синьо-бял самолет с тексаското знаме, боядисано на носа му, и излитат в синята далечина.

Адски го беше яд, че не е убил Дент, когато имаше шанса снощи. Не само че той все още беше пречка да стигне до Белами, но без личния си пилот тя не можеше да отлети към един бог знае къде, оставяйки Рей да се чуди кога ще се върнат и кога ще получи друга възможност да ги пипне.

Но ако беше довършил Дент снощи, имаше вероятност да бъде заловен, а това щеше да означава край с плановете за отмъщение. Трябваше да си напомня за това и да спре да се опитва да предвиди какво е щяло да стане, ако не беше избягал необмислено.

Беше се прибрал вкъщи, бе подремнал, и докато ядеше зърнената си закуска сутринта, бе решил да продължава да държи под наблюдение летището, където Дент най-накрая пак щеше да се върне. Не беше минал и час, когато те се появиха. В нейната кола, забеляза той.

Дори през бинокъла снощната му ръчна работа върху Дент се виждаше съвършено ясно. Това изпълни сърцето му със задоволство — да види как хубавичко се е потрудил върху хубавото лице на пилотчето. Той се ухили при мисълта колко ли го боли от раната на гърба.

Но нито раните, нито белезите, които му беше оставил, бяха достатъчни. Тези двамцата щяха да умрат, както Алън беше умрял.

Той хвърли пакетчето със слънчогледови семки на таблото и излезе от пикапа да се поразтъпче и поразкърши, тъй като задникът му беше изтръпнал от часове. Но щеше да стои като залепен тук, докато те се върнеха, независимо колко му беше досадно.

След тяхното излитане продължиха да кацат и да отлитат по-малки самолети. През бинокъла си Рей наблюдаваше стареца да се занимава с работата си, да зарежда с гориво резервоарите, да поставя клинове, след като кацне самолет, да дъвче клюки с пилотите, преди да ги изпрати. После беше изчезнал в хангара. Рей предположи, че ремонтира повредите по самолета на Дент и мисълта за това го накара да се усмихне.

Шефът му продължаваше да му звъни периодически. Съобщенията на гласовата му поща бяха станали нецензурни. Да ти го начукам, помисли си Рей. Той не отговаряше на никого. Беше човек с мисия, човек, с когото трябва да се съобразяват, като героите в любимите му филми.

Ръката му разсеяно се плъзна по левия му бицепс и той разтърка стегнатата плът, която още го болеше от време на време. Под татуирания змийски зъб с отрова, кожата беше покрита с белези. Цялата му лява страна от рамото до глезена беше сериозно засегната от автомобилната катастрофа.

Най-лошо беше пострадала лявата му ръка. Направо беше смазана и след това допълнително обезобразена от всички онези операции, които трябваше да я направят използваема. Сигурно щяха да я отрежат, ако не беше един съдов хирург, който искаше да използва Рей като опитна мишка.

След като последната кожна присадка заздравя достатъчно, за да издържи на татуиращата игла, Рей скри белезите със змията. Беше отнело няколко сеанса, защото шевовете бяха дълги, а змията — със сложна и заплетена шарка, и всяка люспа — красива сама по себе си.

Но агонията, която беше преживял в болницата и през всичките месеци физиотерапия, и болката от татуировката не бяха нищо в сравнение с понесените душевни страдания, че е пропуснал процеса на брат си. Не беше там да помогне на Алън, когато Алън имаше най-голяма нужда от него.

По-големият му брат беше единственият човек в живота му, когото Рей бе обичал, защото — странно нещо — Алън го беше обичал. Рей беше грозен и не беше много приятен като човек, но Алън не обръщаше внимание на недостатъците му.

Те не познаваха баща си. Майка им беше бедна като църковна мишка и когато умря, двамата братя не спряха да пият една седмица не само от скръб, но и да го отпразнуват. След като я погребаха, останаха само двамата, но Алън изглежда нямаше намерение да поеме ролята на родител.

Той бе постоянен източник на поощрение, казваше на Рей, че си е много добре, че има много по-грозни хора от него, че може да не е кой знае колко умен, но се справя добре на улицата и че според Алън това умение е много по-важно.

Алън го караше да се чувства добре такъв, какъвто е.

След като повтори дванайсети клас, Рей накрая взе диплома от гимназията и Алън му помогна да получи работа, каквато вършеше и той: да кара пикап с доставки за „Листън Електроникс“. Нещата бяха потръгнали страхотно за тях. И те очакваха с нетърпение барбекюто по случай Деня на загиналите във войната.

Това беше започнало като най-страхотното парти, на което са присъствали, и взе трагичен обрат, когато Алън започна да се мотае около онази пачавра, голямата дъщеря на Листън. Онзи педераст, доведеният й брат, беше предал поканата й за танц, и Алън за съжаление бе приел. До този момент в книгата си, Белами Прайс беше описала деня точно до най-малка подробност.

Но беше изкарала нещата така, сякаш Алън пръв се е доближил до Сюзан. И беше накарала хиляди читатели да повярват, че той я е замъкнал в гората, опитал се е да я изнасили и после я е убил, когато се е съпротивлявала.

Но Алън им беше казал, че я е оставил съвсем жива и да му се подиграва, а щом Алън го беше казал, значи така се е случило.

Ако не беше онази катастрофа, Рей щеше да свидетелства в съда, че е срещнал Алън в гората да се връща обратно към павилиона. Щеше да се закълне в библията. Но това щеше да е лъжа.

Двамата се бяха срещнали, едва след като торнадото се беше извило над градския парк и бе помело всичко. Рей беше тръгнал към колата им, залитайки, и бе паднал на колене от облекчение, когато видя, че Алън също е оцелял, скрит под „Мустанга“, който двамата бяха ремонтирали заедно. Някои от останалите коли бяха всмукани от фунията и захвърлени далече. Други бяха усукани и разкъсани така, че приличаха на свитъци станиол. Но тяхната кола бе оцеляла, както и Алън.

Алън беше изтрил сълзите от лицето си, когато стисна Рей в прегръдка, изкарвайки въздуха от дробовете му. Беше толкова щастлив да го види жив и невредим, че го удря по гърба, докато не го заболя. Но Рей нямаше нищо против.

— Къде, по дяволите, беше братле?

— Т-търсих те.

Така беше станало, но когато Муди се появи и заяви, че Алън е убил онова момиче, Рей му каза непоколебимо, че когато са си тръгнали от гората, заедно, са я оставили да се смее до сълзи.

Журито така и не можа да чуе това от него. Алън беше осъден.

Никого не го беше грижа, когато го убиха, освен Рей, който хлипа като бебе, когато му казаха. На гроба на брат си се беше заклел да отмъсти. Само че не на някой неопределен, а на хората, които бяха затворили Алън в онова място.

Но Рей скоро разбра, че отмъщението не беше нещо толкова лесно изпълнимо.

Семейство Листън изглеждаха недосегаеми. Бяха богати и добре защитени, и след няколко нескопосани опита да се приближи до тях, Рей се изплаши.

Имаше същия проблем с Руп Колиър. Мъжът беше магнит за медиите, вечно в светлината на прожекторите. Дейл Муди пък изчезна.

С времето, докато годините се точеха, за безкраен срам на Рей, решителността му намаля.

Но после сестрата на Сюзан написа тази книга и омразата на Рей изкристализира, чиста и твърда отново като диамант. Той се фокусира върху нея. Тази Белами беше най-лошата от всички. Дори не бе имала приличието да включи в книгата си това, колко лошо и несправедливо беше умрял Алън.

Рей не можеше да го понесе. Око за око. Тя трябваше да умре.

Време беше да се заеме с тази работа. Подготвяше се от деня, в който научи за смъртта на брат си. Несъобразявайки се с предупрежденията, които докторът му беше дал, той направи всичко възможно да възстанови ръката си до пълния й капацитет. Като игнорираше болката, той тренираше часове наред с тежести, с ленти, правеше всичко, за да възстанови силата и гъвкавостта на мускулите и сухожилията си. И, слава богу, тези години на тренировки и търпение бяха дали резултат. Той беше по-стар, по-умен и в по-добра кондиция, отколкото преди катастрофата.

Сега въздъхна и погледна към хоризонта на запад. Слънцето скоро щеше да залезе. И да стане тъмно. Летището беше изолирано място, на което на сам човек могат да му се случат ужасни неща, след като мръкне.

Белами и Дент офейкваха нанякъде всеки път, когато им щукнеше, и на Рей му беше трудно да планира.

Нямаше проблем. Беше му хрумнала една идея, която щеше да ги задържи тук за няколко дена. Което беше предостатъчно време.

 

 

Белами се изуми, давайки си сметка за степента на коварство на Руп Колиър.

— Значи е организирал автомобилна катастрофа, едва не убивайки двама души? Мислех го само за някакъв егоистичен палячо, карикатура на продавач на коли втора употреба.

— Точно така искаше да го възприемат всички — каза Муди. — Толкова е противен, че чак обезоръжаващ.

— Не пред мен тия — каза Дент. — Нямам търпение да поговоря с този задник, който е искал да подхвърли бикините в къщата ми.

— Няма да стигнеш до никъде — каза Муди. — Той си е свършил добре работата. Подмолната работа, по-скоро. Подсигурил се е срещу всеки един от схемата му. Покрил си е задника така добре, че и ЦРУ не може да го пипне.

Белами неохотно си призна, че мъжът притежава доста власт.

— Как убеждава хората да се съгласят с него?

— Намира уязвимото място на човека и натиска това копче.

Дент кимна към бутилката с уиски.

— Това ли беше твоето копче?

— Амбицията — смънка Муди и вдигна чашата към устата си.

Белами не му повярва и можеше да се закълне, че и Дент не му е повярвал. Един амбициозен детектив би разкрил подкупния прокурор, не би го покривал.

Муди смъкна чашата си и погледът му мина от единия към другия, след което въздъхна тежко.

— Имах нещо с една жена, която работеше в отдела. Бях женен. Тя беше млада. Забременя. Руп обеща да оправи бъркотията, ако приеме условието му. Тя напусна и повече никога не я видях.

— Той какво й направи? — попита Дент.

— Не знам. Не исках да знам.

Дент изсумтя неодобрително.

Белами спря очи върху папката и попита Муди:

— Ако прочета всичко вътре ще разбера ли кой е убил Сюзан? Вие знаете ли?

— Не. Прочел съм всяка дума тук и то много пъти. Спомням си повечето неща, но човекът, който я е убил, продължава да бъде все толкова загадка, както и когато излязох от моргата и отидох за първи път на сцената на престъплението.

— И от всичко, което знаеш — каза Дент, — не може да е бил Алън. Но Рей може и да е излъгал, за да защити брат си, когато ти е казал, че Сюзан се смеела.

— Предполагам, че е възможно. Всички лъжат — каза той и погледна настоятелно Дент. После погледът му се премести към Белами. — С изключение на вас, може би. Вие нямахте много какво да кажете.

— Не си спомням всичко.

Муди я изгледа с присвити очи.

— Какво искате да кажете?

Дент изсъска:

— Белами!

Но тя игнорира предупреждението му.

— Губят ми се моменти — каза тя на Муди.

Той не отпи от чашата си, нито пък дръпна от цигарата през цялото време, докато Белами обясняваше за загубата на паметта си. Когато свърши накрая, смачка на пода цигарата, която бе изгоряла до филтъра, и запали нова.

— Вие свидетелствахте на процеса.

— Като отговорих искрено на всички въпроси, които ми бяха зададени. Свидетелствах, че съм видяла Сюзан и Алън да напускат павилиона заедно. Руп Колиър попита дали това е бил последният път, когато съм видяла сестра си жива, и аз казах „да“, защото беше така. Адвокатът на защитата не ме разпитва. Сигурно си е помислил, че нямам какво друго да кажа, което беше така.

Муди насочи друг облак дим към тавана, който бе обхванат до такава степен от паяжини, че образуваше призрачен балдахин.

— Това е ужасно удобен времеви период за изтриване.

— За мен не е удобен. Аз искам да си спомня.

— Може би не искате — каза той.

— Искам. — Тя стана от леглото и отиде до една стара географска карта на щата, закачена на покритата с евтин панел стена. Докосна с показалец звездичката, представляваща Остин, после прокара пръст към по-тъмното зелено петно, обозначаващо градския парк. — В продължение на осемнайсет години това беше епицентърът на живота ми. Искам да изляза от него.

И като се завъртя, добави:

— Може би щях да го преодолея, ако татко и Оливия ми бяха разрешили да отида до мястото, където Сюзан е била намерена. Молих им се да ме вземат със себе си. Отказаха. Казаха, че това само ще ме разстрои. Така че никога не видях къде е умряла сестра ми.

Муди замислено дръпна от цигарата си и задържа дима, сякаш се боеше да го изпусне.

— Не че съм искала да осветя земята или нещо подобно. Сестра ми не беше кой знае колко достойна за уважение личност. — И като се обърна към Муди, каза: — Сигурна съм, че сте си направили изводите от онова, което хората са ви разказали за нея. Аз й се възхищавах, защото беше красива, популярна и самоуверена. Всичко онова, което аз не бях. Но няма да съм честна, ако ви кажа, че я обичах.

Тя погледна към Дент, който хапеше вътрешната страна на бузата си и изглеждаше напрегнат като пружина. Очевидно му се искаше тя да не бе казвала на Муди за загубата на паметта си. Гневните му очи й изпратиха предупреждение да млъкне.

Само че Белами не беше свършила.

— Искам да знам кой я е убил, господин Муди. Защото независимо от безразборните й сексуални връзки, тя не заслужаваше да умре по този начин — с вдигната нагоре и навита до кръста пола, без бикини, лежаща по очи на земята, стиснала малката си изискана чантичка, която носеше този ден. — Тя наведе глава и си пое накъсано въздух. — Тя бе лишена от цялото си достойнство и елегантност.

Белами се втренчи в едно петно на мръсния винилов под и вдигна глава едва когато Муди каза:

— Само че грешите за едно нещо. — Той изля остатъка от уискито в чашата си и я разклати. — Тази малка изискана чантичка беше намерена на следващия ден на върха на едно дърво на петдесет ярда от мястото, където е било открито тялото й. От вътрешната страна е било избродирано името й, на мен така ми беше докладвано. Взех отпечатъци, но се оказаха единствено нейни. Така че я върнах на родителите ви и те се разплакаха, щастливи да я получат обратно.

Той спря и ги остави да смелят информацията.

— Ако сте я видели да лежи по очи на земята и да я държи, значи сте били на мястото, където е умряла. И сте били там преди торнадото.