Чарлс Буковски
Жени (65)

65

След като се върнахме в Лос Анджелис, имахме една почти спокойна седмица. После телефонът звънна. Обаждаше се собственикът на един нощен клуб в Манхатън Бийч, който се казваше Марти Сийвърс. Няколко пъти бях чел там. Клубът се казваше Smack-Hi.

— Чинаски, искам да четеш при мен следващия петък. Можеш да изкараш около четиристотин и петдесет долара.

— Добре.

В неговия клуб свиреха рокгрупи. Публиката беше съвсем различна от тази в колежите. Беше също толкова неприятна, колкото и мен самия, и между стихотворенията се псувахме. Това ми харесваше.

— Ти си мислиш, че имаш проблеми с жените, Чинаски — продължи Марти. — Нека аз да ти кажа какво ми се случи. Тази, с която излизам сега, умее да отваря всякакви врати и прозорци. Аз си спя, а тя пристига направо в спалнята ми, в три или четири сутринта. Разтърсва ме за рамото. Аз адски се стряскам. И тя ми казва: „Само исках да проверя дали спиш сам!“

— Триста дяволи!

— А онази вечер си седя сам и на вратата се чука. Аз си знам, че е тя. Отварям, но тя не е там. Часът е единайсет, а аз съм по долни гащи. Пил съм цяла вечер и се притеснявам. Излизам на бегом, по долни гащи. Бях й подарил рокли за четиристотин долара за рождения й ден. Излизам и гледам всички рокли, нахвърляни на покрива на новата ми кола — и запалени! Всички рокли горят! Изтичах да ги махна оттам и тогава тя изскочи иззад един храст и започна да ми крещи. Съседите се показаха да видят какво става и ме видяха по долни гащи, с изгорени ръце, докато се опитвах да сваля роклите от покрива на колата.

— Тази ми напомня на някоя от моите — съгласих се аз.

— Та така, и значи аз реших, че това е краят, нали. Две вечери по-късно си седя тук. Преди това бях в клуба, така че беше станало три сутринта и аз си седях пиян, пак по долни гащи. На вратата се чука. Както чука тя. Отварям, но я няма. Отивам до колата и пак гледам рокли, залети с бензин и запалени. Беше си оставила няколко за втория път. Но сега ги беше нахвърляла по капака! И пак изскочи отнякъде и започна да крещи. Съседите пак се показаха. И пак ме видяха по долни гащи, докато се опитвах да сваля роклите от капака на колата.

— Това е страхотно — отвърнах аз. — Защо на мен не ми се случват такива неща?

— Трябва да ми видиш новата кола. Цялата боя на капака и на покрива е олющена.

— А какво стана с жената?

— Сдобрихме се. След половин час ще пристигне вкъщи. Да те включа ли в програмата е четенето?

— Естествено.

— Докарваш повече хора, отколкото рокгрупите. Никога не съм виждал такова нещо. Бих искал да работиш при мен всеки петък и събота.

— Няма да стане, Марти. Човек може да свири една и съща песен, но при стихотворенията винаги искат нещо ново.

Марти се засмя и затвори.