Чарлс Буковски
Жени (51)

51

На същата вечер заведох Тами на хиподрума, където имаше надбягвания с двуколки. Качихме се на втория балкон и седнахме. Аз й донесох програма и Тами я разгледа. (На тези надбягвания в програмата са отпечатани и предишните резултати на екипажите.)

— Виж сега — каза ми Тами. — В момента съм на хапчета. Когато съм на хапчета, понякога се отнасям и се губя. Трябва да ме наглеждаш.

— Добре. Отивам да залагам. Искаш ли да ти дам няколко долара, за да залагаш и ти?

— Не.

— Добре, веднага се връщам.

Отидох на гишето и заложих на седми кон.

Когато се върнах, Тами не беше там. Помислих си, че сигурно просто е отишла до тоалетната.

Седнах и изгледах надбягването. Моят кон излезе пети. Спечелих двайсет и пет долара.

Тами все още не се беше върнала. Изкараха конете за следващото състезание. Реших този път да не залагам. По-добре беше да потърся Тами.

Първо отидох до голямата тераса и проверих в ложите, по седалките, на щандовете за снакс и на бара. Никъде я нямаше.

Започна второто надбягване и конете поеха по пистата. Чух как хората крещят по време на спринта. Слязох на нивото на пистата. Оглеждах се навсякъде за това великолепно тяло и червената коса. Но ги нямаше.

Тогава отидох до „Бърза помощ“. Вътре седеше един тип и пушеше пура.

— Тук случайно да има една млада жена с червена коса? — попитах го аз. — Може да е припаднала… беше й лошо.

— Тук няма никакви жени с червени коси, господине.

Заболяха ме краката. Качих се обратно на втората тераса и започнах да мисля за следващото надбягване.

Към края на осмото надбягване бях изкярил сто трийсет и два долара. Смятах да заложа петдесет на четвъртия кон в последното надбягване. Тръгнах към гишетата и видях Тами, която стоеше на прага на едно служебно помещение. От едната й страна стоеше чернокож чистач с метла в ръка, а от другата — втори чернокож, който беше облечен много елегантно. Приличаше на сводник от филмите. Тами се ухили и ми махна. Отидох при тях.

— Търсих те навсякъде — казах. — Помислих си, че си умряла от свръхдоза.

— Не, нищо ми няма, супер съм.

— Е, добре. Приятна вечер, червенокоске…

Тръгнах към гишето. Тя се затича след мен:

— Къде отиваш, по дяволите?

— Искам да заложа навреме на четвърти кон.

Успях да заложа навреме, но четвъртият кон загуби на косъм. Надбягванията свършиха. Двамата с Тами заедно излязохме на паркинга. Докато вървеше до мен, хълбокът й ме побутваше.

— Притесних се за теб — казах.

Намерихме колата и се качихме. По пътя обратно към къщи Тами изпуши шест-седем цигари, като ги пушеше само до половината, а после ги смачкваше в пепелника на таблото. После пусна радиото. Усилваше звука, после го намаляваше, сменяше станциите и си щракаше с пръсти.

Когато пристигнахме, тя изтича в апартамента си и заключи вратата отвътре.