Чарлс Буковски
Жени (3)

3

Една сутрин няколко дни по-късно влязох във вътрешния двор, където живееше Лидия, докато тя се прибираше по алеята. Беше ходила на гости на приятелката си Тина, която живееше в един блок на ъгъла. Тази сутрин пак изглеждаше наелектризирана — както първия път, когато беше дошла вкъщи с портокала.

— Охо! — каза тя. — Имаш нова риза!

Вярно. Бях си купил нова риза, защото мислех за нея и за срещите си с нея. Знаех, че се е досетила и ми се подиграва, но нямах нищо против.

Лидия отключи вратата й двамата влязохме. Глината си стоеше на масичката в кухненския бокс, покрита с влажна кърпа. Тя дръпна кърпата.

— Как ти се струва?

Лидия не ми беше спестила нищо. Виждаха се белезите, носа на алкохолик, устата на магаре, очите като цепки и тъпата доволна усмивка на щастлив мъж, на когото му е излязъл късметът и все още не може да повярва. Тя беше на трийсет, а аз — над петдесетте. Не ми пукаше.

— Да, приличам си — признах. — Харесва ми. Но изглежда почти завършен. Когато свършиш, ще изпадна в депресия. Бяха страхотни сутрини и следобеди.

— Не ти ли пречи на писането?

— Не, аз пиша само по тъмно. Не мога да пиша през деня.

Лидия си взе инструмента и ме погледна:

— Не се тревожи. Имам още много работа. Искам да го направя както трябва.

На първата почивка тя извади бутилка уиски от хладилника.

— Охо — казах аз.

— Колко на колко? — попита тя, като ми показа една висока водна чаша.

— Петдесет на петдесет.

Тя ми наля уиски и вода и аз го изпих на един дъх.

— Чувала съм какво се говори за теб — рече тя.

— Например?

— Как изхвърляш хората от къщата си. И как биеш жените си.

— Бия жените си?

— Да, някой ми каза.

Сграбчих Лидия и двамата се заехме с най-дългата си целувка досега. Аз я притиснах към ръба на умивалника и започнах да се търкам в нея. Тя ме бутна назад, но аз пак я докопах по средата на стаята.

Ръката на Лидия се протегна за моята и я пъхна в джинсите и бикините си. Единият ми пръст стигна до ръба на путката й. Беше влажна. Продължих да я целувам и постепенно напъхах пръста си в нея. После си дръпнах ръката, отстъпих, хванах бутилката и си налях още едно. Пак седнах до масичката в кухненския бокс, а Лидия седна от другата страна, седна и ме погледна. После продължи да работи по глината. Аз бавно си пиех уискито.

— Виж — започнах аз. — Знам какъв ти е проблемът.

— Какво?

— Знам какъв ти е проблемът.

— Не разбирам.

— Няма значение — заявих.

— Не, кажи ми.

— Не искам да те обидя.

— Настоявам да ми обясниш за какво говориш, по дяволите.

— Добре. Ще ти кажа, ако ми сипеш още едно.

— Добре.

Лидия взе празната ми чаша и ми наля още едно уиски с вода. Аз пак го изпих на един дъх.

— Е? — попита тя.

— Ами ти си знаеш.

— Какво си знам?

— Имаш много широка путка.

— Какво?!

— Често се случва. Все пак си родила две деца.

Лидия мълчаливо продължи да работи по глината. После остави инструмента. Отиде в ъгъла на стаята, до задната врата. Гледах как се навежда, за да си събуе ботушите. После си свали джинсите и бикините. Путката й ме зяпна.

— Давай, копеле такова — каза тя. — Ще ти докажа, че грешиш.

Аз си свалих обувките, панталоните и гащите. Застанах на колене на пода от линолеум и се отпуснах върху нея. Започнах да я целувам. Бързо се надървих и проникнах в нея.

Започнах тласъците… един, два, три…

Тогава някой почука на вратата. Малко дете — с мънички, настоятелни юмручета. Лидия бързо ме отблъсна.

— Това е Лиза! Днес не е ходила на училище! Беше при…

Лидия скочи и започна да си събира дрехите.

— Облечи се! — нареди ми тя.

Облякох се възможно най-бързо. Лидия отиде да отвори. Беше петгодишната й дъщеря:

— МАМО! МАМО! Порязах си пръстчето!

Отидох до хола. Лидия беше взела Лиза в скута си.

— Дай на мама да види. Дай на мама да цунка пръстчето! Дай на мама да го оправи!

— МАМО, боли!

Погледнах й пръста. Почти не се виждаше къде се е порязала.

— Виж — казах най-сетне на Лидия. — Утре ще се видим.

— Съжалявам — рече тя.

— Знам.

Лиза ме погледна с разплаканите си очички.

— Лиза няма да даде на никого да нарани мама — каза Лидия.

Отворих вратата, затворих я зад гърба си и отидох при моя форд мъркюри комет, модел 1962-ра.