Морис Метерлинк
Амин

Настана час — благослови най-сетне

в тоз час погасналия сън поробен,

и чакам аз ръцете му заветни

да дойдат с бели рози в мрака гробен.

 

Аз чакам свежия му дъх най-сетне

над мойта кръв, далеч от зли измами;

пасхален агнец сред блата безследни

и рана сред води горещи, неми.

 

Аз чакам тъмни нощи без просвета,

аз чакам слабости неизлечими,

и над ръце ми сянката му бледа,

ликът му под води неотразими.

 

Аз чакам твойте нощи, за да може

лице желанието да измие;

и мойте морни сънища, о, Боже, —

дворец от лед смъртта им да укрие.