Морис Метерлинк
Притома

Небрежните пауни бели — навън безшумно отлетели,

навън безшумно отлетели, без сън, в просъница печална;

аз виждам днешните пауни, небрежните пауни бели —

през моя сън навън, безсънни, в нощта бездънна отлетели;

и спрели в тъмните лагуни, пауни бели и печални —

лагуните без сън и слънце под техните крила страдални —

аз чувам белите пауни на моята притома, спрели

в лагуни тъмни: — времената без слънце чакат те страдални.