Морис Метерлинк
Горещ цветарник

О, цветарник сред горите!

И вашите врати завинаги заключени!

И всичко онова, което е под ваште сводове!

И под душата ми чрез ваште аналогии!

 

Мечтите на гладуваща принцеса,

томлението на моряк в пустиня,

и медни звуци под прозорците на тежко болни.

 

Идете при най-хладните стени!

Би казал ти — жена, изчезнала през жътвен ден;

вън в двора на приюта има пощальони;

минава, там далеч, един ловец — днес надзирател в болница.

 

Разглеждайте под лунните лъчи!

О, нищо не е там на свойто място!

Би казал — една луда в съдилище,

един горд боен кораб със разперени платна върху канала.

 

И нощни птици върху лилии,

и погребален звън по пладне

(Там нейде под камбаните!)

приют за болни посред равнините,

и миризма на етер в слънчев ден.

 

О, Боже! Боже мой! кога ще видим в нашия цветарник

и дъжд, и сняг, и вятър!