Емил Верхарн
С благочестие

А зимна нощ издига в небето свойта чиста чаша.

 

И аз издигам, ето, сърцето си стъмнено,

о, Господи, към Твойто безмълвие безбрежно —

макар да знам, че всичко е нямо и студено,

че няма плам да сгрее сърцето хладно, грешно;

и аз Те лъжа, зная, но молят Те устата,

ръцете; знам, че ням си и глух, и сляп за всяка

безумна скръб, която ридай дълбоко в мрака,

и знам: сам себе си сънувам вън в нещата; —

— о, Господи! помилуй безумния ми час

и чуй ти мойте вопли сред тишина и мраз!…

 

А зимна нощ издига в небето свойта чиста чаша.