Жюл Ромен
Европа

Улица Монмартр, улица Канебиер,

Оксфорд Съркъс и Фридрих-щрасе

аз ви соча поименно.

 

Що правите вий? Що чакате вий?

Кой е сразил вашта сила

и вдървил вашта кръв?

 

Събудете се вий — о, радостна тълпа.

 

Недавна вий държахте, без грижа за звездите,

най-висшето съществувание, най-висшето могъщество.

Европа цяла — туй бе ваший ропот.

Под вашия асфалт, о, улици,

шумеше като бликаш извор духа на нови богове.

И цялата световна светлина — не бе ли тя

светкавична покривка, разлюляна между вас?

Днес вий мъртвеете в покорен сън.

Някой чудовищен ви завладява

и вашта плът превръща в извержения на своя търбух.

Аз призовавам вас, тълпи свободни,

вий всички, сред които аз съм изгорял!

Вий — пламъчета мимолетни,

полюшвани от летний вятър

или — главни, възпламнали, за да родят

едно огромно слънце.

 

Тълпи във влакове, в театри,

във кафенета и във циркове;

тълпа в Хайд парк през май;

тълпа във Лидо през септемврий;

тълпи в пристанища и параходи;

тълпи на живата Европа;

тълпи противни на смъртта!

 

Повтарям ви: време е вече.