Пол Верлен
Милите ръце

Милите ръце, тъй малки, бели,

те, които бяха нявга мои,

днес, след толкоз пропасти, завои,

суети и грехове несмели,

 

след пристанищата, равнините,

и страните прашни и унили:

като в приказка — ръцете мили

ми разтварят пътя на мечтите.

 

О, ръце през сън, върху душа ми,

знам ли що благоволихте вий да

кажете на таз душа разбита,

посред толкоз крясъци, измами?

 

Лъже ли ме туй съновидение

на свещено родство на душите,

майчинско участие в бедите,

преданост пространна и стеснена?

 

Скъпи угризения, забрава

в мъката, и блянове свещени —

о, ръце, ръце благословени,

направете знака, що прощава!