Пол Верлен
Дъжд

Тихо вали над града…

Артур Рембо

Сълзи обливат сърцето,

плаче дъждът над града;

Боже, но мъката дето

        разкъсва сърцето!

 

Тихият шум на дъжда,

там над дървета и къщи:

слушай, сърце на скръбта,

        песента на дъжда.

 

Сълзи обливат — защо ли?

клето сърце що ридай;

що! ни беди, ни неволи?

        тази болка — защо ли?

 

Болка горчива, без край,

болка — защо, за кого ли?

— Ала сърцето я знай,

        пълно със болка без край.