Шарл Бодлер
Съсредоточеност

Млъкни, о, моя Скръб, смири се най-подир.

Ти чакаш вечерта — и ето нейний хлад;

вечерен тъмен здрач обвива шумний град

и носи едному тъги, на други — мир.

 

Дордето глупа сган от смъртници безспир

под бича на сластта — тоз яростен джелат —

за угризения зли стреми се с алчен глад —

дай, моя Скръб, ръка: от скверний им кумир

 

далеч да бъдем. Виж изгиналите дни

навеждат се от вис балканите небесни:

избликва тиха жал из влажни дълбини.

 

Заспива слънцето умиращо без мощ;

и чер повлякла плащ на изток с тихи песни

чуй, мила, как върви, чуй сладостната нощ.