Феликс Арвер
Тайна любов

През цял живот таи душа ми свойта тайна:

една любов родена в миг, ала безкрай.

И, без надежда, аз мълча в печал безкрайна —

че тази, по която страдам — тя не знай.

 

Уви! незабелязан минах аз край нея,

при нея всявга бях и все пак — всявга сам;

и земните си дни така ще изживея —

без смелост да поискам, нито пък да дам.

 

А тя, създадена от Бога дивна, нежна,

върви по своя път безгрижна и небрежна —

и моят влюбен глас без отзвук ще блуждай.

 

Когато прочете тез стихове, пропити

всецяло с нея, тя небрежно ще попита:

„Коя е таз жена?“ — и няма да познай.