Боян Бойчев
Присъствие в тишината

А колко е страшна тишината!

Напрегната, озъбена, дебнеща,

Потъваща в бархета на тъмнината.

 

Спомен от нечие присъствие,

Предизвестие за нещо тегнещо,

Заложен годежен пръстен.

 

Постепенно свиквам с тишината,

С нейната натрапчива музика,

С мълчаливата самоирония на душата.

 

Проскърцва ли моята сянка,

Превърнала ме в своя илюзия,

В прозорец, в картинна рамка?

 

Тишината сграбчва в обятия.

Настанява се в мозъчните катакомби

Отчайващо събудената апатия.

 

Колко е безнадеждна тишината!

Надеждата е във взривена бомба,

Разкъсала бархета на тъмнината.

есента на 1999 г.