Боян Бойчев
След спектакъла

Повдигам завесата на мрака,

Лунно забулена е сцената,

Свършва и последния спектакъл,

Ето, разотива се Вселената.

 

Ето, празен е салонът,

Скрито ехото аплодисменто,

В топлината на заемния балтон

Сподирят ме иронично луминесцентите.

 

Стъпките — строшени орехи —

Изнервят нощта огладняваща,

С нея пак се преборих

За лъч светлина опрощаваща.

 

Капките вещаят буря,

Пустеят разрязаните вени,

След ехо от стъпките чула,

Ето, разбягва се Вселената.

 

Актьорите не излизат на бис,

Без репетиция е този спектакъл,

Поглеждам празния афиш,

Останал е само мракът.

юли 1999 г.