Боян Бойчев
Нощ

Къде съм тръгнал в тази нощ?

Къде съм тръгнал? Стъклен студ.

Всички пътища са пусти нощем,

Загубили картина, звук.

 

Кому съм нужен в тази нощ?

Кому съм нужен? Две длани,

Две горещи устни. И още…

Спомени, размити очертания.

 

Нощта е нощ. В своя свят

Привично се завръща всеки.

Аз закъснях. От студ горят

Пространствата и нощните пътеки.

 

Кой ли ме очаква в тази нощ?

Не ме очакват… Тогава накъде?

Небето в звездната си кошница

Посоките, посоките краде.

 

Къде ли ме очакват в тази нощ?

Досадно сънен тротоарът,

Нощта в сатенената нощница

Предлага своя смъртен чар.

 

Нощта е нощ. По своя път

Предначертан си тръгва всеки.

И аз си тръгвам. Този път

Нощта обикна ме навеки.

март 2000 г.