Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Annapurna South Face, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пътепис
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
safcho (2014)
Корекция
liliyosifova (2014)
Форматиране
in82qh (2014)

Издание:

Крис Бонингтън. Южната стена на Анапурна

Английска. Първо издание

ИК „Медицина и физкултура“, София, 1981

Редактор: Багра Делчева

Рецензенти: Георги Репнински, Иван Коняров

Художник на корицата: Филип Малеев

Художник редактор: Димко Димчев

Технически редактор: Свобода Николова

Коректор: Здравка Христова

История

  1. — Добавяне

Ютията (13 — 15 май)

13 май. Остават броени минути до пет часа. Всички в базовия лагер са се скупчили около радиотелефона в очакване на вечерния сеанс — централното събитие на деня, когато за кратко цялата група, пръсната в шест лагера по протежение на три хиляди метра нагоре към върха, се събираше и всеки споделяше своите проблеми. Освен това радиотелефонът бе единственото средство, с което можех да контролирам снабдителните операции и напредването на челните алпинисти.

Тази вечер Том Фрост и Мик Бърк обитаваха лагер V, Мартин Бойсън, Ник Есткърт и Майк Томпсън — лагер IV, Дейв Ламберт с четирима шерпи — лагер III, а Дон и Дъгъл щяха да нощуват в същия лагер, преди да заемат място на по-предни позиции. Лагер II бе зает от Алън Хенкинсън и двамата „лондонски шерпи“, докато в лагер I пребиваваха четирима местни носачи и Йън Клъф, който се връщаше на стената.

Часовникът показваше три минути до пет, радиотелефонът запращя от атмосферните смущения и от лагер IV прозвуча гласът на Ник Есткърт.

Ник: Ало, базата, чувате ли ме? Приемам.

Крис: Здравей, лагер IV, чуваме добре. Приемам.

Ник: Ние също чуваме ясно.

Крис: Как мина курсът днес?

Ник: Без мен, но Майк и Мартин успяха — качиха остатъка от инвентара и храната. Струва ми се, че Майк е много изтощен и утре няма да може да носи.

Крис: Всъщност ние ги наблюдавахме отдолу. Стори ни се, че забелязахме и трети човек. Слезе ли някой от горния лагер?

Ник: Да, Мик.

Крис: Така. Значи сега имаме още една комплектувана палатка с бивачни съоръжения при лагер V.

Ник: Да.

Крис: В такъв случай добре ли ще е Мартин да се премести утре в лагер V и да поема товарите от седлото, които вие с Майк ще изнасяте дотам?

Ник: Добре е, тъкмо това смятахме и ние. Утре Мартин се качва горе, а аз ще направя един курс, пък после ще видим какво ще става.

Крис: Утре във вашия лагер пристигат Дон и Дъгъл.

Ник: Да, знам.

Крис: Това означава, че като се качи Мартин горе, Дон и Дъгъл ще компенсират отсъствието му и ще направят един курс до лагера, а на следващия ден ще се нанесат там. Един от другите трима ще се върне в лагер IV.

Ник: А за мен нещо ново няма ли?

Крис: Ясно ти е, че ги пращам направо начело, за да използваме тяхната свежест и да напреднем по-бързо. Мисля, че това е най-целесъобразният ход.

Ник: Да, да, просто опитах да се пошегувам. Добре — значи утре аз правя курс, Мартин се качва горе, а Дон и Дъгъл идват при нас.

Крис: Точно така, прекъсвам с вас. Ало, лагер III. Чувате ли ме?

Дъгъл: Чуваме те добре, Крис.

Крис: Здравей, Дъгъл. Чу ли разговора с Ник?

Дъгъл: Да. Планът не е лош.

Крис: Добре ще е, както сте с пресни сили, да вземете колкото е възможно повече багаж от лагер IV нагоре — имам пред вид най-вече всички бивачни съоръжения за лагер VI. А на следващия ден — това се пада в по-вдругиден — да се прехвърлите окончателно в лагер V.

Дъгъл: А не е ли по-добре да спестим време, като вземем много тежки багажи плюс личната си екипировка и се установим направо в лагер V, понеже очевидно е необходимо… ъ… необходими са пресни сили напред.

Крис: Това означава, че ще се качите горе вдругиден, така ли?

Дъгъл: Да, така мислим.

Крис: Действително по-добре е да не губите дори и един ден. Съгласен съм. Прекъсвам с вас. Ало, лагер IV, обадете се, моля.

Ник: Тук е Ник, Крис. При нас се е натрупала фантастична камара кислород, храна, всичко… Да знаеш.

Крис: Знам, но въпросът е да се придвижим по-скоростно нагоре, защото колкото по-малко стоим над 7500 м, толкова по-малко кислород ще ни е необходим. Мисля, че по начало няма да ни трябват много бутилки, ако се установи, че катеренето без кислород е възможно. Така ще имаме нужда само от бутилки за щурма.

Ник: Това добре, ами може ли да се катери без храна?

Крис: Според мен с тоя проблем ще се справим лесно. В случай че Дон и Дъгъл минат направо напред — а намирам, че има сериозни аргументи в полза на такова решение, Мартин ще остане да ти помага в лагер IV, разбира се, ако Том и Мик могат да продължат без почивка.

Ник: Има нещо друго — Мартин е в чудесна форма в момента. Виж, аз не съм особено добър, но все пак може да се поспори за най-уместното решение.

Крис: Прекъсвам с вас. Ало, лагер V. Обадете се, моля.

Мик: Здравей, Крис. Добре чух всичко. Ако прехвърлиш Дон и Дъгъл начело, кой ще носи между лагер IV и лагер V?

Крис: Мартин и Ник — до седлото засега, а вие с Том — от седлото нагоре.

Мик: Не виждам абсолютно никакво оправдание да пращаш Дон и Дъгъл при нас, когато са в изгодна позиция да изнасят товари от лагер IV до V, при това долу няма никой с достатъчно сили, който да снабдява нашия лагер, освен Мартин.

Крис: Нали въпросът е да напреднем колкото се може по-бързо, а те са свежи, това ще даде резултат. В създалата се обстановка човек трябва да бъде решителен. Дон и Дъгъл ще се придвижат в лагер V — с тежък товар на гръб, след което вие с Том ще си починете, като изнасяте багаж само от седлото догоре. Ник и Мартин ще носят до седлото и по този начин също ще си отпочинат.

Мик: Виж какво, Крис, ти не можеш да проумееш какво е положението тука. Много по-леко е да се води, отколкото да се носи. Толкова отдавна не съм слизал в базовия лагер, че ако се наложи сега да изнасям товари, ей богу, положително ще трябва да се спусна за почивка. Убеден съм, че състоянието на Том не е по-различно.

Крис: Нямам нищо против да слезете, това зависи само от вас.

Мик: Крис, действаш абсолютно погрешно. Изкарваш така, като че ли катерим лошо. Нищо подобно — много по-лесно е да се води и според мен можем да напредваме не по-бавно от Дон и Дъгъл, но да поддържаме снабдяването между лагер IV и V, след като не сме се прибирали в базата от двайсет и пет дни, това вече е прекалено много. Страшно изтощително е да се носи. Не мисля, че са ни останали сили в повече, та да изнасяме товари ден подир ден. По моему, най-разумно би било Дон и Дъгъл, както са отпочинали, да зареждат два-три дни лагер V, за да се натрупа по-солидно количество съоръжения.

Крис: Освен всичко мисля, че позицията ни сега е много изгодна за щурм. Не смятайте, че ви подценявам, просто в тоя момент искам да избягна излишното движение на свръзките. Щом Дон и Дъгъл се нанесат в лагер V, за вас ще остане да правите само половин курс на ден — долу до снежното поле и после обратно. Разбирам, че е тежко, но в случай, че Скалният пояс оттук нататък е по-лек, тогава ще можем да го преодолеем по-бързо. Ако се наложи да го обсаждаме, няма съмнение, че всички ще трябва, да слязат за почивка и всичко ще върви далеч по-бавно.

Ник: Крис, тук е Ник от лагер IV. Мога ли да се намеся?

Крис: Да, разбира се, кажи.

Ник: Нямаш представа, Крис, колко багаж се е насъбрал в лагер IV. Ние двамата едва смогваме да снабдяваме само Том и Мик, а камо ли две свръзки едновременно. В лагер V няма почти никакви клинове, единствено успяваме да им занесем въжето и храната за деня.

Крис: Но нали курсът ще се преполови, ще ви бъде по-лесно и съответно ще можете да увеличите личните си товари.

Ник: Забравяш, Крис, че дължината ма тия два „половин“-курса е горе-долу колкото на един нормален, още повече искаш двама души да снабдяват четирима.

Крис: За четирима души са потребни два пакета храна на ден, плюс малко гориво. Това не е чак толкоз много.

Ник: Да, но има и други неща, които натежават — филми, клинове, въже, оборудването за лагер VI, кислород за финалната атака. А кислородът бързо се изразходва, почне ли човек да го използва.

Крис: Разбирам, но дали Дон и Дъгъл ще отидат директно начело или не, няма да промени особено нещата. Ако не разделим на две отсечки снабдителната линия между лагер IV и V, ще изцедим силите на всички, включително на Дон и на Дъгъл. Знам, че и четиримата в двата лагера горе хвърлихте страшно много сили и сте пребити от умора, но смятам, че незабавното прехвърляне на Дон и Дъгъл напред ще даде резултат, само да успявате да ги снабдявате с най-необходимото. До два дни се надявам да пристигна и аз, Йън вече тръгна, тъй че ще имате подкрепление.

Ник: Слушай, Крис, въпросът не е дали сме уморени или не. Просто тук има прекалено много работа — тежко и изтощително е да се снабдява челната свръзка.

Крис: В такъв случай остава Дон и Дъгъл да направят един курс до лагер V и да качат повечко неща горе. А след това, като видим как се чувствувате утре, ще определим плана за по-нататък.

Ник: О’кей. Съгласни сме.

Крис: Ало, Дъгъл. Чу ли всичко?

Дъгъл: Да, добре е. Само че Дон иска да каже нещо.

Дон: Приемам всичко, дето се каза преди малко. Ние с Дъгъл напуснахме лагер V преди цяла седмица. А тоя лагер още не е укрепен напълно и придвижването към следващия върви толкоз мудно, че не може да не ме тревожи. Не знам какво мисли да прави Мик, но всички ние искаме катеренето да продължи докрай и ако те с Том не си помръднат пръста да го продължат и да построят лагер VI или поне да намерят добро място за него, нека да отстъпят на други да опитат. Мик кисне вече седмица горе, а я ми кажете колко е изкатерил.

Крис: Виж, тук не си справедлив, Дон, защото, с изключение на днес Мик и Том всеки ден опъваха пълни сто и петдесет метра въже. Не може да има съмнение, че полагат максимални усилия. Разбирам добре грижите им. Явно е необходимо да натрупаме повече съоръжения в челото. Да видим какво ще стане утре. Във всеки случай от вас не искам повече от един курс до лагер V. Мисля, че с това ще помогнете много за момента, а после ще се нанесете в самия лагер.

Дон: Добре, нямаме нищо против.

Щом радиовръзката прекъсва, всички се скупчват в палатките по лагерите и се впускат в коментари на моето решение. По понятни причини Мик Бърк и Том Фрост са най-разярени. През последните три дни те катериха великолепно по много сложен релеф, а като че са напълно пренебрегнати. Том записва в дневника си:

„На радиосеанса в пет часа Крис очерта плана за атака — Дон и Дъгъл понастоящем в лагер III, ще се придвижат направо в челото. Понеже са свежи, целта е да напреднат с максимална бързина и да се подготвят за щурм. По моему това е добре — бърз финал на продължително катерене, — но основният проблем е моралът. Надеждите на «носачите» да ползват полагаемия им се ред начело са ликвидирани. Това най-вече се отнася до Мартин и Ник, които в момента се мъчат да поддържат физически убийственото снабдяване от лагер IV дотук. За тях не остава нищо друго, освен до края да осигуряват тила.

За пръв път личните интереси и сметки надигнаха грозните си глави и идиличното изкачване досега се превърна в нормална експедиция. Както става и в живота, тия интриганти рано или късно ще пият от чашата на собствените си сплетни — времето ще покаже.

Моят партньор Мик Бърк по принцип отговаря на предизвикателства и след гнусните обвинения, отправени от Уилънс, и очевидния стремеж да бъдат поставени в сянка действията на останалите алпинисти за сметка на неговите и тези на Дъгъл, ние решихме утре да фиксираме всичките двеста и петдесет метра налично въже, просто за да им покажем как можем да катерим“.

„Прередените“ Ник и Мартин не са дотам разгневени, понеже съзнават колко са изтощени. Ник бе протестирал от чисто тактически съображения — той бе убеден, че първо трябва да укрепим лагер V, преди да направим опит да организираме лагер VI.

 

 

На другата заран Мик и Том тръгват рано, но са им потребни пълни четири часа, за да достигнат края на парапетите в началото на кулоара по посока на Ютията. Като използва тяга от въжето, Мик се прехвърля в центъра на улея и оглежда предстоящия път. Ограждащите стени са отвесни и монолитни, леденото дъно на жлеба завършва с надвиснали скали. Да се пробие оттук е изключено, но вдясно по крилото на Ютията скалата изглежда по-разрушена, прорязана от обледенени цепнатини и заснежени первази.

Мик избира този вариант, подсича кулоара и се въззема по стръмните ледени склонове към подножието на Ютията, където му се удава да организира осигуровка, и изчаква партньора си. Том приближава бавно, затруднен от тежестта на сто и петдесетметровото въже и резервните скални клинове в раницата си. Мик наново повежда и се вмъква в някакъв винкел, който като че ли извежда на върха. Въжето постепенно се развива, докато Мик пълзи от хватка към хватка, разчиствайки ледената облицовка. Не смее да забива много клинове, за да не затегне въжето. Ръцете му почват да отмаляват, мускулите на прасците болят. Вече почти не може да удържа треперенето на глезените си, причинено от непрекъснатото напрежение при срещуположния натиск, оказван в стените на винкела чрез поредица широки разкрачи.

Изкатерил е близо петдесет метра, когато достига последната плоча, затваряща изхода към върха на Ютията. Въжето зад него запъва безобразно и всеки сантиметър във вертикална посока се печели след истинска битка. Сега скалата преминава в абсолютен отвес, няма удобни издатини, а ледена броня брани всяка цепнатина. Мик окача стреме на един скален издатък, предпазливо отпуска тежестта си, залюлява се над винкела и се изнася встрани към нови неравности — скалисти инкрустации върху ледената обшивка. Докато със затаен дъх балансира по тях, глезените му подскачат, сякаш увлечени в ритъма на буен танц, и всеки момент заплашват да го изхвърлят от нищожната му опора. Ръцете му едва намират сили за тия последни няколко набирания към неговото спасение — малка приветлива площадка. Когато излиза на нея, Мик има зад гърба си опънати пълни шейсет метра въже — справил се е с несъмнено най-сложния скален пасаж, преодолян от нас по южната стена на Анапурна. Като изтръгва от себе си пределна физическа и психическа енергия, Мик единствен от всички ни по време на цялата експедиция успява да овладее наведнъж толкова внушителна отсечка труден релеф.

Обира остатъка от въжето между себе си и Том и го фиксира с два клина. Докато партньорът му се изкачва с жюмарите, Мик тръгва по предвърховите скали на Ютията. Въжето му се свършва трийсет метра под ръба, чуди се дали да продължи необвързан, та да разгледа пътя по-нагоре, но благоразумието надделява и той се връща тъкмо в момента, когато Том се показва на площадката.

 

 

От начало до край катеренето на Мик и Том през този ден е забележително. Прокараха двеста и петдесет метра парапет, но от свръхнапрежението силите им се изчерпиха съвсем. След като се прибраха в лагера, двамата съобщиха, че на другия ден ще трябва да слязат за почивка. До тоя момент Мик бе изкарал по стената двайсет и осем дни без прекъсване, Том — два-три дни по-малко. Очевидно време беше да отдъхнат. Цинично погледнато, човек би могъл да каже, че хулите на Дон Уилънс, колкото и несправедливи да бяха, имаха положителен ефект, защото Мик и Том изкатериха на един дъх пасажи, които навярно щяха да ги забавят поне два дни, ако не бе избухнала кавгата. Пределно ясно бе, че след големия си удар, нанесен с невероятна воля и смелост, двамата не ще бъдат способни да се включат в снабдяването. Попитах ги дали няма да могат да направят поне един курс от седлото до лагер V, но ми отговориха, че са страшно изтощени. Мик изпитваше остри болки в гърдите, а Том бе съвършено омаломощен.

В лагер IV вече пребиваваха пет души — Дон, Дъгъл, Мартин, Ник и Майк. На другия ден (15 май), след главоломното настъпление на Том и Мик по Скалния пояс, Дон и Дъгъл изнесоха много тежки товари право до лагер V, докато Мартин — изморен естествено от поредните си два курса — стигна само до седлото. Ник Есткърт, който не се чувстваше така силен както Мартин, остана да почива. Ала най-голямото разочарование дойде от окончателния срив, сполетял Майк Томпсън. При тръгването сутринта още на първия парапет Майк усетил струйка кръв да потича по крака му. Той и без друго не бе в добро състояние, но това го довърши — един ужасяващ грозд хемороиди бе се пръснал.

В някои отношения изглеждаше, че оценката на Ник Есткърт върху моментната ситуация ще излезе вярна. От друга страна, аз продължавах да бъда уверен, че при напредналото време най-вече се нуждаем от бързина, а Дон и Дъгъл бяха единствените, способни да я постигнат. 15 май беше напрегнат ден. Най-после и аз потеглих към стената. Бодежът в гърдите ми бе преминал в тъпа, но поносима болка. Чувствах се отпаднал и немощен, ала все пак ми се струваше, че вървя добре. Възнамерявах да се кача направо в лагер II. По пътя срещнах Мик Бърк. Изглеждаше кошмарно изтощен и омършавял.

Том бе изостанал далеч зад него и аз бях вече от един час в лагер II, когато той пристигна.

— Надявам се, ще ми позволиш да кажа нещо като страничен човек. Пращайки Дон и Дъгъл напред, без да им е дошъл редът, ти разруши здравия дух на експедицията. Това е чиста проба нож в гърба на Мартин и Ник.

— Разбирам те, Том, но идва време, когато трябва да предпочетеш целесъобразността пред справедливостта, ако искаш да изкачиш такъв връх като тези. Ник и Мартин свършиха невероятна работа, но според мен с това изчерпиха силите си. Налага се бързо да напреднем, а те са капнали, докато Дон и Дъгъл са добре отпочинали.

— Не съм убеден дори по въпроса за целесъобразността — отговори Том. — По моему ти сломи техния дух до такава степен, че може и повече курсове да не получиш от тях. А за какво ти е бърза свръзка начело, когато няма кой да я поддържа?

— Може да си прав тук, но аз съм сигурен, че ако не се подготвим час по-скоро за щурм, няма да стигнем до никъде. Колкото до Мартин и Ник, вярвам, че ще дадат всичко от себе си, докрай. Та нали в края на краищата всички сме едно цяло?!

— Дали сме едно цяло обаче? Досега редът горе-долу се спазваше, макар че Дон и Дъгъл имат най-малко курсове от всички и определено бяха щадени за върха. Ако зависеше от мен, по-скоро бих рискувал експедицията да се провали, но всеки да чувства, че справедливо е използвал своето право да води. В крайна сметка нали затова сме се събрали заедно по тоя стена?

— Съжалявам, Том, но не мога да се съглася с тебе. Не мисли, че някъде в живота ще намериш пълна справедливост. Спомни си за Хилари и Тенсинг на Еверест — Джон Хънт ги пази за щурма и според мен същото трябва да направим и ние, за да имаме успех. Няма да променя решението си. Това е единственият начин да приключим катеренето успешно.

Поспорихме още дълго, като изтъквахме все същите аргументи. Ценях много безкористието на Том, също и преценките му върху нещата и бях страшно смутен от негодуванието му. По всичко личеше обаче, че и двамата искаме да избегнем разгорещения спор.

 

 

Същата вечер Том записва в дневника си:

„Имах продължителна дискусия с Крис относно решението му да прати Дон и Дъгъл начело вместо Ник и Мартин. Той не съзнава колко разочаровани са те. Въпреки че бяхме на противоположни становища, чувствах добро разположение помежду ни и мисля, че накрая приключихме като по-близки приятели отпреди“.

Вечерният радиосеанс беше кратък и конкретен. На другата сутрин Дон, Дъгъл и Мартин се местеха в лагер V, докато Йън и Дейв се присъединяваха към Ник в долния лагер. Двамата с Келвин възнамерявахме да се качим в лагер III. По този начин се надявах да запълня празнината, оставена от Мик Бърк, Том Фрост и Майк Томпсън, ала все ме преследваше тревожната мисъл, доколко и докога Мартин и Ник ще могат да издържат.