Калин Вълов
Не намерихме ли се след толкова…

Не намерихме ли се след всичките тези години,

през които неспирно се търсихме с тебе?

Не открихме ли се сред всичкото, което намерихме —

излишно, ненужно и непотребно?

 

Не видяхме ли се някога, та дори и случайно,

не разминахме ли се по спирки и гари?

По пътищата дълги и криволичещи

не засякохме ли се, или те не пресичат се?

 

В мислите си поне веднъж не споменахме ли се,

не пожелахме ли, не мечтахме ли, не бленувахме ли се?

Че да бяхме се намерили поне в сънищата си,

след като пътищата ни така разминават се.

 

Не разминахме ли се с теб като две планети,

взаимно тласкащи се в различни посоки,

така далечни една от друга, загадъчни,

които да се срещнат просто не могат.