Калин Вълов
Една усмивчица да е, една прегръдка…

Една усмивчица да е, една прегръдка,

неизпепеляваща една любов.

Едно твое честно откровение

и една нощ с теб, любов.

 

Достатъчно от спомени и преструвки,

видения всякакви на жени.

Танцуващи празни силуети.

В тъмното да сме аз и ти.

 

Безбройни разголени скулптури,

наподобяващи нечии тела.

Не истински, а просто изваяни

от чужда, не от мойта ръка.

 

Пред мен и ти да застанеш

без четки, бои и листя.

За себе си единствено да зная,

че си най-прекрасната жена.