Калин Вълов
Ти сърцето ми да потрошиш…

Ти сърцето ми да потрошиш,

да разпръснеш го на частици милиони,

този свят с любов ще го дари,

ще обсипе го с ласкателства и обич.

 

Ти душата ми да покосиш,

да нахлуят в нея купища тревоги,

този свят с надежда ще я дари,

ще я вдигне тях да ги пребори.

 

Ти очите ми да заслепиш,

да превърнеш дните ми във нощи,

този свят с очи ще ме дари,

да те видя, щом при мене дойдеш.

 

Ти тялото ми да повалиш,

да пречупиш го немощно, жестоко,

този свят с тяло ще ме дари,

да те прегърна, да те докосна.