Калин Вълов
Всичко постепенно си отива…

Всичко постепенно си отива,

отминава, сякаш не е било.

Днес толкоз истинско и немислимо,

че утре ще е просто минало.

 

И спомените от всичко случило се,

от всичко изживяно, чувствано и изгубено.

С времето като всичко друго избледняват

и някога и те с нас ще се забравят.

 

Само камъните за по-дълго ще останат,

а и те ще обраснат в треви и храсталаци,

ще превърнат се в пръст и прахоляци

като всяко нещо, имало го и живяло.

 

Ала само ти, спомен избеляващ,

по-корав и от камък, и от храсталаци се оказа.

И навярно скоро едва ли ще забравя

твоята усмивка, дори и избледняла.