Калин Вълов
На време тръгнах, ала окъснях…

Навреме тръгнах, ала окъснях,

без обуща тичах, бос и голеничък,

то виелици не бяха, то чудо не видях,

то мечти и мисли по теб не бяха.

 

Достатъчно ми бе единствено усмивка,

единствено за кратко да бъдеш с мен.

Да открия, че жена си, не богиня,

че си като всяка друга — красива и ранима.